Решение № 324 от 28.06.2022, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 324 гр. Пловдив, 27.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Георги В. Чамбов

Членове:

Емил Люб. Митев

Антония К. Роглева при участието на секретаря Нели Б. Богданова като разгледа докладваното от Георги В. Чамбов Въззивно търговско дело № 20215001000930 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение № 260234 от 15.06.2021 г., изменено в частта за разноските с определение № 260974 от 19.10.2021 г., постановено по търг.д. № 44 по описа за 2020 г., Старозагорският окръжен съд е:

- Осъдил „Д. з.“ АД ЕИК ********* да заплати на ПЛ. Д. П. ЕГН ********** сумата от 35 000 лв. - обезщетение за неимуществени вреди от претърпените болки и страдания от нанесените травми, вследствие настъпило на 28.11.2018 г. в гр. Г. ПТП ведно със законната лихва, считано от 15.03.2019г. датата на която е изтекъл срокът за произнасяне на „Д. з.“ АД по заведената на 14.12.2018 г. застрахователна претенция, до окончателно изплащане на сумата;

- осъдил „Д. з.“ АД да заплати на П. Д. П. сумата от 65,82 лева обезщетение за имуществени вреди от претърпените болки и страдания от нанесените травми, вследствие настъпило на 28.11.2018г. в гр. Г. ПТП ведно 1 със законната лихва, считано от 15.03.2019г. датата на която е изтекъл срокът за произнасяне на "Д. з." АД по заведената на 14.12.2018г. застрахователна претенция, до окончателно изплащане на сумата;

- осъдил „Д. з.“ АД да заплати на адв. П.К. от АК С. З. адвокатско възнаграждение за осъществената безплатна адвокатска помощ в о бщ размер на 2256 лв. с ДДС;

- осъдил „Д. з.“ АД да заплати в полза н а държавата, по бюджета на съдебната власт сумата от 460,45 лв. - разноски по делото.

Решението е обжалвано от ответника „Д. з.“ АД с въззивна жалба в частта, с която дружеството е осъдено да заплати на ищеца сумата за разликата над 17 000 до присъдената сума от 35 000 лева – обезщетение за неимуществени вреди; за разликата над сумата 32.91 лева до присъдената сума от 65.82 лева – обезщетение за имуществени вреди ведно със законната лихва върху присъдените разлики. В жалбата е изразено становище, че решението е недопустимо като постановено свръх петитум в обжалваната част за имуществените вреди, както и че е постановено в нарушение на разпоредбите на материалния закон и е необосновано - в останалата част.

Искането е да се отмени решението в обжалваните му части и да се отхвърлят исковете за посочените разлики, както и да се присъдят направените разноски пред двете инстанции.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от ищцата ПЛ. Д. П. чрез процесуалния й представител, с която се изразява становище, че решението на Старозагорския окръжен съд е правилно, поради което се иска същото да се потвърди, както и да се присъди адвокатско възнаграждение в полза на представлявалото безплатно ищцата във въззивното производство а. д..

Пловдивският апелативен съд, след преценка на събраните по делото доказателства, във връзка с изложените оплаквания и възражения на страните, приема за установено следното:

Производството пред Старозагорския окръжен съд е било образувано по предявени от ПЛ. Д. П. против „Д. з.“ АД обективно съединени осъдителни искове за заплащане на сумата от 35 000 лв. - обезщетение за неимуществени вреди и на сумата 32.91 лева - обезщетение за имуществени вреди от 2 претърпените болки и страдания от нанесените травми, вследствие настъпило на 28.11.2018 г. в гр. Г. ПТП ведно със законната лихва, считано от 15.03.2019 г. датата на която е изтекъл срокът за произнасяне на „Д. з.“ АД по заведената на 14.12.2018 г. застрахователна претенция, до окончателно изплащане на сумите;

Исковете се основават на следните установени по делото и поначало безспорни факти:

На 28.11.2018 г. около 12:45 часа в гр. Г., на бул. „Х.“, при управлението на л.а „Ш. Ф.“, с рег.№ ********, водачът М. П. И. в нарушение на правилата на движение навлиза в насрещната лента за движение и се удря в дясната част на насрещно движещия се л.а. А. А* с рег.№ *** ****, с водач Х. Н. Р., вследствие от което са причинени телесни повреди на пътничката в л.а Ш. Ф. - ПЛ. Д. П..

