Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 4967 от 13.08.2020, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно гражданско дело 6773/2019
Вид
Решение № 4967
Подписан
13.08.2020
В сила
13.08.2020
Състав
ВЕЛИНА СВЕТЛОЗАРОВА ПЕЙЧИНОВА, НИКОЛАЙ ДИМИТРОВ ДИМОВ, МАРИЯ ИЛЧЕВА ИЛИЕВА

Цитирани разпоредби

Р Е Ш Е Н И Е град

София, 13.08.2020 година

В

И М Е

Т О Н А

Н А Р

О Д А

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ

СЪД, Г.О., ІІІ-В състав в публично съдебно заседание на осми юли през две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Н. ДИМОВ

ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИНА ПЕЙЧИНОВА мл.с.: МАРИЯ ИЛИЕВА при секретаря ЮЛИЯ

АСЕНОВА и с участието на прокурор …………… разгледа докладваното от съдия ПЕЙЧИНОВА въз.гр.дело №6773 по описа за 2019 година и за да се произнесе след съвещание, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 – чл.273 от ГПК.

С решение №8990 от 11.01.2019г., постановено по гр.дело №5138/2017г. по описа на СРС, ІІІ Г.О., 142-ри състав, е отхвърлен предявения от Ю.Б.К. срещу "Т.М." ЕООД иск с правно основание чл.49 вр. чл.45 от ЗЗД за сумата от 3000.00 лв., обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в уронване на честта и достойнството в резултат на публикувана на сайта www.******.bg на 08.01.2017г. статия със заглавие: "Шайката "Дай,

България" се пропука още на старта. Дясната ръка на П.ще коли и беси в Агнешката партия".

Постъпила е въззивна жалба от ищеца - Ю.Б.К., чрез адв.Н.Х., с която се обжалва изцяло решение №8990 от 11.01.2019г., постановено по гр.дело №5138/2017г. по описа на СРС, ІІІ Г.О., 142-ри състав, като са инвокирани доводи за неправилност и незаконосъобразност на обжалвания съдебен акт, като постановен в противоречие на материалния закон. Поддържа се, че първоинстанционният съд неправилно е приел, че използваните в процесната статия изрази като "дясна ръка на олигарха", "спусна", не могат да се определят като противоправно поведение за ответника - "Т.М." ЕООД в качеството му на собственик и издател на сайта - www.******.bg, на който е била публикувана процесната статия. Твърди се, че чрез използваните в статия изрази се създава внушение, че ищецът споделя морала и етиката на "олигарх", разбиран в негативния смисъл, което безусловно засяга неговото достойнство и чест, както и руши доброто му име в обществото. Излага се още, че първоинстанционният съд не е обсъдил изцяло показанията на разпитания по делото свидетел, които са ясни, конкретни и изчерпателни и от тях се установява факта на причинените на ищеца неимуществени вреди. В тази връзка се поддържа, че противно на изводите на СРС по делото са доказани всички елементи от фактическия състав на нормата на чл.49 от ЗЗД за ангажиране на гаранционно-обезпечителната отговорност на ответника. По изложените съображения моли съда да постанови съдебен акт, с който да отмени обжалваното първоинстанционно решение и да постанови друго, с което да уважи предявения иск като основателен и доказан. Претендира присъждане на разноски, направени пред двете съдебни инстанции. Представя списък по чл.80 от ГПК.

Въззиваемата страна – "Т.М." ЕООД, чрез адв.Н.Д. депозира писмен отговор, в който изразява становище относно неоснователността на подадената въззивна жалба. Излага се, че обжалваното съдебно решение е законосъобразно, постановено при правилно обсъждане на релевантните по делото доказателства и при спазване на материалния и процесуалния закон. Поддържа се, че правилно е прието от първостепенния съд, че по делото не са доказани всички елементи от фактическия състав на нормата на чл.49 от ЗЗД за ангажиране на гаранционно-обезпечителната отговорност на ответника - "Т.М." ЕООД в качеството му на собственик и издател на сайта - www.******.bg, на който е била публикувана процесната статия, като в изнесената в същата информация не се съдържат обидни и позорящи факти и обстоятелства досежно личността на ищеца, съответно не са причинени неимуществени вреди на ищеца, засягащи неговото достойнство, чест и добро име в обществото. По същество моли съда да постанови съдебен акт, с който да потвърди обжалваното първоинстанционно решение като правилно и законосъобразно. Прави възражение по реда на чл.78, ал.5 от ГПК досежно претендираните от въззивника разноски за адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция.

