Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Заповед за изпълнение № 60 от 21.01.2026, Районен съд - Раднево

Съд
Районен съд - Раднево
Дело
Частно гражданско дело 69/2026
Вид
Заповед за изпълнение № 60
Подписан
21.01.2026
В сила
15.04.2026
Състав
Асен Цветанов

Цитирани разпоредби

  • чл. 41 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 411, ал. 2, т. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 411, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 414 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 414а · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 26, ал. 1, предл. 3 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 99 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 146 · Закон за защита на потребителите
  • чл. 146, ал. 1 · Закон за защита на потребителите
  • чл. 146, ал. 2 · Закон за защита на потребителите
  • чл. 10а, ал. 2 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 19, ал. 4 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 19, ал. 5 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 37 · Закон за правната помощ
  • чл. 27 · Наредба за заплащането на правната помощ

ЗАПОВЕД

ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ НА ПАРИЧНО ЗАДЪЛЖЕНИЕ по чл. 410 от ГПК гр. Раднево

Районен съд – Раднево, в проведеното на 21.01.2026 г. закрито разпоредително заседание по частно гражданско дело № 69 по описа на съда за 2026 г., докладвано от Асен Цветанов, районен съдия, като разгледа подаденото заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 и сл. ГПК, след като прецени, че са налице предпоставките за уважаване на искането, на основание чл. 411, ал. 3 от ГПК

РАЗПОРЕЖДА:

Длъжникът: Р. Р. Д., ЕГН **********, с настоящ адрес **********постоянен адрес гр.

***** и посочен в заявлението адрес гр. ***** да заплати на

Кредитора: „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, вписано в търговския регистър при АВп с ЕИК 203670940, с адрес на управление гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, действащ чрез пълномощника юрисконсулт Н.,

- сумата от 173.19 евро (сто седемдесет и три евро и 19 евроцента) – главница по договор за потребителски кредит № *****г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на заявлението в съда – 20.01.2026 г. до изплащане на вземането,

- сумата от 17.91 евро (седемнадесет евро и 91 евроцента) – договорна възнаградителна лихва за периода от 12.03.2025г. до 12.08.2025г., - сумата от 15.08 евро (петнадесет евро и 08 евроцента) – обезщетение за забава върху главницата за периода от 13.03.2025г. до 19.01.2026г.,

- както и разноските по делото в размер на 10.86 евро (десет евро и 86 евроцента) държавна такса и 25.56 евро (двадесет и пет евро и 56 евроцента) - юрисконсултско възнаграждение.

ОТХВЪРЛЯ заявлението в частта за претендираната сума за такса в размер на 106.30 евро по договор за допълнителни услуги от *****г. към договор за потребителски кредит № *****г.

Вземането произтича от следните обстоятелства: Задължение по договор за потребителски кредит № *****г., сключен между „Микро Кредит“ АД и Р. Р. Д., по силата на който дружеството му е предоставило заем в размер на 400 лева, разсрочен на 6 вноски с краен срок 12.08.2025 г. Условията на „Договора за кредит” се съдържат в отделните полета или клетки, отпечатани на лицевата страна на формуляра "Искане за кредит" и "договор за заем", като "Общите условия", при които се отпуска кредитът, са неразделна част както от "Искане за кредит", така и от "договор за заем". Подписвайки Договора за заем, заемополучателят е удостоверил, че е получил от кредитора заемната сума от 400 лева, като се е задължил да върне на заемодателя в сроковете и при условията, посочени в договора и приложимите Общи условия. Съгласно Общите условията, при които е подписан договора, Заемополучателят се е задължил да върне заема ведно с договорната лихва, която е в размер на 48.5 лева, на 6 равни месечни погасителни вноски, в размер на 74.75 лева, като първата погасителна вноска е платима на 12.03.2025 г. Така страните са договорили общ размер на 1 плащанията по заема 448.51 лева. На основание попълнен и подписан от Заемополучателя формуляр – Искане за допълнителни услуги, на ***** г. между „Микро Кредит“ АД и Р. Р. Д. е сключен Договор за допълнителни услуги към заем MicroCredit № *****, съгласно който „Микро Кредит“ АД се е задължил да предостави на Заемополучателят пакет от допълнителни услуги описани подробно в Приложение № 1 към договора, което е предоставено на Заемополучателя при сключване на договора. Съгласно клаузите на сключения договор, при подписване на договора клиентът дължи заплащане на пакетна цена за допълнителни услуги в размер на 249.47 лв., като му е предоставена възможността да я заплати на 6 бр. равни месечни вноски, всяка в размер на 41.58 лв., при първа погасителна вноска, платима на 12.03.2025 г.

