Определение № 1289 от 31.03.2022, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1289 гр. Варна, 31.03.2022 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесет и първи март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Даниела Д. Томова

Членове:

Галина Чавдарова

Радостин Г. Петров като разгледа докладваното от Даниела Д. Томова Въззивно частно гражданско дело № 20223100500634 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.274, ал.1, т.1 от ГПК.

Образувано е по частна жалба вх. №617/04.02.2022г. по описа на ПРС на Р. Р. М. , ЕГН **********, с адрес в град Провадия, подадена чрез пълномощник адвокат Й.Г., АК - Варна , срещу разпореждане

№304/20.01.2022г. на Районен съд - Провадия, 3-ти състав, постановено по ч.гр.д. №1518/2021г. по описа на ПРС, с което е върнато подаденото от жалбоподателя – длъжник възражение по чл.414 от ГПК срещу издадената в полза на кредитора „Водоснабдяване и Канализация - Варна” ООД, ЕИК 103002253, заповед за изпълнение.

Като не оспорва факта, че действително на указаната дата съпругата му е получила въпросната заповед за изпълнение, жалбоподателят твърди, че не е могъл да узнае своевременно, че му е била връчена именно заповед за изпълнение, тъй като по това време същият е работел и живеел извън града, а съпругата му, която е слабо грамотна, му е съобщила единствено, че е получила някакъв „документ". За естеството на връчените съдебни книжа узнал едва след завръщането си около средата на м. януари, като съпругата му не могла да отговори кога точно е получила заповедта, дата на получаване не била вписана и в полученото съобщение. Счита, че така се е стигнало до съществено ограничаване на правата му своевременно да узнае „в какво нарушение съм уличен” и да организира своята защита. Моли обжалваното разпореждане на ПРС да бъде отменено и да се дадат указания на кредитора да предяви иск за установяване на вземанията си по оспорваната заповед за изпълнение.

Частната жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК от надлежна страна, имаща интерес от обжалването, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт – чл.274, ал.1, т.1 от ГПК (в този смисъл и ТР №4/18.06.2014г. по тълк. дело №4/2013г. на ВКС, ОСГТК, т.5.а.). Внесена е и следващата се за обжалването държавна такса.

1

В срока по чл.276, ал.1 ГПК насрещната страна – заявителят „Водоснабдяване и Канализация - Варна” ООД, ЕИК 103002253, е подала отговор, в който обосновава становище за неоснователност на частната жалба. Като твърди, че в случая връчването на заповедта за изпълнение е извършено редовно в хипотезата на чл.46 ГПК – факт, който не се оспорва и от жалбоподателя, а изложените в частната жалба твърдения за продължително отсъствие на длъжника в този период от адреса не са надлежно установени, кредиторът моли обжалваното разпореждане да бъде потвърдено като му се присъдят и разноски за въззивното производство.

Съдът разгледа жалбата по реда на чл.278, ал.1 от ГПК, съобразно изложените в нея оплаквания, и за да се произнесе, съобрази следното:

От данните по представеното ч.гр.дело №1518/2021г. по описа на Районен съд - Провадия (ПРС), 3-ти състав, се установява, че по реда на чл.411, във вр. с чл.410, ал.1, т.1 ГПК в полза на кредитора – заявител „Водоснабдяване и Канализация - Варна” ООД, ЕИК 103002253, е била издадена заповед за изпълнение на парично задължение. Препис от заповедта е била връчена на длъжника Р. Р. М., ЕГН ********** на 09.12.2021г. Видно от удостоверените в съобщението обстоятелства, връчването е извършено на посочения по делото адрес на длъжника (установен при извършената служебна справка като единствен вписан като постоянен/настоящ адрес) като е получено от лице от домашните му – съпруга, на означената от връчителя дата, за което е положен и подпис от получателя.

Единственото изискване на закона при връчване по реда на чл.46 ГПК е другото лице, открито на адреса, да е пълнолетно, да не участва по делото като насрещна страна на адресата, по други причини да е заинтересовано от изхода на делото или да е изрично посочено в писмено изявление на адресата като лице, на което не може да се връчват съдебни книжа (последните обстоятелства по разпореждане на съда се посочват изрично в съобщението и обратната разписка). Недостатъчната грамотност на пълнолетно лице от кръга на домашните на адресата не е обстоятелство, което опорочава връчването, особено когато това не е изрично посочено пред връчителя от това лице. От една страна, това твърдение на жалбоподателя - че лицето, фактически получило съобщението с преписа от заповедта за изпълнение е слабо грамотно, не е надлежно установено със съответни доказателства. От друга страна, само по себе си това положение не е достатъчно, за да се приеме, че процедурата по връчване в хипотезата на чл.46 ГПК е била опорочена.

Единственото задължение на получателя е да предаде получените съдебни книжа на адресата (чл.46, ал.2, изр.2-ро ГПК). Както е видно и от самата частна жалба, длъжникът не твърди, че книжата не са му били предадени своевременно, а само, че неудостоверената върху останалия при получателя отрязък от съобщението дата на фактическо връчване е препятствало спазването на срока за подаване на възражението. При положена достатъчна и адекватна грижа за собствените си права и законни интереси страната е разполагала с възможност да установи своевременно както естеството на заведеното заповедно производство по ч.гр.д. №1518/2021г. по описа на Районен съд - Провадия, така и необходимите действия, които следва да се предприемат за защита на правата и законните й интереси.

Правилата за удостоверяване на връчването (чл.44 ГПК) изискват надлежно удостоверяване на обстоятелствата около връчването върху 2 отрязъка от съобщението, което връчителят следва да върне в съда веднага след съставянето (чл.44, ал.4 ГПК). Други императивни изисквания относно начина на удостоверяване на връчването законът не изисква.

Твърденията на жалбоподателя – длъжник сочат по-скоро на хипотези по чл.46, ал.4, изр.2-ро и/или чл.423, ал.1, т.3, т.4 ГПК, което обаче не се отразява на законността и правилността на обжалваната понастоящем констатация на съда по чл.414, ал.2 ГПК, че писменото възражение на длъжника против заповедта за изпълнение от 19.01.2022г. е подадено след като преклузивния едномесечен срок от връчването на заповедта е бил изтекъл, поради което следва да бъде върнато.

По тези съображения частната жалба се преценява като неоснователно.

Обжалваното разпореждане на заповедния съд следва да бъде потвърдено.

С оглед изхода на спора следва да се уважи и искането на ответната страна за присъждане на разноски за въззивното производство, изразяващи се в дължимо юрисконсулско възнаграждение. На основание чл.78, ал.8 от ГПК, във вр. с чл.25а, ал.3 от Наредбата за заплащането на правната помощ същото се определя в минималния размер от 50 лева и се възлага в тежест на длъжника – жалбоподател.

Въз основа на изложените мотиви съставът на въззивния Варненски окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане №304/20.01.2022г. на Районен съд Провадия, 3-ти състав, постановено по ч.гр.д. №1518/2021г. по описа на ПРС , с което е върнато подаденото от длъжника Р. Р. М. , ЕГН **********, с адрес в град Провадия, възражение по чл.414 от ГПК срещу заповед за изпълнение №1159/02.12.2021г., издадена в полза на кредитора „Водоснабдяване и Канализация - Варна” ООД, ЕИК 103002253.

ОСЪЖДА Р. Р. М. , ЕГН **********, с адрес в град Провадия, ул. „С.

Б.” №*, да заплати на „Банка ДСК” ЕАД, ЕИК 121830616, със седалище гр.

С о ф и я , сумата 50 лева (петдесет лева), представляваща разноски за въззивното производство, на основание чл.78, ал.1, във вр. с ал.8 от ГПК и чл.25а, ал.3 от Наредбата за заплащането на правната помощ.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3