Решение № 21 от 09.01.2025, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 21 гр. София, 09.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на двадесет и първи ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Елизабет Петрова

Членове:

Катерина Рачева

Михаил Малчев като разгледа докладваното от Катерина Рачева Въззивно гражданско дело № 20241000502450 по описа за 2024 година и при секретаря Пролетка Асенова, като взе предвид следното:

Производството е по чл. 258 и сл. ГПК. С решение № 195 от 11.06.2024 г. ОС Перник по гр.д. 148/2024 г. ОСЪЖДА ЗК „ЛЕВ ИНС” АД да заплати на С. В. Я., на основание чл.

432, ал.1 от КЗ сумата от 10 000 лв., представляваща претърпени неимуществени вреди в резултат на настъпило на 14.05.2022 г . застрахователно събитие, ведно със законна лихва върху сумата от 20.10.2022 г. (датата на предявяване на претенция пред застрахователното дружество) до окончателното изплащане, като отхвърля иска за сумата над 10 000 лв. до пълния предявен размер от 30 000 лв.

Ищцата обжалва решението в отхвърлителната част с доводи за занижен размер на обезщетението.

Застрахователното дружество обжалва решението в осъдителната част над сумата от 500 лева с доводи за недоказаност на претендираните вреди и наличие на принос на пострадалата.

Подаден е отговор на въззивната жалба от името на ищцата.

Въззивните жалби са подадени в срок и са допустими. Страните не са отправили доказателствени искания и от настоящата инстанция не са събирани доказателства.

Процесуалните представители на страните в съдебно заседание, а процесуалният представител на застрахователното дружество и чрез писмена молба поддържат жалбите и искат произнасяне съответно с тях.

При извършената служебна проверка на основание чл.269 от ГПК, съдът намира, че обжалваният съдебен акт е постановен от законен състав на родово компетентния съд, в изискуемата от закона форма, по допустим иск, предявен от и срещу процесуално легитимирани страни, поради което е валиден и допустим.

Пред въззивната инстанция не е спорно наличието на валидна застрахователна полица към деня на пътния инцидент, издадена от ответното застрахователно дружество за 1 гражданската отговорност на автомобилистите относно водача на автомобила, с автомобилът, в който ищцата е била пътник, е участвал в произшествие. Страните не спорят, че на 14.05.2022 г . около 19:40 ч., на републикански път III-623, при управление на лек автомобил марка „Опел“ модел „Фронтера“ с peг. № ********, е нарушил правилата за движение по пътищата, както следва: чл. 20, ал. 1 от ЗДвП, като при навлизане в десен завой е загубил контрол над управляваното от него МПС, отклонил се е вляво по посоката си на движение, навлязъл е частично в лентата за насрещно движение и е реализирал ПТП с правомерно движещия се лек автомобил марка „Хюндай“ модел „Туксон“ с peг. № ********, и е причинил материални щети.

Спорно е справедливото обезщетение за неимуществени вреди на ищцата като пътник в „Хюндай Туксон“. Спорно е дали има неин принос за настъпване на вредите поради липса на поставен предпазен колан.

По справедливия размер на обезщетението съдът намира следното. Според заключението на д-р Л. Р., специалист нервни болести, въз основа на представените медицински документи по делото, след претърпяното ПТП на 14.05.2022 г. са осъществени Ро графии на дясна длан и дясна гривнена става в БМП на МБАЛ „Р. А.а“ гр. Перник- без данни за фрактури. На 21.05.2022 г. е проведена консултация от невролог по повод на оплаквания от болки в дясна предмишница, лакът и изтръпване на четвърти и пети пръст.

Поставена е диагноза - увреждане на лакътен нерв. На 23.05.2022 е проведен контролен преглед от невролог. На 13.05.2023 г. е хоспитализирана в НО-МБАЛ „Р. А.а“ гр. Перник поради персистиращите оплаквания с диагноза периферно-стволова увреда на нерви на дясна ръка. Проведено е медикаментозно лечение, от което не се подобрява и остава да персистира средно тежка латентна пареза на лакътния нерв в дясно. Изписана е на 18.05.2023 г. - ИЗ № 2920. Вещото лице е прегледало ищцата на 16.11.2023 г. и е установило следното: Субективно- оплаквания от изтръпване и липса на усет в областта на дясна длан, намален захват на 4 и 5 пръст, изпуска предмети, затруднени фини движения в 4 и 5 пръст, смущения в съня, неспокойствие, напрегнатост, тревожност, лесна раздразнителност.

