Решение № 126 от 21.04.2021, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 126 гр. София , 21.04.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН в публично заседание на двадесет и трети март, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Вера Цветкова

Маргаритка Шербанова

Петър Гунчев при участието на секретаря Ирена М. Дянкова в присъствието на прокурора Владислав Георгиев Владимиров (АП-София) като разгледа докладваното от Петър Гунчев Въззивно наказателно дело от общ характер № 20211000600088 по описа за 2021 година Производството е по реда на глава ХХІ от НПК.

С присъда от 07.10.2020г. по НОХД № 312/20г., Врачански окръжен съд е признал подсъдимия Т. Г. П. за виновен по повдигнатото срещу него обвинение за извършено престъпление по чл. 343, АЛ. 3, б. „Б“, вр. Ал. 1, б.

„В”, вр. Чл. 342, ал. 3, б. „Б“, вр. ал. 1 от НК, затова че на 12.12.2019г., около 17.10 часа в град ***, при управление на моторно превозно средство - лек автомобил марка "Фиат", модел "Пунто", с рег.№ ***, собственост на П. Г. П. от гр.*** по бул."***", в посока ж.п. Гара, до №4 8, нарушавайки чл.119, ал.1 от ЗДвП - "При приближаване към пешеходна пътека, водачът на нерелсово пътно превозно средство е длъжен да пропусне преминаващите по нея пешеходци, като намали скоростта или спре", по непредпазливост е предизвикал пътнотранспортно произшествие, като е блъснал с предна дясна част на автомобила, който е управлявал, преминаващата по пешеходната пътека тип "М8.1" /зебра/, сигнализирана с пътен знак "Д17", Л. Д. Д. на 68 години от гр. ***, в следствие на което е причинил смъртта й, поради което и при условията на чл. 58 а от НК му е наложил наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ДВЕ ГОДИНИ, изпълнението на което наказание е отложено по реда на чл. 66, ал. 1 от НК за срок от ЧЕТИРИ ГОДИНИ, както и наказание ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО ДА УПРАВЛЯВА МПС за срок от ТРИ ГОДИНИ. С присъдата подсъдимият е оправдан по повдигнатото обвинение за извършено нарушение на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП.

1

Вещественото доказателство по делото лек автомобил марка "Фиат", модел "Пунто", с рег.№ *** е върнато на собственика П. Г. П..

В тежест на подсъдимия са възложени направените по делото разноски.

Срещу така постановената присъда е постъпила жалба от подсъдимия П., в която се твърди, че същата е неправилна, незаконосъобразна, поради което следва да бъде изменена в частта, относно индивидуализацията на наказанията. Излагат се подробни съображения относно наличието на предпоставките по чл. 55 от НК, налагащи индивидуализирането на наказанието под предвидени в закона минимум. Сочи се още, че определеният изпитателен срок е завишен и не отговаря на степента на обществена опасност на дееца. Моли се за изменение на присъдата, като бъдат намалени размерите на наказанията при условията на чл. 55 от НК, както и да бъде намален размерът на определения изпитателен срок на ТРИ ГОДИНИ.

Пред въззивния съд представителят на Софийска апелативна прокуратура пледира, че атакуваната присъда се явява правилна и законосъобразна, поради което следва да бъде потвърдена. Излага съображения, че правилно наложеното на подсъдимия наказание е редуцирано с 1/3, с оглед диференцираната процедура, по която е протекло съдебното следствие пред първоинстанционния съд. Също така сочи, че правилно е приложена разпоредбата на чл. 66, ал. 1 от НК, като в същото време поддържа, че независимо от превеса на смекчаващите отговорността обстоятелства, не е налице хипотезата на чл. 55 от НК. Прокурорът поддържа, че допълнително снижаване на наказанията би довело до несъответствието им с целите на разпоредбата на чл. 36 от НК, поради което моли въззивния съд да потвърди изцяло постановената първоинстанционна присъда.

Процесуалният представител на частните обвинители, адв. П., оспорва жалбата на подсъдимия и моли за потвърждаване на постановената присъда с индивидуализираните в нея наказания. Поддържа, че не е налице хипотезата на чл. 55 от НК, както и основание за намаляване размера на наложеното на подсъдимия наказание ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО ДА УПРАВЛЯВА МПС, с оглед естеството на извършеното.

Защитата на подсъдимия П. в лицето на служебно назначения адв.

