Решение № 532 от 29.06.2026, Районен съд - Добрич

РЕШЕНИЕ

№ 532 гр. Добрич, 29.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДОБРИЧ, IV СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Георги К. Пашалиев при участието на секретаря Христина Г. Христова като разгледа докладваното от Георги К. Пашалиев Гражданско дело № 20253230103478 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 124 и сл. от ГПК.

Образувано е по искова молба на М. Н. С., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. Добрич, ул. „***“ № 5, вх. В, ет. 2, ап. 8, срещу СУ „Св. Св.

Кирил и Методий“, ЕИК 000842653, с адрес: град Добрич, ул. „Велико Търново“ № 2, с която се иска ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца следните суми:

1. 371, 52 лева, представляващи дължима и неизплатена разлика от увеличеното брутно трудово възнаграждение за м. март 2023 г., ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане;

2. 130, 72 лева, представляваща обезщетение за забава върху неизплатеното трудово възнаграждение за месец март 2023 г., за периода от 26.03.2023 г. до 30.11.2025 г.;

3. 371, 52 лева, представляващи дължима и неизплатена разлика от увеличеното брутно трудово възнаграждение за м. април 2023 г., ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане;

4. 127, 23 лева, представляваща обезщетение за забава върху неизплатеното трудово възнаграждение за месец април 2023 г., за периода от 26.04.2023 г. до 30.11.2025 г.;

1

5. 371, 52 лева, представляващи дължима и неизплатена разлика от увеличеното брутно трудово възнаграждение за м. май 2023 г., ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане;

6. 123, 58 лева, представляваща обезщетение за забава върху неизплатеното трудово възнаграждение за месец май 2023 г., за периода от 26.05.2023 г. до 30.11.2025 г.;

7. 371, 52 лева, представляващи дължима и неизплатена разлика от увеличеното брутно трудово възнаграждение за м. юни 2023 г., ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане;

8. 119, 93 лева, представляваща обезщетение за забава върху неизплатеното трудово възнаграждение за месец юни 2023 г., за периода от 26.06.2023 г. до 30.11.2025 г.;

9. 371, 52 лева, представляващи дължима и неизплатена разлика от увеличеното брутно трудово възнаграждение за м. юли 2023 г., ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане;

10. 115, 90 лева, представляваща обезщетение за забава върху неизплатеното трудово възнаграждение за месец юли 2023 г., за периода от 26.07.2023 г. до 30.11.2025 г.;

11. 371, 52 лева, представляващи дължима и неизплатена разлика от увеличеното брутно трудово възнаграждение за м. август 2023 г., ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане;

12. 111, 70 лева, представляваща обезщетение за забава върху неизплатеното трудово възнаграждение за месец август 2023 г., за периода от 26.08.2023 г. до 30.11.2025 г.;

13. 1, 51 лева, представляваща обезщетение за забава върху неизплатеното трудово възнаграждение за месец март 2025 г., за периода от 26.03.2025 г. до 30.11.2025 г.;

14. 0, 99 лева, представляваща обезщетение за забава върху неизплатеното трудово възнаграждение за месец април 2025 г., за периода от 26.04.2025 г. до 30.11.2025 г.;

15. 0, 49 лева, представляваща обезщетение за забава върху неизплатеното трудово възнаграждение за месец май 2025 г., за периода от 26.05.2025 г. до 30.11.2025 г.

В исковата молба се твърди, че ищецът е работил при ответника по трудов договор на длъжност – „старши учител, общообразователен учебен предмет в прогимназиален етап“ с месторабота: СУ „Св. Св. Кирил и Методий“, на адрес: град Добрич, ул. „Велико Търново“ № 2.

