Определение № 2863 от 30.07.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2863 гр. София, 30.07.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО 6 СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Христина Михайлова като разгледа докладваното от Христина Михайлова Частно наказателно дело № 20261100203624 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл.213, ал.4 и следв. от НПК.

Образувано е по жалба от Т. М. Т. срещу постановление на Апелативна Прокуратура – София от 14.04.2026 г., с което е потвърдено постановление на Софийска градска прокуратура от 05.03.2026 г. за отказ да се образува наказателно производство по преписка № 8280/2026 г. по описа на СГП.

Преписката е водена по сигнал, в който се твърдят незаконосъобразни действия на съдия от Административен съд – Ловеч. Направено е искане за отмяна на постановлението и образуване на досъдебно производство. Същата е изпратена от СГП до съда за произнасяне по реда на чл.213 ал.4 от НПК.

В жалбата се излагат твърдения за неправилност, необоснованост и незаконосъобразност, като се излага становище за липса на индивидуализация на проверяваното лице, както и непълнота на извършената проверка.

Изложени са и възражения срещу Решение № 19/09.04.2026 г. на ВСС.

След запознаване с материалите по делото и изложените съображения, съдът установи следното:

Жалбата е подадена в законоустановения 7-дневен срок и изхожда от легитимирано лице, а именно лицето, направило съобщението, като прокурорският отказ е да образува досъдебно производство за твърдяно престъпление, което би могло да се квалифицира по чл.282 от НК, поради което подлежи на разглеждане по същество.

Следва да бъде отбелязано, че съгласно нормата на чл.213, ал.4 от НПК обект на съдебен контрол е единствено постановлението на прокурора при СГП, с което е отказано образуване на наказателно производство, а не и това на горестоящия прокурор, с което постановеният отказ е бил потвърден, но с оглед съдържанието на жалбата, настоящият състав приема, че по същество същата е насочена именно към отказа на СГП за образуване на досъдебно производство.

Разгледана по същество, жалбата се явява неоснователна по следните 1 съображения:

За да откаже да образува досъдебно производство, представителят на СГП е приел, че в сигнала липсват конкретни данни за извършено престъпление от общ характер и в частност, на такова по чл. 282 от НК, след като по пр. пр. № 8280/2026 г. по описа на СГП са били прегледани постъпилият сигнал и приложените материали.

Възприетите за установени от представителя на софийска градска прокуратура фактически обстоятелства и наведените правни изводи са възприети в идентичност и в цялост и от Апелативна прокуратура – София, която с Постановление на прокурор от 14.04.2026 г. е потвърдила обжалваното постановление.

В случая, обжалваното постановление се явява обосновано и законосъобразно.

Действително, в подадения сигнал до прокуратурата липсват каквито и да е оплаквания по факти и обстоятелства, които да могат да бъдат отнесени към конкретен състав на престъпление по НК. Същият съдържа твърдения за незаконосъобразни, според жалбоподателя, действия на магистрат, изразяващи се в постановяване на актове по административни дела, както и ограничаване на достъпа му до системата на съдилищата, съгласно които Т. бил затруднен да реализира правото си на жалба, като се изразява съмнение относно манипулации в системата на съдилищата и в компетентността на съдията.

В рамките на производството по чл.213, ал.4 от НПК, съдът следва да прецени обосноваността и законосъобразността на постановлението на прокурора за отказ да се образува досъдебно производство.

Настоящият състав счита, че в постановленията на прокурорите от СГП и АП-София е направен анализ на установените факти и обосновано е достигнато до извода, че няма данни за извършено престъпление от общ характер, както и конкретно такова по чл.282 от НК. Осъщественият от страна на прокурора при СГП материално-правен анализ на разпоредбата на чл.282 от НК е правилен и коректен. Посочено е, че в сигнала и приложените към същия документи не са описани факти и обстоятелства, от които да бъде направен извод за извършено каквото и да било престъпление от магистрат от Административен съд - Ловеч, решавал административно дело №47/2026 г. по описа на същия съд, по което страна е бил Т. Т., както и установеното, че не са налице обективни данни за извършени манипулации в системата на съдилищата. Отбелязано е, че в подаденият сигнал от Т. се прави субективен анализ на законосъобразността на действията по служба и съдебния акт на съдия във връзка с адм. дело №47/2026 г. по описа на Административен съд Ловеч, като допълнително се посочва за непредоставяне на информация във връзка с дела. Следва да се посочи, че макар и в случая да не е възложена проверка по реда на чл.145 от ЗСВ, от приложените към сигнала документи се установява цялостната фактическа обстановка по случая, като не е необходимо 2 да се събират допълнителни материали.

Правилно е отбелязано и обстоятелството, че при осъществяване на дейността по правораздаване съдиите не носят наказателна отговорност за постановените от тях актове, в това число дори при отмяна по реда на инстанционния контрол. В случай, че страна в производството пред съда, счита, че актовете на съда са незаконосъобразни или неправилни, защитата на правата й се осъществява чрез способите на инстанционния съдебен контрол.

Съдът намери направените от страна на представителя на обвинението изводи за обосновани и законосъобразни, основаващи се на материалите по делото и закона, като същите се споделят изцяло от настоящия съд, а именно, че не са налице данни за извършено престъпление.

В допълнение следва да се отбележи, че постановленията за отказ от образуване на наказателно производство подлежат на съдебен контрол, но само в изрично регламентираните случаи, при водени разследвания за престъпления по НК, изчерпателно изброени в чл.213, ал.4 от НПК. В случая по описаното в сигнала, станал причина за започване на проверката по прокурорската преписка, никъде не се сочат действия на магистрат от Административен съд - Ловеч, които да могат да се обхванат от текстовете на НК, изброени в чл.213, ал.4 от НПК. Инстанционен контрол е извършен, завършвайки с постановление на прокурор при САП. Настоящият състав се солидаризира с изводите на прокурора, който в постановлението си сочи, че няма данни за престъпление по чл.282 от НК, както и въобще за извършено престъпление от общ характер.

Във връзка с твърденията за незаконосъобразност и необоснованост на Решение № 19/09.04.2026 г. на ВСС, следва да се посочи, че същото е извън предмета на производството по реда на чл.213, ал.4 от НПК, поради което не е в компетентността на настоящия състав да се произнася по възраженията в тази насока.

Поради изложеното, Съдът намира, че постановлението за отказ да се образува наказателно производство следва да се потвърди като правилно и законосъобразно.

Водим от горното и на основание чл.213, ал.5 от НПК, СЪДЪТ ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА постановление на Софийска градска прокуратура от 05.03.2026 г. за отказ да се образува наказателно производство по преписка № 8280/2026 г. по описа на СГП, потвърдено с Постановление на Софийска Апелативна прокуратура от 14.04.2026 г.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване и протестиране.

3

Препис от определението да се връчи на жалбоподателя Т. М. Т..

Препис от определението, ведно с материалите по преписката, да се изпратят на СГП.

Съдия при Софийски градски съд: _______________________ 4