Решение № 186 от 14.01.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 186 гр. Пловдив, 14.01.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Кристина Янк. Табакова при участието на секретаря Радка Ст. Цекова като разгледа докладваното от Кристина Янк. Табакова Гражданско дело № 20225330101020 по описа за 2022 година

Съдът е сезиран с искова молба от М. Д. Д., ЕГН **********, против „Ай Ти Еф Груп“ АД, ЕИК 202255877, с която е предявен осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал.

1, пр. 1 ЗЗД – за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 658.56 лева – недължимо платена по клауза за възнаградителна лихва по Договор за потребителски кредит № ****/15.12.2020 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда – 25.01.2022 г. до окончателното изплащане на вземането.

В исковата молба и в уточняваща молба от 14.02.2022 г. се твърди, че между страните бил сключен Договор за паричен заем № **** от 15.12.2020 г., по силата на който на ищеца била предоставена заемна сума в размер на 3000 лева и уговорена договорна лихва в размер на 658.56 лева. Съгласно договора, ищцата дължала и неустойка в размер на 2743.20 лева, ако не осигури в еднодневен срок обезпечение под формата на две физически лица – поръчители или банкова гаранция. По този начин, общо дължимата сума била в размер на 6401.76 лева, платима на 24 двуседмични погасителни вноски, всяка в размер на 266.74 лева.

Ищцата счита, че процесният договор е недействителен на основание чл. 22 ЗПК.

Твърди, че размерът на текстовата част на шрифта е по-малък от 12, което било в нарушение на разпоредбата на чл. 10, ал. 1 ЗПК.

Счита, че е нарушена и разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК. Договорената възнаградителна лихва била нищожна, поради противоречието й с добрите нрави. Лихвата надвишавала трикратния размер на законната лихва. Счита, че след като клаузата, уговаряща договорната лихва е нищожна, то същата е несъществуваща, като по този начин не е спазена нормата, изискваща в договора за потребителски кредит да е посочен размер на възнаградителната лихва и начинът на нейното прилагане.

В нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК в договора не бил посочен начинът на 1 изчисляване на ГПР, като липсвало яснота относно начина на формиране на същия, респ. общо дължимата сума по него. В ГПР трябвало да бъдат включени възнаградителната лихва и всички други разходи, свързани с кредита. Твърди, че неустойката представлява „скрито“ оскъпяване на кредита, като ако се добави към общата сума за плащане, посочена в договора, ГПР ще надвиши 50 %. По този начин се допускало нарушение на чл. 19, ал. 4 ЗПК.

Излага подробни съображения, че неустойката, предвидена в договора, е нищожна, тъй като била уговорена в нарушение на добрите нрави и е прекомерна.

Ищцата заявява, че до датата на депозиране на исковата молба в съда е заплатила по процесния договор сума в общ размер на 3658.56 лева, с която били погасени заемната сума от 3000 лева и възнаградителната лихва от 658.56 лева.

Твърди, че заплатената от нея сума за възнаградителна лихва била платена при начална липса на основание, поради което моли за уважаване на предявения иск.

Претендират се разноски.

С Определение от 16.02.2022 г., производството по делото е прекратено в частта относно предявения осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 50 лева – недължимо платена по клауза за неустойка, по Договор за паричен заем № **** от 15.12.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда, на основание чл.

232 ГПК.

В срока по чл. 131 ГПК, ответникът „Ай Ти Еф Груп“ АД, е подал писмен отговор, с който оспорва предявения иск.

Оспорва изложените твърдения за нарушения на нормите на чл. 10, ал. 1 ЗПК и чл.

11, ал. 1, т. 9 и т. 10 ЗПК. Твърди, че в договора бил изрично установен размерът на годишния лихвен процент на кредита – 39.67 %, както и условията за прилагането му.

