Разпореждане № 43 от 21.03.2025, Военен съд - София

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 43 гр. София, 21.03.2025 г.

Днес, на двадесет и първи март през две хиляди двадесет и пета година, в гр.

София, Съдебна палата, Партер, к-т № 61, полк. МАДЛЕН ДИМИТРОВА, в качеството си на съдия – докладчик по НЧХД № 20256100200029 по описа на Софийския военен съд за 2025 г., въз основа на материалите по делото, внесено с писмо от Районен съд - Тетевен, III-ти наказателен състав, установи следното:

По частна тъжба от Т. К. Ч., ЕГН **********, подадена чрез адв. Б.Д.К. от САК, срещу кап. С. А. К. с ЕГН ****, за твърдени престъпления от частен характер, извършени на 16.08.2024 г. в с. Градежница, общ. Тетевен, обл.

Ловеч, постъпила в Районен съд – Ловеч на 13.09.2024 г. е образувано НЧХД № 799/2024 г. по описа на същия съд. С Определение № 436 от 06.12.2024 г. съдът е установил, че делото не е подсъдно на РС – Ловеч и го е изпратил на РС – Тетевен по компетентност.

Делото е постъпило в РС – Тетевен на 16.12.2024 г. и е образувано НЧХД № 349/2024 г. по описа на същия съд. С разпореждане № 513 от 17.12.2024 г. съдия-докладчикът е установил, че не са налице условията за даване ход на тъжбата, тъй като не е внесена държавна такса и е дал срок за отстраняване на недостатъка. В дадения срок адв. К. е представил доказателства за внесена държавна такса. С Разпореждане № 21/20.01.2025 г. съдия-докладчикът е дал ход на тъжбата от Т. К. Ч., ЕГН **********, подадена чрез адв. Б.Д.К. от САК, срещу кап. С. А. К. с ЕГН ****, за твърдени престъпление по чл. 148, ал. 1, т. 1, вр. чл. 146, ал. 1 от НК и по чл. 130, ал. 1 от НК. В съдебно заседание от 11.03.2025 г. съдът е установил, че подсъдимият С. А. К. е военнослужещ, прекратил е съдебното производство по делото и го е изпратил на Военен съд – гр. София.

Делото, в едно с тъжбата, е получено в Софийския военен съд на 13.03.2025 г. и е образувано настоящото наказателно дело от частен характер.

При преценка на обстоятелствата по чл. 252, ал. 4, вр. чл. 242б, ал. 2, т. 3 1 от НПК се установи следното:

На основание чл. 396, ал. 1, т. 1, вр. чл. 36, ал. 1 от НПК делото е подсъдно на Софийския военен съд, тъй като, видно от заверено копие на служебна карта МО № 084088, издадена но 19.12.2022 г., прието като писмено доказателство по НЧХД № 349/2024 г. по описа на РС – Тетевен, подсъдимият кап. С. А. К. е военнослужещ във военно формирование 54320 и твърдените в тъжбата деяния са извършени в съдебния район на СВС.

Същевременно не са налице основанията за разглеждането на тъжбата в съдебно заседание, тъй като същата страда от съществени пороци:

Тъжбата не отговаря на изискванията на чл. 81, ал. 2 от НПК. Същата изхожда от лице, което твърди, че е пострадало от престъпления - Т. К. Ч., но същото не е положило подписа си под нея. Подписването на тъжбата е съществен елемент, определящ нейната редовност, който е от решаващо значение за определяне на правоспособността на лицето или евентуално за неговата представителна власт. В случая тъжбата не е подписана от лице, което отговаря на изискването на чл. 80 от НПК да има качеството на пострадал от престъпление. Твърди се, че тъжбата е подадена чрез пълномощник - адв. Б.Д.К. от САК.

При проверка на представителната власт на пълномощника обаче, се установява, че същият не е овластен по изискуемия в наказателнопроцесуалния закон начин. Право на пострадалия съгласно чл. 75, ал. 2 от НПК, както и на частния тъжител, съгласно чл. 100, ал. 1 от НПК, е да има повереник. За да възникне фигурата на повереника, като надлежно овластен от пострадалия, същият следва да бъде упълномощен по реда на НПК във връзка с конкретно наказателно производство, като упълномощаването следва да е извършено съобразно разпоредбите на чл. 93, вр. чл. 100, ал. 2 от НПК.

Видно от депозираните с тъжбата пълномощни, находящи се в НЧХД № 799/2024 г. по описа на РС – Ловеч, Т. К. Ч. е упълномощил адвокатско дружество „К.и и партньори“, представлявано от адв. К. И. К. и адв. Б.Д.К. да защитава неговите права и законни интереси и да го представлява по наказателни и граждански дела, включително и да подава тъжби, жалби и пр.

