Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 3667 от 13.11.2023, Районен съд - Варна

Съд
Районен съд - Варна
Дело
Гражданско дело 15745/2022
Вид
Решение № 3667
Подписан
13.11.2023
В сила
09.12.2023
Състав
Румяна Христова

Цитирани разпоредби

  • чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78,ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 98а · Закон за енергетиката
  • чл.79 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.84 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.86 · Закон за задълженията и договорите

РЕШЕНИЕ

№ 3667 гр. Варна, 13.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 16 СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Румяна Христова при участието на секретаря Галя Ж. Дамянова като разгледа докладваното от Румяна Христова Гражданско дело № 20223110115745 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по искова молба, депозирана от "Е. - П. П." АД; ЕИК: ** Седалище и адрес на управление: *** Представители: П. С., Я. Д., Р. И., чрез П. И. - процесуален представител Банкова сметка: IBAN: ** BIC: ** при „У.К. Б." АД против М. М., роден на **. Адрес: **.

С исковата молба са предявени кумулативно съединени искове с правно основание чл.79 ЗЗД и чл.86 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца, сумата в размер на 3 347,94 лв. (три хиляди триста четиридесет и седем лв. и 94 ст.) за обект на потребление, заведен с абонатен № **, находящ се на адрес: **, в която сума е включена стойността на неплатени фактура за ел.енергия и мрежови услуги в размер на 3 291,26 лв. (три хиляди двеста деветдесет и един лв. и 26 ст.) след извършена компенсация съгл. одобрена от МС програма, представляващи главница на задължението по фактуря, издадени на 13.07.2022г., както и мораторна лихва върху главницата в размер на 56,68 лв. (петдесет и шест лв. и 68 ст.) , представляващи мораторната лихва от деня, следващ падежа на фактурата до 1

21.09.2022г., посочени подробно в извлечение от сметка по клиентски № ** към същата дата, както и законна лихва от датата на подаване на настоящата искова молба до окончателното изплащане на задължението, ведно с направените съдебни разноски по настоящото дело.

Моли да му бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК във вр. с Наредба за заплащането на правната помощ, приета с ПМС № 4 от 06.01.2006 г.. На основание чл. 78, ал. 5 ГПК, прави възражение за прекомерност на претендираното от насрещната страна възнаграждение за адвокат, доколкото производството по настоящото дело не се характеризира с фактическа и правна сложност.

Обстоятелства, претендираното право: от които се твърди, че произтича

Ответникът е клиент на "Е. - П. П." АД, ЕИК **, с клиентски № **, във връзка с продажба на ел.енергия и предоставяне на Мрежови услуги за обект на потребление, заведен с абонатен № **, находящ се на адрес: **.

Облигационните отношения между Дружеството и ответника са регламентирани от Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на „Е. - П. П." АД (ОУДПЕЕ), които са приети на основание чл. 98а от Закона за енергетиката (ЗЕ) и са одобрени от Държавната комисия за енергийно и водно регулиране, както и от § 15 от Преходните и заключителни разпоредби към Закона за изменение и допълнение на Закона за енергетиката.

Съгласно чл. 17, т. 2 от ОУПЕЕ, приложими към настоящия момент, „потребителят се задължава да заплаща стойността на използваната в имота електрическа енергия в сроковете и по начина, определени в тези Общи условия". Сроковете са регламентирани в чл. 26 от ОУДПЕЕ, като в ал. 6 на същия член изрично е посочено, че потребителят се счита за надлежно уведомен, че дължи плащане на използваната ел. енергия в посочените срокове, независимо дали е получил предварително писмено уведомление за размера на задължението. При това положение, потребителят изпада в забава след настъпване на падежа на съответната фактура, без да е необходимо изпращането на изрична покана за заплащане на дължимите суми.

Съгласно чл.38 от ОУПЕЕ „Потребител, който не изпълни задължението си за плащане в срок на дължими към "Е. - П. П." АД суми, 2 дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва за всеки просрочен ден". За процесните задължения ответникът се намира в забава, тъй като не е спазил срока за плащане. В тази връзка, съгласно разпоредбата на чл.84 ЗЗД „когато денят за изпълнение на задължението е определен, длъжникът изпада в забава след изтичането му". Предвид гореизложеното и тъй като задължението е лимитирано в определен срок, се обосновава правният извод, че законът не изисква изпращането на изрична покана до потребителя, получаването на която да удостоверява момента на изпадане в забава.

