Решение № 786 от 28.10.2024, Районен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 786 гр. гр. Хасково, 28.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, VІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Христина З. Жисова при участието на секретаря Антония Сл. Бузова като разгледа докладваното от Христина З. Жисова Гражданско дело № 20245640101303 по описа за 2024 година

Предявен е установителен иск с правно основание чл.26, ал.1 от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/ от Т. М. М., ЕГН **********, с адрес: гр.*********, съдебен адрес: гр.*********, адв. Д.В.М. от АК - Пловдив, против „Неткредит“ ООД, ЕИК 201253421, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Изгрев, ул.“Лъчезар Станчев“ (Литекс Тауър) № 3, ет.10, за приемане за установено в отношенията между страните, че клаузата, предвидена в чл.6 от сключен между тях на 16.02.2023 г. договор за потребителски кредит № 202302160912390059 е нищожна поради противоречието и с добрите нрави и поради това, че е сключена при неспазване на нормите на чл.11 и чл.19 ал.4 ЗПК, вр. чл.22 ЗПК, както и по чл.143, ал.1 ЗЗП.

Ищцата твърди, че е страна по договор за потребителски кредит № 202302160912390059 от 16.02.2023 г., сключен с ответното дружество ,,Неткредит ООД.

Съгласно договора, следвало да върне сумата от 1608,00 лева, при сума на получаване 1300,00 лева, ГПР - 49.94 %, годишен лихвен процент /ГЛП/- 41.20 %, при срок на кредита от 12 вноски. Съгласно чл.6 от процесния договор, ищцата трябвало да заплати и неустойка в размер на 1224,00 лева.

Според ищцата, клаузата на чл.6 от договор за потребителски кредит № 202302160912390059 от 16.02.2023 г. била нищожна поради накърняване на добрите нрави по смисъла на чл.26 ал.1 предл. 3 ЗЗД. Поради накърняването на този правен принцип се достигало до значителна нееквивалентност на насрещните престации по договорното съглашение, до злепоставяне на интересите на ищцата с цел извличане на собствена изгода 1 за кредитора. В допълнение се сочи, че клаузата за неустойка освен като противоречаща на добрите нрави била нищожна, тъй като била и неравноправна по смисъла на чл.143, т. 19 ЗЗП, тъй като сумата, която се претендирала чрез нея в размер на 1224,00 лева била в размер на 100% от сумата на отпуснатия кредит в размер на 1300,00 лева. По този начин се нарушавали принципите на добросъвестност и справедливост в гражданските и търговските взаимоотношения. Предвидената клауза била неравноправна и по смисъла на чл. 143, т.5 ЗЗП, тъй като същата била необосновано висока. Намирала се в пряко противоречие с преследваната с целта на транспонираната в ЗПК Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23.04.2008 г. относно договорите за потребителски кредити.

Подобни уговорки прехвърляли риска от неизпълнение на задълженията на финансовата институция за извършване на предварителна оценка на платежоспособността на длъжника върхy самия него и водели до допълнително увеличаване на размера на задълженията.

Неустойка за неизпълнение на акцесорно задължение, което не било свързано пряко с претърпените вреди било пример за неустойка, която излизала извън присъщите си функции и целяла единствено постигането на неоснователно обогатяване. Според т. 3 от Тълкувателно решение № 1 от 15.06.2010 г. на ВКС по тълк. дело № 1/2009 г., ОСТК, нищожна, поради накърняване на добрите нрави, е тази клауза за неустойка, уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. По посочения начин се заобикалял и чл. 33, ал. 1 ЗПК. С процесната клауза на чл.6 от договор за потребителски кредит № 202302160912390059 от 16.02.2023 г. в полза на кредитора се уговаряло още едно допълнително обезщетение за неизпълнението на акцесорно задължение - недадено обезпечение, от което обаче не произтичали вреди. Неустойката по съществото си представлявала добавък към възнаградителната лихва и в този смисъл представлявала сигурна печалба за заемодателя, която печалба увеличавала стойността на договора.

