Решение № 469 от 31.03.2022, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 469 гр. П., 31.03.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на втори март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Ана Ив. И. при участието на секретаря ВЕЛИСЛАВА В. В.А като разгледа докладваното от Ана Ив. И. Гражданско дело № 20214430104636 по описа за 2021 година

Производството по делото е образувано по повод на предявен от В. КР.

АВР., с ЕГН **********, с адрес: гр. *** срещу Р. КР. АНДР., с ЕГН **********, с адрес: гр. *** иск с правно основание чл.42, ал.2 ЗН за прогласяване нищожността на саморъчно завещание от от 12.01.2007 г., обявено на 26.01.2015 г. от нотариус Р.И. с рег. № *** на НК с РД-РС-Плевен, с което завещателят М.К. А., с ЕГН ********** безусловно е завещала на Р.

КР. АНДР., с ЕГН **********, притежаваните от нея идеални части от правото на собственост върху имот Апартамент № 21, представляващ имот с идентификатор***, находящ се в гр. ***, разположен в жилищна сграда с идентификатор ***, с площ на жилището от 97.80 кв.м., при граници: изток – двор, запад – ап.№22, север – ап. №20, юг- двор, отгоре – ап. №27, отдолу- ап.

№15, ведно с прилежащото избено помещение №3 с площ от 7.80кв.м., при съседи: изток- асансьорно помещение, запад – маза, север – коридор, югдвор, отгоре – жил. етаж, заедно с 2,33% от общите части на сградата.

Твърди в ИМ, че баща й - К.П.А., с Нотариален акт № *** г. за собственост върху жилище, дадено като обезщетение срещу отчужден недвижим имот за мероприятия за Закона за териториално и селищнон устройство /ЗТСУ - отм./, е придобил право на собственост върху процесния недвижим имот. Излага, че стойността на имота, който е придобил баща й е на стойност 15 578 лева. Сочи, че в НА е посочено, че сума е заплатена както следва: сума в размер на 9578 лева, представляваща суми срещу отчужден недвижим имот и собствени средства и отделно сумата от 6000 лева, представляваща разрешен заем от банка ДСК - П.. Твърди, че към момента на придобиване на недвижимия имот баща й е бил сключил граждански брак с 1 майка й - М.К. А.. Излага, че според т.3 от Постановление № 5 от 31.Х.1972 г., Пленум на ВС, когато през време на брака срещу индивидуален имот на единия съпруг, отчужден по реда на чл. 55в ЗПИНМ /това разрешение на въпроса запазва своята сила и при действието на ЗТСУ /отм./ бъде отстъпен друг имот и стойността на двата имота е равна или тази на отчуждения имот е по-голяма от тази на отстъпения, ще е налице пълна трансформация, поради което съпругът-собственик на отстъпения имот, запазва индивидуалното си право на собственост върху придобития по този начин нов имот. Сочи, че е прието, че когато срещу отстъпения в тези случаи имот следва да се доплати известна разлика и това стане през време на брака, съответната на тази разлика част от собствеността на отстъпения имот (жилище) се включва в съпружеската имуществена общност, макар отстъпеният имот да е придобит изцяло на името на съпруга, чийто индивидуален имот се обезщетява. Твърди, че в конкретния случай, жилището което е било отчуждено е било лична собственост на баща й, като същият е получил в наследство от неговият баща идеални части от правото на собственост върху отчужденият недвижим имот.

