Решение № 152 от 26.07.2021, Окръжен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 152 гр. Бл. , 23.07.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – Бл., ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично заседание на седми юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:Красимир Аршинков

Членове:Атанас Маскръчки

Диана Узунова при участието на секретаря Мариела Палова като разгледа докладваното от Красимир Аршинков Въззивно наказателно дело от частен характер № 20211200600322 по описа за 2021 година С присъда № 91520/19.02.2021 год., постановена по н.ч.х.д. № 2243/2019 год. на РСБ, подсъдимата П. Б. АЙК. е призната за невиновна в това, че на 11.05.2019 год., около 09.10 часа, в гр. С., от външната страна на сградата на С .....“ на ул. „П....“ е причинила на СМ. Д. Д. от гр. С. лека телесна повреда, изразила се в болки и страдания, без разстройство на здравето, като съдът е приел, че А. е действала при условията на неизбежна отбрана, за да защити от непосредствено противоправно нападение себе си, поради което и на основание чл.304 от НПК във вр. с чл.12, ал.1 и чл.130, ал.2 от НК е оправдана по повдигнатото й с тъжбата на Д. престъпление.

Със същата присъда П.А. е призната за невиновна и за това, че по същото време и място е казала унизителни за честта и достойнството на С.Д. думи и изрази, като на основание чл.304 от НПК е оправдана да е извършила престъпление по чл.146, ал.1 от НК.

Първостепенният съд е отхвърлил като неоснователни предявените от частната тъжителка Д. срещу А. граждански искове за неимуществени вреди от двете престъпления по чл.130, ал.2 и по чл.146, ал.1 от НК.

1

Срещу посочената присъда е депозирана въззивна жалба от повереника на частната тъжителка С.Д., с която се оспорва нейната обоснованост и законосъобразност. Изтъкват се аргументи, свързани с неправилната преценка на събраните по делото доказателства, от които може евентуално да се изведе приложението на института на реторсията. Относно престъплението по чл.146, ал.1 от НК са налице достатъчно доказателства, които установяват вината на А. в изричане на обидните квалификации спрямо пострадалата.

В пледоарията си пред въззивната инстанция повереникът поддържа жалбата и счита, че въз основа на показанията на присъстващите на инцидента очевидци, както и на заключението по съдебно медицинската експертиза, безспорно се установява вината на подсъдимата, която следва да понесе и предвидената отговорност. Налице са убедителни доказателства и за отправените от нея обидни квалификации спрямо Д., което обосновава отговорността и за престъплението по чл.146, ал.1 от НК. След признаването на А. за виновна, тя следва да понесе и отговорността за нанесените от престъпленията и неимуществени вреди на частната тъжителка.

Защитникът на подсъдимата пледира за цялостното потвърждаване на атакуваната присъда на БлРС. Убедителните доказателства са в насока, че на А. е посегнато от страна на Д. и нейната приятелка А.Р., която е направила опит само да се защити. Затова и заключението по съдебно медицинската експертиза сочи наличието на действителни увреждания по лицето и тялото на А., но не и такива по Д.. Освен това никой от свидетелите не е посочил какви точно обидни думи са изречени от подсъдимата спрямо частната тъжителка, поради което и правилно е оправдана по двете повдигнати и с тъжбата обвинения. Претендират се и направените разноски за адвокатско възнаграждение пред въззивната инстанция.

В предоставената и последна дума П.А. поиска да бъде оправдана, защото е невинна.