Основната цел на така уговорената клауза била да доведе до неоснователно обогатяване на кредитодателя за сметка на кредитополучателя, до увеличаване на подлежаща на връщане сума допълнително с още % от предоставената главница. С предвиждането на такива разходи, посочени в чл.6 от договор за потребителски кредит № 202302160912390059 от 16.02.2023 г. се заобикаляла и разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК. Събирането на такива разходи било част от дейността по управление на кредита и те следвало да са включени в годишния процент на разходите. Нарушавало се изискването ГПР да не бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута определена с ПМС № 426/2014 г. Реално, чрез нарушаване на добрите нрави и чрез заобикаляне на императивната норма на чл.19, ал.4 ЗПК и при несъблюдаване на основния правен принцип, забраняващ неоснователно обогатяване се калкулирала допълнителна печалба към договорената възнаградителна лихва. Поради невключване на уговорката за неустойка в размера на ГПР, последният не съответствал на действително прилагания от кредитора в кредитното правоотношение. Посочването в договора на размер на ГПР, който не бил реално прилагания в отношенията между страните представлявало заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл.68 д, ал.1 и ал.2, т.1 ЗЗП. С преюдициално заключение по дело С-453/10 било прието, че използването на заблуждаващи търговски практики, 2 изразяващи се в непосочването в кредитния контракт на действителния размер на ГПР представлява един от елементите, на които може да се основе преценката за неравноправния характер на договорните клаузи по смисъла на чл.143 и сл.ЗЗП.

По тези съображения се иска от съда да постанови решение, с което да бъде установено в отношенията между страните, че клаузата, предвидена в чл.6 от сключен между тях на 16.02.2023 г. договор за потребителски кредит № 202302160912390059 е нищожна поради противоречието и с добрите нрави /чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД/ и поради това, че е сключена при неспазване на нормите на чл.11 и чл.19 ал.4 ЗПК, вр. чл.22 ЗПК, както и по чл.143, ал.1 ЗЗП.

Претендират се направените по делото разноски, вкл. и за адвокатско възнаграждение на основание чл.38, ал.1, т.2 от Закона за адвокатурата /ЗАдв./, за което е представен списък по чл.80 ГПК.

Ответникът счита предявения иск за неоснователен. Не се оспорва обстоятелството, че на 16.02.2023 г. между „Неткредит" ООД като кредитор и Т. М. М. (като кредитополучател) е сключен договор за кредит № 202302160912390059. В изпълнение на задължението си по чл. 1, ал. 1 във вр. с чл. 2 от договора кредиторът предоставил заемната сума в размер на 1 300,00 лева по банков път по сметка на кредитополучателя в Банка ДСК.

Съгласно чл. 3 от договора за кредит ищцата се задължила да върне заемната сума ведно с договорената възнаградителна лихва на 12 броя анюитетни (равни) вноски, всяка в размер на 134,00 лева, обхващащи периода от 17.03.2023 г. до 17.02.2024 г Към настоящия момент ищцата не била направила нито едно плащане за погасяване на задължението.

Според ответника, предвидената в процесния договор за потребителски кредит клауза за неустойка не е нищожна поради противоречието й с добрите нрави, заобикаляне на закона и нарушаване изискванията на чл. 143, т. 5 ЗЗП, чл. 11 и чл. 19, ал. 4 ЗПК във вр. с чл. 22 ЗПК. Изложено е в тази връзка в отговора, че с чл. 19 ЗПК се транспонирала разпоредбата на чл. 19 от Директива 2008/48/ЕО като българският законодател предвидил, че годишният процент на разходите по кредита се изчислява по формула съгласно приложение № 1 и при неговото изчисляване не се включвали разходите, които потребителят заплаща при неизпълнение на задълженията си по договора за потребителски кредит (чл. 19, ал. 2 и ал. 3, т. 1 ЗПК). Изложеното било в унисон с предписанията на чл. 19, § 1 и § 2 от Директива 2008/48/ЕО - в т. 1 било записано, че годишният процент на разходите „се изчислява в съответствие с математическата формула, съдържаща се в част I от приложение I.", a в § 2 че „За целите на изчисляването на годишния процент на разходите се определят общите разходи по кредита за потребителя, с изключение на сумите, дължими от потребителя за неспазване на някое от задълженията му според договора за кредит..." Разбирането, че в годишния процент на разходите не се включват сумите, дължими от потребителя за неспазване на задълженията му по договора (в случая неустойка за неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение) се потвърждавало и от факта, че съгласно чл. 19, § 3 Директива 2008/48/ЕО „Изчисляването на годишния процент на разходите се основава на базовото допускане, че договорът за кредит ще остане в сила за 3 уговорения срок и че кредиторът и потребителят ще изпълнят задълженията си при спазване на условията и сроковете, предвидени в договора за кредит." Налагал се извод, че посредством предвидената клауза за неустойка не се заобикаляла сочената от ищеца законова разпоредба.