Заключението на д-р Р. е, че г-жа Я. е получила травма на периферните нерви- н.улнарис и н.медианус в дясно в резултат на травма в областта на дясна гривнена и лакетна стави, довела до латентна пареза на н. улнарис в дясно. В резултат на това са затруднени фините движения с тези пръсти и има намалена мускулна сила в същите. Претърпяла е болка и е било необходимо приемане на обезболяващи медикаменти. Персистираща латентна пареза включва субективни оплаквания от изтръпване, намалена чувствителност/ в случая-4 и 5 пръст/, както и обективно намалена муск. сила на 4 и 5 пръст при снемане на неврологичен статус. Необходимо е провеждане на лечение с медикаменти за възстановяване на периферни нерви, за потискане на субективните усещания, физиотерапия и рехабилитация.

Пълно възстановяване би могло да се получи при незабавно започнато лечение след травмата, при късно започнато лечение не би могло да се получи пълно възстановяване и остават трайни увреждания. Не е необходим щадящ режим на натоварване. Не се очакват усложнения в бъдеще.

Според допълнителното заключение на същото вещо лице оплакванията от изтръпване на дясна ръка и намалена мускулна сила на 4 и 5 пръст се появяват след прекарана травма в областта на дясна ръка и са констатирани при първия преглед от невролог на 21.05.2022 г. и продължават и по време на 30.01.2024 г. д-р Р. обяснява, че парезата се отключва след травмата и има причинна връзка с травмата. Дегенеративните изменения са в поясния отдел и дават отражение в краката, а не в дясната ръка. Колкото по-рано започне лечението на парезата, по-големи са шансовете за възстановяване, но в случая не е започнато такова лечение и възстановяването е бавно или е възможно увреждането да е трайно. Последиците от това увреждане са, че в ежедневието си пациентът следва да се съобразява с промени на времето, натоварвания, при които оплакванията може да се засилват. Може да приема медикаменти за потискане на усещанията за мравучкане и слабост в мускулатурата.

Според заключение на д-р А. П., ортопед – травматолог, уврежданията в резултат на ПТП са контузии в областта на гръдния кош, дясно бедро и дясна предмишница с китка. Тя е 2 освободена и не е хоспитализирана. Контузиите са увреждания на меките тъкани и протичат с оток и подкожни кръвоизливи,в резултат на повишено вътретъканно налягане, се стига до изразени болкови синдроми и нарушена функция на мускули и стави. В конкретния случай нараняването на гръдния кош се изразява с контузии на ребрата и множество кръвонасядания в междуребрените мускули, което затруднява дихателни движения на гръдната клетка, което се изразява в учестено и повърхностно дишане. Относно контузиите на десен горен крайник и бедро,обичайно е след резорбция на кръвоизливите оплакванията да отшумят за период 10-15 дни и крайниците да се върнат в нормална функционалност.освен ако се развие т.нар. травматичен деколман,което се изразява с набиране на течност и кръв между мускулите и води до късна цикатризация на същите, което от своя страна води до смущения на двигателните функции на мускулите. От епикризата на болната от 2023 г. се установява късно усложнение от неврологичен характер, което се изразява в емг-то/данни за предно коренчева увреда на С 5,6,7,както и периферно стволова увреда на срединен нерв на дясна длан, което означава увреда от шийния отдел на гръбнака, както и карпален синдром от притискане на нерва в зоната на китката. От документацията на болната се вижда,че възстановителният период е надхвърлил обичайния срок и е обусловено от настъпилите късни неврологични усложнения за непълна функционалност е посочен едногодишен период, дори и повече,тъй като при актуалния преглед персистират оплакванията от болки, изтръпване и слабост на захвата на дясна длан.