Сочи се, че трудовото правоотношение между страните е прекратено 2 на 01.07.2025 г. със заповед № РД-05-1070/01.07.2025 г. Твърди се, че със закона за държавния бюджет на Република България за 2023 г. е предвидено увеличение на индивидуалните основни работни заплати на педагогическите специалисти в системата на образованието. На основание приетия бюджет за 2023 г. на 10.08.2023 г. е подписан анекс № Д01-192 към Колективен трудов договор за системата на предучилищното и училищно образование № Д01415/28.12.2023 г., с който е изменен чл. 27 от действащия КТД, по силата на който от 01.01.2023 г. са увеличени индивидуалните основни работни заплати на педагогическите специалисти и непедагогическия персонал в системата на образованието.

Според ищцата, ответникът е следвало да начисли и изплати договорено увеличение на основната работна заплата на педагогическите специалисти с 15 % през месец септември 2023 г. Това обаче не се е случило и до настоящия момент и затова работодателят дължи по 300 лева за всеки отработен месец от март до август 2023 г. Сумите са формирани въз основа на основното трудово възнаграждение и процент прослужено време съобразно трудовия стаж на ищцата.

С анекс № Д01-30 от 31.03.2025 г. към Колективен трудов договор за системата на предучилищното и училищно образование № Д01415/28.12.2023 г. е договорено ново увеличение на работните заплати на педагогическите специалисти, считано от 01.03.2025 г.

Работодателят отново не е изплатил дължимото увеличение, като дължи на ищцата по 300 лева за всеки отработен месец от март до юни 2025 г.

Ответникът е депозирал отговор в законоустановения срок.

С процесуалния документ се потвърждава, че ищцата е работила при него по трудов договор на длъжност – „старши учител, общообразователен учебен предмет в прогимназиален етап“ с месторабота: СУ „Св. Св. Кирил и Методий“, на адрес: град Добрич, ул. „Велико Търново“ № 2, както и че трудовото правоотношение между страните е прекратено на 01.07.2025 г. със заповед № РД-05-1070/01.07.2025 г. Потвърждава се също, че са подписани анекс №

Д01-192 към Колективен трудов договор за системата на предучилищното и училищно образование № Д01-415/28.12.2023 г. и анекс № Д01-30 от 31.03.2025 г. към Колективен трудов договор за системата на предучилищното и училищно образование № Д01-415/28.12.2023 г.

В тази връзка се подчертава, че 03.06.2025 г. е проведено общо събрание на работниците и служителите в училището. На същото е взето решение за увеличение на всички трудови възнаграждение съобразно анекс № Д01-30 от 31.03.2025 г. към Колективен трудов договор за системата на предучилищното и училищно образование № Д01-415/28.12.2023 г. Така, със заповед № РД-05-1064 от 26.06.2025 г. възнаграждението на ищцата е било увеличено съгласно взетото по протокола решение.

Претендираните обезщетения за забава се оспорват с твърдения, че анексът, на основание на който се искат тези възнаграждения, е приет през 3 месец август 2023 г. Следователно, за предходните месеци работодателят не е имал задължението да изплаща увеличен размер на възнагражденията. Наред с това, счита, че ищцата не е съобразила, че в някои от месеците двадесет и петият ден е неработен, т.е. срокът за изплащане на възнагражденията е първият работен ден след 25-то число на месеца.

Прави се искане за отхвърляне на претенциите и присъждане на разноски.

В съдебно заседание се явяват процесуалните представители на страните. Ищцовата страна поддържа исковете по основание и в изменените размери.

Процесуалният представител на ответната страна заявява, че исковете са неоснователни.

Съдът, като взе предвид доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Съдът е сезиран с обективно съединени искове с правно основание по чл. 128, т. 2 от КТ и по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

По иска с правно основание чл. 128, т. 2 от КТ е в тежест на ищцата да докаже наличието на трудово правоотношение с ответника за периода от 01.03.2023 г. до 01.07.2025 г. на длъжност „старши учител, общообразователен учебен предмет в прогимназиален етап“; полагане на труд по трудовото правоотношение през посочения период; размер на трудовото възнаграждение за процесния период; настъпила изискуемост на трудовото възнаграждение за процесния период.

Ответникът трябва да установи в условията на пълно и главно доказване, че е изплатил пълния размер на месечните трудови възнаграждения на ищцата за периода от 01.03.2023 г. до 01.07.2025 г.