По подробно изложени в отговора на исковата молба съображения е направено искане искът да бъде отхвърлен като неоснователен, както и да бъдат присъдени в полза на ответника направените по делото разноски, за което е представен списък по чл.80 ГПК.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност, както и доводите на страните, съобразно изискванията на чл. 235, ал. 2, вр. чл. 12 ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

Страните не спорят, а и от приетите по делото писмени доказателства - Договор за потребителски кредит № 202302160912390059 от 16.02.2023 г. се установява, че на 16.02.2023 г. между Т. М. М. и „Неткредит“ ООД е сключен процесният договор за потребителски кредит, по силата на който на ищцата е предоставен паричен заем в размер на сумата от 1300,00 лева, със срок на заема - 12 месеца, платим на 12 месечни вноски, съгласно погасителен план, инкорпориран в договора (чл.11, ал.2) с първа падежна дата 17.03.2023 г. и последна падежна дата – 17.02.2024 г. при ГЛП – 41.20 % и посочен ГПР от 49.94 %. Посочено е, че общо дължимата сума по кредита е в размер на 1608,00 лева – чл.11, ал.5, включваща и договорна лихва в размер общо на 308,00 лв.

Съгласно чл. 4, ал. 3 от договора, в срок до края на следващия ден от сключването му, Кредитополучателят е длъжен да предостави на Кредитора гаранция по кредита съгласно реда и условията, предвидени в общите условия по договора. Банковата гаранция или гаранцията, издадена от небанкова финансова институция, трябва да бъде за сума в размер на 1608,00 лева със срок на валидност до 18.02.2024 г. В случай, че кредитополучателят не представи гаранция по кредита в установения срок, то той дължи неустойка с размер на 1224,00 лева – чл.6 ал.1 от договора, която се заплаща заедно със следващата погасителна вноска по кредита, съобразно уговорения погасителен план – чл.6 ал.5.

Не се спори, че заетата сума е била усвоена от ищцата.

При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

Предявеният установителен иск с правно основание чл.26, ал.1 ЗЗД за приемане за установено в отношенията между страните, че клаузата, предвидена в чл.6 от сключен между тях на 16.02.2023 г. договор за потребителски кредит № 202302160912390059 е нищожна поради противоречието и с добрите нрави и поради това, че е сключена при неспазване на нормите на чл.11 и чл.19 ал.4 ЗПК, вр. чл.22 ЗПК, както и по чл.143, ал.1 ЗЗП, е процесуално допустим.

Разгледан по същество, същият е изцяло основателен като съображенията за това са следните:

4

Липсва спор по делото, че между ищцата и „Неткредит“ ООД е възникнало правоотношение по договор за потребителски кредит, по който същата е усвоила заетата сума. Кредитодателят е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 от Закона за кредитните институции /ЗКИ/, като дружеството има правото да отпуска кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Ищцата пък е физическо лице, което при сключване на договора е действало именно като такова, т.е. страните по договора имат качествата на потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 ЗПК и на кредитор съгласно чл. 9, ал. 4 ЗПК. Сключеният договор по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон - ЗПК.