2

Д., поддържа подадената жалба. Излага подробни съображения относно осъществилата се фактическа обстановка и относно личността на доверителя си, с които обосновава хипотезата на чл. 55 от НК, а именно, че са налице многобройни и изключителни смекчаващи отговорността обстоятелства, които налагат индивидуализирането на наказанието при условията на чл. 55 от НК. В тази насока акцентира на данните, че подсъдимият е бил примерен шофьор през целия си живот, както и на здравословното му състояние. Моли съда да измени първоинстанционната присъда, като намали определения изпитателен срок от ЧЕТИРИ на ТРИ ГОДИНИ, както и срока на наказанието ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО ДА УПРАВЛЯВА МПС.

Подсъдимият П. поддържа изцяло доводите, развити от защитника си, както и изложеното в подадената въззивна жалба и изразява съжаление за стореното. Моли за намаляване на наказанията.

В дадената последна дума подсъдимият поддържа казаното и моли да му бъдат намалени наложените наказания.

Софийски апелативен съд, след като обсъди доводите в жалбата‚ както и тези, изложени в съдебно заседание от страните‚ и след като в съответствие с чл.314 от НПК провери изцяло правилността на атакуваната присъда, констатира, че не са налице основания за нейното изменение поради следните съображения:

Приетата фактическа обстановка от първоинстанционният съд е съответна на всички събрани по делото в процедурата по чл. 371, т. 2 от НПК доказателства – показанията на свидетелите Б. М., О. И., Д. Т., Ц.Д., М. Ц., Г.

Я. и С. Д., дадени на ДП, от приложените по делото експертни заключения, както следва: СМЕ, изготвена от вещото лице Ф. Т., САТЕ, изготвена от вещото лице В. П., приетите по делото писмени доказателства - справка за съдимост на подс. П., уведомление за започване на досъдебно производство, докладни записки, протокол за оглед на ПТП с изготвена скица и приложен фотоалбум, акт за смърт, справки за водач на лек автомобил и за регистрация на МПС, удостоверение за съпруга и родствени връзки № 292/2020г., удостоверение за наследници №291/2020г., писмо № 1502/31.12.2019г. на МВР – Дирекция „Национална система 112“, протокол за доброволно предаване от 02.01.2020г., справка за лице от АИС „Български документи за 3 самоличност“, разпечатка от Алкотест „Дрегер“, медицинска документация за подсъдимия, характеристика.

Така посочените доказателства са детайлно обсъдени от първата инстанция в мотивите към присъдата на ОС – гр. Враца, като са посочени подробни съображения относно тяхното значение и изводимите от тези доказателства факти и обстоятелства. С оглед спецификата на процедурата, по която е протекло производството пред първоинстанционния съд, същите не следва да бъдат предмет на детайлно обсъждане. С оглед пълнотата на изложението следва да се посочи, че фактическата обстановка е безспорна по делото, като единственият спор между страните е относно размерите на наказанията ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, определения изпитателен срок и срока на наказанието ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО ДА УПРАВЛЯВА МПС, като не е налице такъв относно фактическата обстановка, както като цяло, така и в отделни нейни части.

Въззивният съд подложи на внимателен анализ така описаните доказателства и не установи възможност въз основа на тези доказателства да се стигне до различни изводи относно фактите по делото, поради което прие следното от фактическа страна:

Подсъдимият Т. Г. П. е роден на ***г. в с.***, общ.***, обл.***, живущ в гр.***, ул."***" №70, вх.А, ет.4, ап.16, българин, български гражданин, със средно образование, разведен, пенсионер, неосъждан, ЕГН **********.

Същият е с добри характеристични данни. Подсъдимият се води на отчет като правоспособен водач на МПС и притежава свидетелство за управление на МПС категория „С" от 17.02.1967 год., със срок на валидност до 05.04.2021 год. Същото не му е било отнемано. От представената справка за нарушител/водач е видно, че по отношение на подс. П. като водач на МПС от 1967г., има един АУАН, въз основа на който е издадено наказателно постановление през 2007год. и са налице два фиша - от 2009г. и от 2018год.

