Решение № 260069 от 19.10.2020, Районен съд - Монтана

№

260069 / 19.10.2020 г.

РЕШЕНИЕ гр. Монтана, 19.10.2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД- гр. МОНТАНА, трети граждански състав, в открито съдебно заседание на деветнадесети август две хиляди и двадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАЛИН ИВАНОВ при секретаря Татяна Иванова, като разгледа докладваното от съдия Иванов гр.д. №

3008 по описа на съда за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Разглеждат се обективно съединени установителни искове с правно чл.422, ал.1 от ГПК, вр. чл.415, ал.1, вр. чл.417, ал.1,т.2 от ГПК, вр. чл.79 ,чл.86 от ЗЗД.

Ищецът ,,ЮРОБАНК

БЪЛГАРИЯ"

АД, ЕИК:

*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Витоша, ул. „Околовръстен път“ №260, представлявано от Димитьр Шумаров и Петя Д. - Изпълнителни Директори, чрез пълномощника си Адвокатско дружество „М. и Рътков“, представлявано от адв. Д.М., със съдебен адрес:*** е предявил против Е.Г.А., ЕГН **********, с адрес: ***, за положително установяване вземане на Банката към посочения длъжник за задълженията по кредитна сметка № 827693 на Е.Г.А., ЕГН **********- Кредитополучател по Договор за рефинансиране на потребителски кредити № HL 32113/18.12.2007 година, ведно с прилежащите му: Приложение от 18.12.2007 година, Допълнително споразумение от 26.03.2009 година, Допълнително споразумение от 25.03.2010 година, Допълнително споразумение от 07.09.2010 година, Допълнително споразумение от 13.09.2010 година, Допълнително споразумение от 22.02.2011 година, Допълнително споразумение от 28.02.2011 година, Допълнително споразумение от 04.10.2011 година, Допълнително споразумение от 24.04.2012 година, Допълнително споразумение от 19.12.2012 година, Допълнително споразумение от 23.07.2013 година, Допълнително споразумение от 29.04.2014 година и Допълнително споразумение от 09.01.2015 година, в размер на сумите:

6 603,28 лева – дължимата главница за периода от 10.03.2015 година до 04.11.2016 година, като част от общо дължима главница в размер на 125 584,97 лв.;

20 760,83 лева –дължима договорна лихва за периода от 10.01.2015 година до 04.11.2016 година, като част от общо дължима договорна лихва за този период от 21 671,84;

774,57 лева – дължима мораторна лихва за периода от 10.08.2015 година до 04.11.2016 година, като част от общо дължимо обезщетение за забава в размер на 874,65 лв.;

847,15 лева – цялата дължима сума за банкови такси за периода от 12.01.2015 година до 29.06.2016 година, за които в Заповедното производство по ч.гр.д. № 2352/ 2016 г. по описа на РС-гр.

Монтана е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.417 от ГПК/10.11.2016г. и изпълнителен лист/10.11.2017г.

Ищецът се позовава на образуваното по негово Заявление за издаване заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417- ГПК ч.гр.д№ 2352/ 2016г. на РС-

Монтана.

В подаденото Заявление за издаване на заповед и изпълнителен лист по чл.417 ГПК е посочен документът, от който произтича вземането- Извлечение от счетоводни книги на Банката към 04.11.2016 г. за задълженията по кредитна сметка № 827693 на Е.Г.А., ЕГН **********- Кредитополучател по Договор за рефинансиране на потребителски кредити №

HL 32113/18.12.2007 година ведно с прилежащите му Приложение от 18.12.2007 година, Допълнително споразумение от 26.03.2009 година, Допълнително споразумение от 25.03.2010 година, Допълнително споразумение от 07.09.2010 година, Допълнително споразумение от 13.09.2010 година, Допълнително споразумение от 22.02.2011 година, Допълнително споразумение от 28.02.2011 година, Допълнително споразумение от 04.10.2011 година, Допълнително споразумение от 24.04.2012 година, Допълнително споразумение от 19.12.2012 година, Допълнително споразумение от 23.07.2013 година, Допълнително споразумение от 29.04.2014 година и Допълнително споразумение от 09.01.2015 година.