На ***** г. е подписано Приложение № 1 към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от ***** г., сключен на основание чл. 99 от ЗЗД между „Агенция за събиране на вземания” ООД и „Микро Кредит“ АД, по силата на който вземанията на „Микро Кредит“ АД срещу Р. Р. Д., произтичащи от Договор за заем MicroCredit № ***** и Договор за допълнителни услуги към заем MicroCredit № ***** и двата от дата ***** г. са прехвърлени изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви на дружеството - кредитор. Договора за заем съдържа изрична клауза, която урежда правото на кредитора да прехвърли вземането си в полза на трети лица. „Агенция за събиране на вземания“ АД /сега „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД/ е правоприемник на„Агенция за събиране на вземания“ ООД. Длъжника е уведомен за станалата продажба на вземането от името на „Микро Кредит“ АД с Уведомително писмо с изх. № УПЦ-П-МКР/***** от дата 30.07.2025 г. , изпратено с известие за доставяне от страна на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, в качеството й на пълномощник на цедента.

Юрисконсултското възнаграждение се присъжда в размер на 25,56 евро съгласно чл.

78, ал. 8 ГПК /изм. ДВ, бр. 8 от 2017 г./ във вр. чл. 37 от ЗПП във вр. чл. 27 от Наредбата за заплащането на правната помощ.

Присъдената сума може да бъде платена по банкова сметка на Агенция за събиране на вземания ЕАД при „Обединена Българска Банка” АД, IBAN: *****, BIC: ******.

Мотиви за частичното отхвърляне на заявлението:

Съдът намира претенцията за такса в размер на 106.30 евро по договор за допълнителни услуги от *****г. към договор за потребителски кредит № *****г. за нищожна като неравноправна клауза, която съдът дири служебно /чл. 411, ал. 2, т. 3 ГПК, Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993г. относно неравноправните клаузи в потребителските договори/. Съдът намира, че сключеният договор за допълнителни услуги е комплекс от нищожни клаузи, не само като заобикалящи и противоречащи на закона, но и като неравноправни такива. По отношение на този въпрос вече е налице утвърдена съдебна практика /Решение от 06.11.2019 г. на ОС-Стара Загора по в.т.д. № 1339/2019 г. и много други/.

В случая в самия договор за кредит въобще не е посочено за договорените допълнителни услуги, но посоченото възнаграждение за този пакет е разсрочен на погасителни вноски. Съответно самият допълнителен пакет услуги е договорен в отделен договор за допълнителни услуги, включващи вероятни, но несигурни от към изпълнение услуги, предоставяни от ищеца и зависещи единствено от неговата воля. Самите услуги са посочени като „възможности“, без да е посочена конкретика от какво зависи изпълнението на тези възможности. Самият факт на предоставянето на услугата като „възможност“ означава, че предоставянето зависи от волята на ищеца – той ще прецени дали да предостави „възможността“ на ответника или не. Всъщност е налице получаване от заявителя на възнаграждение за една бъдеща несигурна услуга, която той може въобще по своя воля да не предостави на длъжника. От друга страна е ясно за страните, че съгласно чл.

2

20а, ал. 2 ЗЗД договорът може да бъде изменен само по взаимно съгласие на страните или на основания в закона, което в значителна степен изцяло обезсмисля предоставената услуга от заявителя. Договарянето на цена за допълнителния пакет услуги като сума значителна по размер спрямо сумата по кредита /кредитът е за 400 лв., а този пакет за 249,47 лв./ е в изключително противоречие с добрите нрави, уредени като общо утвърдените в обществото представи за добро и зло, правилно и неправилно, справедливо и несправедливо. Това пък е основание по чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД да се счете допълнителния пакет услуги като нищожни клаузи, сключени при накърняване на добрите нрави.

