Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 655 от 08.07.2024, Окръжен съд - Враца

Съд
Окръжен съд - Враца
Дело
Въззивно частно гражданско дело 460/2024
Вид
Определение № 655
Подписан
08.07.2024
В сила
08.07.2024
Състав
Надя Георгиева Пеловска-Дилкова, Мирослав Данаилов Досов, Пламен Калинов Кучев

Цитирани разпоредби

  • чл.105 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.119, ал.1 и ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.119, ал.1 и ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 119, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.122 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.531 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.531, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.540 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.62, ал.2 · Закон за кредитните институции
  • чл.62, ал.6 · Закон за кредитните институции
  • чл. 62,ал.6,т.4 и ал.7 · Закон за кредитните институции
  • чл. 62,ал.6,т.4 и ал.7 · Закон за кредитните институции
  • чл.46, ал.2, изр.1 · Закон за нормативните актове
  • чл.35,ал.6 · Закон за пазарите на финансови инструменти
  • чл.35,ал.6,т.4 · Закон за пазарите на финансови инструменти
  • чл.35, ал.7 · Закон за пазарите на финансови инструменти
  • чл. 91, ал.2, т.4 · Закон за пазарите на финансови инструменти
  • чл.91, ал.3 · Закон за пазарите на финансови инструменти
  • чл.133 · Закон за публичното предлагане на ценни книжа
  • чл. 133, ал.2 · Закон за публичното предлагане на ценни книжа
  • чл. 133, ал. 5, т. 2 · Закон за публичното предлагане на ценни книжа

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 655 гр. Враца, 08.07.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, I-ВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на осми юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Надя Г. Пеловска-Дилкова

Членове:

Мирослав Д. Досов

Пламен К. Кучев като разгледа докладваното от Мирослав Д. Досов Въззивно частно гражданско дело № 20241400500460 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.122 от ГПК.

Образувано е въз основа на Определение № 443/25.06.2024 г. на Районен съд-Бяла Слатина, постановено по ч.гр.дело № 20241410101038, с което е повдигнат спор за подсъдност със Софийски районен съд за разглеждане на искане в молба с вх. № 203635/20.06.2024 по описа на СРС, въз основа на което е образувано ч.гр.дело № 37282/2024 г. по описа на СРС, ІI ГО, 68 състав, за разкриване на банкова тайна на основание чл.115 от Закона за отнемане на незаконно придобитото имущество (ЗОНПИ), вр. с чл.62, ал.2 от ЗКИ, вр. с чл.35,ал.6,т.4 от ЗПФИ, вр. с чл.133 от ЗППЦК, вр.чл.35,ал.6 от ЗПФИ по отношение на лицето Р. Р. С., ЕГН **********, с постоянен адрес: ***.

След като прецени данните по делото и изложените от районните съдилища мотиви относно подсъдността, настоящият съдебен състав намира следното:

Съдебното производство е започнало по молба на Директора на териториална дирекция- София при Комисия за отнемане на незаконно придобитото имущество (КОНПИ) за разкриване на банкова тайна и сведения по реда на чл. 62,ал.6,т.4 и ал.7 ЗКИ и чл. 133, ал.

5, т. 2 ЗППЦК във връзка с чл.115,ал.1 ЗОНПИ /2018г./ относно лицето Р. Р. С., ЕГН ********** и още две свързани с него лица, а именно: съпруга: Е. Ш. С., ЕГН ********** и дъщеря: Ц. Р. Р., ЕГН **********, всички с постоянен адрес: гр.Бяла Слатина.

Молбата е депозирана пред Софийски районен съд и е образувано ч.гр.дело № 37282/2024 г. по описа на същия съд. С Определение № 25589 от 20.06.2024 г. Софийски районен съд е прекратил производството по делото и е изпратил същото на Районен съдБяла Слатина по местна подсъдност.

В мотивите се сочи, че в случая намират приложение нормите за местна подсъдност за общия исков процес, а не за охранителните производства по ГПК. Съдът е приел, че е 1 налице законодателна непълнота в разпоредбите на чл.62, ал.7 ЗКИ и чл.35, ал.7 ЗПФИ относно кой е компетентният да се произнесе по искането на молителя районен съд. Излагат се съображения, че искането на молителя е аналогично с искането по чл.29 ЗОПДНПИ /2012г.-отм./, поради което местнокомпетентен е районният съд по постоянния адрес на лицето, за което се иска разкриване на съответните сведения. Съдът е приел също, че производството по чл.62, ал.6 от ЗКИ за разкриване на банковата тайна не е охранително по своя характер, поради което следва да се прилагат общите правила по чл.105 от ГПК, а не нормата на чл.531 от ГПК, приложима за охранителните производства. С оглед последното, както и че проверяваното лице има постоянен адрес на територията на град Бяла Слатина, видно от представената по делото от молителя адресна справка, съдът е заключил, че местно компетентен е Районен съд-Бяла Слатина.