(вж. л. 11 от НЧХД № 799/2024 г. по описа на РС – Ловеч), като не е упражнил правото си да избере конкретен съдружник, за процесуален представител.

Видно от така депозираното пълномощно, не е ясно каква е формата на 2 управление на това адвокатско дружество по смисъла на чл. 70, ал. 1 от ЗАдв и съответно кой от двамата адвокати е управител или е налице хипотезата на оперативно управление, при което и двамата, в качеството си на членове на управителния съвет, представляват това дружество, включително и при сключване на договори за правна помощ с клиенти (чл. 70, ал. 2 от ЗАдв). Това пълномощното съдържа само един подпис на „упълномощител“, който се предполага, че е на Ч. (л. 11 от НЧХД № 799/2024 г. по описа на РС – Ловеч), но не е подписан от управител/управители на адвокатското дружество.

На същата дата – 21.08.2024 г. – адвокатското дружество, а не неговият управител/управители, както изисква изр. 2-ро на чл. 71, ал. 1 от ЗАдв, е преупълномощило трима адвокати: адв. К. И. К., адв. Б.Д.К. и адв. Н.А.В. да представляват Т. К. Ч., като пълномощното, освен че е общо и не фиксира конкретно наказателно производство, съдържа само един подпис (неясно на кого), макар представляващите дружеството да са двама и не е уточнено дали всеки един от тях има самостоятелна представителна власт; съгласие (арг. от чл. 93, ал. 2 и ал. 3, вр. чл. 100, ал. 2 от НПК) и подпис на Т. К. Ч. също липсва (л. 15 от НЧХД № 799/2024 г. по описа на РС – Ловеч). Идентично пълномощно – посредством преупълномощаване – е налично и по НЧХД № 349/2024 г. по описа на РС – Тетевен (л. 18 от същото дело).

Адвокатското дружество, учредено по реда на чл. 57 от ЗАдв не може да бъде процесуален представител на страна по пълномощие. Това произтича както от предвиденото в изр. 2-ро на чл. 71, ал. 1 от ЗАдв задължение на управителят на дружеството да преупълномощи един или няколко съдружници, така и изрично посочен в чл. 91 от НПК кръг лица, които биха могли да бъдат процесуални представители по пълномощие. За възникването на представителна власт в наказателното производство е необходимо конкретно упълномощаване за представителство в точно определено наказателно производство, при спазване на изискванията на чл. 93 и чл. 100 от НПК, регламентиращи упълномощаването на защитника и повереника, овластяващи ги за конкретно наказателно производство, а не изобщо и по принцип, както е в конкретния случай. Доколкото се касае за производство, което се инициира по тъжба на пострадалия, то повереникът следва изрично да е овластен от пострадалия за подаване на частна тъжба по конкретно наказателно производство (в т. см. вж. и М., Г., Наказателни дела от частен характер; Сиби, 2017, стр. 119). Наред с това, за да възникне фигурата на 3 повереника, като надлежно овластен от пострадалия, е необходимо същият да бъде упълномощен по реда на НПК, като пълномощното, освен че трябва да бъде изготвено в писмена форма, според чл. 93, ал. 2, вр. чл. 100, ал. 2 от НПК следва да бъде подписано от пострадалия (тъжителя) и защитника, което в случая не е налице.

От изложеното се налага изводът, че тъжбата от Т. К. Ч., ЕГН **********, подадена чрез адв. Б.Д.К. от САК, срещу кап. С. А. К. е подписана и подадена от лице, което няма право на тъжба, тъй като не е пострадал, а като повереник не е овластен по надлежния процесуален ред. В правната теория и установената съдебна практика липсата на подпис от правоимащо лице се приравнява на липса на тъжба.

Установеният порок би могъл да бъде отстранен, като се укаже на пострадалия за приподпише тъжбата, но това може да бъде извършено само ако не е изтекъл срокът по чл. 81, ал. 3 от НПК, който, с оглед конкретиката на казуса, е шестмесечен от извършването на твърдените престъпления.

Доколкото се сочи, че те са извършени на 16.08.2024 г., то шестмесечният срок е изтекъл на 16.02.2025 г.

Липсата на представителна власт на пълномощника би могла да бъде отстранена и в съдебно заседание по реда на чл. 93, ал. 4, вр. чл. 100, ал. 2 от НПК, което, видно от протоколи от съдебни заседания с рег. № 56/13.02.2025 г., проведено преди изтичане на срока по чл. 81, ал. 3 от НПК, и рег. № 93/11.03.2025 г. по НЧХД № 349/2024 г. по описа на РС – Тетевен, не е сторено.

