Решение № 498 от 02.08.2024, Районен съд - Силистра

РЕШЕНИЕ

№ 498 гр. Силистра, 02.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на осми юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мария Н. Петрова при участието на секретаря М. Н. С. като разгледа докладваното от Мария Н. Петрова Гражданско дело № 20243420100257 по описа за 2024 година

Ищецът Икономически университет - Варна твърди, че Център за развитие на човешките ресурси (ЦРЧР) изпълнява функциите на Национална агенция по програма „Еразъм +“, представляваща програма на ЕС за подкрепа та образованието, обучението, младежта и спорта в Европа, както и че между ЦРЧР и ИУ – Варна бил сключен договор за отпускане на финансова подкрепа за проект по програма „Еразъм +“ № 2020-1-BG01-КА103-078072КА103/НЕ 33/01-09-2020, изменен с допълнение № 1 към договор за отпускане на безвъзмездна финансова подкрепа

№ 2020-1-BG01-КА103-078072 и допълнително споразумение № 1 към договор № 2020-1-BG01-КА103078072КА103/НЕ 33-5/30-11-2021. По силата на този договор на университета била отпусната безвъзмездна финансова помощ за осъществяване на мобилност на преподаватели, служители и студенти, като за всяка планирана и успешно осъществена мобилност университетът получавал и сума за организационна подкрепа, предвидена за издръжката на програмата и представляваща част от безвъзмездната финансова помощ.

В изпълнение на този договор между Икономически университет – Варна от една страна и Н. Г. Х. в качеството на студент и С. В. Г. в качеството на гарант, от друга страна бил сключен договор за студентска мобилност с цел практика между програмни държави по програма „Еразъм +“ № РД-25-1 от 06.01.2021 г. Според договора студентската практика на първата ответница следвало да се осъществи в Mercure International Hotels, Франция за периода от 28.12.2020 г. до 27.06.2021 г., като за тази цел ИУ – Варна следвало да предостави финансова подкрепа в размер на 4320 евро (по 720 евро на 1 месец). Тази финансова подкрепа била заплатена на първата ответница на две вноски, но въпреки това тя не реализирала практиката, тъй като при проверка и мониторинг от главни експерти от дирекция „Проверки на място и мониторинг“ към ЦРЧР, извършена в периода от 27.062022 г. до 01.07.2022 г., било установено, че бордните карти, послужили при отчитането на мобилността, отговарят на такива за друго лице и друг полет. В резултат на проверката ЦРЧР уведомило ИУ – Варна, че намалява общата сума на финансирането по договор № 2020-1-BG01-КА103-078072 с 95352 евро, от които 42312 евро представлявали изплатени средства за 12 броя мобилности на студенти, породили съмнения за измама (всред които попадала и първата ответница), а друга част от 5375,16 евро представлявали средства за организационна подкрепа за посочените 12 мобилности. Поради изложените причини ищецът моли съда да признае за установено, че ответниците му дължат в условията на солидарност сумата от 4767,93 евро, представляваща обезщетение за вреди от неизпълнението на договора, формирано от сумата за заплатена финансова подкрепа в размер на 4320 евро и сумата от 447,93 евро, представляваща 1/12 от сумата за организационна подкрепа на университета (5375,16 евро), с която той е санкциониран за 12 непризнати мобилности, както и законна лихва върху обезщетението от 15.12.2023 г. до окончателното му плащане, за които суми той се снабдил със заповед за изпълнение, издадена по ч.гр.д. № 2180 по описа на СРС за 2023 г. Претендира направените по делото разноски.

Ответницата Н. Г. Х. изразява становище, че при обстоятелствата посочени в исковата молба не би могло да се търси обезщетение за неизпълнение на договорно задължение, а единствено да се предявят претенции, произтичащи от развалянето на договора за студентска мобилност поради неговото неизпълнение, ако такова разваляне беше предприето. Поради тези причини счита, че предявеният иск с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД е неоснователен и следва да се остави без уважение.