Видно от представените и приети по делото писмени доказателства, подсъдимият Т.П. е освидетелстван с Експертно решение №37-25-131 от 04.10.2012г. от ТЕЛК гр.Враца, със степен на увреждане 52%, с водеща диагноза неинсулинозависим захарен диабет, с общо заболяване захарен диабет ИНЗТ средно тежка форма, субкомпенсиран, КДС- диабетна полиневропатия, ХОББ- смесен тип ДН-1 ст., АХ-2ст. умерена ст. , 4

Хр.пиелонефрит. Приложена е и етапна епикриза от 01.10.2020г., амбулаторен лист от 29.09.2020г. и от 01.10.2020г. и епикриза от отделение "вътрешни болести" при МБАЛ "Хр. Ботев" Враца, от които е видно, че на подс. Т.П. е поставена диагноза хронична лимфоцитна левкемия.

На 12.12.2019 год. в гр. *** към 17,00 часа подсъдимият Т. П. пътувал с лек автомобил марка „Фиат", модел „Пунто", с per. № ***, собственост на брат му П. П., по бул. „В. Кънчов" от подлеза при КАТ, в посока Жп гара и Автогара. Подсъдимият П. управлявал автомобила с ниска скорост, тъй като времето било тъмно, валяло дъжд, пътното платно било мокро и трафикът бил натоварен. Мястото представлява прав участък от пътя след изхода от кръговото движение покрит с едрозърнеста асфалтова смес без неравности.

От дясно на платното за движение има тротоар с височина на бордюра 16 см. и варираща ширина. В ляво на пътното платно има разделителна тревна ивица, през която минава асфалтирана пешеходна пътека с ширина 2 м., която е продължение на двете пешеходни пътеки тип „М8.1", които свързват тротоарите на бул. „В. Кънчов". Пешеходната пътека е разположена перпендикулярно на платното за движение, като започва на 1 метър ориентира. На двата тротоара е монтирана метална ограда с височина 1,2 м. която има прекъсване с ширина 4 м. в района на пешеходната пътека. Пред постоянния ориентир на десния тротоар е монтиран пътен знак ,,Д17" „Пешеходна пътека". Дясното еднопосочно платно след изхода от кръговото кръстовище на бул. „В. Кънчев" е с ширина 7,0 м. без осева линия.

На кръговото кръстовище пред бензиностанция „Лукойл" подсъдимият П. пропуснал движещите се от лявата му страна автомобили и продължил движението си в посока жп гара гр. Враца, но на излизане от кръстовище от дясната му страна от към бул. „Мито Орозов“се появил автомобил и П. го пропуснал и него, след което продължил в посока Жп гара, като приближил пешеходната пътека.

В същото време пострадалата Л. Д. Д. тръгнала да пресича пътното платно на бул. „В Кънчов" на пешеходната пътека тип „Зебра", намираща се срещу дом № 48, от лявата страна, в посоката на движение на подсъдимия П., с намерение да отиде до близката детска градина, от където да вземе правнучка си. Когато Д. се намирала в дясната лента за движение в посока Жп гара, преминавайки по пешеходната пътека била ударена от дясно, с дясна предна част в областта на фара от лекият автомобил управляван от подсъдимият П.. Подсъдимият управлявал лекия автомобил със скорост от 26 км/ч, а скоростта на движение на пешеходката е определена от вещото лице в изготвената АТЕ на 4,9 км/ч. Дължината на опасната зона за спиране на лекия автомобил при движение с определената скорост от 26 км/ч. в условията на произшествието е била около 16 м. Водачът на лекия автомобил „Фиат Пунто" е имал разстояние на видимост от около 40 метра в условията на произшествието, тъй като лекия автомобил се е движел в тъмната част на денонощието с включени къси светлини и видимостта пред автомобила е била около 40 м. Лекият автомобил „Фиат Пунто", в момента на започването на пресичането от страна на пешеходката Д., е отстоял от мястото на удар на разстояние около 22,5 м., докато опасната зона за спиране при движението му със скорост 26 км/ч. в условията на произшествието е била около 16 метра, от което следва, че водачът е имал техническа възможност да предотврати настъпването на ПТП-то, ако е предприел своевременно аварийно спиране 5 при възникване на опасността. Следва да се посочи също така, че независимо от посоченото в заключението на вещото лице, че опасността е определена в момента на започване на пресичането, с оглед видимостта от 40 метра на мястото на произшествието, подсъдимият, като водач на лек автомобил, приближаващ пешеходната пътека, е имал възможност да възприеме пострадалата далеч преди започване на пресичането от нейна страна и съответно да съобрази поведението си с нормите на ЗДвП, задължаващи го да намали и пропусне пешеходците.