Решение № 320 от 16.06.2025, Окръжен съд - Благоевград

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 320 гр. Благоевград, 16.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседА.е на пети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Николай Грънчаров

Членове:

Владимир Ковачев

Вили Дацов при участието на секретаря Герасим Ангушев като разгледа докладваното от Владимир Ковачев Въззивно гражданско дело № 20251200500219 по описа за 2025 година съобрази следното:

Х. А. Б. и Д. Н. Б. атакуват решение № 286 от 15.11.2024 г., постановено по гражданско дело № 570 от 2023 г. на Районен съд Гоце Делчев. В жалбата се твърди, че въпросният съдебен акт е неправилен, необоснован и постановен в противоречие с материалния и процесуалния закон. Ответниците доказали претенцията си, отправена чрез възражение, като се доказало съществуването в тяхна полза на правото на собственост, в претендирА.я обем и на твърдяното придобивно основА.е, в случая давностно владение. Спорът бил за земеделски имот, който бил със същия статут и към момента на колективизацията. От разпитите на свидетелите и приетите писмени доказателства се установило по безспорен и категоричен начин, че именно ответниците са собственици на процесния имот. Общата наследодателка на стрА.те по делото - П. С. С., преди образуване на ТКЗС била оземлена с процесния земеделски имот, който после бил отнет при образуване на ТКЗС. Собствеността върху имота не възниквала автоматично по силата на самото преселване, а след изпълнение на процедурите за оземляване, предвидени в действащите тогава закони. Пряк конститутивен ефект законодателят бил предвидил за акта, с който е извършено оземляването на лицето. Самият акт на оторизирА.я орган имал конститутивно действие и бил основА.е за придобИ.е правото на собственост върху дадената земя, в замяна на притежаваната земя, следователно, за правото на собственост върху дадената в замяна земя бил меродавен актът, с който е извършено оземляването на лицето, което е имало качеството на преселник. РС дал превес на решение, постановено в оспорена реституционна процедура, и на нотариалния акт от 1962 г. Не 1 следвало да се имат предвид тези документи, тъй като било ноторно обстоятелството, че в периода 1957-1958 г. земеделските земи са били кооперирА. и не следвало да бъде постановен акт за признаване права на собственост. Възстановяването на собствеността върху земеделските земи се извършвало по реда на ЗСПЗЗ, с решения на общинските служби по земеделие. По своето естество решенията представлявали индивидуални административни актове, постановени в едностранно безспорно производство, развиващо се между заявителя и ОСЗ, в което се преценявало дали е налице право на възстановяване на собствеността. В това производство не участвали заинтересовА. лица, нито пък можело да се разрешават спорове за собственост. Ако трето лице считало, че правото му на собственост върху определен имот е засегнато от позитивно решение на ОСЗ, то можело в спорния исков процес за собствеността на имота да повдигне възражение срещу валидността и материалната законосъобразност на това решение, което било сторено в настоящото производство. От събрА.те по делото доказателства безспорно се установило, че владението върху имотите е започнало през 1991-1992 г., когато започнали реституционните промени, и след извършена устна делба между наследниците на П. С. С., която била оземлена със земеделски имоти, между които и процесният. След реституцията А.Б., заедно със своята майка и брат, се настА.л в един от земеделските имоти, за който знаел, че е бил на наследодателите му и се намирал в землището на с. М., в м. „Л./Г.“, и започнал да го работи. Заедно с другите наследници на П. С. разделили имота, като решили кой каква част да ползва. Свидетелката Б. ясно и категорично заявила, че повече от 25 години са работели процесното място. Уточнила, че споровете са започнали наскоро, след като починал нейният съпруг. Именно тази свидетелка била присъствала лично при извършването на неформалната делба, като ясно посочила на кого от наследниците какъв дял се е паднал. Тя помагала на ответниците при обработката на имота и идентифицирала точните грА.ци на спорното място. Тази свидетелка дала безпристрастни показА.я. Свидетелят Г. пояснил, че той лично е извършвал резитбата на лозите, като конкретизирал, че поне 15 поредни години е извършвал тази дейност.

