Определение № 1022 от 13.08.2026, Окръжен съд - Стара Загора

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1022 гр. С.З., 13.08.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – С.З., I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на тринадесети август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Румяна Б. Пенева

Членове:

Николай Ил. Уруков

Атанас Д. Атанасов като разгледа докладваното от Николай Ил. Уруков Въззивно частно гражданско дело № 20265500500537 по описа за 2026 година Производството се води по реда на чл.274, ал.1 т.2 от ГПК и чл.248, ал.3, изр.ІІ-ро от Граждански процесуален кодекс /ГПК/ и сл.

Образувано е по въззивна частна жалба /молба по чл. 248 от ГПК/ от „П.К.Б.” ЕООД, с ЕИК:******, със седалище и адрес на управление: гр. С., чрез пълномощника си Е.С.К., редовно упълномощен с пълномощно рег. № 356/12.01.2024г. на нотариус, рег.№ 271 срещу Заповед за изпълнение с № 938/16.06.2026г., постановена от PC С.З. по ч.гр.д с № 2201/2026г., с правно основание: чл. 248, ал.1 и ал.2 от ГПК.

В законоустановения седмичен срок и на осн. чл. 248, ал.1 и 2 от ГПК обжалват пред съда Заповед с № 938/16.06.2026г., постановено от PC С.З. по ч.гр.д. № 2201/2026г., по описа на PC С.З., в частта й относно определеното адвокатско възнаграждение в размер на 200 евро, като считат , че същото в тази му част, е неправилно, постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необосновано.

Съображенията им за това са следните:

На първо място, считат, че на 14.07.2025 година П.К.Б. е получило заповед за изпълнение със заявител Б.С.Б. по ЧГД 35829/2025 на СРС, в последствие е предявен установителен иск по ГД 1740/2025 на РС Л. с искане да се установи, че ДПК с № 40007749913 е нищожен.

В случая, считат, че трябва да се спомене, че вече веднъж е образувано исково производство касаещо ДПК под № 40007749913, а именно - ГД с № 1740/2025 на РС Л.. В хода на предходното производство ответникът е имал възможността да предяви установителен иск за установяването на недействителността на договора в цялост, както и осъдителен иск за възстановяването на надвнесената над главницата сума. Вместо това Б.С.Б. е 1 проявил бездействие. Създалото се положение практически не цели защитата на реален материален интерес, а ангажирането на отговорността за разноски на П.К.Б., което изпълнява хипотезата на чл.8 ал.2 ЗЗД и чл.289 ТЗ - т.е. наличието на злоупотреба с материално право с ликративна цел от един и същи процесуален представител, което е самостоятелно основание за отхвърляне на претенцията.

Известно е, че основният предмет на дейност на процесуалния представител на ответника е осъществяването процесуално представителство по реда на член 38, алинея а от ЗА по множество дела, имащи предмет идентичен на настоящото производство такъв - потребителски договори за кредит. С оглед на изложеното и богатия процесуален опит на адв. П.П. по отношение на дела касаещи потребителски кредити изключва възможността адв. П.П. да не е запознат с процесуалните възможности, с които би защитил правата и законните интереси в едно производство. Считат, че не следва да се присъждат разноски за настоящото производството в полза на адв. П.П..

Сторените разноски не са необходими такива и биха били избегнати от ответника при съблюдаване на залегналия в чл. 3 ГПК принцип за добросъвестно упражняване на процесуалните права и направени минимални процесуални усилия. Поредно присъждане в тежест на ищеца на разноски за държавна такса и адвокатско възнаграждение не съответства на закона и добрите нрави, което съставлява своеобразна злоупотреба с процесуални права.

Сочат в жалбата си и постоянната и непротиворечива практика на ВКС, подробно посочена и изброена в същата жалба.

Предвид изложеното, молят Окръжен Съд да постанови съдебен акт, с който съдът да измени Заповед № 938/ 16.06.2026г. по ч.гр. д. № 2201/2026 г. по описа на РС С.З. в частта за разноските, като не присъжда разноските за адвокатско възнаграждение в полза на адв. П.П..

