Решение № 59 от 19.02.2026, Районен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 59 гр. Велико Търново, 19.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, XV СЪСТАВ, в публично заседание на десети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ДИМИТЪР КРЪСТЕВ при участието на секретаря СТЕФКА СТ. И.А като разгледа докладваното от ДИМИТЪР КРЪСТЕВ Административно наказателно дело № 20254110201317 по описа за 2025 година

Производство по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

Жалбоподателят М. В. С., ЕГН:**********, ***, с проц.представител адв.Хр.К. от ВТАК, обжалва НП № *** от ***г. на Директора на Регионална дирекция по горите – гр.В.Търново, като счита, че същото е неправилно и необосновано, постановено при съществени нарушения на материалния и процесуален закон. Едновременно с това оспорва възприетата фактическа обстановка, като твърди, че не е извършил вмененото му във вина административно нарушение. Моли съда да отмени атакуваното НП, като претендира и разноски.

В съдебно заседание, чрез своя пълномощник адв.К., поддържа жалбата си.

Представено е подборно писмено становище

Представителят на въззиваемата страна юрк.Ц. счита, че НП е правилно и законосъобразно. Моли съда да го потвърди.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, намери за установено следното:

На ***г. свидетелите С. Г., Й. Ч. и Х. Х. - служители на РДГ - гр.В.Търново, съвместно със служители на РУП – гр.В.Търново, извършили проверка в частен имот в ***, собственост на жалб.М. С.. При проверката присъствал и св.А. Г. – служител на ОП „Горско стопанство“. При нея било констатирано, че в двора се съхраняват 5 /три/ пространствени куб.метра дърва за горене от дървесен вид цер, клен и габър, непридружени с превозен 1 билет. Проверяващите изискали от лицето, което присъствало по време на проверката в имота – жалбоподателя С., документи за въпросната дървесина. Пред служителите М. С. заявила, че не може да представи съответните документи, доказващи произхода на дървесината, тъй като такива не й били предоставени от доставчика на дървесината св.П.К..

Същият се явил на място и заявил, че е добил дървесината от изоставени земеделски земи, негова собственост, за което имал разрешителни от общинските власти. На датата на проверката ***год. служителите на РДГ – гр.В.Търново съставили констативен протокол серия В №*** и на С. АУАН серия В №***, с оглед констатираното нарушение на чл.213ал.1т.2 по Закона за горите, тъй като не притежавала документи, удостоверяващи законния произход на дървесината, вкл.превозен билет.

Последвало сигнално писмо до ВТРП, въз основа на което е образувана преписка №***год. на ВТРП и полицейска проверка по преписка №***год. на РУ В.Търново.

Сигналът е подаден нa ***г. oт Д.И. — *** на *** за незаконно добити дърва в землището на ***. От получения сигнал се установява, че в *** пред къщите на лицата Ю. В. и М. С. имало стоварена дървесина, като според нея дърветата са отсечени незаконно. Същите били добити, закарани и разтоварени oт П.К. от същото село с трактор. B хода на проверката в писмено обяснение Ю. В. В. заявява, че живее в ***, общ. Велико Търново, ***. Лице от същото село на име П.К. й споделил, че има дърва на но-ниска цена, при което тя се съгласила да й ги закара. Ha *** г. К. й докарал 3 кубика дърва, които му поръчала В..

Дървата ги докарал с трактор с ремарке. К. заявил, че тези дърва са oт неговите ниви, които са покрай *** и ги разчиства. Дървата продал по 90 лева на кубик. В писмено обяснение друго лице от селото М. С. е посочила, че живее в ***, като П.К. и предложил дърва за огрев на по-ниска цена. В края на м.юни й докарал около 5 кубика дърва по 100 лева на кубик.