Излага, че за разликата между стойностите на двата имота баща й, по време на брака, е доплатил значителна сума, която е е изплатена като е изтеглен заем в размер на 6000 лева. Поради изложеното намира, че една част от предоставения като обезщетение недвижим имот е придобит в режим на съпружеска имуществена общност, а друга част е останала индивидуални собственост на баща ми. Сочи,че баща й починал на 10.10.1986 г. и оставил четирима наследници - майка й - М.К. А. и двете й сестри - Г.К.Д., с ЕГН ********** и Р. КР. АНДР., с ЕГН **********, и нея. Твърди, че по силата на чл. 9, ал. 1 във връзка с чл. 5, ал, 1 от ЗН всички наследници получили по равна част от правото на собственост върху процесния имот, като тя и сестрите й притежават по 3/32 ид. ч. от правото на собственост (или равняващи се на 0,0938 идеални части). Излага, че с Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № *** г. Г.Д. е продала на ответницата, притежаваните от нея идеални части в размер на 3/32 от правото на собственост. Сочи, че майка й — М. А. е починала на 19.01.2014 г., като оставила трима наследници - нея и двете й сестри - Г.Д. и Р.К.. Твърди, че съгласно Протокол за обявяване на саморъчно завещание оставено за пазене вън от кантората на нотариуса, на 26.01.2015 г. пред нотариус Р.И., нотариус с рег. № *** на НК с район на действие ПлРС се е явила ответницата и поискала обявяване на оставено в дома й саморъчно завещание от майка й, с което тя е завещала на сестра й Р. КР. АНДР., с ЕГН ********** собствените й идеални части от процесния недвижим имот. Оспорва автентичността на процесното завещание. Сочи, че саморъчното завещание е строго формален акт и за действителността му е необходимо да се спазят всички реквизити по чл. 25 ЗН - да бъде изцяло написано ръкописно от самия завещател, да съдържа означение на датата, когато е съставено, и да е подписано от него, като подписът се поставя след завещателните разпореждания, като липсата, на който и да е от посочените реквизити води до нищожност на 2 завещателното разпореждане. Твърди, че в конкретния случай съмнението за истинността на представеното саморъчно завещание възниква при сравняване на завещанието с други писани от наследодателя й документи и различни книжа. Излага, че при сравняване на почерка от саморъчното завещание с други документи, които са писани от майка й било налице значително разминаване. Поради изложеното намира, че завещанието не е написано от майка й. Поради изложеното моли съда да уважи предявения иск и да му присъди разноски.

В проведеното по делото о.с.з. процесуалният представител на ищцата моли съда да уважи предявения иск и да му присъди разноски.

В нарочна писмена защита процесуалният представител на ищцата моли съда да уважи предявения иск.

В рамките на предоставения им срок по чл. 131 от ГПК, ответникът е депозирал отговор на исковата молба. Счита, че искът е неоснователен. Не отрича факта, че тя и ищцата са сестри и законни наследници на своята майка М. А., б.ж. на град П., почина на 19.01.2014 г. Не оспорва и, че приживе майка им е оставила саморъчно завещание, с което й е завещала собствената й идеална част от процесния имот. Не се спори и, че завещанието е обявено от нотариус Р.И.- П. на 26.01.2015г., за което е съставен протокол и същото е вписано в Службата по вписванията при Районен съд Плевен с вх. рег. №783 от 26.01.2015г., Акт №258, том I, дело №259/2015г. Твърди, че завещанието е автентично, написано и подписано лично от М. А. в присъствието на двама свидетели. Сочи, че обстоятелството, че завещанието е обявено една година след кончината на майка им не може да внесе съмнение, относно авторството на същото.

В проведеното по делото о.с.з. процесуалния представител на ответника моли съда да отхвърли предявения иск и да му присъди разноски.

В нарочна писмена защита процесуалният представител на ответника моли съда да отхвърли предявения иск и да му присъди разноски.

След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището на страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

Установява се от приложените по делото доказателства, че К.П.А. е придобил право на собственост върху процесния недвижим имот с нотариален акт № *** г. за собственост върху жилище, дадено като обезщетение срещу отчужден недвижим имот за мероприятия за Закона за териториално и селищнно устройство /ЗТСУ - отм./.

Видно е от представения по делото Нотариален акт за покупкопродажба на недвижим имот № *** г. на нот. Р. И. с рег. №*** на НК София с район на действие ПлРС, че Г.Д. е продала на ответницата, притежаваните от нея идеални части в размер на 3/32 от правото на собственост върху процесния недвижим имот.

3

От приобщеното по делото саморъчно завещание, вписано в СлВП Плевен под рег. № *** г., се установява, че М.К. А. е завещала на ответницата по делото притежаваните от нея идеални части от процесния недвижим имот.