Въззивният съд, след цялостна проверка на атакувания съдебен акт съобразно изискванията на чл.314 от НПК и собствен анализ на събрания по делото доказателствен материал, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Въз основа на смислен и логичен анализ на събраната в хода на 2 съдебното следствие доказателствена съвкупност първостепенният съд е извел фактическа обстановка, която се споделя и от проверяващата инстанция. Оценени са в тяхната взаимовръзка писмените и гласни доказателства, което е позволило на БлРС да обоснове убедително защо дава вяра на показанията на заинтересовани от изхода на делото свидетели, а заявеното от други да не се приема за истинно. Твърденията на заинтересовани от изхода на делото свидетели е допустимо да се кредитира, когато е подкрепено и от други доказателствени източници, а демонстрирания критичен подход при направения анализ е позволил на съда да защити една достоверно изложена житейска ситуация. Съпоставяйки заявеното от участниците в конфликта със заключението по сдебно медицинската експертиза, изпълнена от съдебния лекар д-р Я.З., първостепенният съд обосновано е заключил, че не следва да се кредитира твърдяното в тъжбата на С.Д.. От друга страна е приел, че П.А. се е защитавала от непосредствено противоправно нападение, причинявайки вреди на нападателя в необходимите предели, поради което и действията й не са общественоопасни, защото са при условията на неизбежна отбрана. Последната по характер и интензитет е съотвествала на извършеното срещу нея нападение, поради което и подсъдимата е оправдана по повдигнатото й обвинение за причняване на лека телесна повреда на частната тъжителка. Въз основа на детайлен анализ на заявеното от всеки от свидетелите, БлРС е приел, че липсват показания, които уличават А. в отправяне на конкретни обидни твърдения срещу Д., описани от нея в тъжбата. Показанията на А.Р. са изключени от доказателствената съвкупност поради заинтересованост от изхода на делото, която теза е аргументирано защитена. При така установеното напълно логично са отхвърлени предявените граждански искове от Д. срещу А. за причинените и от двете престъпления неимуществени вреди.

В изпълнение на задълженията си за собствен прочит на доказателствената съвкупност и изводимите на тази плоскост фактически положения, въззивната инстанция приема, че между подсъдимата и частната тъжителка съществували силно влошени отношения по повод на предходна интимна връзка на Д. със съпруга на А.. Приятелката на Д. А.Р. също имала интимна връзка с И.А., преди да се ожени за А., поради което двете често я тормозели, обиждайки я при срещите им, както и в социалните мрежи. За 3 това способствало обстоятелството, че живеели в един квартал в гр. С., а децата им учели в едно училище и в този смисъл срещите им били неизбежни.

През месец ноември на 2017 година П.А. подала жалба във второ РУП – Бл., като след извършена проверка А.Р. била предупредена да не се саморазправя с нея.

На 11.05.2019 година в училището в гр. С., където учели децата на Д., Р. и А., имало празник и след като ги оставили, тръгнали да се прибират.

Виждайки, че А. е сама, Д. я попитала какъв проблем има, след което Р. я ударила и веднага се отдалечила. От своя страна С.Д. също и нанесла удари, дърпайки я за косата надолу и удряйки я с ръце и крака. От своя страна А. се опитала да се защити, дърпайки Д. за косата, но без да и нанася съществени увреди. Двете жени били разтървани от минаващия случайно наблизо свидетел А.Т.. След него се появил свидетелят В.П. – началник на полицейския участък в С., който също спомогнал за преустановяване на конфликта между двете жени. Опасявайки, че след като си тръгне той може отново да ескалира, П. се обадил и извикал полицейски екип. На място веднага пристигнал полицейски патрул в лицето на свидетелите Д. П. и А.А..

В тяхно присъствие физически контакт между подсъдима и частна тъжителка не е имало, а жените си разменяли само обидни реплики, но без да посочат какви точно. След това А., чийто очила и телефон били счупени при конфликта, се прибрала в дома си и разказала на родителите на съпруга си Т. и Г.А. как е била нападната и бита от Д. и Р.. Г.А. тръгнал с нея към полицейския участък да подадат жалба като по пътя срещнали кварталния отговорник от полицията И.Р., на който разказали за случилото се. Той ги напътил да депозират жалба и да си извадят медицинско за причинените на А. увреждания. П.А. е била освидетелствана от съдебен лекар на 13.05.2019 год., който в издаденото медицинско свидетелство е описал констатираните наранявания – охлузване по долната устна и кръвонасядания по предната повърхност на лявото бедро, по дясната подбедрица, по лявата предмишница, причинили и болки и страдания. По субективни данни са отразени и наличие на главоболие и световъртеж, както и болка в долната устна и усилваща се при движение болка във врата. Частната тъжителка С.Д. също се освидетелствала при съдебен лекар на 13.05.2019 год., като в издаденото и медицинско свидетелство са отразени субективните и оплаквания, свързани с главоболие, сърцебиене и безсъние. При прегледа обаче не са били 4 установени видими травматични увреждания, но въпреки това, според съдебния лекар, липсата им не изключвала възможността за инцидент по описания начин.

