Решение № 3892 от 20.06.2025, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 3892 гр. София, 20.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-12 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Кирил Ст. Петров при участието на секретаря Ирина Ст. Василева като разгледа докладваното от Кирил Ст. Петров Гражданско дело № 20241100106574 по описа за 2024 година

Производството по делото е образувано по искова молба предявена от Р. Г. Г. срещу В. П. Г..

В исковата молба се твърди, че на 07.11.2022 г. ищцата сключила с ответницата като купувач договор за покупко-продажба на недвижим имот, придобит по наследство от майка й Р.П.Т., а именно: АПАРТАМЕНТ № 43, находящ се в град София, Столична община, район „Подуяне", в сграда ЖСК „Зелена вълна", блок ****, със застроена площ от 66.96 квадратни метра, ведно с прилежащото МАЗЕ № 43, с полезна площ 2.62 квадратни метра, заедно с припадащите се 1.151 % идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото, в което е построена сградата, съставляващо парцел I (първи), от кв. 3 (трети) по плана на гр. София, местност „Левски - Зона Г“, който АПАРТАМЕНТ по КККР на град София, община Столична, област София /столица/, одобрени със Заповед № РД-184/09.03.2016 г. на Изпълнителния Директор на АГКК, представлява САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ в СГРАДА с ИДЕНТИФИКАТОР ***, с адрес на обекта: град София, район „Подуяне“, жилищен комплекс „Левски Зона Г“, блок 22Б, етаж 7 /седми/, апартамент № 43, находящ се в сграда с идентификатор ***, с предназначение на сградата жилищна сграда - многофамилна, разположена в поземлен имот с идентификатор ***. Договорът за покупко-продажба бил обективиран в Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот, като било запазено пожизнено право на ползване за Р.

Г. Г., под № 184, том I, peг. № 8880, н. д. № 170/07.11.2022 г. на нотариус С. Д., вписана в регистъра на НК под № 358, с район на действие СРС, вписан в СВ - гр. София под № 182, том CCVIII, дело № 63721, вх. peг. №83146/07.11.2022 г. Към датата на договора ответникът бил единственият близък човек и приятел на ищцата. В. Г. живеела с нея в процесното 1 жилище. Когато майка й починала, ищцата получила съобщение от съда, че като наследник дължи на Банка ДСК сума в размер на 2000-3000 лева във връзка с кредит. Ищцата имала собствен потребителски кредит, а Топлофикация завела дело срещу нея за натрупани сметки във връзка с процесното жилище. Задълженията се трупали и тя споделила с ответницата, която я свързала с адвокат. Адвокатът я посъветвал да прехвърли апартамента фиктивно на някой познат, защото в противен случай можело да й вземат жилището, останало в наследство от майка й. Говорила с В. Г. и тя й предложила да прехвърля фиктивно апартамента на нея с устната уговорка, че ще й го върне. За да покрие разходите по сделката ищцата взела заем в размер на 10 000 лева. Продажната цена била 9 000 лева заради ограничението за плащане в брой на повече от 10 000 лева, но тази сума не представлявала продажна цена за апартамента и В. не й била давала 9 000 лева. В. Г. й дала заем 7 000 лева, но след сделката, за да върне взетият заем в размер на 10 000 лв. на трети лица. Постигнали допълнително споразумение, че ответницата ще й върне имота срещу 9 000 лева.

Ответницата живеела в процесния апартамент и не искала да го напусне въпреки учреденото право на ползване на ищцата. Много пъти ищцата искала ответницата да й върне апартамента срещу заплащане на допълнително уговорената сума от 9 000 лева, но тя я изнудвала за по-големи суми. Договорът за покупко-продажба не бил сключен с цел реално прехвърляне на собствеността, а с цел да се предотврати насочване на изпълнението върху процесния имот от страна на кредиторите на ищеца. Посочената в нотариалния акт продажна цена в размер на 9 000 лева не представлявала продажна цена за прехвърляне на собствеността на апартамента на купувача. Данъчната оценка на имота към 07.11.2022 г. била 32 703.10 лева, а средната пазарна цена на такъв имот към 11.2022 г. - 126 000 евро.