След постъпване на делото в Районен съд-Бяла Слатина е образувано ч. гр. дело № 20241410101038 и с Определение 443/25.06.2024 г. същият съд е повдигнал спор за подсъдност със Софийски районен съд за разглеждане искането на Директора на ТД на КОНПИ-гр.София за разкриване на банкова тайна на основание чл.115 ЗОНПИ, вр. с чл.62, ал.2 от ЗКИ, вр. с чл.35,ал.6,т.4 от ЗПФИ, вр. с чл.133 от ЗППЦК, вр.чл.35,ал.6 от ЗПФИ на лицето Р. Р. С., ЕГН **********, с постоянен адрес: ***.

В мотивите на съдебния акт се сочи, че съгласно разпоредбите на ЗОНПИ комисията и директорите на териториалните дирекции могат да поискат от съда разкриване на банковата тайна, на търговската тайна, информация относно извършваните сделки с ценни книжа и сключени договори със застрахователни компании, относно заплатени застрахователни обезщетения, когато това е необходимо за постигане на целта на закона.

Посочено е, че компетентен да се произнесе по искането за разкриване на сведения, съставляващи банкова тайна е районният съдия на основание чл.62, ал.7 от ЗКИ. Посочено е още, че в специалния закон е налице законодателна празнота относно правилата за местната компетентност, която може да бъде попълнена чрез приложението на аналогията в правото по чл.46, ал.2, изр.1 от ЗНА. Посочено е, че производството за разкриване на банкова и инвестиционна търговска тайна е специално, притежаващо елементи на охранително производство, целящо предоставяне от съда на съдействие във връзка с правомерно упражняване на граждански права. Поради това чрез тълкуване по аналогия за местната подсъдност, следва да се уреди съгласно разпоредбата на чл.531, ал.2 ГПК, съгласно която молбата следва да се подаде до районния съд, в чийто район е постоянния адрес на молителя. Посочено е също така, че местната подсъдност, уредена в чл.105 ГПК е аналогична с тази на чл.531, ал.2 от ГПК и съответно задължението на съда да следи служебно за нея. В това производство ответник няма и съответно няма как да бъде направено възражение за подсъдност, а при съответно прилагане на общите на правила на исковия процес чл.119, ал.1 и ал.2 във вр. чл.540 от ГПК, съдът не следва да извършва служебна проверка на спазването им. Излагат се и съображения, че молбата следва да се разгледа от районния съд по седалището на отправилия молбата орган, тъй като именно тя най-пълно ще съответства с принципите на бързина и процесуална икономия, с които се определя това производство. По тези съображения съдебният състав е приел, че 2 компетентен да се произнесе по искането на директора на ТД на КОНПИ-гр.София за разкриване на банкова тайна е Софийски районен съд.

Разглеждайки повдигнатия спор за подсъдност, настоящият въззивен съдебен състав намира, че компетентен да се произнесе по направеното искане за разкриване на тайната по чл.62, ал.2 от Закона за кредитните институции (ЗКИ), по чл.90, ал.2 от Закона за пазарите на финансови инструменти (ЗПФИ) и на сведенията по чл.133, ал.2 от Закон за публичното предлагане на ценни книжа (ЗППЦК), е Софийският районен съд.

Съображенията за това са следните:

С молба, вх. № 203635/20.06.2024 по описа на СРС е постъпило искане от лицето И.

И., в качеството му на Директор на териториална дирекция – гр. София при КОНПИ за: предоставяне на информация, представляваща банкова тайна по чл.62, ал.2 от ЗКИ; предоставяне на информация както от „Централен депозитар“ АД, така и от инвестиционните посредници; разкриване на сведения по чл. 133, ал.2 ЗППЦК относно горепосоченото лице и свързаните с него лица. Искането, в частта за предоставянето на информация от инвестиционните посредници, представлява търговска тайна по чл. 90, ал.2 от ЗПФИ, а искането, в частта за предоставянето на информация от „Централен депозитар“ АД, представлява разкриване на сведения по чл.133, ал.2 от ЗППЦК.