Заключенията на СМЕ са компетентно изготвени, не са оспорени от страните, и изводите им се възприемат от съда.

Свидетелят В. С. И., съпруг на ищцата, разпитан в с.з. от 21.11.2023 г., разказва, че е бил водач на автомобила, в който се е возила г-жа Я.. След като дошла линейката, съпругата му я откарали в болницата. Видял я чак след часове, тъй като изчакал полиция, „Пътна помощ“ и след като се прибрала вкъщи, се оплаквала, че не може да диша, боли я дясната ръка, пръстът й бил с оток, побелял. След това ползвала болничен около 20 дни.

Оплакването в областта на гърдите продължило около месец и след това се наложило да ходи на невролог. Изписали й обезболяващи лекарства и се надявали да отмине. Причината да се наложи да ползва хоспитализация била неотминаващите болки, изтръпване, подуване при застудяване на времето. На съпругата му се отразило емоционално случилото се. От тогава не искала да кара, въпреки че е шофьор. Като се вози при свидетеля, се вози със страх, и казва: „По бавно, по бавно, по бавно“. Работата й била на компютър и с дясната ръка и е трудно с мишката да работи. Травмата й създава затруднения. Към момента има все още оплаквания, като изтръпване, приема обезболяващи медикаменти.

Съдът кредитира свидетелските показания, доколкото са в синхрон с приетите заключения на СМЕ и медицинските документи.

От значение за определяне на обезщетението са установените увреждания, възрастта на ищцата– 50 г., липса на първоначален болничен престой, проведените изследвания, медикаментозно лечение, липса на медицински интервенции, последващ болничен престой година след инцидента, дълъг възстановителен период, персистиращи и към прегледите от вещите лица оплакванията от болки, изтръпване и слабост на захвата на дясна длан. На обезщетение подлежат и обичайните за такива стресогенни събития психически последици – страх. От значение са и конкретните икономически условия, отразени в лимитите на застрахователно покритие към релевантния за определяне на обезщетението момент – 14.05.2022 г., когато е настъпило произшествието. При определяне на обезщетението следва да се вземе предвид и съдебната практика по сходни случаи. По повод определянето на обезщетение по справедливост са налице задължителни за съдилищата постановки, дадени с ППВС № 4/1968 г., доразвити с трайната практика на ВКС по реда на чл.290 ГПК, според които понятието „справедливост” в нормата на чл. 52 ЗЗД винаги е предпоставено от преценката на редица обективно съществуващи конкретни обстоятелства. При наличието на телесни увреждания, тези обстоятелства са свързани с характера и тежестта на увредите, интензитета и продължителността на болките, психическите и физически последици, степента на възстановяване и пр. Като съобрази всички относими към установяване на 3 обема на вредите обстоятелства, вкл. икономическата конюнктура в страната към момента на увреждането, от значение за обществено-оправданата мярка за справедливост и въз основа на анализа и съвкупната им оценка паричният еквивалент на вредите е в размер на 15 000 (петнадесет хиляди) лева. Като се отчетат всички тези фактори, неоснователни се явяват оплакванията на застрахователя за завишен размер на обезщетението. Частично основателни са оплакванията на ищеца за занижен размер.

Обезщетението не е завишено предвид наличието на увреждания по различни места на тялото. От значение са също и оплакванията от изтръпване, продължаващи година след инцидента и определени като хронични, с неблагоприятна прогноза. Неоснователни са доводите, че не е доказана причинна връзка с инцидента. Неотносими са доводите за цервикалния радикулит, резултат от дегенаративни промени – същият не подлежи на обезщетение в случая, а няма и такова искане от ищцата. Независимо от констатираното от ортопеда противоречие в медицинската документация, и двете вещи лица дават заключение, че според прегледа от 21.05.2022 г. са увредени два нерва - н.улнарис и н.медианус в дясно в резултат на травма в областта на дясна гривнена и лакетна стави. От друга страна, независимо дали увредените нерви са един или два, травмата е довела до латентна пареза на нерв улнарис в дясно. В резултат на това са затруднени фините движения с четвърти и пети пръсти на дясна ръка и има намалена мускулна сила в същите, за което и двете вещи лица са категорични.