В хода на съдебното следствие е била назначена съдебномедицинска експертиза, изпълнена от д-р Я.З., който е изследвал уврежданията както на подсъдимата А., така и на частната тъжителка Д., включително и механизма за тяхното причиняване. Описани са уврежданията по главата и тялото на А., посочени по-горе, като съдебният лекар е посочил, че травматичните увреждания се дължат на удари с или върху твърди тъпи предмети, каквито са човешките ръце и крака. Кръвонасяданията по лявото бедро и лявата предмишница могат да се дължат както на удари в тези области, така и при хващане с ръце, при дърпане и блъскане. Лекарят е уточнил, че травмите в областта на предмишниците често се отнасят към т.нар. защитни увреждания, когато човек се предпазва от нанасяни му удари. В конкретният случай обаче не може безспорно да се посочи дали травмата по лявата предмишница е причинена от удар или при хващане и задържане с ръка. По отношение на С.Д. липсват обективни травматични увреждания, което не позволява да се посочи механизъм на причиняване, но въпреки липсата на следи не може да се изключи, че е била удряна и скубана с незначителна сила, което и причинило болки.

Възприетата сходна фактическа обстановка и от двете съдебни инстанции намира опора в събрания доказателствен материал. Както беше изтъкнато и по-горе, БлРС е анализирал заявеното от всеки от свидетелите, посочвайки, че не дава вяра на показанията на А.Р., силно заинтересована от изхода на делото. Въззивната инстанция напълно се съгласява с посочения извод, защото данните сочат на силно влошени отношения между Р. и Д. от една страна и П.А. от друга. Като се прибавят и показанията на останалите свидетели, ведно с медицинското заключение, става напълно ясно, че не Д. е била нападната, а А. е била поставена в ситуация да се защитава и в този смисъл е пострадала значително повече. От съществено значение са показанията на свидетеля А.Т., който пръв е разтървал двете дърпащи се жени, посочвайки, че очилата на А. паднали и се напукали. Последното е в съотвествие с нейните обяснения, потвърдени най-вече от заключението по СМЕ. Причинените и увреждания като механизъм на получаване се 5 потвърждават изцяло от вещото лице, което е позволило и на двете съдебни инстанции да приемат за истинни твърденията й. Налице е и последователност в действията й, свъзразана със споделяне на случилото се със свекър и свекърва и отиване до полицията да депозират жалба, потвърдено от полицейския служител И.Р.. Останалите полицейски служители В.П., А.А. и Д. П. не установяват нещо различно от приетото, доколкото са възприели случващото се непосредствено след инцидента. А показанията на Т., Г. и И.А.и разбираемо възпроизвеждат заявеното от подсъдимата, от която те научили за случилото се. Кредитирането на техните показания е функция от приемането за истинни на обясненията на П.А.. С определящо значение за направените изводи е заключението на съдебния лекар за причиненото на С.Д., което се извежда само от собствените и твърдения. Очевидното неравенство на силите на подсъдимата от една страна и частната тъжителка и приятелката и Р. от друга, подкрепено и от заключението по СМЕ, подчертава, че липсва житейска логика нещата да са се развили по описания в тъжбата начин.

Направените от повереника на частната тъжителка възражения не намират опора в събраната доказателствена съвкупност. Акцентира се върху показанията на А.Р., чиято заинтересованост напълно се игнорира. В подкрепа на заявеното в жалбата се сочат и показанията на А.Т., който е казал, че не може да посочи коя от жените е нападнала първа. Но така не се държи сметка за всички останали и анализирани по-горе доказателства, от които следва, че не подсъдимата, а частната тъжителка и нейната приятелка са нападнали А., която е понесла и съответните травматични увреждания.

Разпечатката съдържа 24 от 40 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/6e6a2852-9933-48be-b46b-117a2da1d282