Съгласно чл.115 ЗОНПИ, Комисията и директорите на териториалните дирекции могат да поискат от съда разкриване на банковата тайна, на търговската тайна по чл.91, ал.3 от ЗПФИ и сведенията по чл.133, ал.2 от ЗППЦК, когато това е необходимо. Съгласно чл. 62, ал.6, т.4 от ЗКИ, чл. 91, ал.2, т.4 от ЗПФИ и чл. 133, ал.5, т.2 от ЗППЦК във вр. чл. 91, ал.2 вр. т.5 ЗПФИ по искане на КОНПИ, съдът може да постанови разкриване. По повод разкриването на информация съобразно цитираните законови разпоредби, безспорно е, че родовата компетентност принадлежи на районния съд, предвид чл.62, ал. 7 ЗКИ, чл.91, ал.3 ЗПФИ и чл. 133, ал. 5, т.2 ЗППЦК, вр. чл.91, ал.3 ЗПФИ. В посочените законови разпоредби, както и в ЗОНПИ липсва регламентация на въпроса за местната подсъдност относно произнасянето по исканията, намиращи правното си основание в чл.115 ЗОНПИ. Тази законодателна празнота трябва да бъде попълнена чрез правоприлагане по аналогия.

Регламентираното в чл.115 ЗОНПИ производство притежава всички характеристики на едностранна съдебна процедура, тъй като започва и се развива с участието на заинтересованото лице - Директорът на ТД на КОНПИ, без страна по него да бъде субектът, спрямо когото се иска разкриване на банкова тайна по ЗКИ или на информацията, представляваща тайна по смисъла на ЗПФИ и ЗППЦК. По тази причина местната подсъдност на основание чл.531, ал.2 ГПК принадлежи на районния съд по седалище на молителя, както правилно посочва Районен съд – Бяла Слатина, а и видно от самата молба, териториалното звено на Комисията следва да се възприема като организационната структура, която осъществява дейността ѝ на определена територия. В случая се намира в град София и съответно обуславя компетентността на районния съд в този град. Освен това съдът не може служебно да прекрати производството пред себе си и да изпрати делото на местно компетентен съд, без да има искане за това, защото за така уредената местна подсъдност съдът не следи служебно (аргумент от чл. 119, ал.3 ГПК). Такова възражение в 3 случая няма как да бъде направено, доколкото производството има едностранен характер.

Предвид горното, не могат да бъдат споделени и съображенията на Софийски районен съд за приложението нормите за местна подсъдност за общия исков процес, а не за охранителните производства по ГПК, както и че искането на молителя е аналогично с искането по чл.29 ЗОПДНПИ /2012г.-отм./. В допълнение следва да се отбележи, че производството по чл. 115 от ЗОНПИ има едностранен характер, тъй като започва и се развива само с участието на заинтересованото лице, без страна по него да бъде субектът, спрямо когото се иска проверката.

Въз основа на така изложеното, настоящият съдебен състав приема, че производството по чл.115 ЗОНПИ е охранително по своята същност, тъй като има за предмет оказване на съдебно съдействие за правомерно упражняване на граждански права, и съгласно чл.531, ал.2 ГПК компетентен да се произнесе по молбата на Директора на ТД на КОНПИ-гр.София е Софийски районен съд.

Водим от горното, Врачанският окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

КОМПЕТЕНТЕН да се произнесе по молбата на директора на ТД - София на КОНПИ с вх. №203635/20.06.2024 г. по опис на СРС, за разкриване на банкова тайна, инвестиционна търговска тайна и сведения по смисъла на чл.115 ЗОНПИ във вр. чл.62, ал.6, т.4 и ал.7 ЗКИ, чл. чл. 91, ал.2, т.4 и чл.91, ал.3 от ЗПФИ, и чл. 133, ал.5, т.2 от ЗППЦК във вр. чл. 91, ал.2 вр. т.5 ЗПФИ и чл.133, ал.2 от ЗППЦК, е Софийски районен съд.

ДА СЕ ИЗПРАТИ делото на Софийски районен съд за разглеждане на молбата.

ДА СЕ УВЕДОМИ Районен съд-Бяла Слатина за постановеното определение.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4