В исковата молба се твърди, че на

18.12.2007г., между ,,ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ" АД (предишно ,,ЮРОБАНК И ЕФ ДЖИ БЪЛГАРИЯ“ АД) и кредитополучателите Е.Г.А., ЕГН ********** и Валтер Стефанов Аспарухов, ЕГН ********** е сключен Договор за рефинансиране на потребителски кредит № HL 32113/18.12.2007г., по силата на който Банката предоставя на кредитополучателя кредит в размер на 105 000 лева (сто и пет хиляди лева), от които 69 340 лева - за рефинансиране на З кредита, съответно потребителски кредит с ипотека към ТБ АЛИАНЦ АД, и 2 потребителски кредита към Юробанк И Еф Джи България АД и 35 660 лева за текущи нужди, а кредитополучателите се задължават да върнат ползвания кредит, заедно с дължимите лихви в сроковете и при условията на договора. Страните сключили в последствие няколко допълнителни споразумения/ посочени в заявлението по чл.417 ГПК и в настоящата искова молба/, свързани с процесния договор за кредит.

С нотариална покана акт 116, том

ІІ, рег.№8817/2016г., нотариус Валерия Т., с рег.№ 596 в регистъра на Нотариалната камара, с район на действие Районен съд- гр. Монтана, връчена на длъжника лично на 12.09.2016г., ,,ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ" АД уведомила длъжника, че поради неплащане на дължимите вноски по кредита обявява кредита за изцяло и предсрочно изискуем. С поканата ,,ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ" АД поканила длъжника, в седемдневен срок от получаването й да погаси изцяло задълженията си към банката и го уведомила, че в противен случай, банката ще предприеме действия и ще упражни правата си по договора.

В исковата молба се твърди, че към момента на подаване на заявлението по чл. 417 от ГПК непогасените вноски по кредита са както следва - 20 непогасени вноски за главница, считано от 10.03.2015г. и 22 непогасени вноски за лихва, считано от 10.01.2015г, със забава в плащането от 667 дни. Към момента на подаване на заявлението общото задължение на длъжника възлиза на 148 978,61 лева (сто четиридесет и осем хиляди деветстотин седемдесет и осем лева и шестдесет и една стотинки), съгласно извлечение от счетоводните книги на банката към 04.11.2016г., от които 125 584,97 лева (сто двадесет и пет хиляди петстотин осемдесет и четири лева и деветдесет и седем стотинки) - главница за периода от 10.03.2015 г. до 04.11.2016г., 21671,84 лева (двадесет и една хиляди шестстотин седемдесет и един лева и осемдесет и четири стотинки) - договорна възнаградителна лихва за периода от 10.01.2015г. до 04.11.2016г., 874,65 лева (осемстотин седемдесет и четири лева и шестдесет и пет стотинки) - обезщетение за забава за периода от 10.08.2015г. до 04.11.2016г., 847,15 лева (осемстотин четиридесет и седем лева и петнадесет стотинки) - банкови такси за периода от 12.01.2015г. до 29.06.2016г. и законна лихва от датата на подаване на заявление по чл.417 от ГПК до окончателното изплащане на паричното вземане.

Издаването на заповед за изпълнение и изпълнителен лист е било поискано ЧАСТИЧНО за сумата в размер на 28 985,8З лева (двадесет и осем хиляди деветстотин осемдеет и пет лева и осемдесет и три стотинки), която включва горепосочените суми.

Въз основа на издадените заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист е образувано изпълнително дело № 1241/16г. на ЧСИ Мая Иванова, рег. Ме 748, с район на действие Районен съд- Монтана. Длъжникът е подал Възражение по чл.414, ал.1 ГПК против издадените заповед за незабавно изпълнение по ч.гр.д.№ 2352/2016г. на РС-Монтана, с оглед на което заявителят предявява установителния иск по чл.422 ГПК.

Към момента на подаване на настоящата искова молба липсват данни за плащания в периода след подаване на заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение, поради което ищецът предявява претенциите си по делото.

Исковете са предявени съобразно правилата на родовата и местна подсъдност - пред МРС - районния съд (тъй като тяхната цена е до 25 000 лв. - чл.104, т.4 ГПК) по седалището на ответника (чл.105 от ГПК).

В исковата молба са заявени доказателствени искания- приемане на приложени писмени доказателства и назначаване на счетоводна експертиза с конкретни задачи.

