Разпореждане № 118251 от 01.10.2026, Софийски районен съд

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 118251 гр. София, 01.10.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 51 СЪСТАВ, в закрито заседание на първи октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ИВО В. ВЪТЕВ като разгледа докладваното от ИВО В. ВЪТЕВ Гражданско дело № 20261110110789 по описа за 2026 година на основание чл. 140, ал. 6 ГПК следва да съобщи на страните проекта за доклад по делото:

А. М. А. е предявил срещу „Неткредит“ ООД главен установителен иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД — за прогласяване недействителността на

Договор за потребителски кредит

№

202405071010090070 от 07.05.2024 г., сключен от разстояние, поради неспазване на законовите изисквания за точно посочване на Годишния процент на разходите (ГПР), съединен с главен осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 23 ЗПК — за осъждане на ответника да възстанови на ищеца сумата от 543,05 евро, представляваща недължимо платени суми по недействителния договор за кредит, споменат по-горе (разликата над чистата главница от 511,29 евро до платената сума от 1 054,34 евро), ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното й изплащане. В условията на евентуалност, в случай че главният установителен иск бъде отхвърлен, ищецът предявява иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД, вр. чл. 143 и чл. 146 ЗЗП — за прогласяване нищожността на клаузата на чл. 6 от Договора за потребителски кредит (предвиждаща неустойка за непредоставено обезпечение в размер на 552,20 евро / 1 080,00 лв.), поради противоречие със закона, накърняване на добрите нрави и като неравноправна.

Ищецът твърди, че на 07.05.2024 г. е сключил с ответното дружество Договор за потребителски кредит № 202405071010090070 от разстояние за сумата от 511,29 евро (1 000 лв.), със срок за връщане от 12 месеца, при фиксиран годишен лихвен процент от 41,05% (120,66 евро / 236 лв. лихва), обща дължима сума за връщане без неустойка 631,96 евро (1 236,00 лв.), погасима на 12 равни месечни вноски по 52,66 евро (103 лв.), и обявен Годишен процент на разходите (ГПР) от 49,72%. Поддържа, че по силата на чл.

1

4, ал. 3 и чл. 6 от договора му е било вменено задължение в срок от един ден да предостави обезпечение (поръчител или банкова гаранция), а при неизпълнение е предвидена неустойка от 552,20 евро (1 080 лв.), с която общият дълг нараства на 1 184,15 евро (2 316,00 лв.). Излага доводи, че договорът е изцяло недействителен на основание чл. 22 ЗПК, тъй като в обявения ГПР не е включен разходът за неустойка, представляващ скрито оскъпяване на кредита, и липсва инкорпорирана законова формула за изчислението му. Сочи, че е заплатил на ответника общо сумата от 1 054,34 евро (2 062,11 лв.), от които поради недействителността на договора дължи да възстанови само чистата стойност на получената главница (511,29 евро), а разликата от 543,05 евро подлежи на връщане като платена без основание.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът „Неткредит“ ООД е подал отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове като неоснователни.

Поддържа, че договорът за кредит е валиден и отговаря на всички императивни изисквания на ЗПК. Сочи, че ГПР е изчислен законосъобразно въз основа единствено на възнаградителната лихва съгласно Приложение № 2 към ЗПК и при базовото допускане, че страните ще изпълняват задълженията си. Твърди, че неустойката по чл. 6 от договора е санкция за неизпълнение на акцесорно задължение за обезпечение и съгласно чл. 19, ал. 3, т. 1 ЗПК и чл.

19, пар. 2 от Директива 2008/48/ЕО правилно е изключена от размера на ГПР.

Оспорва размера на платените от ищеца суми по процесния кредит — признава получаването на суми в общ размер от 493,40 евро (от 5 бр. разписки), но оспорва 2 бр. разписки за плащане (от 02.04.2025 г. за 104,81 евро / 205,00 лв. и от 02.05.2025 г. за 455,62 евро / 891,11 лв.), като поддържа, че същите са постъпили за погасяване на задължения по друго, последващо облигационно правоотношение, възникнало между страните след пълното погасяване на процесния кредит на 28.01.2025 г.

На основание чл. 154, ал. 1 ГПК по иска с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 и 3 ЗЗД в тежест на ищеца е да установи: че притежава качеството на „потребител“ по смисъла на § 13, т. 1 ДР на ЗЗП, сключването между страните на процесния Договор за потребителски кредит № 202405071010090070 от 07.05.2024 г. с посоченото в исковата молба съдържание, както и фактическите си твърдения, сочещи на недействителност на договора или на отделни негови клаузи.

По осъдителния иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД ищецът следва да установи факта и размера на извършените от него плащания по процесния договор за кредит в полза на ответника в твърдения общ размер от 1 054,34 евро (2 062,11 лв.).