Също така е договорено „разглеждане до минути“, „преференциално обслужване“ и „право за участие в специални промоции“, които услуги пряко противоречат на разпоредбата на чл. 10а, ал. 2 ЗПК, който ясно посочва, че кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. А посочените услуги представляват именно действия, свързани с усвояването на кредита. От друга страна това законодателно разрешение в чл. 10а, ал. 2 ЗПК не само цели защита интересите на кредитополучателите, но то гарантира и конкурентоспособността при процеса на кредитиране на физическите лица. Разпоредбата е императивна и не подлежи на промяна по взаимно съгласие на страните. В случая уговорения допълнителен пакет в тези части противоречи пряко на разпоредбата на чл. 10а, ал. 2 ЗПК, което ги прави нищожни клаузи по смисъла на чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД. От друга страна така договореното цели и заобикаляне на лимита в чл. 19, ал. 4 ЗПК, тъй като е видно, че самата цена на допълнителния пакет услуги е равен на сумата по кредита, което ги прави съгласно чл. 19, ал. 5 ЗПК нищожни клаузи и на основание чл. 26, ал. 1, предл. 2 ЗЗД.

В случая с оглед посочените по-горе фактически констатации досежно уговорения „допълнителен пакет услуги“ съдът намира, че са неравноправни клаузи от договора, тъй като са изцяло във вреда на потребителя, не отговарят на изискванията за добросъвестност и водят до изключително неравновесие между правата и задълженията на страните по договора, тъй като изпълнението на задълженията на ищеца са поставени в зависимост от условия, чието изпълнение зависи единствено от волята на ищеца /чл. 143, т. 3 ЗЗП/.

Независимо че е сключен допълнителния пакет от услуги единствено от волята на заявителя зависи дали ще предостави и в какъв обем ще предостави „възможностите“ на кредитополучателя/съдлъжника, без длъжникът-потребител да може да влияе върху тях.

Тези клаузи са неравноправни по смисъла на чл. 143, т. 14 ЗЗП, тъй като дължимото от ответника възнаграждение по допълнителния пакет е разсрочено с месечните вноски още с погасителния план, което означава, че длъжникът следва да изпълнява своите задължения, дори и ако кредиторът не изпълни своите задължения „възможности“ по допълнителния пакет. Неравноправни и са по смисъла на чл. 143, т. 17 ЗЗП, тъй като изпълнението на „възможностите“ от страна на кредитора по доставяне на допълнителния пакет услуги са поставени в зависимост от това дали са спазени посочените в общите условия изисквания, които не са уточнени какви са. Налице е пълна неяснота за длъжника какви са условията за предоставяне на услугите по допълнителния пакет и дали въобще би могъл да ги получи.

Това пък от своя страна е попречило и на длъжника, в качеството му на потребител, да прецени и икономическите последици от сключения договор и пакет допълнителни услуги /чл. 143, т. 18 ЗПК/, които сумарно правят възнаграждение по-голямо от усвоената сума по кредита. Не на последно място следва да се посочи, че така уговорения пакет допълнителни услуги при евентуално обявена предсрочна изискуемост на кредита /каквато принципно е уговорена в договора/ би дала възможността на кредитора да задържи полученото възнаграждение за допълнителния пакет, дори и при условие да не престира свои задължения по него – чл. 143, т. 6 ЗЗП. Съгласно чл. 146, ал. 1 ЗЗП неравноправните клаузи в договорите са нищожни. С цел заобикаляне на правилата на чл. 146 ЗЗП за индивидуално договаряне на клаузите доставчиците на услуги масово започнаха да правят бланкови договори за кредит, в които се привнесоха голяма част от клаузите в общите условия, с оглед 3 разпоредбата на чл. 146, ал. 2 ЗЗП. Това обаче не е принцип за преценка за индивидуалното договаряне на клаузите с оглед само на включването им в общи условия, а и когато са предварително изготвени самите договори. От самите представени документи по договора за кредит е видно, че същите са изначално изготвени на електронен носител /виж посочения номер и версия на бланките най-долу, което води до извод да е готов софтуерен продукт като бланка/. Това означава, че договорът и документите не са изготвени индивидуално за ответника, а са били бланкови в електронна система и само са попълнени в индивидуализиращите конкретния кредит данни като имена, суми и лихви, но не и спрямо клаузите и общите договорености. И затова съдът намира, че клаузите в споразумението за предоставяне на допълнителен пакет услуги се явяват неравноправни клаузи по смисъла на чл. 143, т. 3, т. 6, т. 14, т. 17 и т. 18 от ЗЗП и като такива са нищожни съгласно чл. 146, ал. 1 ЗЗП.Неоснователността на заявлението за главницата за допълнителния пакет услуги води до неоснователност и на акцесорните вземания въз основа на тази главница.