Към момента на подаване на настоящата искова молба ответникът има неизплатени задължения в общ размер, възлизащ на 3 347,94 лв. (три хиляди триста четиридесет и седем лв. и 94 ст.) за обект на потребление, заведен с абонатен номер, изрично посочен по-горе. Посочената сума е за неплатена фактура за ел.енергия и мрежови услуги в размер на 3 291,26 лв.

(три хиляди двеста деветдесет и един лв. и 26 ст.), представляващи главница за консумирана и незаплатена ел.енергия и мрежови услуги от ответника по фактура, издадена на 13.07.2022г., както и мораторна лихва върху главницата в размер на 56,68 лв. (петдесет и шест лв. и 68 ст.), представляващи мораторната лихва от деня, следващ падежа на фактурата до 21.09.2022г., посочени подробно в извлечение от сметка по клиентски № **към същата дата.

Във връзка със стойността на процесната фактура, а именно: общо дължимата стойност на консумираната ел.енергия през периода, предоставените мрежови услуги и законоустановени надбавки за задължения към обществото и акциз по ЗАДС възлизат на 4 775,65 лв. (четири хиляди седемстотин седемдесет и пет лв. и 65 ст.) с вкл. ДДС. След извършване на компенсация по одобрена от МС „Програма за компенсиране разходите на небитови крайни клиенти за ел.енергия", дължимият непогасен остатък възлиза на 3 291,26 лв. (три хиляди двеста деветдесет и един лв. и 26 ст.), която стойност именно претендира в настоящото производство.

Видно от приложената фактура, издадена на абонат с клиентски № **, е консумирана ел. енергия и са предоставени мрежови услуги за посочения период. След настъпване на изискуемостта на задължението до настоящия момент, стойността на фактурата не е заплатена. Това дава достатъчно основание на Дружеството да предяви настоящия иск с претенция 3 спрямо длъжника да бъде осъден да заплати количеството изразходвана ел. енергия и предоставените мрежови услуги, ведно с мораторната лихва, считано от деня, следващ падежа на фактурата до 21.09.2022г., както и законна лихва, считано от датата на подаване на настоящата искова молба до окончателното изплащане на задължението.

В допълнение посочва, че на 03.10.2022г. от ищцовото дружество в Районен съд - Варна е подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу длъжника. В резултат на подаденото заявление е било образувано ч.гр.д. № 13271/2022г. по описа на 20 с-в. Видно от Определение № 11423/17.10.2022г. по визираното дело, Съдът е отхвърлил искането на „Е. -П. П." АД за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу длъжника, доколкото същият няма статут на пребиваване в Република България. Съгл. Разпореждане № 40618/07.11.2022г. по същото дело на дружеството - кредитор е оказана възможността да предяви осъдителен иск срещу длъжника в 1-мес. срок, считано от получаване на съобщението. Съобразно дадените указания и в установения срок, предявява настоящата искова молба срещу М. М., като довнася дължимата държавна такса по сметка на Районен съд - Варна.

На следващо място заявява изрично, че с настоящата искова молба не предявява задълженията по Фактура № **********/14.06.2022г., с падеж на 22.06.2022г. на стойност 4,48 лв., ведно със съответно дължимата й мораторна лихва в размер на 0,11 лв., които са включени в депозираното заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК.

След настъпване на изискуемостта на задължението до настоящия момент, стойността на фактурата не е заплатена.

В срока за отговор на исковата молба, ответникът М. М. с адрес: **, чрез адвокат Д. Р. от Адвокатска колегия Шумен, съдебен адрес **, депозира отговор.

Намира предявените искове за неоснователни. Оспорва изцяло исковите претенции. Във връзка с предприетото оспорване излага следните доводи:

Фактурата, която е издадена и която е приложена по делото № ** от 13.07.2022 година е на името на „Т. К." ЕООД. Той като физическо лице М.