Към настоящия момент нередовността на тъжбата, изразена в липса на подпис на лице, което има право на частна тъжба, приравняваща се на липса на тъжба, се явява неотстранима, тъй като шестмесечният преклузивен срок за подаване на тъжба по чл. 81, ал. 3 от НПК е изтекъл. След този срок подаването на частна тъжба, както и отстраняване на порок, изразяващ се в липса на тъжба е недопустимо (в т. см. вж. М., Г., Наказателни дела от частен характер; Сиби, 2017, стр. 119; Павлов, Стефан, Наказателен процес на Народна република България; София – 1989; стр. 205; ТР № 34 от 3.08.1990 г. по н. д. № 29/90, ОСНК, ВС; Решение № 93 от 23.03.2010 г. на ВКС по н. д. № 751/2009 г., III н. о., НК и др.).

Поради изложеното и на основание чл. 24, ал. 5, т. 1 от НПК, 4 образуваното по частна тъжба от Т. К. Ч., ЕГН **********, подадена чрез адв.

Б.Д.К. от САК, наказателно производство срещу кап. С. А. К. с ЕГН ****, за престъпления от частен характер, извършени на 16.08.2024 г. в с. Градежница, общ. Тетевен, обл. Ловеч – квалифицирана обида, нанесена публично – по чл.

148, ал. 1, т. 1, вр. чл. 146, ал. 1 от НК и по чл. 130, ал. 1 от НК – причинено разстройство на здравето, извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК, - лека телесна повреда следва да бъде прекратено.

Поради изложеното и на основание чл. 252, ал. 4, вр. чл. 250, ал. 3 и ал. 4, изр. 2-ро, вр. ал. 1, т. 1, вр. чл. 247б, ал. 2, т. 3, вр. чл. 24, ал. 5, т. 1 от НПК, РАЗПОРЕДИ:

ПРЕКРАТЯВА наказателното производство срещу кап. С. А. К. с ЕГН ****, образувано по частна тъжба от Т. К. Ч., ЕГН **********, подадена чрез адв. Б.Д.К. от САК, за престъпления от частен характер, извършени на 16.08.2024 г. в с. Градежница, общ. Тетевен, обл. Ловеч – квалифицирана обида, нанесена публично – по чл. 148, ал. 1, т. 1, вр. чл. 146, ал. 1 от НК и по чл. 130, ал. 1 от НК – причинено разстройство на здравето, извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК, - лека телесна повреда.

Преписи от разпореждането ДА СЕ ВРЪЧАТ на подателя; на Т. К. Ч., след изготвяне на справка за настоящ адрес, и на кап. С. А. К., като се уведомят за правото им на жалба в седемдневен срок от връчването, по реда на глава 22 от НПК пред Военно-апелативния съд.

СЪДИЯ – ДОКЛАДЧИК:...................................

5

----- следващ документ -----

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 43 гр. София, 21.03.2025 г.

Днес, на двадесет и първи март през две хиляди двадесет и пета година, в гр.

София, Съдебна палата, Партер, к-т № 61, полк. МАДЛЕН ДИМИТРОВА, в качеството си на съдия – докладчик по НЧХД № 20256100200029 по описа на Софийския военен съд за 2025 г., въз основа на материалите по делото, внесено с писмо от Районен съд - Тетевен, III-ти наказателен състав, установи следното:

По частна тъжба от Т. К. Ч., ЕГН **********, подадена чрез адв. Б.Д.К. от САК, срещу кап. С. А. К. с ЕГН ****, за твърдени престъпления от частен характер, извършени на 16.08.2024 г. в с. Градежница, общ. Тетевен, обл.

Ловеч, постъпила в Районен съд – Ловеч на 13.09.2024 г. е образувано НЧХД № 799/2024 г. по описа на същия съд. С Определение № 436 от 06.12.2024 г. съдът е установил, че делото не е подсъдно на РС – Ловеч и го е изпратил на РС – Тетевен по компетентност.

Делото е постъпило в РС – Тетевен на 16.12.2024 г. и е образувано НЧХД № 349/2024 г. по описа на същия съд. С разпореждане № 513 от 17.12.2024 г. съдия-докладчикът е установил, че не са налице условията за даване ход на тъжбата, тъй като не е внесена държавна такса и е дал срок за отстраняване на недостатъка. В дадения срок адв. К. е представил доказателства за внесена държавна такса. С Разпореждане № 21/20.01.2025 г. съдия-докладчикът е дал ход на тъжбата от Т. К. Ч., ЕГН **********, подадена чрез адв. Б.Д.К. от САК, срещу кап. С. А. К. с ЕГН ****, за твърдени престъпление по чл. 148, ал. 1, т. 1, вр. чл. 146, ал. 1 от НК и по чл. 130, ал. 1 от НК. В съдебно заседание от 11.03.2025 г. съдът е установил, че подсъдимият С. А. К. е военнослужещ, прекратил е съдебното производство по делото и го е изпратил на Военен съд – гр. София.