Ответницата С. В. Г. не взема становище по предявения срещу нея иск.

След като прецени представените по делото доказателства, съдът прие за установено следното:

Предявените искове са с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал.

1 ЗЗД.

Въз основа на постъпило на 15.12.2023 г. заявление за издаване на заповед за изпълнение СРС е издал такава заповед под № 1021 от 19.12.2023 г. по ч.гр.д. № 2180 по описа за 2023 г., чрез която е разпоредил заплащането на сумите, претендирани в настоящото производство, по начина, по който те се търсят в исковата молба. Нейното влизане в сила е препятствано от подадено в срок възражение на длъжни[rje, в резултат на което по указание на съда и в срока по чл. 415 ГПК заявителят е инициирал настоящото исково производство.

По делото е представен договор за отпускане на финансова подкрепа за 2 проект по програма „Еразъм +“ № 2020-1-BG01-КА103-078072КА103/НЕ 33/01-09-2020, сключен между Център за развитие на човешките ресурси и ИУ – Варна, от чието обозначение може да се извлече и неговия предмет, а именно отпускане на финансова подкрепа по проект “Еразъм+“. Във връзка с реализирането на проекта между ИУ – Варна и Mercure International Hotels било постигнато двустранно споразумение за студентски стаж по програма „Учене през целия живот“ Еразъм+ за осъществяване на студентски стаж на един студент за период от шест месеца. На 06.01.2021 г. университетът сключил договор за студентска мобилност с цел практика с първата ответница, чрез който се ангажирал да осигури финансова подкрепа със средства, предоставени от ЕС в общ размер от 4320 евро – по 720 евро на месец за общо шест месеца (180 дни). В т.3.6 от специалните условия към договора участникът следвало да възстанови изцяло или отчасти получената финансова подкрепа, ако не изпълни поради причина, за която отговаря, условията по договора или споразумението за практика. Втората ответница взела участие в договора в качеството на гарант, с което съгласно т. 1.4 от специалните условия се съгласила да поръчителства за участника относно евентуалното му задължение за връщане на финансовата помощ. Във връзка с финансирането било постигнато споразумение между Н. Г. Х., ИУ – Варна и Mercure International Hotels за конкретната стажантска програма, а уговорената сума за финансирането била преведена по сметка на първата ответница на две вноски съобразно условията на договора – сумата от 3456 евро с платежно нареждане от 19.01.2021 г. и сумата от 864 евро – с платежно нареждане от 29.07.2021 г.

С писмо от 25.07.2022 г. ЦРЧР уведомил ректора на ИУ Варна за резултатите от извършена извънредна проверка и мониторинг в периода от 27.06. – 01.07.2022 г. по проект № 2020-1-BG01-КА103-078072, от които ставало ясно, че са налице съмнения за фиктивни мобилности на 12 студента, всред които попадала и първата ответница, като съмненията произтичали от обстоятелството, че бордовите карти на участниците не отговарят на техните имена. С последващи писма ректорът на ИУ – Варна бил уведомен, че поради непризнатите мобилности на посочените в писмото 12 студента университетът следвало да възстанови част от предоставената му финансова подкрепа в общ размер на 95352 евро, която включвала сумата от 42312 евро, представляваща изплатени средства за 12 бр. мобилности на студенти, породили основателни съмнения за измама, и 5375,16 евро, представляващи организационна подкрепа за същите фиктивни мобилности. С последващо писмо ректорът бил уведомен за откриване на нередности във връзка с още четири мобилности, поради което университетът бил поканен да възстанови по сметка на ЦРЧР общата сума от 128594 евро. С подписването на ново споразумение от 25.09.2023 г. за финансиране по програма Еразъм в полза на университета били договорени безвъзмездни средства по програмата в размер на 472398 евро, като от авансовото плащане по това споразумение била прихваната дължимата от университета сума за възстановяване (128594 евро), 3 която включвала и средствата, изразходени във връзка със студентката мобилност на първата ответница.