М., няма нищо общо с тази фирма и с тази фактура. Нито е собственик на 4 капитала на компанията, нито е неин управител. Юридическото лице „Т. К." ЕООД и физическото лице М. М. са два различни субекта на правото нямащи нищо общо помежду си. Недоумява как е възможно за издадена фактура за консумирана електрическа енергия на името на едно лице „Т. К." ЕООД да бъде съдено друго лице - М. М.. Дори не е и получавал покана за плащане на тази сума, а направо искова молба за явяване пред съда.

Видно от представената фактура е, че цените, които са посочени там се отнасят ДО НЕБИТОВИ ПОТРЕБИТЕЛИ. Видно от фактурата е, че общата дължима сума от „Т. К." ЕООД е в размер на 4775,65 лева, но е приложена компенсация по одобрена от МС „Програма за компенсиране разходите за небитови крайни клиенти за електрическа енергия към счетоводен документ № **". Т.е. електрическата енергия е отчетена като такава, ползвана от НЕБИТОВ консуматор - фирма за производствени или търговски дейности, а искат от ищеца, който е БИТОВ КРАЕН КЛИЕНТ да заплати тази електрическа енергия, предназначена за НЕБИТОВИ КРАЙНИ КЛИЕНТИ.

Вписаната във фактурата електроенергия от 7866 киловатчаса е невъзможно да бъде изразходвана от него, нито от който и да е друг.

Вероятно това е електроенергията за цялото ***. При закупуването на къщата от страна на „Тис Куриерс" ЕООД, тя е изцяло празна. В нея няма нито електрически уреди, нито мебелировка. Къщата не е обитавана през последните пет години. Не е възможно да има такова количество електроенергия и то да бъде натрупано за един месец. През месец юни в къщата има само електрически крушки за осветление. Нищо друго. Нито е имало климатици, нито такива има понастоящем. През зимата, къщата се отоплява с печка на дърва. Освен това той не е през целия месец юни в България. На 19 юни 2022 година напуска страната и се връща през месец септември. Тогава са закупени и електрическите уреди за къщата -готварска печка, пералня и сушилня. Нищо друго. Електрическата енергия, която е начислена за месец септември, след закупуването на тези електрически уреди е съвсем нормална - по- малко от 100 лева.

Заявява, че оспорва, както приложената фактура № ** от 13.07.2022 година, приложение А към нея, справка за потреблението през последните 12/24/36 месеца, както и извлечението от фактури и плащания за 5 периода, досежно начислената електроенергия от 7866 киловатчаса. Енергия в такова количество не е изразходвал.

Подава жалба до „Е. - П. П." АД във връзка с начислената му сума за електроенергия. Получава отговор на жалбата си, от който е видно, че на 02.06.2022 година между него и „Е. П. П." АД е сключен „Договор за доставка на електроенергия от доставчик последна инстанция" за обект с уникален номер ** с адрес ***к. След като договорът е сключен на 2.06.2022 година, каква е причината фактурата да е издадена на юридическо лице, а не на физическо лице и да искат от него да плаща ток за небитови потребители, не му е известно и няма как да знае отговора на този въпрос.

Делото е заведено срещу него, въз основа на договор за наем на недвижим имот, сключен на 20.05.2022 година. Видно от договора за наем е, че той няма задължение да заплаща консумативите на имота. Сключеният договор за наем от него / въпреки, че е кръстен така/ не е типичен договор за наем, а е по-скоро договор за извършване на строителни работи в имота по отделен спесификационен лист. Както е видно от договора, в него няма посочена наемна цена. Това е по-скоро договор за извършване на ремонтни работи в имота, като по време на извършване на тези ремонтни работи, имотът ще се обитава от физическото лице, което ще извършва тези ремонтни работи. Естествено е при такъв договор за строителни работи в имота, че консумативите ще бъдат заплатени от собственика на имота, който ще бъде ремонтиран, а не от човека, който извършва строително ремонтните работи. В случая няма никакво значение как е наименуван договора, има значение същността му, т.е. конкретните договорки между страните.