Ответникът Е.Г.А.,

ЕГН **********, с адрес: *** е подал писмен отговор в рамките на указания срок по чл.131 ал.1 от ГПК. От фактическа страна твърди следните релевантни факти и обстоятелства:

„1.1.Съгласно процесния Договор за кредит на кредитополучателите е предоставен кредит в размер на 105 000 лева (чл. 1) при годишна лихва 7,95% (чл. 3, ал. 1), дължим на 240 равни месечни анюитетни вноски в размер на 875 лева всяка (чл. 5 и чл. 6).

1.2. След сключване на Договора за кредит банката пет пъти едностранно е увеличила лихвения процент по кредита, респективно размера на месечните вноски.

Вследствие на това през 2009 г. кредитополучателите са изпаднали в невъзможност да плащат значително завишените вноски и страните са сключили 12 допълнителни споразумения за “облекчено” погасяване на дълга (представени с ИМ). Съгласно споразуменията за срока им на действие кредитополучателите дължат по-ниски месечни вноски, като конкретният размер на същите и разпределението на платените суми по пера за лихва и за главница се уговарят в двустранно подписан погасителен план, неразделна част от всяко от споразуменията. С ИМ не са представени погасителни планове към допълнителните споразумения и считано от 26.03.2009 г. (датата на първото допълнително споразумение) не е ясен размерът на уговорените задължения по Договора за кредит - както на месечните вноски, така и по пера. При сключване и при изтичане на срока на всяко от допълнителните споразумения банката е увеличавала главницата на кредита със суми по своя преценка, като е капитализирала начислени и неплатени възнаградителни лихви в непосочен в допълнителните споразумения размер, които е олихвявала повторно с възнаградителна лихва.

В отговора е заявено, че на 11.03.2015 г. Е.А. и съпругът и Валтер Аспарухов са сезирали Софийски градски съд с главен иск за прогласяване на нищожността на договора за кредит; евентуални искове за прогласяване на нищожността на клаузи от Допълнителните споразумения, с които се постига анатоцизъм; искове за установяване на недължимост на част от главницата на кредита, на лихви и такси, начислени върху недължимата част от главницата, и на погасени по давност възнаградителни лихви; иск за установяване на недължимост на завишението на начислени възнаградителни лихви, включващ и преюдициалния въпрос относно нищожността поради неравноправност на клаузите на чл. 3, ал. 1 и ал. 5, чл. 6, ал. 3 и чл. 12, ал. 1 от Договора за кредит, уреждащи правото на банката едностранно да променя лихвата по кредита (Доказателство № 1). Образуваното гр. д. № 3176/2015 г. по описа на СГС, І ГО, 2 с-в, приключило на първа инстанция с Решение от 09.05.2017 г. (Доказателство № 2), с което частично са уважени исковите претенции.

Решението на СГС е обжалвано от Е.А. (Доказателство № 3) и от “Юробанк България” АД (Доказателство № 4). Към настоящия момент делото е висящо и предстои образуване на производство пред въззивна инстанция за произнасяне относно съществуването и евентуално размера на вземанията по Договора за кредит, предмет на установителния иск в настоящото производство. Решението на СГС в частта, в която е прогласена нищожността на клаузи от Допълнителните споразумения, с които се постига анатоцизъм, и въз основа на които е увеличена главницата на кредита, е влязло в сила като необжалвано.

Предвид изложеното ответникът изразява становище за недопустимост на предявения от банката установителен иск, на осн. чл.126, ал.1 ГПК и моли да бъде прекратено производството по настоящето дело.

На следващо място изразява становище за евентуално спиране на производството по делото на основание по чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК. Въпросът за действителността на Договора за кредит и на отделни негови клаузи, респективно за съществуването и размера на процесните вземания, е предмет на висящото исково производство, по което ще бъде разрешен със сила на пресъдено нещо. Този въпрос има обуславящо значение за правилното решаване на спора по настоящото дело относно съществуването и размера на вземането, предмет на установителния иск (така Определение Не 31/13.01.2015 г. по ч. гр. д. Мз 7392/2014 г. на ВКС, ІІІ ГО). Ето защо моля да спрете производството по настоящото дело до приключване с влязло в сила решение на гр. д. № 3176/2015 г. по описа на СГС, І ГО, 2 с-в, и да съобразите разрешените със сила на пресъдено нещо въпроси относно действителността на Договора за кредит и на отделни негови клаузи, респективно относно съществуването и размера на процесните вземания.