Решение № 293 от 18.05.2022, Районен съд - Горна Оряховица

РЕШЕНИЕ

№ 293 гр. Горна Оряховица, 18.05.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ГОРНА ОРЯХОВИЦА, VIII СЪСТАВ, в публично заседание на първи април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Трифон П. Славков като разгледа докладваното от Трифон П. Славков Гражданско дело № 20214120101765 по описа за 2021 година

Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422 ал. 1 вр. чл. 415 ГПК, вр. 318 ТЗ, чл. 79 ал. 1 и чл. 92 ЗЗД.

Производството е по предявен по реда на чл. 415, ал. 1 от ГПК от „А1 България” ЕАД, (с предишно наименование „Мобилтел“ ЕАД) иск за установяване, че „Групова практика за първична медицинска помощ по дентална медицина – С. А. – Дентал Кеър“ ООД, със седалище и адрес на управление в гр. Г. Оряховица му дължи сумата 2048,99 лв. – главница, представляваща незаплатена далекосъобщителна услуга, дължима по договор за далекосъобщителни услуги № М 5673268/18.05.2017 г., за отчетния период 23.05.2018 г. до 22.09.2018 г., сумата от 4406 лв. - неустойка за неизпълнение на договор М5673268, ведно със законната лихва върху главниците от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 23.06.2021 г. до окончателното изплащане на задължението, за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч. гр.д. № 1244/2021г. на ГОРС.

Дружеството твърди, че с ответното е сключило договор за използване на електронни съобщително услуги № 503921988, партида № 108085004. I D на договор М 5673268/18.05.2017 г., като към всяка услуга се сключвало отделно приложение. С приложение № 1/18.05.2017 г. за срок от две години били активирани мобилни телефонни услуги с планове Мтел и Мклас, а с друго 1 приложение от същата дата бил активиран пакет – фиксиран интернет, телевизия, фиксирана телефонна услуга и мобилни услуги за глас и данни с план Мтел Бизнес без край 30 за 47 броя SIM карти и Мтел Бизнес мобилен интернет М на 1 брой SIM карта, с месечна такса за пакета 500 лв. без ДДС.

Посочва, че до м. май 2018 г. ответното дружество е заплащало използваните услуги, след което е спряло плащанията. Издадени били фактури на обща стойност 2048,99 лв. за период на фактуриране 23.05.2018 г. до 22.09.2018 г.

Поради неизпълнение на задълженията по договора ищцовото дружество едностранно прекратило договор М5673268, считано от 10.10.2018 г., на основание чл. 51.12 от Общите условия и т. 85.4, съгласно които договорът на абоната се счита прекратен едностранно в случай на забава на плащането на дължимите суми продължила повече от 124 дена. Поради прекратяване на договора по вина на абоната ищцовото дружество начислило неустойка за неизпълнение и неспазен срок на действие на договора, уговорени във всяко от приложенията за активиране на мобилна услуга. Сумата по начислената неустойка дружеството формирало след сбор на стандартни месечни абонаментни такси за мобилните планове без отстъпки дължими от абоната за съответните SIM карти, считано от датата на прекратяване на договора 10. 10.

2018 г. до изтичане на посочения в договора срок за всеки мобилен номер до 18.05.2019 г. или за оставащите 7 месеца от договора. Начислена била и неустойка във фиксиран размер по ценоразпис на оператора за предоставено, но невърнато по договора оборудване /рутер, модем, ТВ приемник/, всички неустойки на обща стойност били за сумата от 4406 лв. С оглед изложеното ищцовото дружество иска от съда да признае за установено, че ответното дружество му дължи процесните суми. Претендира разноски.

В законоустановения срок ответникът е депозирал писмен отговор на исковата молба, считайки че исковете са неоснователни. Не оспорва, че между дружествата били сключени процесните договори със съответните приложения към тях с пакетна месечна цена от 500 лв. Твърди, че през периода от сключване на договора процесните СИМ карти не били включвани, съответно услугата не била ползвана. Оспорва начисляването на сумата от 100,71 лв. Намира, че ищцовото дружество не доказва реалното ползване на съответните далкосъобщителни услуги. Оспорва начисляването от сумата 70 лв., към месечната пакетна цена от 500 лв. Намира начислената сума за неустойки за нищожна на основание чл. 26, ал. 1, пред. 1 от ЗЗД, като 2 противоречаща на разпоредбата на чл. 143, т. 5 от Закона за защита на потребителите. Намира начислената неустойка за необосновано висока и създаваща неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя на услугата. Намира, че така уговорена неустойката накърнявала добрите нрави, а и била неравноправна клауза по смисъла на Закона за защита на потребителите. Претендира разноски.