Предявен е от Ю.Б.К. срещу „Т.М.” ЕООД иск с правно основание чл.49 от ЗЗД за присъждане на обезщетение за причинени неимуществени вреди от невярна и клеветническа информация, изнесена в статия, със заглавие "Шайката "Дай, България" се пропука още на старта. Дясната ръка на П.ще коли и беси в Агнешката партия", публикувана на 08.01.2017г. на сайта - www.******.bg.

Софийският градски съд, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира, че фактическата обстановка се установява така, както е изложена от първоинстанционния съд. Пред настоящата инстанция не са ангажирани нови доказателства по смисъла на чл.266, ал.2 и ал.3 от ГПК, които да променят така приетата за установена от първостепенния съд фактическа обстановка. В тази връзка в мотивите на настоящия съдебен акт не следва да се повтарят отново събраните в първата инстанция доказателства, от които се установяват релевантните за спора факти и обстоятелства.

Предвид възприемането на установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Въззивната жалба е допустима - подадена е в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от легитимирана страна в процеса срещу първоинстанционно съдебно решение, което подлежи на въззивно обжалване, поради което следва да се разгледа по същество.

Разгледана по същество въззивната жалба е ОСНОВАТЕЛНА.

Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта му – в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо, като при постановяването му не е допуснато нарушение на императивни материалноправни и процесуалноправни норми, но по същество е неправилно. За да постанови обжалваното решение, с което е отхвърлен предявеният от Ю.Б.К. срещу „Т.М.” ЕООД иск с правно основание чл.49 от ЗЗД за присъждане на обезщетение за причинени неимуществени вреди от невярна и клеветническа информация, изнесена в статия, със заглавие "Шайката "Дай, България" се пропука още на старта. Дясната ръка на П.ще коли и беси в Агнешката партия", публикувана на 08.01.2017г. на сайта - www.******.bg, първоинстанционният съд е приел, че по делото не са доказани всички елементи на фактическия състав на непозволеното увреждане – като в настоящия случай е доказан единствено фактът, че ответникът е собственик на сайта, публикувал статията, както и вината, която се презюмира, като останалите елементи – наличие на обидни и клеветнически твърдения в процесната статия, които обуславят противоправността на деянието, както и настъпването на вреди за ищеца в следствие на публикуването на статията, не са доказани в хода на производството. Настоящият въззивен състав счита, че крайният извод на СРС за неоснователност на претенцията на ищеца за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди по чл.49 от ЗЗД е незаконосъобразен, обоснован е в противоречие на събраните по делото доказателства. Макар правилно да е разпределена доказателствена тежест съобразно нормата на чл.154 от ГПК и изпълнение на задълженията си, посочени в нормата на чл.146 от ГПК, първоинстанционният съд е обосновал погрешни правни изводи, тъй като не е обсъдил изцяло събраните по делото доказателства и неправилно е приложил материален закон. Доводите във въззивната жалба са изцяло основателни.

Съгласно разпоредбата на чл.49 от ЗЗД този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. За да бъде ангажирана отговорността на възложителя по чл.49 от ЗЗД е необходимо наличието на следните предпоставки: 1/правоотношение по възлагане на работа;

2/осъществен фактически състав по чл. 45 от ЗЗД от физическото лице - пряк изпълнител на работата с необходимите елементи /деяние, вреда - имуществена или неимуществена, причинна връзка между деянието и вредата, противоправност и вина/; 3/вредите да са причинени от изпълнителя при или по повод извършването на възложената му работа- чрез действия, които пряко съставляват извършването на възложената работа, чрез бездействия за изпълнение на задължения, които произтичат от закона, техническите и други правила или характера на работата, или чрез действия, които не съставляват изпълнение на самата работа, но са пряко свързани с него /в този смисъл ППВС 9/1966 г./.