Твърди, че му ги платила, а дървата са стоварени от К. в двора. Заявила, че не е запозната със закона и няма документи за дървесината. В писмено обяснение П.К. е посочил, че живее в ***, общ. Велико Търново, ул. ***. Посочил, че има разрешително да чисти изоставените си имоти и земеделски земи и дървата, които добива от там ги продава в селото. К. предоставил разрешително № *** от ******г. като заявил, че дървата са добити законно, единственото, което няма е превозен билет и марка, тъй като се е опитал да се свържи многократно с общинското горско, нo без успех. П.К. предоставил копия на Разрешително № *** и № *** от ****** г. и 2 броя протокол за извършено трасиране на имоти № *** и № *** от ****** г. Уведомени били служители на РДГ гр. Велико Търново и служители от OП „Горско стопанство" гр. Велико Търново, които посетили *** на посочените адреси, за да извършат проверка за констатиране има ли нарушения и ако има такава, да вземат отношение по случая. От извършената проверка е установено, че има нарушения по ЗГ, тъй като се съхранявала дървесина, немаркирана с контролна горска марка и непридружена с превозен билет, за които служителите от РДГ гр. Велико Търново са съставили АУАН, с. B № ***/*** г. на М. В. С. за съхранение на 5 простр. куб. м. дърва за горене от дървесен вид цер, клен, габър, които нe са придружени с превозен билет и АУАН с. B № ***/*** г. на същото лице за същите дървета, че същите са без контролна горска марка; АУАН с. B № ***/*** г. на Ю. В. В. за съхранение на 3 простр. куб м. дърва за горене от дървесен вид цер, джанка, 2 круша като същите са непридружени с превозен билет и АУАН с. B № ***/*** г. на същото лице за същите дървета, че същите са без контролна горска марка.

Проверката на ВТРП е приключена с постановление от ***год. за отказ да се образува досъдебно производство. Прокурорът преценил, че за да е съставомерно деянието на М. С. и Ю. В. по чл. ***5, aл. 2 вр. aл. 1 от НК се изисква същите да са съхранявали незаконно добит от другиго дървен материал и то именно от горския фонд. Установено е, че дървата са доставени oт П.К., но той посочва, че са добити не oт горския фонд, а от земеделски земи.

Отделно от това субективна страна на престъплението държане на незаконно добита дървесина предвижда да бъде извършено само умишлено при съзнание у С. и В., че дървесината е добита от горския фонд и то незаконно. Прокурорът е посочил, че липсват такива данни по преписката.

Преписката е изпратена на РДГ – гр.В.Търново за преценка за евентуално търсене на административна отговорност, вкл. от жалб.М. С..

След изпращането на преписката от ВТРП на РДГ – гр.В.Търново, последвало издаването на атакуваното НП, с което на жалбоподателя С., за адм.нарушение на чл.213, ал.1, т.2 от Закона за горите и на основание чл.266ал.1пр.7 от Закона за горите е наложено административно наказание – глоба в размер на 500.00 лева. Отделно от това е определено С. да заплати паричната равностойност на липсващите вещи – предмет на нарушението/5 кум.м дърва за горене/ на стойност ***2.00 лева на основание чл.273ал.1 от ЗГ.

Горната фактическа обстановка съдът изведе след анализ на приобщените по делото гласни и писмени доказателства.

С оглед на установеното се налагат следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, подадена е от надлежно легитимирано лице, в законоустановения срок, пред компетентния да се произнесе съд. Разгледана по същество жалбата е основателна.

Съдът счита, че при издаването на наказателното постановление, административно наказващият орган е допуснал съществено нарушение на нормата на чл.52, ал.4 от ЗАНН, която му вменява задължение да извършва собствена проверка на акта с оглед на неговата законосъобразност и обоснованост и да преценява възраженията и събраните доказателства, а когато е необходимо, да извършва и разследване на спорните обстоятелства. При изпълнение на това вменено му от закона задължение, наказващият орган би следвало да установи фактическите обстоятелства, свързани с произхода на дървесината и да обоснове извод за неприложимост на Закона за горите за санкциониране на конкретното деяние, съответно - за липса на материална компетентност на Директора на РДГ. Данни за това се съдържат още в административната преписка и въз основа на твърденията на нарушителя и доставчика на дървесината е било възможно събиране на доказателства за това, че конкретната житейска хипотеза не попада в приложното поле на ЗГ. Фактическите твърдения на жалбоподателя, че е придобил дървесината от лицето П.К., кореспондират както с показанията на този свидетел, дадени от него в хода на настоящото делото и 3 представените от него документи, така и с извършените в хода на прокурорската преписка действия по изясняване на факти по подаден сигнал. Св.П.К. е имал издадено разрешение от директор на ОП Горско стопанство да добие процесната дървесина, почиствайки необработваема земеделска земя в землището на ***, като самата дървесина не е добита от горска територия по смисъла на чл.2 от Закона за горите. Според съда в случая е приложим Закона за опазване на селскостопанското имущество, чл.3 от който гласи, че по реда на този закон се опазват и намиращи се извън горските територии отделни дървета. Освен това изрично в чл.2 ал.3 е записано, че селскостопанското имущество се опазва по реда на този закон и когато се намира в границите на населените места, в крайпътните ивици или в горските територии по смисъла на Закона за горите, а според закона ***овете на общините са тези, които организират, ръководят и контролират опазването на селскостопанското имущество на територията на общината или ***ството, като организират и ръководят полската охрана, и издирват нарушителите.