Съдът, като прецени събраните доказателства и доводите на страните, намира за установено следното:

От представените по делото Договор № 503921988 за електронни съобщителни услуги от 18.05.2017 г. и Приложение № 1 от 18.05.2017г. към договор № 503921988 от същата дата е видно, че ответното дружество е абонат на ищцовото във връзка с предоставяните от него пакетни услуги – тарифен план „Бизнес пакет 500“ за 47 мобилни номера, мобилен интернет 10 гб, безкрай Fix XL, М клас XXS, M тел нет 100 Mbps, ТВ Разширен, или общо 58 мобилни и телевизионни услуги, с месечна абонамента такса в размер на 500 лв. без ДДС, със срок на договора 24 месеца, считано от 18.05.2017 г. до 18.05.2019 г.

Съгласно т. 54.12 или т. 85.4 от Общите условия в случай, че абонатът наруши задълженията си произтичащи от договора, от това приложение или общите условия /ОУ/ или не заплати дължимата цена повече от 124 дена, операторът има право да прекрати договора по отношение на всички предоставени услуги и/или да получи неустойка в размер на всички стандартни месечни абонаментни такси, дължими от датата на прекратяване до изтичане на определения срок за ползване.

Ищецът е представил по делото фактури, които са подробно описани в таблиците към констативно съобразителната част на изготвената по делото съдебно-счетоводна експертиза. Вещото лице е обобщило, че размерът на задълженията на ответника в счетоводството на ищеца-общо и по пера за билинг (месечна такса и потребление) и за неустойка възлиза на 2 048,99 за месечни такси и потребление, и 4 406 по сметки за неустойка.

По делото са представени Общите условия за взаимоотношения между „А1 България” ЕАД и потребителите на съответната услуга и/или мрежа, които съгласно процесните договори са неразделна част от тях.

Видно от приложеното ч.гр.д. № 1244/2021г. по описа на ГОРС в полза 3 на ищеца срещу ответника е издадена заповед за изпълнение № 759/13.07.2021г. за сумата от 2048,99 лв. – ползвани услуги за периода от 23.

05. 2018 г. до 22. 09. 2018 г. и начислени неустойки в общ размер на 4406 лв. по договор М 5673268, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 23. 06. 2021 г. до окончателното изплащане на сумата, както и разноските в заповедното производство в размер на 129 лв. за държавна такса и 455 лв. за адвокатско възнаграждение.

По делото са приети заключения по съдебно счетоводна и техническа експертизи.

При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Предявеният иск за установяване вземането на ищеца към ответника е процесуално допустим, доколкото е предявен в срока и при условията на чл.

415 ал.1 т. 2 ГПК. Ищецът по делото е кредитор, в чиято полза е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, връчена на длъжника и възразена от него, и има за предмет посочените в заповедта за изпълнение суми.

Договорът за услуга срещу възнаграждение, каквито са договорите с мобилните оператори, се подчиняват на правилата, уредени в чл. 258 ЗЗД и сл. ЗЗД относно договора за изработка. Затова в тежест на ищеца е да докаже, както възникването на валидно правоотношение по договор за предоставяне на мобилни услуги, така и тяхното предоставяне на ответника.

От представения договор за електронни съобщителни услуги, подписан от страните, се установява възникналото облигационно правоотношение помежду им. Съдът приема, че Приложения А към данъчните фактури, касаещи потреблението на процесните мобилни номера за процесните периоди от време и издадените въз основа на тях данъчни фактури, макар и едностранно съставени от ищеца и неподписани от ответника, доказват предоставените му услуги и претендираните за тях цени. Възраженията въведени от процесуалния представител на ответника са общи и недоказани.

