Решение № 246 от 13.08.2024, Окръжен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 246 гр. С.З., 13.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – С.З., I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Даниела К. Телбизова-Янчева

Членове:

Николай Ил. Уруков

Атанас Д. Атанасов при участието на секретаря Таня Д. Кемерова Митева като разгледа докладваното от Николай Ил. Уруков Въззивно гражданско дело № 20245500500269 по описа за 2024 година

Производството е на основание чл.258 и сл. от ГПК.

Производството е образувано по въззивна жалба от Д. А. П. и Й. Л. Й. от с.Р., общ.С.З., чрез пълномощника им адв.Ц. В. от АК - С.З., против Решение № 234 от 11.03.2024г. постановено по гр.дело № 2869/2023г. по описа на Районен съд С.З..

Въззивниците обжалват постановеното решение. Намират същото за недопустимо, поставено при съществено процесуално нарушение. Излагат подробни съображения. Твърдят, че след като е изслушано направеното дарение на 20.12.2022г. се изповядва сделка на 16.01.2023г. за прехвърляне на дарените вече 4/6 ид.ч. от същия процесен недвижим имот на въззивницата Д.

А. П. срещу задължение по отношение на прехвърлителя П.М.Р. и поемане на задължение за грижи, гледане и издръжка изразяващи се в осигуряване на подслон, прехрана, почистване, отопление и осветление, медицински грижи и медикаменти, при заболяване и въобще, осигуряване на един нормален и спокоен живот на прехвърлителя до края на дните му със запазване на обитаване на имота пожизнено и безвъзмездно за грижите, които са полагани през последните пет години и лично или чрез трето лице на вече дарения недвижим имот. Твърдят, че тези грижи действително са полагани пет години преди изповядване на сделката от тях - въззивницата Д. П. и нейният съпруг.

Твърдят, че това обстоятелство е било известно на всички в процеса, както и на много свидетЕ.. Известно било и обстоятелството, че въззивниците са 1 сключили граждански брак на 24.11.2018 г. Сочат, че процесният недвижим имот е придобит в режим на СИО и по силата на закона имуществената общност на съпрузите представлява недЕ.ма бездялова съсобственост. Считат, че предявеният установителен иск за собственост за недвижим имот, придобит по време на брака на съпрузите, какъвто е конкретния случай има за предмет вещ, която е съсобствена в режим на семейна имуществена общност, постановеното решение обвързва и неучастващия в производството съпруг Й.

Л. Й.. Твърдят, че е налице съдебна практика в този смисъл, като цитират решения на ВКС.

Молят съда да обезсили постановеното решение и да върне делото за ново разглеждане от друг състав, при което да бъде конституиран съпругът на въззивницата Й. Л. Й., като въззивник в процеса наред с неговата съпруга Д.

А. П.. Претендират присъждане на направените разноски в двете инстанции.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от другата страна Р. П. Р. от гр.Ч., чрез пълномощника си адв.Е. Г. от АК - С.З., в който изразява становище, че въззивната жалба е неоснователна и недоказана, като излага подробни съображения по оплакванията в нея.

Моли съда да потвърди обжалваното решение. Претендира присъждане на направените по делото разноски.

Съдът като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност намери за установено следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 124 и сл. от ГПК – установителен иск за собственост върху недвижим имот.

Съдът намира, че въззивната жалба на жалбоподатЕ.те се явява основателна и доказана, поради следните съображения:

Не е спорно по делото, а и от представените писмени доказателства се установява, че на датата 20.12.2022г., с нот. акт под № 25, том XII, рег. № 27087, дело № 1896/22г., на нотариус Д.Н., с район на действие - района на СтРС, П.М.Р., ЕГН **********, е дарил на дъщеря си и въззиваемата Р. П. Р. ищцата, собствените си 4/6 ид.ч. от следния, съсобствен с даряваната и с трето лице, недвижим имот, а именно: ДВОРНО МЯСТО, находящо се в **********, представляващо УПИ XI-19, в кв. 36 по плана на селото, утвърден със заповед № 110 от 13.10.1987г. на ОНС С.З., цялото с площ от 1030 кв.м., с граници на УПИ: от североизток - УПИ II -19; от северозапад улица; от югозапад - УПИ I - 24 и УПИ IX - 23 и от югоизток - УПИ VI-20, УПИ Х-21 и УПИ VIII-22, заедно с всички постройки и подобрения в дворното място, в това число: масивна жилищна сграда, масивен гараж и навес с оградни стени.

С нотариален акт от 16.01.2023 г. за прехвърляне на собственост ан идеални чаасти от недвижим имот срещу поемана на задължение за грижи, гледане и издръжка П.М.Р. е прехвърли на Д. А. П. 4/6 ид. части от дворното място.

В писменият отговор даден на основание чл.131 ГПК с вх.№ 20895/16.08.2023 год. год. по описа на Районен съд-С.З. е представено 2 удостоверение за сключен граждански брак с № 0018000704 от датата 24.11.2018 год., от което е видно, че този мъж, с който се състои семейството, както е отразено в исковата молба Й. Л. Й. и ответницата по делото Д. А. П. имат сключен граждански брак на 24.11.2018 год., което удостоверение е издадено въз основа на сключен граждански брак № 0704 от 24.11.2018 год.на Община-С.З..

