Решение № 382 от 01.12.2022, Районен съд - Видин

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 382 гр. Видин, 01.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВИДИН, V СЪСТАВ НО, в публично заседание на двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Д. Ив. Цветков при участието на секретаря Полина Ст. Въткова като разгледа докладваното от Д. Ив. Цветков Административно наказателно дело № 20221320200921 по описа за 2022 година

Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН по жалба, подадена от Д. Ф.

Д., ЕГН: **********, с адрес: с. Дружба, *** против

Наказателно постановление № 633/16.08.2022 г. на Директор на РДГ Берковица, с което на жалбоподателя е наложено административно наказание на основание чл.257,ал. 1, т.1 от ЗГ - „глоба“ в размер 300 лв. за извършено нарушение по чл. 108,ал. 3 от ЗГ във вр. с чл. 12б,ал. 1, т.2, 5 и 7 от Наредба №1 от 30.01.2012г. за контрола и опазването на горските територии /НКОГТ/.

В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован, явява се чрез процесуален представител. По същество моли съда да отмени издаденото наказателно постановление като незаконосъобразно.

Изтъква, че АНО е допуснал процесуално нарушение от категорията на съществените, нарушавайки разпоредбата на чл.57,ал. 1, т. 4 от ЗАНН, а именно – като нарушител в процесното НП е посочено лицето Д. Ф. Д.ов, вместо Д.. Сочи се още, че е налице неправилно съотнасяне на санкционната към материалната разпоредба.

Процесуалният представител на ответната страна, редовно призована, не се явява в съдебно заседание. В приетата писмена защита моли съда да отхвърли жалбата като неоснователна и да потвърди издаденото НП като законосъобразно и обосновано. Поддържа, че не са налице съществени нарушения на процесуалните правила по установяване на нарушението, неговото авторство, вината на нарушителя и налагане на наказанието.

От събраните по делото доказателства, взети поотделно и в тяхната съвкупност, съдът прие за установено следното:

На 11.05.2022г. инспектори от РДГ Берковица извършили проверка в 1 имот горска територия, собственост на физически лица в землището на с.

Макреш, с идентификатор № ***. В хода на проверката била установена разлика между действително отсеченото, извозено от сечището и транспортираното по превозни билети до временен склад , възлизаща на 18,20 куб. метра. Липсвало и съответствие по дървесен вид. Установено било, че насаждението е маркирано от Д. Д., който е получил и позволително за сеч.

Контролните органи констатирали, че сечта е изведена под форма на просеки, които не били отразени в технологичния план и не били нанесени с трайни знаци на терена. С оглед установената липса на контрол и предприети мерки за спиране на сечта от страна на Д., като лице, упражняващо лесовъдска практика, бил съставен АУАН серия А00/2022, № 0111034/18.06.2022г. за извършено нарушение по чл. 108,ал.3 от Закона за горите във вр. С чл. 12б,ал.

1, т. 2,5 и 7 от Наредба за контрол и опазване на горските територии.

Въз основа на съставения АУАН е издадено и обжалваното наказателно постановление, в което е пресъздадено съдържанието на акта във връзка с констатираното нарушение.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото писмени доказателства – входящ лист с вх. № 01 – 05084/01.07.2022, констативен протокол серия – А00 №144097/13.05.2022, позволително за сеч № 0651334/19.01.2022г и гласни такива - разпита на свидетеля – Д. В. – съставил АУАН. Показанията на актосъставителя следва да бъдат кредитирани като последователни и логични, като липсват основания за съмнение в тяхната достоверност. Същият не се е намирал в някакви особени отношения с жалбоподателя и не извлича ползи от твърденията си, при което за съда не съществува основание за съмнение в достоверността на показания му.

Съдът, с оглед установената фактическа обстановка и съобразно възраженията и доводите в жалбата, както и като съобрази задължението си в качеството си на въззивна инстанция да проверява изцяло правилността на наказателното постановление, независимо от основанията, посочени от страните, съгласно разпоредбата на чл. 84, ал.1 ЗАНН вр. с чл. 314, ал.1 НПК, намира, че жалбоподателят е осъществил от обективна и субективна страна нарушението, визирано в ЗГ и НКОГТ, за което е санкциониран по административен ред.