Същият се прилагал по отношение на главницата по кредита, като лихвата за ползване на кредита на ден се изчислявала като 1/365 от размера на годишната лихва. Заявява, че лихвеният процент не се променя и в договора не били предвидени условия или процедури за промяна на лихвата. Възразява срещу твърденията на ищеца, че уговорената между страните годишна лихва в размер на 39.67 % е нищожна поради противоречие с добрите нрави.

Поддържа, че лихвата по договора е възнаградителна – за ползване на дадената парична сума. Твърди, че към датата на сключване на процесния договор няма уреден обективен критерий за преценка дали с клаузата за уговорената лихва е нарушен принципът на справедливост и са създадени условия за неоснователно обогатяване на ответника. Счита, че следва да се съобразяват обстоятелствата, при които е сключен договорът, а именно: че ответното дружество е небанкова финансова институция, предоставяща парични средства по занятие, без каквито и да е обезпечения и с висок риск на несъбираемост. Ответникът сочи, че е търговец, който следва да реализира печалба и това не противоречи на добрите нрави.

Излага твърдения за правилно формиран ГПР, който не надвишава повече от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения.

Поддържа, че не е налице скрито оскъпяване на кредита чрез включване в погасителните вноски на задължения за разходи, неустойки и др., нито е налице неравновесие между правата и задълженията на страните.

Ответникът твърди, че между страните е сключен Анекс към транш по кредит с пореден № **** по Договор за потребителски кредит „****“ № ****, според който страните се споразумели, че независимо от липсата на обезпечение по сключения договор за кредит, неустойка не се начислява. Следователно, неустойка по договора не била начислена и 2 ищцата не е заплащала такава по процесния договор.

Предвид изложеното, моли за отхвърляне на предявения иск. Претендират се разноски.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и с оглед изявленията на страните, намира от фактическа и правна страна, следното:

На основание чл. 153, вр. с чл. 146, ал. 1, т.3 и т.4 ГПК, като безспорни и ненуждаещи се от доказване са отделени обстоятелствата, че между страните е налице правоотношение по Договор за потребителски кредит от 15.12.2020 г., по силата на което на 15.12.2020 г. ищцата е получила от ответното дружество заем за сумата от 3000 лева. /виж Определение по чл. 140 ГПК № 7748/17.07.2022 г./.

Съдът приема тези факти за доказани, вкл. като ги съпостави с приетите писмени доказателства.

Страните по делото не спорят, а и от приетите по делото писмени доказателства, се установява, че между ищцата и „Ай Ти Еф Груп“ АД е възникнало облигационно правоотношение по Договор за потребителски кредит „****“ № ****/14.10.2019 г. и Анекс към него по транш с пореден № ****/15.12.2020 г., по който предоставената от ответното дружество парична сума в размер на 3000 лева е изцяло усвоена от кредитополучателя – ищец.

Страните не спорят и относно съдържанието на възникналото облигационно правоотношение, обективирано в представените екземпляри на Договор за паричен заем, Анекс към него и погасителния план към него.

Според Раздел І от Договора за потребителски кредит „****“ № ****/14.10.2019 г., чл.

1.1. – Кредитодателят предоставя на Кредитополучателя потребителски кредит под формата на кредитна линия с максимално разрешен лимит съгласно Спецификацията на кредитните продукти на „Ай Ти Еф Груп“ АД, който Кредитополучателят се задължава пир условията и сроковете на този Договор и Общите условия, приложими към Договори за потребителски кредит „****“ /Общите условия/ и погасителния план да усвои върне, както и да заплати на Кредитодателя уговорената лихва за ползване на кредита и другите разходите по кредита.

Съгласно чл. 1.2. в рамтикета на срока на договора за потребителски кредит Кредитополучателят може, съгласно Общите условия и настоящи договор, многократон да усвоява суми по кредита („Траншове по кредита“) до максимално разрешения лимит, като необходимо условие за усвояване на следващ Транш по кредите е Кредитополучателя да е погасил изцяло всички свои задължения по усвоен предходен Транш по кредита.