Видно от съдебно техническата експертиза е, че мобилните услуги, интернет и телевизия са били достъпни до 10. 10. 2018 г., когато изцяло са прекратени услугите предоставяни от ищцовото дружество до ответника. Ответното дружество не е представило доказателства за заплащането на исковата претенция за ползваните от него мобилни услуги (негова е доказателствената 4 тежест), това се установи и от заключението на назначената по делото съдебно счетоводна експертиза, поради което съдът намира за установено съществуването на вземането на ищеца в размер общо на сумата от 2048,99 лв. главница – незаплатени ползвани услуги по договор М 5673268 за периода от 23.05.2018 г. до 22.09.2018 г.

По иска по чл. 422 ГПК вр. чл. 309, вр. чл. 92, ал. 1 ЗЗД:

Относно претенцията за присъждане на суми за неустойки се установява следното:

Ищцовото дружество наред с неплатените главници за предоставени услуги, претендира в настоящото производство и неустойки в общ размер на 4406 лева за неизпълнение на договора и невръщане на предоставеното от оператора за срока на договора оборудване/рутер, модем, ТВ приемник/, на основание чл. 54 от ОУ на мобилния оператор (представени по делото) и чл.

85.4 от Общи условия за взаимоотношенията межди „А1 България“ ЕАД и крайните ползватели на широколентов достъп до интернет през обществена електронна съобщителна фиксирана мрежа за достъп до интернет. Видно от тези клаузи, ако в рамките на срока на договора абонатът наруши задълженията си, произтичащи от договора или Общите условия, ако по негово искане или вина договора бъде прекратен, Операторът има право да прекрати договора, както и/или да получи неустойка в размер на всички месечни абонаментни такси (без отстъпки), дължими от датата на прекратяване на договора до изтичане на определения в договора срок, както и цената на устройствата.

Съгласно нормата на чл. 92, ал. 1 от ЗЗД неустойката обезпечава изпълнението на задължението и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се доказват. Задължението за неустойка има акцесорен характер и става изискуемо при неизпълнение на друго главно задължение.

Съдът намира за основателно възражението на процесуалния представител на ответната страна за нищожност поради накърняване на добрите нрави на клаузата за неустойка, уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции.

В конкретната хипотеза, клаузата за неустойка по процесния договор за мобилни услуги предвижда, че при предсрочно прекратяване на договора, 5 потребителят на услугата следва да заплати неустойка в размер на сумата от стандартните месечни абонаментни такси до края на срока на договора и да върне предоставеното оборудване или равностойността му по тарифа определена от доставчика. Така уговорените клаузи излизат извън рамките на присъщата за неустойката обезпечителна и санкционна функция. Клаузата за неустойка няма обезпечителен характер, тъй като не обезпечава главното задължение на потребителя на мобилни услуги да заплаща съответните абонаментни такси за ползваните услуги, нито има характера на обезщетение за вредите от неизпълнението на договорите от страна на потребителя или санкция за поведението на последния. При така уговорената клауза за неустойка, при прекратяване на договора преди изтичане на срока му, мобилният оператор ще се обогати неоснователно, като ще получи дължимите абонаментни такси за целия срок на договора така, сякаш същият не е прекратен и без да е предоставил съответните мобилни услуги и телевизия на потребителя за този период. Клаузата за неустойка нарушава добрите нрави и принципа за справедливост, поради което е нищожна съгласно общото правило на чл. 26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД.

За пълнота следва да се посочи, че при така разпределената доказателствена тежест, ищецът е представил фактури и сметки, но не са ангажирани доказателства, от които да е видно, че процесните договори са били прекратени, респективно, че е бил осъществен фактическия състав, който да е в основата на клаузата за неустойка. Допълнителен довод в този смисъл може да се изведе и от правилото, че писмените договори подлежат на прекратяване с изявление в същата форма. Писмената форма за доказване произтича както от изричната регламентация в чл. 87, ал. 1 от ЗЗД, така и по арг. от чл. 164, ал. 1, т. 5 от ГПК, предвиждаща забрана за установяване прекратяването на писмени съглашения с гласни доказателства. Тук не се твърди и не се установява операторът да е отправял до абоната писмено предизвестие, с което да му предостави подходящ срок за изпълнение. По изложените съображения съдът намира, че ищецът "А1 България" ЕАД не успя да установи, че е упражнил надлежно правото си да прекрати договорите, поради което в неговата правна сфера не е възникнало вземане за неустойка при предсрочно прекратяване на договорите по вина на ответника.