Жалбата е допустима – подадена е от надлежно легитимирано за това действие лице (срещу, което е издадено атакуваното НП/, при наличие на правен интерес. Деянието, за което е издадено наказателното постановление, е извършено на територията на община Макреш, област Видин, при което положение териториалната компетентност принадлежи на Видински районен съд, който е родово компетентен по смисъла на чл.59, ал. 1 ЗАНН. НП и АУАН са издадени от компетентни органи, видно от Заповед №РД 49 199/16.05.2011г. на Министъра на земеделието и храните и в сроковете по чл.

34, ал. 1 и 3 ЗАНН. Както в АУАН, така и в НП нарушението е описано пълно, с всички обективни признаци и допълнително относими обстоятелства, предвид което не е налице неяснота и противоречие относно 2 нарушението, вменено във вина. Доказано е от представените доказателства в административно наказателната преписка. Налице са всички изискуеми реквизити на АУАН и НП. Посочени са правилно нарушената и санкционната норма, индивидуализиран е нарушителят.

Съдът счита, че нарушението, за което е ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е доказано със събраните по делото писмени и гласни доказателства. На първо място безспорно е обстоятелството, че Д. Ф. Д. е вписан в регистъра на Изпълнителна агенция по горите като лице, упражняващо частна лесовъдска практика. На следващо място Позволителното за сеч № 0651334 от дата 19.01.2022 г. е издадено от инж. Цветан Асенов, със срок на провеждане на сечта от 22.01.2022 г. до 31.05.2022 г., и същият срок за извозване на материалите от сечището, с очакван общ добив от 15. 0 плътни кубически метра лежаща маса, посочена по категории дървесина. Съгласно разпоредбата на чл. 257, ал. 1, т. 1 от ЗГ се наказва с глоба от 300 до 5000 лева, ако не е предвидено по-тежко наказание, длъжностно лице или лице, упражняващо лесовъдска практика, което не изпълни или изпълни несвоевременно задължения или контролни правомощия, възложени му по този закон, подзаконовите актове по прилагането му, както и решения и предписания, основани на тях. В конкретния случай Д. Д. е санкциониран именно за това, че не е изпълнил задълженията си да следи за спазване на правилата за сеч, като не е взел мерки за предотвратяване и спиране на незаконни действия по извършване добива на дървесина, като е допуснал нарушаването на технологията за извеждане на сечта на дървесината по издадените позволителни за сеч и технологичния план, вследствие на което са прокарани просеки, които не са отразени в одобрения технологичен план. Тоест нарушението е по предложение второ на разпоредбата на чл. 257, ал. 1 от ЗГ, касаеща контролни правомощия на нарушителя, възложени му по закон или подзаконов нормативен акт. В този смисъл съдът счита, че цифровата квалификация на нарушението е правилна и точна и не е налице смесване на състави на нарушения. Нормата на чл. 257, ал. 1, предл. 2, т. 1, предл. 1 от ЗГ е бланкетна норма, поради което както актосъставителят при съставяне на АУАН, така и административнонаказващият орган при издаване на НП, е посочил и нормата, регламентираща съответните контролни правомощия, възложени на жалбоподателя – чл. 12б, ал. 1, т.2, 5 и 7 от Наредба № 1 от 30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските територии. В разпоредбата на чл. 12б, ал. 1, т. 7 от Наредба № 1 от 30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските територии е отразено, че лицата по чл. 108, ал. 2 от ЗГ, каквото лице е и жалбоподателя, след получаването на позволителното за сеч, са длъжни да следят за спазването на одобрения технологичен план. Тоест субект на нарушението по чл. 257, ал. 1, предл. 2, т. 1, предл. 1 от ЗГ във вр. чл. 108, ал. 3 от същия закон във вр. чл. 12б, ал. 1, т. 7 от Наредба № 1 от 30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските територии е лице, на което е издадено позволителното за сеч, вписано в публичния регистър за 3 упражняване на лесовъдска практика – чл. 108, ал. 2 от ЗГ. Съдът приема, че Д. е субект на нарушението, тъй като е лице, на което са издадени позволителните за сеч и е вписан в публичния регистър за упражняване на лесовъдска практика. Съдът намира за доказано по несъмнен начин, както с оглед показанията на разпитания свидетел Д. В., така и с оглед отразеното в констативния протокол, че в имот с идентификатор № ***, в землището на с. Макреш, община Макреш, за който е издадено Позволително за сеч № 0651334 от 19.01.2022 г. е установено нарушаване на технологията за извеждане на сечта на дървесината по издаденото позволително за сеч. С оглед на изложеното съдът не приема за основателно направеното възражение от процесуалния представител на Д., че АНО неправилно е санкционирал жалбоподателя във връзка с нарушение на разпоредби от Наредба за контрола и опазване на горските територии, вместо с такива от Наредба №8 от 05.08.2011г. за сечите в горите.