При така изложените факти съдът счита, че предявените в настоящото производство искове са основателни, поради което същите следва да бъдат уважени. От събраните по делото доказателства става ясно, че първата ответница не е участвала в стажантската програма, по която е получила безвъзмездното финансиране по договора за студентска мобилност от 06.01.2021 г., поради което дължи възстановяване на предоставените средства по силата на т.3.6 от специалните условия към договора. Този извод следва и от разпоредбата на чл. 79, ал. 1 ЗЗД, който гласи, че ако длъжникът не изпълни точно задължението си, кредиторът има право да иска изпълнението заедно с обезщетение за забавата или да иска обезщетение за неизпълнение. В конкретния случай ищецът претендира обезщетение за неизпълнение на задълженията по договора за студентска мобилност, което следва да покрие вредите от неизпълнението, дефинирани в чл. 82 ЗЗД като претърпяната загуба и пропуснатата полза, доколкото те са пряка и непосредствена последица от неизпълнението и са могли да бъдат предвидени при пораждане на задължението. Тъй като органът, отговарящ за разпределение на средствата по програма „Еразъм“ - Центърът за развитие на човешките ресурси, е намалил отпуснатото на университета финансиране със средствата, предоставени на студентите по непризнатите мобилности, като е поискал тяхното възстановяване, същите се явяват имуществена вреда за учебното заведение, представляващи измерител на дължимото обезщетение. Такъв измерител се явяват и средствата за организационна подкрепа за непризнатите мобилности (т.е. полагащи се на университета средства за организационното обезпечаване на проекта „Еразъм“), с които безвъзмездната му помощ също е намалена, така че в размера на дължимото от първата ответница обезщетение следва да се включи и съответната част от тази сума за организационна подкрепа (1/12 от 5375,16 евро), като общата му стойност достигне посочената в исковата молба сума от 4767,93 евро. Няма причина да се счита, че ищецът би могъл да получи компенсация за вредите си единствено след разваляне на договора за студентска мобилност и търсене на предоставените по него средства поради отпадането на основанието за тяхното получаване, тъй като чл. 79, ал. 1 ЗЗД позволява на кредитора да потърси обезщетение за вредите от неизпълнението при наличието на действащ договор и въз основа на него, в каквато насока са и клаузите на самия договор от 06.01.2021 г. за възстановяването на получената финансова подкрепа при неизпълнение на уговорените в него условия.

Според чл. 138, ал. 1 ЗЗД с договора за поръчителство поръчителят се задължава спрямо кредитора на друго лице да отговаря за изпълнение на неговото задължение, като съгласно чл. 141, ал. 1 ЗЗД той е задължен солидарно с главния длъжник. Поради изложените причини следва да се признае за установено, че двете ответници дължат посоченото обезщетение в условията на солидарност, а освен това на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД те 4 дължат и законна лихва върху дълга си, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда – 15.12.2023 г., до окончателното му плащане. В проведеното на 19.06.2024 г. съдебно заседание първата ответница направи искане за разсрочване на задължението , което съдът намира за неоснователно, доколкото тя не представи доказателства за наличието на причини за допускане на такова, които според чл. 241, ал. 1 ГПК следва да произтичат от имотното състояние на страната или от други обстоятелства, очевидно имащи отношение към нейната платежоспособност.

Поради уважаването на исковете на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да се присъдят направените по делото разноски в размер на 186,51 лв. за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лв. Поради изложените аргументи и на основание чл. 235 ГПК, Силистренски районен съд

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Н. Г. Х. с ЕГН ********** от с. К., общ. С., ул. „К. п.“ № и С. В. Г. с ЕГН ********** от гр. В., ж.к. Т. № , вх. , ет.

, ап. дължат на Икономически университет – Варна с БУЛСТАТ 000083619 и адрес на управление: гр. Варна, бул. „Княз Борис I“ № 77, представляван от Е.