Правоотношението между страните в рамките на срока на договора не се прекратява дори при спадане на експозицията на кредитополучателя до нула. Съгласно чл. 3.1. от Договора, същият е сключен за срок от една година, считано от влизането му в сила, като с изтичане на срока на договора, същият се удължава автоматично с допълнителна една година, ако в 30дневен срок преди изтичане на първоначалния или всеки последващ едногодишен период нито една от страните не изрази писмено желание за прекратяването на Договора.

Правилото от предходното изречение се прилага за всеки следващ едногодишен период в рамките на пет години, считано от момента на влизане в сила на договора за кредит. Според чл. 4.1 от Договора, кредитополучателят дължи на кредитодателя годишна фиксирана лихва за ползване на кредита в размер на 39.67 % върху главницата по кредита.

Според Раздел VІ от Договора, чл. 6.1 – в срок до края на следващия ден, считано от деня на предоставяне на сумата по кредита (т.е. денят, на който Кредитодателят е превел/предал сумата на кредита по уговорения между страните начин), Кредитополучателят е длъжен да учреди обезпечение. Обезпеченията по настоящия договор могат да бъдат: поръчителство на две физически лица или банкова гаранция в размер на 3

5487.60 лева, със срок на валидност от 30 дни след крайния срок за погасяване на всички задължения по договора. (6.2.2). В случай, че Кредитополучателят обезпечи кредита чрез поръчители, то той е длъжен в срок до края на следващия ден, считано от деня на предоставяне на сумата по кредита, да осигури поне двама поръчители, които да отговарят солидарно за задълженията на кредитополучателя по договора за кредит. Поръчителите трябва задължително да бъдат физически лица, като всеки един от тях трябва да отговаря на следните условия: да имат нетен размер на осигурителен доход в размер на 1500 лева; да бъдат лица над 20 годишна възраст; да работят на безсрочен трудов договор; да имат не помалко от 5 години трудов и осигурителен стаж; да не са кредитополучатели или поръчители по друг кредит, вкл. и такъв с кредитодателя; да нямат неплатени осигуровки за последните две години; да нямат задължения към други кредитни или финансови институции или ако има – кредитната история на поръчителя в ЦКР към БНБ една година назад да е със статус не по-лош от „Редовен“. Според чл. 6.6. от Договора за кредит, в случай, че Кредитополучателят не осигури и не представи в срок обезпечение по кредита, съгласно сроковете и условията на т. 6.1 - т. 6.5 или действието на обезпечението бъде по някаква причина прекратено, Кредитополучателят дължи на Кредитодателя неустойка за всеки период, за който не е предоставил обезпечение. Размерът на неустойката е изрично посочен в Погасителния план към съответния Транш по кредита. Горепосочената неустойка се начислява и се заплаща от Кредитополучателя заедно със съответната погасителна вноска.

Въз основа на Договора за потребителски кредит „****“ № ****/14.10.2019 г., страните са сключили Анекс към него по транш с пореден № ****/15.12.2020 г., по който на ищеца е предоставена сума в размер на 3000 лева, с лихва за ползване на кредита по новия Транш: 658.56 лева, а ГПР е 49 %. Размер на неустойката, в случай на непредоставяне на обезпечение, съгласно т.6.6 от договора за кредит е посочено, че възлиза на 2743.20 лева за целия срок на погасяване на Транша по кредита (чл.9), като обезпечения е посочено, че съгласно договора размерът на банковата гаранция трябва да бъде в размер на 3658.56 лева (чл.10). В чл. 11 и чл. 12 от Анекса са уговорени и размери на такса за извънсъдебно събиране на просрочен кредит при забава на която и да е погасителна вноска по кредита с повече от 30 дни, съответно с повече от 90 дни, считано от датата на падежа на съответната погасителна вноска. В чл. 13 от Анекса е записано, че общият размер на всички суми, дължими от Кредитополучателят при неизпълнение е в размер на 6851.76 лева.

Разпечатката съдържа 40 от 77 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/6e65b0a3-cd5f-4c40-b83b-c18d8513017b