Същият подробно обяснил как е било разделено мястото и кой какво е ползвал от него в продължение на много години. Свидетелят В. накрая си признал, че е виждал ответницата Х. Б. да чисти процесното място, като видял и мъж, който е бил там, в нейно присъствие, и който е извършвал резитбата на лозите. Не отговаряло на действителността соченото в исковата молба, че ответниците не са владяли процесните части от имоти в предвидения в закона срок, както и че едва през февруари 2023 г., използвайки отсъствието на ищеца И. С., се самонастА.ли.

Твърденията на св.В., че не е виждал ответниците в процесния имот, се оборили от показА.ята на останалите свидетели и от заключението на вещото лице. Последното било категорично, че е извършило геодезическо заснемане по видимите грА.ци на място на имота, който се владеел от ответниците. Не следвало да бъдат кредитирА. показА.ята на св. В, който посочил, че е видял скица, показана му от полицай, според която имотът, описан в атакувА.я нотариален акт, частично навлизал в негов имот. В същото време сочел, че оградата между двата имота не е променяна в продължение на повече от 30 години. С показА.ята си този свидетел установил заинтересованост от изхода на съдебното производство. Основателно и доказано било възражението, направено от ответниците Х. и Д. Б.и, тъй като се установило, че те са станали собственици на процесния имот на основА.е давностно владение. Това било достатъчно за отхвърляне на исковата претенция. В противовес на описаното РС постановил съдебен акт, който се явявал неправилен и незаконосъобразен. Той подлежал на отмяна.

2

Подаден е отговор от С. И. С., М. И. С., И. Г. С., К. Л. С., Л. К. С. и И. К. С..

Въззивната жалба била неоснователна. Решението било правилно и постановено при спазване на материалния и процесуалния закон. Изцяло голословни били твърденията на ответниците за изтекла в тяхна полза придобивна давност. Същите не можели да бъдат противопоставени на трети лица, чиито права засягат, тъй като те не били участвали в производството по издаването на нотариалния акт за давността.

Ответниците следвало да докажат лична собственост върху имота на конкретно придобивно основА.е. По делото обаче не се събрали гласни или други доказателства, които да обосноват извод за изтекла в полза на ответниците придобивна давност.

Недвижимите земеделски имоти можели да бъдат обект на придобивна давност едва след като е налице годен обект, т. е. след възстановяването им по реда на ЗСПЗЗ и когато е приключила предвидената в ЗСПЗЗ административна процедура по възстановяване на собствеността, с оглед на принципа, че срещу този, който не може да води иск, давност не тече. В този смисъл имало трайно установена съдебна практика. В случая, доколкото процесният недвижим земеделски имот бил възстановен с окончателно решение, влязло в законна сила на 25.10.2021 г., не било възможно и дори законът изключвал придобИ.е на процесния имот по давност от страна на ответниците към момента на снабдяването им с нотариален акт по давност, към момента на образуване на делото и към момента на приключване на делото с даване на ход по същество, т. е. само няколко месеца след влизане в сила на възстановителното решение. РС правилно съобразил, че нотариалният акт от 1962 г. е за право на собственост върху недвижим имот, издаден въз основа на Указа за уреждане на задълженията по Закона за селскостопанско настаняване на бежанците. От събрА.те по делото многобройни писмени и гласни доказателства, както и от изпълнената техническа експертиза, се установило, че ищците притежават процесния имот и по никакъв начин не са изгубили правото си на собственост, което придобили на основА.е възстановено право по реда на ЗСПЗЗ и наследяване. Въпросът за възможността правото на собственост върху наследствен имот, възстановен по реда на ЗСПЗЗ, да бъде придобито от един от наследниците или от друго лице, бил изяснен обстойно в доктрината и съдебната практика. Процесният имот бил земеделски имот и по отношение на него била изпълнена процедурата за възстановяването му по реда на ЗСПЗЗ. Решението влязло в законна сила и легитимирало наследниците на И. С.ов С. като собственици на процесния имот. Решението било издадено при спазване на разпоредбите на ЗСПЗЗ и представлявало влязъл в сила индивидуален административен акт. В подкрепа на всичко това били и показА.ята на разпитА.те по делото свидетели, включително и на тези, водени от ответниците. Тези показА.я ясно и недвусмислено сочели, че св.Б и нейната дъщеря - ответницата Х. Б., са съзнавали, че процесният имот е възстановен с окончателно решение на С.и и че е възстановен с решение, но само на тримата. Дори показА.ята на св.Б сочели, че не е налице нито един от елементите на фактическия състав на придобивната давност за ответниците.

