Решение № 490 от 19.10.2021, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 490 гр. Плевен, 19.10.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично заседание на четиринадесети септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Асен Ив. Даскалов при участието на секретаря ИГЛИКА Н. ВАСИЛЕВА като разгледа докладваното от Асен Ив. Даскалов Административно наказателно дело № 20214430201184 по описа за 2021 година ПРОИЗВОДСТВО по реда на чл. 59 ал. 1 ЗАНН

С Наказателно постановление № 20-0938-003989/23.09.2020г. на *** на СЕКТОР „ПП“ при ОДМВР - ПЛЕВЕН, на Ф. Д. ЛНЧ: ********** /гражданство – ** РЕПУБЛИКА, СУМПС №***, издадено от властите на **ТА РЕПУБЛИКА/ са наложени административни наказания, както следва: на основание чл.183 ал.2 т.11 от Закона за движението по пътищата – глоба в размер на 20 /двадесет/ лева, за извършено нарушение по чл.40 ал.1 ЗДвП; на основание чл.175 ал.1 т.5 от Закона за движението по пътищата – глоба в размер на 50 /петдесет/ лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 /един/ месец, за извършено нарушение по чл.123 ал.1 т.3 б.“в“ ЗДвП.

Срещу така издаденото Наказателно постановление (НП), санкционираното лице е подало жалба до РАЙОНЕН СЪД - ПЛЕВЕН.

Оспорва Наказателното постановление от фактическа страна като счита, че не е извършила нарушенията, за които е ангажирана административнонаказателната й отговорност.

Отбелязва, че в действителност, преди да предприеме движение назад, се е убедила, че пътят е свободен, но лекият й автомобил е бил ударен от приближаващия л.а. „***“; че след слизане от превозното средство не е възприела видими щети по двата 1 автомобила, както и че след разменени думи и жестове с другия водач е останала с убеждение, че същият няма претенции; в този смисъл, приела, че може да напусне местопроизшествието, като е изтъкнала, че не говори добре български език и че това обстоятелство е използвано в нейна вреда, защото когато по-късно на посочения ден била призована от полицейските органи, водачът на другия автомобил - В.К., променил първоначалната си позиция; че е останала озадачена, че никой от водачите не е бил изпробван от полицейските органи за употреба на алкохол, като изразява съмнение, че водачът К. е бил в нетрезво състояние. На тази основа, моли за отмяна на Наказателното постановление.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява. Представлява се от упълномощен защитник, който поддържа жалбата, ведно с изложените в нея съображения. Допълва, че в хода на съдебното следствие не са събрани категорични доказателства, че жалбоподателката е извършила нарушенията на

ЗДвП, за които е ангажирана административнонаказателната й отговорност; отбелязва, че предвид обстоятелството, че Д. е чужд гражданин, явно с водача К., не са успели да се разберат. Наред с това счита, че е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила – чл.40 ал.3 ЗАНН, а при условията на евентуалност пледира Съдът да приеме, че за извършеното нарушение е изтекла предвидената в Закона давност. На тази основа, пледира за отмяна на обжалваното Наказателно постановление.

За ответната страна – ОДМВР – ПЛЕВЕН – представител не се явява.

Жалбата е подадена от оправомощена страна и в срока по чл.59 ал.2 ЗАНН, поради което се явява допустима.

След щателно обсъждане на събраните доказателствени материали поотделно и в тяхната съвкупност, Съдът намира следното:

Административнонаказателното производство е започнало със съставяне на Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № 285712/01.09.2020г. от страна на СП. Г. К. – мл.автоконтрольор при СЕКТОР „ПП“ при ОДМВР – ПЛЕВЕН, в присъствието на свидетеля КР. ЦВ. П., както и на нарушителя Ф. Д.. Съставен е за това, че на 01.09.2020 г. около 11:05 часа, в гр. ПЛЕВЕН, ул. „***“, с посока на движение към ул. „***“, като водач на лек автомобил „***“ с рег. № ***, извършва следното: 1. при движение на заден ход не се е убедила, че пътят зад превозното средство е свободен, като по този начин удря спрелият за да я изчака лек автомобил „***“ с рег. № ***, в резултат на което реализира ПТП с материални щети по автомобила - нарушение по чл.40 ал.1 ЗДвП; 2. напуска местопроизшествието, без да има съгласие с другия участник в ПТП, както и без да уведоми контролните органи на МВР – нарушение по чл.123 ал.1 т.3 2 б.“в“ ЗДвП. При съставяне на АУАН нарушителят е отбелязал, че има възражения, без обаче да изложи такива; по реда и в срока по чл.44 ал.1 ЗАНН са постъпили обстойни възражения, в които Д. е оспорила горната фактическа обстановка – отбелязала е, че в действителност, преди да предприеме движение назад, се е убедила, че пътят е свободен, но е била ударена от приближаващия л.а. „***“, че след слизане от превозното средство не е възприела видими щети по двата автомобила, както и че след разменени думи и жестове с другия водач, е останала с убеждение, че същият няма претенции; в този смисъл, приела, че може да напусне местопроизшествието, като е изтъкнала, че не говори добре български език и че това обстоятелство е използвано в нейна вреда, защото когато по-късно на посочения ден била повикана от полицейските органи, водачът В.К. променил първоначалната си позиция; че неправилно са въведени личните й данни, тъй като е посочено, че е на 110 години, вместо – на 25, каквато е действителната й възраст; че е останала озадачена, че никой от водачите не е бил изпробван от полицейските органи за употреба на алкохол, като е изразила съмнение, че водачът К. е бил в нетрезво състояние.

Административнонаказващият орган е възприел изцяло както изложената от страна на актосъставителя фактическа обстановка, така и приетата от страна на актосъставителя правна квалификация на нарушенията, респективно – счел е направеното от страна на нарушителя възражение, за неоснователно. На тази основа, издал обжалваното Наказателно постановление, с което на Ф. Д. ЛНЧ: ********** /гражданство – ** РЕПУБЛИКА, СУМПС №***, издадено от властите на **ТА РЕПУБЛИКА/ са наложени административни наказания, както следва: на основание чл.183 ал.2 т.11 от Закона за движението по пътищата – глоба в размер на 20 /двадесет/ лева, за извършено нарушение по чл.40 ал.1 ЗДвП; на основание чл.175 ал.1 т.5 от Закона за движението по пътищата – глоба в размер на 50 /петдесет/ лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 /един/ месец, за извършено нарушение по чл.123 ал.1 т.3 б.“в“ ЗДвП.

Съдът намира, че Актът за установяване на административно нарушение е съставен и обжалваното Наказателно постановление – издадено, от компетентни лица /л.15 – 16 от АНД №29/2021г. по описа на РС-ПЛЕВЕН/.

Във връзка с въпроса за евентуално допуснати нарушения на процесуалните правила, настоящата инстанция се явява обвързана от задължителните указания, дадени с Решение №334/17.06.2021г. по КАНД №390/2020г. по описа на АС-ПЛЕВЕН, в което е прието, че такива нарушения не са допуснати, както и че делото следва да бъде разгледано по същество. Поради това, този въпрос повече няма да бъде обсъждан.

Във връзка с правилността на обжалваното НП се събраха гласни доказателствени средства - показания на свидетелите СП. Г. К., КР. ЦВ. П., В.

ЕР. К., писмени доказателства /л.5, 17 – 18 от АНД №29/2021г. по описа на 3

РС-ПЛЕВЕН/. Още тук е мястото да бъде отбелязано, че показанията на свидетеля СП. Г. К. /актосъставител/, са преимуществено бланкетни, съдържащи само най-общи елементи от фактическата обстановка, каквито са настъпилото ПТП, в което жалбоподателката е участвала и отклонението й от местопроизшествието, без да бъде постигнато съгласие между участниците в ПТП и без да бъдат сигнализирани за това компетентните полицейски органи.