Обжалваното Решение под № 234/11.03.2024 год. по гр.д.№ 2869/2023 год.описа на Районен съд—С.З. е постановено при съществено порцесуално нарушение, налагащи неговото обезсилване изразяващи се в следното:

На съда и страните е известно обстоятелството, че ответницата по делото Д. А. П. на която е прехвърлен имота срещу задължение за гледане и издръжка с посоченият по горе Нотариален акт към момента на сделката е била в граждански брак с лицето Й. Л. Й., което удостоверение е представено с писменият отговор с вх.№ 20895 / 16.08.2023 год. и двамата съпрузи са полагали грижи относно гледането и издръжката на прехвърлителя. Налага се извода, че подробно описания в ИМ и по горе недвижим имот е придобит в режим на СИО и по силата на закона имуществената общност на съпрузите представлява недЕ.ма и без дялова съсобственост.

Въззивният съд намира, че предявеният установителен иск за собственост за недвижим имот, придобит по време на брака на съпрузите, какъвто е конкретния случай, има за предмет вещ /недвижим имот/, която е съсобствена в режим на семейна /съпружеска/ имуществена общност /СИО/, като постановеното решение обвързва и неучастващият в производството съпруг Й. Л. Й..

Съвместната собственост при съпружеската общност налага и съвместна процесуална легитимация при споровете относно нея. /Спр.Решение № 113 от 11.03.2011 год.по гр.д.№ 1465/2010 год.на ВКС./

Съпрузите имат качеството на задължителни необходими другари само по искове за собственост за вещи, придобити в съпружеска имуществена общност, която на основание чл.21 СК възниква само при възмездно придобиване на имущество по време на брака. /Спр. Решение № 2 от 18.01.2012 год.по гр.д.№ 1088/2021 год.на ВКС./.

По силата на закона имуществената общност на съпрузите представлява недЕ.ма и без дялова съсобственост, то процесуалната легитимация на двамата съпрузи относно правоотношение, засягащо имуществената общност е съвместна, тъй като еднаквостта на спорното правоотношение налага еднакво решение спрямо всички другари. В този случай е налице необходимо другарство, съгласно разпоредбата на чл.216, ал.2 ГПК и следваше първоинстанционния съд да конституира съпруга на ответницата да участва в производството, тъй като е известно, че ответницата има сключен граждански брак.

В горния смисъл е без противоречива съдебната практика, вкл.и тази със задължителен характер, съдържаща се в Решение № 431 от 08.11.2010 год.на ВКС по гр.д.№ 439/2010 год.на II г.о.

3

В много решения на ВКС и съдебната практика, която е последователна и задължителна /Решение под № 12 от 22.02.2011 год. по гр. дело с № 281/2010 год. на 4-то Г.О. на ВКС и Решение под № 200 от 21.04.2012 год. по гр. дело с № 126/2012 год. на 1-во Г.О./ се приема, че в хипотезите на необходимо и задължително другарство, каквото е другарството между съпрузите относно имоти- семейна общност, съдът е длъжен дори служебно да конституира не участващият по делото съпруг. От представеното по делото удостоверение за сключен граждански брак това обстоятелство е известно на съда. Нещо повече правният интерес и процесуалната легитимация са абсолютни процесуални предпоставки за допустимостта на иска и процеса, за наличието на които съдът е длъжен да следи служебно във всяко положение на висящият исков процес.

Имайки предвид горното становище, настоящата въззивна съдебна инстанция следва да приеме, че обжалваното решение е недопустимо, постановено при съществено процесуално нарушение и неуточнена по делото пасивна процесуална легитимация на ответниците по същото.

Поради което, съдът следва да постанови съдебен акт, като обезсили обжалваното РЕШЕНИЕ под № 234/11.03.2024 год. постановено по гр.д.№ 2869/2023 год.описа на Районен съд - С.З. и върне делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд, при което е необходимо да бъде конституиран съпругът на ответницата Й. Л. Й. с ЕГН – **********, като ответник в процеса наред с неговата съпруга и ответница Д. А. П. с ЕГН — ********** с посочени пълни данни и адрес.

Направените в настоящото производство разноски следва да бъдат присъдени от първоинстанционния съд при новото разглеждане на делото в зависимост от изхода на спора по същество.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ОБЕЗСИЛВА изцяло Решение под №234 от 11.03.2024г. постановено по гр.дело № 2869/2023г. по описа на Районен съд С.З., поради процесуална недопустимост на същото.

ВРЪЩА делото на Районен съд – С.З. за ново разглеждане от друг състав на съда, съобразно задължителните указания по делото, дадени в обстоятелствената част на настоящото Решение.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в 1-месечен срок от връчването му на страните пред Върховния касационен съд на Република България чрез Окръжен съд - С.З. при наличието на основанията по чл.280, ал.1 от ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

4

1. _______________________

2. _______________________

5