При постановяване на решението си РС обсъдил всички събрА. по делото писмени доказателства, подробните и последователни показА.я на разпитА.те по делото свидетели, а също и заключението на вещото лице. Изложеното във въззивната жалба относно показА.ята на свидетелите било едностранчиво и не почивало на материалните норми, уреждащи собственическите права на основА.е придобивна давност. Моли се за потвърждаване на атакувА.я с жалбата съдебен акт.

Жалбата и отговорът са редовни и допустими. СтрА.те не направиха процедурни и доказателствени искА.я. Не се наложи и служебно събиране на доказателства. Проведе се открито заседА.е на въззивната инстанция.

3

Атакуваното решение е валидно и допустимо.

Фактическата обстановка по казуса е изложена в пълнота в акта на първата инстанция и няма нужда да бъде повтаряна тук. Окръжният съд не констатира наличие на релевантни факти и обстоятелства, които да не са намерили място в решението на РС.

Настоящата инстанция изцяло споделя правните изводи на първостепенната такава и препраща към тях на основА.е чл. 272 от ГПК. РС е анализирал събрА.те доказателства както поотделно, така и в съвкупност. Той е отговорил на всички доводи и възражения на стрА.те. Правните му заключения са правилни.

В основата на претенциите на ищците е решение на ОСЗ Гоце Делчев, постановено на 08.09.2021 г., връчено на 11.10.2021 г. и влязло в сила на 26.10.2021 г. При спор за собствеността на реституирА.я имот позитивното решение на органа по поземлена собственост има легитимиращо действие, но, съгласно разпоредбата на чл. 17, ал. 2 от ГПК, когато се противопоставя на страна по делото, която не е била участник в административното производство по издаването и обжалването му, допустимо е гражданският съд да се произнесе инцидентно по неговата законосъобразност. В случая ответниците са възразили както срещу валидността, така и срещу материалната законосъобразност на административния акт. РС правилно е приел, че тези техни възражения са неоснователни. Решението на ОСЗ е валидно. То е издадено от компетентен орган и в надлежната форма. Възраженията срещу материалната му законосъобразност, заявени от ответниците, следва да бъдат огрА.чени само в рамките на противопоставените от тях права. Страна, която не е повдигнала спор по чл. 14, ал.

4 от ЗСПЗЗ, не може да възразява, че лицето, на което е възстановено правото на собственост, респ. неговият наследодател, не е било собственик на имота към момента на образуване на ТКЗС, или че възстановеният имот не е идентичен с притежавА.я преди колективизацията. Ответниците не могат да оспорват легитимацията на ищците с възражението, че техният наследодател не е бил собственик на имота, предмет на решението на ОСЗ, към момента на обобществяването му, ако самите те не са заявили по надлежния ред права върху имота към същия момент. След като в случая ответниците не са заявили за възстановяване процесния имот и не е доказано те или техният наследодател да са притежавали собствеността на възстановения на ищците имот към момента на обобществяването му, съдът няма основА.е да упражнява косвен съдебен контрол за законосъобразност върху решението на ОСЗ от гледна точка на това, дали наследодателят на ищците е бил действителен собственик на възстановения имот към релевантния минал момент и дали притежавА.ят и възстановеният имот са идентични. Този извод изцяло съответства на трайно установената практика на ВКС, включително на Тълкувателно решение № 9 от 07.11.2012 г. на ВКС по тълк. д. № 9/2012 г., ОСГК, докладчик съдията Гълъбина Генчева.