2

В тежест на ответника е да установи при условията на пълно и главно доказване: действителността на оспорения Договор за потребителски кредит № 202405071010090070 от 07.05.2024 г. и че обявеният ГПР от 49,72% е изчислен точно съгласно формулата в Приложение № 1 към ЗПК и чл. 19 ЗПК, включвайки всички предвидими разходи към момента на сключването му; че клаузата на чл. 6 от договора (за неустойка за непредоставено обезпечение) е била индивидуално договорена с потребителя по смисъла на чл. 146, ал. 4 ЗЗП и представлява реално компенсаторно обезщетение за вреди, а не скрита цена на кредита. че е налице годно правно основание за получаване и задържане на платените от ищеца суми, включително твърдението си, че сумите по разписките от 02.04.2025 г. (104,81 евро) и от 02.05.2025 г. (455,62 евро) са постъпили за погасяване на задължение по друго, последващо облигационно правоотношение между същите страни.

С оглед твърденията на ответника в отговора на исковата молба и на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК, съдът обявява за безспорни между страните и ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства: на 07.05.2024 г. между страните е сключен Договор за потребителски кредит № 202405071010090070, по силата на който ответникът е предоставил на ищеца сумата от 511,29 евро (1 000 лв.) главница, която ищецът е усвоил изцяло. при изчисляване на обявения в договора ГПР (49,72%) кредиторът „Неткредит“ ООД не е включил разход за неустойка по чл. 6 от договора. кредиторът е изчислил посочения ГПР съгласно Приложение № 2 към ЗПК, включвайки в него единствено разход за договорна възнаградителна лихва от 41,05% годишно (120,66 евро). ищецът е извършил плащания към ответника по процесния договор за кредит в размер на най-малко 493,40 евро.

Представените с исковата молба и отговора на исковата молба писмени доказателства са допустими, относими и необходими за правилното решаване на повдигнатия пред съда правен спор, поради което следва да бъдат приети като доказателства по делото.

Направеното от ответника искане за недопускане / изключване на 2 бр. разписки за плащане от EasyPay (от 02.04.2025 г. за 104,81 евро и от 02.05.2025 г. за 455,62 евро) следва да бъде отхвърлено, а писмените документи да бъдат приети, доколкото същите са пряко относими към твърдения от ищеца факт за общия размер на преведените суми към ответника. Възражението на 3 ответника, че плащанията са отнесени по друго последващо кредитно правоотношение, представлява довод по съществото на спора и подлежи на преценка от съда с крайния съдебен акт въз основа на съвкупния доказателствен материал.

Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, вр. чл. 146, ал. 1 и ал. 2 ГПК, съдът

РАЗПОРЕДИ:

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 19.10.2026 г. от 10:00 ч., за което страните да бъдат призовани.

ПРИЕМА представените с исковата молба и отговора на исковата молба писмени доказателства.

УКАЗВА на страните, че най–късно в първото по делото открито съдебно заседание могат да вземат становище по проекта на доклад и дадените указания.

УКАЗВА на страните, че могат да уредят спора си чрез медиация или спогодба.

УКАЗВА на страните, че при постигане на съдебна спогодба дължимата държавна такса за разглеждане на делото е в половин размер. Когато съдът одобри сключено споразумение в процедура по медиация, на ищеца се връща 70 на сто от внесената държавна такса, а когато споразумението е постигнато в процедура по медиация, проведена в съдебен център след задължителна информационна среща по чл. 140а ГПК – 85 на сто. Към Софийския градски съд действа център за медиация, който предлага провеждане на медиация.

УКАЗВА на страните задълженията им по чл. 40, чл. 41 и чл. 50 от ГПК: съгласно чл. 40, ал. 1 ГПК страната, която живее или замине за повече от един месец в чужбина, е длъжна да посочи лице в седалището на съда, на което да се връчват съобщенията - съдебен адресат, ако няма пълномощник по делото в Република България; същото задължение имат и законният представител, попечителят и пълномощникът на страната, а съгласно ал. 2 когато лицата по ал. 1 не посочат съдебен адресат, всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени; съгласно чл. 41 ГПК страната, която отсъства повече от един месец от адреса, който е съобщила по делото или на който веднъж й е връчено съобщение, е длъжна да уведоми съда за новия си адрес; същото задължение имат и законният представител, попечителят и пълномощникът на страната, а съгласно ал. 2 при неизпълнение на задължението по ал. 1 всички съобщения се прилагат към делото и се 4 смятат за връчени; съгласно чл. 50, ал. 1 и 2 ГПК мястото на връчване на търговец и на юридическо лице, което е вписано в съответния регистър, е последният посочен в регистъра адрес, а ако лицето е напуснало адреса си и в регистъра не е вписан новият му адрес, всички съобщения се прилагат по делото и се смятат за редовно връчени.

Препис от настоящото определение, в което е обективиран проектът на доклада по делото, да се връчи на страните, а на ищцовата страна да се връчи и препис от отговора на исковата молба. Връчването на страните да се извърши и на посочените от тях електронни адреси.

Определението не подлежи на обжалване.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 5