Съдът намира възражението на процесуалния представител на жалбоподателя за допуснато съществено процесуално нарушение при издаването на процесното НП чрез грешно посочване на фамилно име на нарушителя, а именно Д.ов, вместо Д., за неоснователно. В АУАН и в констативния протокол от проверката фамилното име е изписано коректно. В наказателното постановление също са посочени коректно ЕГН, собственото и бащиното имена, поради което съдът приема, че самоличността на нарушителя е безспорно установена с правилно посочване на останалите индивидуализиращи данни за лицето – собствено, бащино, ЕГН и адрес. В тази насока следва да се посочи, че всички реквизити относно индивидуализацията на нарушителя се съдържат, както в АУАН, така и в издаденото НП, поради което не е налице нарушение на изискването по чл.

57, ал. 1, т. 4 от ЗАНН и не може да се приеме, че е налице нарушение, което ограничава правото на защита на наказаното лице, поради което и не съставлява съществено нарушение на процесуалните правила, което да е основание за отмяна на наказателното постановление. Доказателство, че не е засегнато неблагоприятно правото на защита на жалбоподателя е депозираната в срок жалба, в която последният на практика признава, че атакуваното от него НП касае негови действия и интереси.

Предвид изложеното съдът счита, че в хода на производството по издаване на обжалваното наказателно постановление не са допуснати такива съществени нарушения на процесуалните правила, които да нарушават правото на защита на жалбоподателя и да налагат отмяна на наказателното постановление като незаконосъобразно. Съдът намира за доказано по несъмнен начин, че жалбоподателят Д. е извършил нарушението по чл. 257, ал. 1, предл. 2, т. 1, предл. 1 от ЗГ във вр. чл. 108, ал. 3 от същия закон във вр. чл. 12б, ал. 1, т.2, 5 и 7 от Наредба № 1 от 30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските територии.

Съдът счита, че извършеното нарушение не е маловажен случай, за да бъде приложена разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН. Съгласно чл. 93, т. 9 от НК 4 маловажен случай е този, при който извършеното деяние с оглед липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на деяние от този вид. Съдът не счита, че конкретното нарушение, извършено от жалбоподателя, е с по-ниска степен на обществена опасност от обикновените случаи на нарушения от този вид.

С наказателното постановление на жалбоподателя е наложена глоба в размер 300 лева на основание чл. 257, ал. 1, т. 1 от Закона за горите. Съгласно чл. 257, ал. 1, т. 1 от ЗГ наказва се с глоба от 300 до 5000 лева, ако не е предвидено по-тежко наказание, длъжностно лице или лице, упражняващо лесовъдска практика, което не изпълни или изпълни несвоевременно задължения или контролни правомощия, възложени му по този закон, подзаконовите актове по прилагането му, както и решения и предписания, основани на тях. В конкретния случай на жалбоподателя е била наложена глоба в минимален, предвиден от закона размер, с което съдът счита, че наказващият орган е спазил разпоредбите на чл. 27, ал. 1 и ал. 2 от ЗАНН.