Установено е безспорно, че вина за настъпилото ПТП има единствено водачът на л.а „Ш. Ф.“, с рег.№ ********, М. П. И., която е загубила контрол върху управляваното от нея МПС, тъй като не е съобразила скоростта на движение с атмосферните условия, с релефа на местността, състоянието на пътя и на превозното средство.

Установено е, че в резултат от произшествието, на пътуващата на предната дясна седалка на автомобила П.П. е било причинено закрито счупване на дясната ключица и контузия на главата. След инцидента пострадалата е била приета в болница, където е била извършена репозиция на фрактурата и мека имобилизация на крайника, след което, на следващия ден е била изписана. Според заключението на СМЕ, счупването е довело до трайно затрудняване на движението на раменната става и десния горен крайник за период по-дълъг от 30 дни, като периодът на възстановяване от подобна травма е до три месеца.

От събраните по делото доказателства категорично се установява наличието на действително претърпените от ищеца неимуществени вреди, изразяващи се във физически болки и страдания, свързани с продължителен физически и психически дискомфорт поради обстоятелството, че за периода на възстановяване пострадалата не е била в състояние да се обслужва сама, както е правила преди травмата, и да удовлетворява елементарните си ежедневни потребности.

Освен описаните неимуществени вреди безспорно е, че ищцата е претърпяла и имуществени, изразяващи се в извършени разходи за лечение 3 медикаменти, медицински принадлежности, консумативи и такси.

Безспорно установено е също, че отговорността на делинквента за причинените от него имуществени и неимуществени вреди, настъпили в резултат на описаното ПТП, се покрива от ответното дружество, при наличието на действаща към датата на увреждането застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ по застрахователна полица

№**/**********, валидна до 15.05.2019 г., сключена между собственика на автомобила и ответното застрахователно дружество.

Установените по делото обстоятелства са достатъчни, за да приеме, че е налице отговорността на застрахователя по прекия иск по чл. 432, ал.1 и чл.493, ал. 1 във връзка с чл. 380, ал.1 КЗ т.е. да се приеме, че предявените искове са доказани по основание.

Основният спор е относно размера на дължимите обезщетения за причинените на ищцата неимуществени и имуществени вреди.

В тази насока жалбоподателят поддържа възражения, че определеният от първоинстанционният съд размер на застрахователното обезщетение е силно завишен, несправедлив и неотговарящ на реално претърпените от ищцата вреди.

Пловдивският апелативен съд преценява като неоснователни съдържащите се във въззивната жалба оплаквания относно несъответствието между определеното обезщетение и действителния размер на причинените в резултат на деликта неимуществени вреди, поради следното:

Обезщетение е предназначено да възмезди всички претърпени и установени по делото, с оглед конкретните твърдения на ищцата неимуществени и имуществени вреди, които са пряка последица от процесното ПТП.

При определяне размера на дължимото обезщетение за неимуществените вреди, съобразно с критерия за справедливост по чл. 52 ЗЗД, следва да се изхожда преди всичко от вида, характера и броя на уврежданията; продължителността и степента на претърпените болки; физическия, психически, битов и социален дискомфорт; продължителността и сложността на лечението; продължителността на оздравителния и възстановителния период, прогнозата на възстановяване, възрастта на 4 пострадалия и пр.