В срока за отговора на частната жалба, ответника по нея въззиваемия, Б.С.Б. не е депозирал писмен отговор по делото, с който да вземе становище по основателността на жалбата.

След запознаване със становищата на страните и материалите по делото съдът намира за установено от фактическа страна следното:

Ч.гр.д. с № 2201/2026 г. по описа на Районен съд – С.З. е образувано по предявеното заявление на заявителя и въззиваем Б.С.Б. ЕГН: **********, настоящ адрес гр. Л., ул**********, общ. Л., обл. Л. против ответника и жалбоподател „П.К.Б.“ ЕООД ЕИК:: ******, седалище и адрес на управление гр. С., р-н *********** , общ. С., обл. С. (столица), да заплати на кредитора Б.С.Б. ЕГН: **********, настоящ адрес гр. Л., ул.********, общ. Л., обл. Л., за сумата: 185,62 EUR (сто осемдесет и пет евро и 62 цента) , представляваща главница, ведно със законната лихва за период от 15.06.2026 г. до окончателното изплащане на вземането, както и за присъждането на разноските по делото.

По силата на тази Заповед на РС С.З., ответникът и длъжникът „П.К.Б.“ 2

ЕООД, с ЕИК: ******, със седалище и адрес на управление гр. С., р-н *********** , общ. С., обл. С. (столица), е бил осъден да заплати на кредитора Б.С.Б. ЕГН: **********, настоящ адрес гр. Л., ул.********, общ. Л., обл. Л., сумата: 185,62 EUR (сто осемдесет и пет евро и 62 цента) , представляваща главница, ведно със законната лихва за период от 15.06.2026 г. до окончателното изплащане на вземането, както и направените в производството разноски за: държавна такса в размер на: 10,86 EUR (десет евро и 86 цента), адвокатско възнаграждение в размер на: 200,00 EUR (двеста евро).

Вземането на заявителя произтича от следните обстоятелства:

Претендираната сума в настоящото производство в размер на 185,62 евро представлява евровата равностойност на 363,04 лева, която е недължимо платена по прогласен за нищожен с Решение под № 191 от 06.05.2025г., постановено по ГД с № 20254310101740 по описа на РС – Л., Договора за кредит № 4000779913 / 28.01.2022, сключен между Б.С.Б., ЕГН: ********** и „П.К.Б.“ ЕООД, ЕИК: ******. Сумата от 363,04 лв. (или 185,62 евро) е формирана от разликата между всичко платено по договора за кредит, възлизащо на 963,04 лв. и чистата стойност на кредита (по смисъла на чл. 23 от ЗПК), чийто размер е 600 лв.

Ищецът счита, че договорът за кредит е нищожен поради противоречието му със закона и добрите нрави. Приложими били разпоредбите на ЗПК и ЗЗП. Не били спазени изискванията на чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т.7-12 и 20 и ал.2, и чл.12, ал.1-9 и чл.19, ал.1 и ал.4 от ЗПК.

В хода на първоинстанционното производство, със самото заявление по делото ищецът и заявител Б.С.Б., действащ чрез адв. П.С.П. е представил пред съда писмено пълномощно и договор за правна защита и съдействие, в който е уговорено, че адвокатът оказва на ЗАЯВИТЕЛЯ безплатна адвокатска помощ и съдействие, като заплащането на адв. възнаграждение ще се извърши при условията на чл.39 във връзка чл.38, ал.1, т.2 и ал.2 от ЗА.

Съдът е приел, че делото се отличава с фактическа или правна сложност; осъществената защита е по едно кредитно правоотношение, съществува обилна съдебна практика по идентични казуси, поради което при осъществяване на защитата на ищеца и заявител са положени и по-специални усилия от същия адвокат-пълномощник на въззиваемия Б. и е определил и присъдил сумата от 200,00 евро.

Съгласно практиката на ВКС и Съда на ЕС (Решение от 16.07.2020г. по съединени дела С-224/19 и С-259/19), обективирана в Заповед под №366/16.08.2022г. по ч.т.дело №1085/2022г., I т.о. на ВКС, правната уредба, предвиждаща възлагането в тежест на разноски върху потребителя при частично отхвърляне на претенцията му във връзка с установена нищожност на договора, с оглед качеството на "потребител" на страната, създава съществената пречка, която може да възпре потребителя да упражни предоставеното от Директива с № 93/13 право на ефективен съдебен контрол върху евентуално неравноправния характер на договорни клаузи. Ето защо 3 разпоредбата на чл.78, ал.3 ГПК, в тази хипотеза не е съобразена с европейското законодателство и не следва да се прилага в конкретния случай.