Отговорността за вреди на юридическите лица е по чл.49 от ЗЗД. По съществото си тя е гаранционно- обезпечителна, тъй като ответното дружество не отговаря за своя вина, действие или бездействие, а за такива на негови работници или служители. Те трябва да са причинили вредите - имуществени или неимуществени, при или по повод възложената им работа, както и те да се дължат на техни противоправни действия или бездействия, които да са извършени виновно. Предмет на доказване е както наличието на фактическия състав на непозволеното увреждане, а така и също и факта на възлагане на работата. В случая по чл.49 от ЗЗД, законодателят е възложил репариране на вредите на правен субект, който отговаря на основание, различно от това на деликвента. Отговорността по чл.49 от ЗЗД се реализира въз основа на правната норма, чийто фактически състав изисква установяването на определени предпоставки. При осъществяването им се достига до ангажиране на отговорността на възложителя на работата. В настоящия случай се претендира ангажиране на отговорността на ответника, като собственик и издател на интернет сайт - www.******.bg, за публикуваната в него на 08.01.2017г., статия, със заглавие "Шайката "Дай, България" се пропука още на старта. Дясната ръка на П.ще коли и беси в Агнешката партия", уронваща името, честта и достойнството на въззивника - ищец, за причинените на същия неимуществени вреди вследствие на разпространените чрез статията клевети и обиди, подробно описани в обстоятелствената част на исковата молба. С оглед характера на отговорността по чл.49 от ЗЗД, възложителят на работата, какъвто е собственикът/издателят/ на интернет сайта, не извършва с възлагането на работата противоправно деяние. Но той отговаря за такова, извършено от този, на когото е възложил работата. Възложителят може да се освободи от отговорност, ако докаже, че този, комуто е възложена работата не е причинил вреда и действията му не са виновни и противоправни или ако вредата не е причинена при или по повод на възложената работа /ПП на ВС №7/29.12.1958г./.

В тежест на ищеца е да установи, че в резултат на публикуваната статия на 08.01.2017г. в интернет сайта

- www.******.bg, е претърпял твърдяните от него неимуществени вреди. В тежест на ответника е да докаже, че изнесените в статията факти отговарят на истината. В конкретния случай от съвкупния анализ на ангажираните по делото доказателства настоящият въззивен състав приема, че в хода на делото се установява по безспорен начин, както публикуването на процесната статия в интернет сайта - www.******.bg, а така също и че фактите и обстоятелствата, отразени в процесната статия от 08.01.2017г. съдържат неверни, клеветнически и обидни твърдения по отношение на ищеца. С оглед събраните по делото доказателства въззивният съд приема, че изнесената информация, касаеща ищеца в публикуваната на 08.01.2017г. процесна статия на интернет сайта - www.******.bg, със заглавие "Шайката "Дай, България" се пропука още на старта. Дясната ръка на П.ще коли и беси в Агнешката партия", представлява клеветническо и обидно твърдение спрямо ищеца, тъй като по дефиниция клевета може да има само при отнасяне на конкретни неверни и позорни факти към определена личност, а обида ще е налице когато се каже или извърши нещо унизително за честта и достойнството на другиго в негово присъствие. В случая от ангажираните доказателства се установява по несъмен начин, че сочените факти и обстоятелства в процесната статия не отговарят на обективната истина. В случая въззивният съд счита, че ответникът като собственик и издател на интернет сайта - www.******.bg, е бил длъжен чрез свои служители, публикували процесната статия, да извършат проверка за достоверността на съдържащата се в статията информация съобразно правилата на добрата журналистическа практика преди публикуването. Наличието на обиди е очевидно, не се налага проверка за установяването им и разпространението им е противоправно. Въззивният съд счита, че използваните в статията изрази като "дясна ръка на олигарха" и използвания глагол "спусна" в изречението "…. спусна изпълнителния директор на дружеството си "А.Ф.Х." - Ю.К., за член на другарския съд на организацията" следва да се тълкуват с оглед съдържанието на цялата статия, и чрез тях се създава внушение за морала и етиката на ищеца, които се разбират в негативен смисъл доколкото същият обслужва интереси на определен "мафиотски кръг". Ето защо въззивният съд счита, че съдържащите се в процесната статия изрази, засягащи ищеца, са обидни и клеветнически. При наличието на обиди и клевети отговаря всеки от издателите, респективно авторите, доколкото засягат неблагоприятно адресата.Следователно се налага извода, че публикуваните неверни факти и обстоятелства, отразени в процесната публикация, са в резултат на конкретно увреждащо поведение от редакционния екип на ответното дружество, което се определя, че е основано на противоправността, поради което е приложимо общото правило, че всеки дължи обезщетение за вредите, които виновно е причинил другиму, т.е. налице е основание за ангажиране на гаранционно-обезпечителната отговорност по реда на чл.49 от ЗЗД ответното дружество.