Приобщено като доказателство по делото е и Протокол за обявяване на саморъчно завещание от 26.01.2015 г. на на нот. Р. И. с рег. №*** на НК София с район на действие ПлРС, от който се установява, че ответницата е предоставила за обявяване оставеното от майка й саморъчно завещание.

Видно е от представеното по делото Удостоверение за наследници на М.К. А., че същата е оставила за наследници страните по делото и Г.К.Д..

По делото са ангажирани и гласни доказателства посредством разпита на свидетелите Г.К.Д. и И.Г.Д.

Свидетелката Г.К.Д. сестра на страните по делото свидетелства, че майка й, и споделила намерението си да дари на ответницата по делото притежаваните от нея идеални части от недвижимия имот, тъй като същата се е грижила за нея. Сочи, че ищцата не била уведомена за намерението на майка им, тъй като не били в близки отношения. Твърди, че майка й написала завещанието в нейно присъствие и в присъствието на съпруга й, дала й го да го провери за правописни грешки, след което го прибрала /майка й/.

Обяснява, че след като майка й, споделила за намерението си тя ходила до нотариус, за да й обясни как следва да се напише завещанието. Сочи, че е присъствала и на самото отваряне на завещанието, заедно с ответницата.

Свидетелят И.Г.Д. свидетелства, че тъща му решила да „препише“ апартамента на ответницата. Сочи, че пред него и съпругата му била написала завещанието и след това го запечатала в плик и го прибрала.

Приобщена като доказателство по делото е и изготвената по делото СГЕ, която съдът кредитира като обективно и компетентно дадена, изготвена от лице, притежаващо специални знания. От заключението на същата се установява, че ръкописният текст в процесното завещание и подписът в същото е положен от М.К. А..

Въз основа на изложената фактическа обстановка и съобразявайки становището на страните, съдът достигна до следните правни изводи:

Ищецът, съобразно разпределената доказателствена тежест следва при условията на пълно и главно доказване да докаже своето субективно потестативно право с оглед обосноваване на исканата правна промяна, а именно: качеството си на наследник по закон на М.К. А. , б.ж. село П., на 19.01.2014г.; наличие на саморъчно завещание, извършено от наследодателя в полза на ответника.

По делото не е спорно, а и от представените по делото доказателства безспорно се установява, че ищецът е наследник по закон на завещателя, поради което съдът приема, че за него е налице правен интерес от предявяване на иска за недействителност на завещанието, доколкото 4 основателността му би породило права в негова полза.

За да произведе своя ефект, завещанието трябва да е действително.

Според чл. 42, б. "б" ЗН нищожно е саморъчно завещание, когато при съставянето му не са спазени разпоредбите на чл. 25, ал. 1 ЗН, а именно завещанието да е изцяло написано от самия завещател, да съдържа означение на датата, когато е съставено и да е подписано от него, като подписът трябва да бъде поставен след завещателните разпореждания.

В настоящия случай ищецът оспорва действителността на завещанието извършено от М.К. А. в полза на ответника по иска с твърдения, че същото не е изписано лично от завещателя и не носи неговия подпис. Със самият факт на оспорване на предявения иск с правно основание чл. 42 от ЗН ответникът заявява намерение да се ползва от оспорвания документ, с което той индиректно заявява, че завещанието отговаря на разпоредбите на чл. 25, ал. 1 от ЗН. Проведеното от ищеца доказване, чрез направеното от него искане за допускане на СГЕ, чрез ангажираните специални знания на вещо лице по допуснатата Съдебно-графологична експертиза категорично сочи, че подписът и текстът на процесното завещание са изпълнени от наследодателя на страните. Горното обуславя извода на съда, че завещателният акт е автентичен и саморъчно изписан от завещателя М.К. А., което налага извод за неоснователност на предявения иск по чл. 42 вр. чл. 25, ал. 1 от ЗН за прогласяване на нищожността му, поради което и същият следва да бъде отхвърлен.