В този смисъл разноските се следват единствено и само на жалбоподателя по делото, предвид уважаване на исковата претенция.

По молбата на ответника и длъжник „П.К.Б.“ ЕООД, ЕИК: ******, подадена по реда на чл.248 от ГПК за изменение на решението в частта му за разноските, Районен съд – С.З. е постановил, че съща молба следва да се приеме като жалба срещу същата Заповед с № 938/16.06.2026 г.,, постановена по гр.д.№ 2201/2026 г. по описа на Старозагорския районен съд в частта му за разноските, като настоящият съд намира същото за допустимо и основателно.

Съдът следва да аргументира решението си за изменение на разноските и разглеждане на молбата, като извърши и съответната преценката на действителната фактическа и правна сложност на делото, съответно и без прилагането на разпоредбите на НАВР предвид наличието на задължителната за националните юрисдикции практика на Съда на Европейския съюз, НО И СЪОБРАЗЯВАЙКИ, че същата Наредбата за възнагражденията за адвокатската работа, макар и неприложима, може да служи и като ориентир при определянето на точния размер на дължимото адв. възнаграждение, но съответно и съобразявайки и броя на уважените искове, както и размерът на положения от адвоката труд по делото.

При така установените правно-релевантни факти съдът направи следните правни изводи:

Частната жалба е редовна, т.к. отговаря на законовите изисквания за съдържание и приложения, и всяка е допустима, т.к. е подадена от правнолегитимирано лице, срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт, в законоустановения срок за обжалване по реда на чл.413, ал.1 от ГПК.

Разгледана по съществото си частната жалба /молбата по чл.248 от ГПК/ се преценява от въззивния съд за неоснователни по следните съображения:

Въззивният съд намира, че при направеното възражение за прекомерност при определяне на възнаграждението на адвоката на заявителя адв. П.П. по реда на чл.78, ал.5 от ГПК за оказаната безплатна правна защита и съдействие по гражданското дело може да не се прилага Наредбата за възнагражденията за адвокатска работа /НВАР/, а съображенията на въззивния съд за това са следните:

Съгласно тази разпоредба, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди и по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл.36 от Закона за адвокатурата. Съдът намира, че предвид фактическата и правна сложност на делото, материалния интерес по същото, и положения труд и извършените действия от страна на процесуалния представител на ищеца – адв. П.П., определената от съда сума в размер на 200,00 евро не се явява действително прекомерна. По делото не е 4 проведено нито едно открито съдебно заседание, в което процесуалния представител на ищеца да се е явил, но той е извършил всички други необходими процесуални действия по делото. Делото действително не се характеризира с фактическа и правна сложност, по-висока от характерните такива за този вид дела, но цената на иска и материалния интерес на делото е значителен, поради което като ориентир при определянето на точния размер на адвокатското възнаграждение може да послужи именно уредбата в посочената Наредба, поради което съдът стига до правилния и обоснован извод, че справедливата и надлежна цена на адвокатската услуга е тази, определена според посоченото в чл. 7, ал. 2, т.1 от Наредба с № 1 от 9.07.2004 г. за възнагражденията за адвокатска работа. Според чл.2, ал.2 от Наредба под № 1 от 9.07.2004 г. в случаите по чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата полагащото се възнаграждение се определя от съда или органите на досъдебното производство и съобразно критериите, предвидени в тази наредба.

Поради тази причина, и въззивният съд намира, че не следва да намаля присъдените в полза на заявителя и кредитор разноски в частта им за определеното от първоинстанционния съд адвокатското възнаграждение.

Съгласно задължителната за националните юрисдикции на държавитечленки практика на Съда на Европейския съюз по дело № С-438/22 националният съд следва да не прилага Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения /НМРАВ/, поради противоречието й с общностното право.