Въззиваемата страна, върху която е възложена тежестта да установи наличието на фактическите, материалноправните и процесуалните предпоставки за издаване на обжалваното наказателно постановление, не ангажира в хода на процеса доказателства, които да разкриват различна от твърдяната от жалбоподателя и доставчика на дървата за огрев фактическа обстановка. При така установените обстоятелства съдът счита, че деянието, осъществено от жалбоподателя не съставлява административно нарушение, регламентирано в Закона за горите. Съгласно разпоредбата на чл.2, ал.3, т.3 от Закона за горите, разпоредбите на този закон не се прилагат за дървета от горскодървесни видове в земеделски територии, когато не притежават характеристиките на гора по ал.1. В настоящият случай, съдът приема, че е налице именно такава хипотеза. За дървесина, добита от територия, предвидена в законовото изключение на чл.2, ал.3 от ЗГ липсва регламентация за маркиране и/или издаване на превозен билет. Придобиването и съхранението на дървесина не добита от горска територия по дефиницията на чл.2, ал.3 от ЗГ е несъставомерно деяние. Наказващият орган е издал наказателно постановление в нарушение на чл.54 от ЗАНН. Именно в негова тежест е докаже с допустимите от закона доказателства и доказателствени средства в какво точно се изразило самото нарушение, съответно нарушителя и неговата вина.

В случая е налице налагането на административно наказание без да е осъществен съставът на претендираното административно нарушение. На практика още към приключване на прокурорската преписка с отказ за образуване на ДП и изпращането на преписката на директора на РДГ - гр. В. Търново събраният доказателствен материал е бил достатъчен да се прецени, че в случая не се касае за съхраняването на дърва, добити чрез сеч в „горска територия“ по смисъла на чл. 2, ал. 2 от ЗГ, т.е. в „гора“ по смисъла на чл. 2, ал. 1, ал. 1 от ЗГ или в друга територия, от изрично изброените в алинея втора от същия член.

Събраните в хода на прокурорската преписка писмени доказателства и обяснения, непротиворечиви относно съществените елементи на изпълнителното деяние, доказват, че произходът на дървесината е от сеч на отделни дървета, намиращи се в селскостопански 4 земи, по смисъла на чл. 2, ал. 1, т. 1 от Закона за опазване на селскостопанското имущество.

С изричните разпоредби на чл. 2, ал. 3, т. 3 от ЗГ и чл. 2, ал. 3 от ЗОСИ, ползването и опазването на този вид дървета е изключено от предметния обхват на ЗГ и се извършва по реда на ЗОСИ. Поради това и поначало не е възможно да бъде осъществено съхраняването на тези дърва в нарушение на разпоредбата на чл. 213, ал. 1, т. 2, каквото всъщност е претендираното от АНО нарушение, тъй като при сеч на дървесина извън горски територии, и от земи, които не са гори по смисъла на чл. 2, ал. 1, ал. 1 от ЗГ, не се изисква издаване на превозен билет, вкл. от длъжностно лице, определено ***а на общината, за нейното транспортиране /в този смисъл следва да се тълкува и чл. 211, вр. с чл. 2, ал. 3, т. 3 от ЗГ/.