Дори при приспадане стойността на учредената тежест /доживотно право на ползване/ от пазарната цена на процесния имот, то пазарната цена на имота възлизала приблизително на 53 000 евро. Моли при условията на евентуалност да се признае договорът за покупкопродажба за нищожен поради противоречие със закона , евентуално нищожен като привиден, евентуално нищожен поради противоречие с добрите нрави.

В законоустановения срок е ангажиран отговор на исковата молба от В. П. Г.. Намира исковата молба за допустима, но неоснователна. Твърди, че с ищцата имали интимна връзка от 2015 г. до 2023 г. Заплатата на В. Г. се използвала за покриване на разходите за храна и текущи битови сметки на цялото домакинство, а след смъртта на майката на ищцата и задълженията на майката, които останали в наследство на Р. Г. Г.. Ищцата не била близка с баща си и не била разстроена от неговата смърт. След като ищцата получила съобщение от съда, с което да заяви приема или не останалото от майка й наследство, страните решили да сключат договор за покупко-продажба на процесния апартамент, като целта им била да се избегне принудително изпълнение и ищцата с продажната цена да покрие част от задълженията по кредитите. Уговорили продажна цена в размер на около 25 000 лв., но, за да спестят пари от нотариални такси посочили сумата 9 000 лв. Твърди, че била платила обща сума в размер на 25 000 лв. общо в брой, но разписки за направените плащания липсвали. Страните развалили отношенията си, като ответницата напуснала апартамента и 2 не живеела в него. Моли за отхвърляне на исковете и претендира разноски.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 235 ГПК във връзка с посочените от страните доводи, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

От фактическа страна:

С определение от 04.11.2024 г. са отделени като признати и безспорни между страните следните обстоятелствата, че на 07.11.2022 г. ищцата сключила с ответницата като купувач договор за покупко-продажба на недвижим имот, придобит по наследство от майка й Р.П.Т., а именно процесният: АПАРТАМЕНТ № 43, находящ се в град София, Столична община, район „Подуяне“, в сграда ЖСК „Зелена вълна", блок ****, със застроена площ от 66.96 квадратни метра, ведно с прилежащото МАЗЕ № 43, с полезна площ 2.62 квадратни метра, заедно с припадащите се 1.151 % идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото, в което е построена сградата, като в договора била вписана продажна цена в размер на 9 000 лв.

В съдебно заседание на 20.02.2025 г. е отделено като безспорно и признато между страните и обстоятелството, че една от целите, за която е бил сключен договорът е била да се избегне принудителното изпълнение върху имота.

Представен е по делото договор за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в нотариален акт № 184, том I, рег. № 8880 по н. д. № 170 от 07.11.2022 г., с който на 07.11.2022 г. Р. Г. Г. е продала на В. П. Г. свой недвижим имот придобит по наследяване, а именно самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** по КККР на гр. София, одобрени със заповед № РД-18-4/09.03.2016 г. на изп. директор на АГКК, с последно изменение от 01.11.2022 г., с адрес на имота гр. София, район Подуяне, ж. к. ****, с площ от 66.96 кв. м., находящ се в сграда с идентификатор ***, с прилежащи части – мазе № 43 с площ 2.62 кв. м., и 1.151 % ид. ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото, на което е построена сградата, за сумата от 9000 лв., която продавачът заявява, че е получил в брой от купувача преди подписване на договора. Р. Г. Г. си е запазила правото на пожизнено, безвъзмездно ползване върху апартамента, предмет на договора за покупко-продажба. Р. Г. и В. Г. са декларирали, че продажната цена в размер на 9000 лв. е действителната цена и уговореното плащане по договора, че не са извършвали други разплащания и, че им е известна наказателната отговорност за деклариране на неверни данни.

Представен е и нотариален акт за собственост върху жилище построено върху държавно място от ЖСК „Зелена вълна“ с № 99, том LXLII, дело № 12025/1994 г., съставен от нотариус при СНС към РС София, от който се установява, че Р.П. Г., ЕГН ********** е придобила правото на собственост върху процесния апартамент № 43, в гр. София, район Подуяне, ж. к. ****, с площ от 66.96 кв. м.

От удостоверение за наследници на Р.П. Г., ЕГН ********** се установява, че единствен наследник по закон на същата е нейната дъщеря Р. Г. Г..