Ето защо, макар и да не са противоречиви, нелогични и прочие, а напротив – принципно са в потвърждение на изнесената в АУАН/НП фактическа обстановка, Съдът намира, че същите показания имат минимално доказателствено значение за разкриване на обективната истина. Напълно различно обаче, е положението с показанията на свидетелите К.П. и В.К.: същите са подробни, последователни, убедителни и не оставят каквито и да било съмнения за проявена тенденциозност или недобросъвестност при тяхното депозиране; взаимно се потвърждават и са изцяло в подкрепа на отразената в АУАН/НП, фактическа обстановка. В нейно потвърждение са и писмените материали по делото, в т.ч. – изготвеният Протокол за ПТП №1755011/01.09.2020г. Ето защо, Съдът намира, че възраженията на жалбоподателката, касаещи фактическата обстановка на случая / в т.ч. механизма на настъпване на ПТП, нейните допускания, че водачът К. не е имал претенции, предположението й, че същият е бил в нетрезво състояние/ се явяват несъстоятелни и напълно недоказани, за разлика от изложената в АУАН/НП фактическа обстановка. Поради това, Съдът приема изложената по-горе фактическа обстановка за доказана по несъмнен начин и няма да я преповтаря, още повече, че презумпцията по чл.189 ал.2 ЗДвП, не се явява опровергана. Следва да бъде отбелязано, наред с това, че в показанията си, свиделят П. посочва, че при извършването на издирвателни мероприятия е установено, че ползваният от страна на жалбоподателката автомобил е взет от нея под наем, а служители от дружеството, отдало превозното средство под наем, уведомили полицейските служители, че Д. е имала и други подобни ПТП; от своя страна, свидетелят К. посочва, че не само не е имал възможност да обсъди произшествието с **та гражданка, но и същата потеглила толкова ненадейно от местопроизшествието /т.е. избягала/, че дори не успял да види и запише целия рег.номер на управляваното от нея МПС; потвърждава, че пътнотранспортното произшествие е настъпило в резултат на рязко подадена „газ“ от страна на Д., докато неговият автомобил е бил в покой, като повредите по л.а. „***“ били по предната броня, топлинния радиатор и радиатора на климатика, а за л.а. „НИСАН“ – по задната броня. Следва да бъде подчертано, че не се спори, че Д. не владее добре български език, но това обстоятелство в никакъв случай не може да бъде интерпретирано в смисъл на липса на възможност да се участва в комуникацията при подобен пътен инцидент – напротив, именно недостатъчно доброто владеене на българския език е налагало Д. да остане на място и дори да не е в състояние да се разбере с водача К. - да сигнализира за инцидента посредством ноторно известния ЕЕН112, след което - да изчака компетентната намеса на 4 контролните органи, вместо да напуска местопроизшествието, което всъщност е сторила.

Следва да бъде напомнено, че съобразно чл.40 ал.1 ЗДвП, „ Преди да започне движение назад, водачът е длъжен да се убеди, че пътят зад превозното средство е свободен и че няма да създаде опасност или затруднения за останалите участници в движението.“, а съобразно чл.123 ал.1 т.3 б. „в“ ЗДвП, „ Водачът на пътно превозно средство, който е участник в пътнотранспортно произшествие, е длъжен: когато при произшествието са причинени само имуществени вреди: ако между участниците в произшествието няма съгласие относно обстоятелствата, свързани с него, те, без да напускат местопроизшествието, уведомяват съответната служба за контрол на Министерството на вътрешните работи на територията, на която е настъпило произшествието, и изпълняват дадените им указания.“. От изложеното дотук е видно, че при приетите по-горе условия на време, място, обстановка, жалбоподателката не е изпълнила задълженията, произтичащи от цитираните правни разпоредби, тъй като не само е причинила ПТП чрез предприемане на неуместна и несвоевременна маневра за движение назад /без да се убеди, че пътят назад е свободен – а той е бил зает от превозното средство, управляна от В.К./, но и след неговото настъпване, без да обсъди произшествието с водача К., без да постигне съгласие относно обстоятелствата на ПТП и не на последно място – без да уведоми органите на МВР, самоволно е напуснала местопроизшествието.

Следователно, нарушенията по чл.40 ал.1 ЗДвП и чл.123 ал.1 т.3 б. „в“ ЗДвП, за които е ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателката, се явяват доказани по несъмнен начин и правилно, административнонаказващият орган е пристъпил към налагане на административни наказания, съответно на основание чл.183 ал.2 т.11 и чл.175 ал.1 т.5