В случая е безспорно установено, че физическите болки и страдания от претърпяната травма, неудобствата и ограниченията, съпътстващи възстановяването на ищцата, са засегнали в определена степен трудоспособността й, ограничили физическата й активност, способността й да се обслужва пълноценно и са повлияли неблагоприятно на психическото й състояние. Следва да се отчетат също и неблагоприятните последици вследствие настъпилото усложнение – ограничено движение в дясната раменна става, представляващо остатъчен дефект от травмата, който вероятно няма се възстанови, както и свързания с това усложнение дискомфорт. Освен физическите болки и страдания вследствие получените травми, произшествието се е отразило негативно и върху психичното здраве и емоционалното състояние на пострадалата. Конкретните проявления са установени от показанията на свидетелите и от съдържанието на приложените медицински документи. Установено е в тази насока, че след произшествието ищцата започнала да изпитва страх и отказвала да пътува с автомобил, заради преживения стрес се затворила в себе си, отказвайки срещи с приятели и познати. Това състояние наложило консултации с психолог и медикаментозно лечение.

Освен с описаните фактори - вид, характер и брой на уврежданията; продължителността и степента на претърпените болки, физически, психически, битов, социален дискомфорт; продължителност и сложност на лечението; продължителност на оздравителния и възстановителния период, прогноза на възстановяване и пр., при определяне размера на обезщетението следва да се отчетат и промените в икономическите условия, доколкото също съставляват известен ориентир за житейския смисъл на понятието справедливост. Сравнени с предходните и следващите годината на увреждането, някои икономически показатели – минимална и средна работна заплата, както застрахователните лимити за застраховките гражданска отговорност, бележат постоянен ръст, а годишната инфлация през 2019 г. спрямо 2018 г. е по-ниска от тази през 2018 г. спрямо предходната 2017 г. 2,3 % , съответно – 3.7 %.

Отчитайки общите и специфични обстоятелства, отразяващи характера и тежестта на претърпените от ищцата П. неимуществени вреди, настоящият 5 състав преценява, че определеното от първоинстанционния съд обезщетение за неимуществените вреди в размер от 35 000 лева представлява справедлив паричен еквивалент за тяхното възмездяване. В този смисъл обжалваното решение в тази част е правилно е правилно и следва да се потвърди.

Основателна е въззивната жалба в частта против решението на Старозагорския окръжен съд в частта относно размера на присъденото обезщетение за имуществените вреди. Макар в доклада по делото, а и в мотивите на решението, Старозагорският окръжен съд да е посочил вярно основанието и размера на претендираното обезщетение за имуществени вреди - общо 32.91 лева, от които - 5.80 лв. разходи за болничен престой по Фактура № ************/******** г. и 27.11 лв. - за медикаменти по фактури № **** от 12.12.2018 г., № **** от 12.12.2018 г. и, № *** от 04.01.2019 г., първоинстанционният съд вероятно поради грешка в изчисленията е събрал трите числа и така е удвоил размера на присъденото обезщетение за тези вреди. Доколкото последното надвишава двойно търсеното от ищеца, съдът се е произнесъл свръх петитум, поради което в частта над сумата от 32.91 лева до присъдения размер от 65.82 лева решението следва да се обезсили, а производството в тази част – да се прекрати.

За разноските:

Предвид изхода от спора във въззивното производство и тъй като ищцата е представляван от „К. и съдружници - а. д.“ безплатно във въззивното производство, като договорът за правна защита и съдействие е сключен при условията на чл. 38, ал. 1 т. 2 от Закона за адвокатурата, съгласно с разпоредбата на чл. 38, ал. 2 ЗАдв., разноските за адвокатско възнаграждение на адвокатското дружество, изчислени съразмерно с уважената част от иска следва да се възложат в тежест на въззиваемия.

Определено съразмерно с уважената част от иска, съгласно с разпоредбите на чл.7, ал. 2 т. 4 във вр. с чл. 2, ал. 5 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, дължимото възнаграждение възлиза на 1284 лева с включен ДДС.

Мотивиран от горното, Пловдивският апелативен съд

РЕШИ: