Решение № 8 от 23.01.2024, Окръжен съд - Кюстендил

РЕШЕНИЕ

№8 гр. Кюстендил, 22.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, II СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Йоланда М. Цекова

Членове:

Николай Ал. Н.

Мина Цв. Павлова при участието на секретаря Йорданка Хр. Неделчева в присъствието на прокурора В. Д. П. като разгледа докладваното от Николай Ал. Н. Въззивно наказателно дело от общ характер № 20231500600391 по описа за 2023 година Производството е по реда на глава ХХI НПК.

С присъда №27 от 20.04.2023г., постановена по НОХД№365/2022г. по описа на Районен съд-Дупница подсъдимият Е. Д. Г., ЕГН ********** е признат за виновен в това, че: на 28.10.2019г. около 03.30 часа, в сградата на Община Дупница е причинил лека телесна повреда на Д. П. Д. от гр.****, представляваща причиняване на болки и страдания (чрез контузия на дясна мишница и травматично охлузване и кръвонасядане в областта на дясната мишница), като деянието е извършено по хулигански подбуди - на публично място - в сградата на ОбА гр.Дупница, без каквато и да било причина и поведение от 1 страна на пострадалата, демонстрирайки физическа сила и изразявайки по този начин грубо нарушение на обществения ред, както и пренебрежение и явно неуважение към обществото и в частност към човешката личност личността на пострадалата Д. - престъпление по чл.131, ал.1, т.12, в сл. на чл.130, ал.2 НК, за което и при условията на чл.54, ал.1 НК му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 1 година.

Освен тава на същата дата - 28.10.2019г. около 03.30 часа и на същото място - сградата на Община Дупница е принудил Д. П. Д. да извърши нещо противно на волята й, а именно: да напусне стаята на Общинската избирателна комисия и сградата на ОбА, гр.***, като е употребил сила хващайки я за дясната ръка, под дясната подмишница и я изблъскал и издърпал извън сградата на ОбА, гр.Дупница - престъпление чл.143, ал.1 НК, за което и при условията на чл.54, ал.1 НК му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 1 година.

На основание чл.23, ал.1 НК, районният съд е наложил на подсъдимия общо наказание „лишаване от свобода“ за срок от 1 година, изтърпяването на което на основание чл.66, ал.1 НК е отложено за срок от 3 години.

Подсъдимият е осъден да заплати сторените по делото разноски.

Срещу така постановената присъда е постъпила въззивна жалба и допълнително изложение към нея по чл.320, ал.4 НПК от адв.И. В. от САК, защитник на подсъдимия.

Осъдителната присъда се критикува изцяло, като се приема за неправилна. Поддържа се, че същата е постановена в нарушение на материалния закон, при допуснати съществени процесуални нарушения, както и че наложеното наказание е явно несправедливо. Иска се отмяната и постановяване на оправдателна присъда. В допълнителното изложение са посочени подробни съображения по всеки от поддържаните пороци на присъдата, като искането е допълнено с алтернативни такива - връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на съда, респ. изменение на присъдата чрез намаляване размера на наказанието.

Така се поддържа жалбата от защитника и подсъдимия.

Прокурорът пледира за потвърждаване на присъдата.

Настоящият въззивен състав, като прецени събраните по делото 2 доказателства, доводите и възраженията на страните и след като извърши цялостна служебна проверка на обжалвания съдебен акт съобразно изискванията на чл.314 НПК, намери за установено следното:

При първоинстанционното разглеждане на делото са допуснати съществени и отстраними нарушения на процесуалните правила, което налага отмяна на постановената присъда и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд.

На първо място, прокурорът е изготвил и внесъл за разглеждане обвинителен акт (ОА), който не отговаря на законовите стандарти за такъв, определени с разпоредбата на чл.246 НПК.

Това е така, защото неизводимо от обстоятелствената част на акта е определен темпоралният компонент на престъпленията в заключителната част на същия. Единственото фактическо обстоятелство, досежно времето на извършване на престъпленията, посочено в обстоятелствената част, е 27.10.2019г. около 23:30ч., когато „Д. и З. отишли в Общинската избирателна комисия в гр.***“, след което следва описание на случилото се без допълнителна конкретика във времево отношение. В заключителната част на акта за двете престъпления като време на извършването им е посочено 28.10.2019. около 03:30ч. Т.е. налице е несъответствие относно датата, на която се твърди от прокурора, че е довършена инкриминираната с обвинителния акт престъпна деятелност.

Предвид изложеното се налага извод, че в ОА на практика е налице съществено противоречие по отношение на едно от обстоятелствата на обвинението – времето на извършване на деянието. А това обстоятелство е съществен елемент на обвинението, както във фактически, така и в правен аспект. Обвинителният акт трябва да съдържа достатъчно ясна и непротиворечива фактическа и правна формулировка, която по надлежен начин да определи предмета на доказване, а оттам и пределите на защита.

Липсата на яснота, конкретика и еднозначност относно така посоченото релевантно обстоятелство, от една страна, нарушава правото на обвиненото лице да научи за какво точно престъпление му е повдигнато обвинение, а от друга страна, поради неясна формулировка на обвинителната теза, поставя в невъзможност настоящият съд да се произнесе по същество на обвинението и неговата доказаност.

3

Посоченото определя обвинението като фактически и юридически неясно формулирано, а предметът на доказване – като неопределен. Това от своя страна налага решаващия извод на настоящият съд за опороченост на обвинителния акт и че тази опороченост обосновава съществено нарушение на процесуалните правила, изразяващо се в ограничаване на процесуалните права на подсъдимия и в частност на правото му на защита. Така констатираното съществено процесуално нарушение е отстранимо единствено чрез изготвяне на нов обвинителен акт, съответстващ на процесуалните изисквания за минималното му съдържание и за яснота относно визираното обстоятелство.

Посоченото нарушение е възпроизведено от първоинстанционния съд, който е допуснал процесния ОА за разглеждане, пропускайки да констатира посоченото, да прекрати съдебното производство и върне делото на прокурора. Нещо повече, постановена е осъдителна присъда, базирана на посоченото противоречие.

На следващо място, при служебната проверка на правилността на оспорената присъда, обхващаща и контрол на правилността на доказателствената дейност на първата инстанция, настоящият състав констатира допуснато в тази насока от първоинстанционния съд особено съществено процесуално нарушение, с оглед разпоредбата на чл.348, ал.3, т.2, пр.1 НПК, съставляващо самостоятелно отменително основание по чл.335, ал.2 НПК. Недостатъците в решаващата дейност на районният съд се отнасят, както до оценката на доказателствата и формирането и обективирането на изводите по фактите, така и до липса на изложени съображения за изведените от него правни заключения по приетите фактически констатации.

Мотивите на атакуваната присъда не са изготвени в съответствие с изискванията на чл.305, ал.3 НПК, включващи посочване на доказателствената основа на възприетите фактически обстоятелства и обсъждане на съдържанието на доказателствените материали, в частност противоречието помежду им, с мотивиране на изводите за кредитирането им.

Събраните по делото доказателства не са обсъдени от районният съд в тяхната взаимовръзка и обусловеност, включително и с оглед тяхната противоречивост.

На практика липсва анализ на доказателствата и противоречията в 4 тях, както и излагане на съдебни доводи защо се кредитират едни, а други не.

Липсата на дължимия анализ на доказателствата при налични противоречия в доказателствените източници, не дава яснота за процеса на формиране на вътрешното убеждение на съда и това рефлектира на правото на защита на страните и в частност на това, да разберат основанията за постановяване на съдебния акт.

В мотивите си първоинстанционният съд е посочил буквално, че „гореизложената фактическа обстановка, съдът възприе като безспорно установена в рамките на фактическите положения, посочени в Обвинителния акт на РП-Кюстендил, и доказващи се от свидетелските показания разпитани по делото свидетели,а именно-Д. П. Д.,С. И. З.,Г. А. Е.,Й. И.а | Д.а,Г. Н. В.,П.

А. Д.,Д. В. П.. Съдът кредитира показанията на изброените по-горе свидетели,тъй като същите са обективни ,логични, и подкрепящи се от събраните по делото доказателства, и не кредитира показанията на свидетелите-Д. К.-С.,Г. В. Н.,К. С. М.,И. Л. К.,И. А. Ш.,Р. С. Т.,Г. К. Г.,Б. К.

Д.,Н. К. М.,М. Г. М.,Б. Л. П.,М. Г. Ч.,тъй като показанията им са в разрез със групата свидетелски показания на които съдът дава вяра, а и не се подкрепят от останалите събрани по делото доказателства“.

В разглеждания аспект защитата в допълнителното изложение към жалбата е изтъкнала съображения, подкрепени с конкретни примери от аналитичната дейност, респ. липсата на такава в обсъжданите мотиви, които са коректни и се споделят от настоящия съдебен състав.

Липсват мотиви и за определяне на наказанията. С неангажирани с правни съображения изводи и без каквато и да е конкретика, районният съд схематично е преповторил записаното в присъдата относно вида и размера на наложените наказания.

Нещо повече, в тази част на мотивите първоинстанционният съд очевидно е използвал техниката „copy-paste“, в случая използване на вече изготвени мотиви по друго наказателно дело и пренасянето им в обсъжданото. Само по себе си това не е укоримо, но в случая същите дори не са адаптирани към конкретиката на разглеждания казус, като в пренесения текст са оставени имената на вероятно друг подсъдим и цифровото изражение на правната квалификация на престъпленията, в които е бил обвинен (чл.144, ал.3 във вр. с ал.1 НК).

5

В обобщение, налага се извод, че на практика липсват мотиви на постановената от първата съдебна инстанция присъда, доколкото от процесуалноправна гледна точка липса на мотиви на съдебния акт по смисъла на чл.348, ал.3, т.2, пр.1 НПК, се констатира не само когато такива отсъстват изобщо, но и когато те са толкова формални и незадълбочени, или съдържат съществени вътрешни противоречия досежно приетите за установени обстоятелства, включени в предмета на доказване с оглед фактическите и правни рамки на обвинението, че не дават възможност да бъде разбрано какво е възприел решаващия съд и по какъв начин е формирано вътрешното му убеждение. Това винаги води до невъзможност въззивната инстанция да извърши проверка за правилното приложение на закона от решаващия съд.

Констатираната липса на мотиви в проверявания съдебен акт, съставлява съществено нарушение на процесуалните правила и е от категорията на абсолютните основания за неговата отмяна.

Ето защо, настоящият състав прие, че присъдата следва да бъде отменена поради допускането на неотстраними по реда на въззивната проверка съществени процесуални нарушения, а делото – върнато на първоинстанционния съд за новото му разглеждане от друг съдебен състав от етапа на разпоредителното заседание.

Обсъждането на останалите доводи на защитата, касаещи нарушение на материалния закон и явна несправедливост на наложеното наказание, е безпредметно при този изход на делото в настоящата инстанция.

По изложените съображения и на основание чл.335, ал.2 във вр. с чл.348, ал.3 НПК, Кюстендилският окръжен съд

РЕШИ:

ОТМЕНЯ присъда №27 от 20.04.2023г.,

НОХД№365/2022г. по описа на Районен съд-Дупница. постановена по

ВРЪЩА делото на Районен съд-Дупница за ново разглеждане от друг състав на съда от етапа на разпоредителното заседание.

Решението не подлежи на обжалване и протестиране.

Председател: _______________________

Членове:

6

1. _______________________

2. _______________________

7