Не е спорно, а и от трудов договор от 01.09.1987 г. се установява, че между страните е възникнало трудово правоотношение (л. 170). Не е спорно също, че в периода от 01.03.2023 г. до 01.07.2025 г. ищцата е заемала длъжността „старши учител, общообразователен учебен предмет в прогимназиален етап“ с месторабота: СУ „Св. Св. Кирил и Методий“, на адрес: град Добрич, ул. „Велико Търново“ № 2.

Трудовото правоотношение между страните е прекратено на 01.07.2025 г. със заповед № РД-05-1070/01.07.2025 г. поради придобито право на пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68 от КСО (л. 51).

По делото е представен Колективен трудов договор за системата на предучилищното и училищно образование № Д01-269/06.12.2022 г., сключен на основание чл. 51б от КТ между Министерство на образованието и науката, от една страна, Съюза на ръководителите в системата на народната просвета в България и Сдружението на директорите в средното образование в Република България, като „работодатели“, от друга страна и Синдиката на българските 4 учители към Конфедерацията на независимите синдикати в България, Синдиката „Образование“ към Конфедерацията на труда „Подкрепа“ и Независимия учителски синдикат към Конфедерацията на независимите синдикати в България, като трета страна (л. 174). Този колективен трудов договор е изменен на 10.08.2023 г. с анекс № Д01-192 (л. 188). Променен е текстът на разпоредбата на чл. 27 от действащия КТД, както следва: „За старши учител и старши възпитател в системата на предучилищното и училищното образование се определят минимални основни работни заплати, считано от 01.01.2023 г. в размер на 1763 лева“. Според чл. 3, т. 2 от анекса, „Индивидуалните основни работни заплати на педагогическите специалисти, които към момента на увеличението са в диапазона между старите и новите минимални работни заплати или са по-високи от тях, се увеличават с не по-малко от 15 %“.

Ответната страна релевира възражение за неприложимост на КТД по отношение на СУ „Св. Св. Кирил и Методий“. Същото е релевирано едва по време на съдебните прения, поради което се явява преклудирано.

То е и неоснователно, защото във Вътрешните правила за работната заплата в СУ „Св. Св. Кирил и Методий“ – град Добрич за 2023г. ясно е посочено, че индивидуалните основни месечни работни заплати на педагогическите специалисти се договарят и променят в размери не по-ниски от определените в чл. 27 от Колективен трудов договор за системата на предучилищното и училищно образование № Д01-269/06.12.2022 г. и Анекс № Д01-192 – чл. 7 от ВПРЗ (л. 205). При съобразяване на последните, минималната основна работна заплата на ищцата за 2023 г. не може да бъде по-ниска от 2005, 00 лева, както е изчислило вещото лице. Затова СУ „Св. Св.

Кирил и Методий“ дължи разликата между платеното трудово възнаграждение и посочения минимален размер по КТД. Позоваването на КТД и анекса в правилата потвърждава тезата на ищцата, че училището е обвързано от КТД. Ответникът сам е приел минималните размери по КТД и анекса за долна граница на възнагражденията на педагогическите специалисти в училището. Поради тази причина същите се явяват приложими за страните само поради позоваването на тях във ВПРЗ. Дори ответникът да не е обвързан от КТД, то същият с положителност е обвързан от вътрешните правила за работната заплата, които сам е приел.

В края на 2023 г. е сключен Колективен трудов договор за системата на предучилищното и училищно образование № Д01-415/28.12.2023 г., на основание чл. 51б от КТ, между Министерство на образованието и науката, от една страна, Съюза на ръководителите в системата на народната просвета в България и Сдружението на директорите в средното образование в Република България, като „работодатели“, от друга страна и Синдиката на българските учители към Конфедерацията на независимите синдикати в България, Синдиката „Образование“ към Конфедерацията на труда „Подкрепа“ и Независимия учителски синдикат към Конфедерацията на независимите синдикати в България, като трета страна (л. 190). С анекс № Д01-30 от 5