3

Представени са издадени срещу Р. Г. Г. заповеди за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК в полза на Топлофикация София ЕАД и Юробанк България АД.

От покана за доброволно изпълнение се установява, че срещу Р. Г. Г. е образувано изп. д. № 20229190400066 по описа на ЧСИ С.А., на основание издаден изпълнителен лист в полза на ТИ БИ АЙ БАНК ЕАД. От справка за образувани изпълнителна дела към дата 25.11.2024 г. се установява, че Р. Г. Г. е длъжник по още две изпълнителна дела освен изп. д. № 20229190400066 по описа на ЧСИ С.А., а именно – изп. д. № 20248600401820 на ЧСИ М. и изп. д. № 20228440402282 по описа на ЧСИ Я..

Представени са доказателства за реализирани доходи от Р. Г. Г. за периода от 2020 г. до 2023 г.

Представено е като веществено доказателство /запис на диск/ и като извлечение на хартиен носител от този запис между страните. Отделено е като признато и безспорно между страните с протоколно определение от 20.02.20205 г. обстоятелството, че между тях е осъществен разговор от 02.06.2024 г., който е записан с телефон, като съдържанието на разговора е това, което е възпроизведено на представеното извлечение на хартиен носител.

В извлечението от записа се съдържат следните изрази от страна на В. Г.: „Да, когато ми върнеш парите“, „Искаш да ми прехвърлиш къщата“, „Аз този коптор не го желая!Аз искам кеш пара“.

Разпитани са и свидетелите М.С.С., П.К.К. и Г.К.К..

От разпита на свидетеля М.С. се установява, че познава Р. Г. и В. Г.. С Р. се познавала от 2015 г. Когато се запознали страните, малко време след запознанството им, те заживели заедно в апартамента на Р., който е в „Левски Г“, заедно с покойната вече майка на Р. Г.. От позната свидетелят разбрал, че Р. Г. е продала апартамента. Началото на 2024 г. видяла видеа в социална платформа, обадила се на Р. и тя й разказала по телефона. Казала й, че след смъртта на майка й поради много затруднения финансови и поради насъбралата се скръб тя не можела да покрива разходите си, поради което прехвърлила апартамента с цел да не бъде отнет от институции, защото имала различни задължения. Твърди, че след смъртта на майката на Р. Г., Р. плащала сметки за ток и вода. Доколкото знаела ищцата покривала доста голяма част от задълженията като кредити, сметки и други необходими за домакинството неща. Всички подробности за сделката ги знаела от разговора с Р.. Не знае в какъв размер са били кредитите, както и какъв е бил размерът на заплатата на Р.. В. Г. също внасяла пари в домакинството, но имало доста дълги периоди, в които всички разходи са били на гърба на ищцата.

Свидетелката П.К. познава Р. Г. и В. Г.. Живели били заедно от 25.04. до 07.10.2023 г. в апартамента, който в момента бил собственост на В. Г.. Това, което знае е, че В. била дала около 25 000 лв. на Р. за апартамента, като по договор в нотариалния акт било записано 9000 лв. Р. и В. били двойка 8 години, съответно ответникът помагал както на семейството, така и се е грижела за домакинството, разходите се делили. Лично от В. знаeла, че тя е дала тези 25 000 лв. на Р.. Не знае от къде ги е имала тези пари. С В. в момента били двойка – партньори. Докато живели трите в апартамента с В. Г. покривали разходите, пазарували 4 повече, грижили се за домакинските неща, хигиената на апартамента. Парите са били давани за електричество, за ток, за вода, за интернет.

Свидетелят Г.К.кова излага, че познава и двете страни по делото. Ходила била много пъти на гости в тях, знаела къде живеят. Апартаментът бил на майката на Р.. Майката на Р. оставила неизплатени дългове. Р. Г. получила писма, че има да дава пари, имала да погасява топлофикация и от страх, че ЧСИ може да й опише апартамента с Ина решили да й прехвърли проформа апартамента и като изплатят въпросните дългове Ина да й върне апартамента. Р. не й била искала пари, но й споделяла, че й трябват пари. Тя казала, че е говорила с нейна колежка и с шефката й, че те ще й дадат, ще й помогнат с тези пари.

Разпечатката съдържа 28 от 69 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/6e626f07-35ff-4844-bf8b-6d55aca9349c