Решение № 4339 от 06.08.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4339 гр. София, 03.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-Г, в закрито заседание на трети август през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Мария Янк. Иванова Вранеску

Членове:

Пламен Колев

Никола Чомпалов като разгледа докладваното от Пламен Колев Въззивно гражданско дело № 20231100503312 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.435, ал.2, т.7 от ГПК.

Производството е образувано по жалба на ЗАД „А.Б.", ЕИК **** срещу Постановление с изх. № 1192/22 по изпълнително дело № 20239230400052 за отказ за изменение на постановление за разноски за адвокатско възнаграждение, инкорпорирано в ПДИ изх.№ 09.02.2023 г.

Жалбоподателят твърди, че претендираният адвокатски хонорар е недължим, тъй като не са налице доказателства за действителното му заплащане от страна на взискателя.

Излага, че съгласно чл. 10, т. 1 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения /НМРАВ/ за образуване на изпълнително дело възнаграждението следва да бъде определено в размер на 200,00 лева. В тази връзка и с оглед обстоятелството, че е получил поканата за доброволно изпълнение на 10.02.2023 г. и на 16.02.2023 г. е заплатил претендираните суми в предвидения в чл. 428, ал. 1, изр. второ от ГПК двуседмичен срок за доброволно изпълнение на задължението, счита че допълнително адвокатско възнаграждение по чл. 10, т. 2 от НМРАВ не следва да бъде начислявано.

Сочи, че единствените предприети от пълномощника на взискателя действия са подаване на молба за образуване на изпълнително дело с посочване в същата на способа за изпълнението. В тази връзка не са налице основания за присъждане на хонорар по чл. 10, т.

2 от НМРАВ в заявения от взискателя размер.

Смята, че евентуално адвокатският хонорар по изпълнителното дело следва да бъде намален до минимално дължимия се за образуване на изпълнително дело, а именно в размер на 200,00 лева, като следва да бъде коригиран и размерът на начислената по т. 26 от Тарифата 1 за таксите и разноските към ЗЧСР пропорционална такса.

Взискателят, чрез пълномощника си, е изразил становище за неоснователност на жалбата.

Сочи, че по изпълнителното дело е приложен освен адвокатско пълномощно, също така на гърба му и Договор за правна защита и съдействие № 921849 от 03.02.2023г. в който изрично е записано, че сумите са заплатени в брой от клиента и взискател Адриан Н.

Кателиев на неговия адвокат М.Т.. Излага и съображения за размера на адв. възнаграждение.

ЧСИ е изложил мотиви за неоснователност на жалбата. Сочи, че сумарното адв. възнаграждение не надхвърля минималните размери по Наредба № 1/2004 г. МРАВ.

Съдът намери от фактическа страна следното:

Изпълнителното дело е образувано на 09.02.2029 г. въз основа на изпълнителен лист от 17.01.2023 г. ., издаден от Софийски районен съд срещу ЗАД „А.Б.", ЕИК ****.

На 10.02.2023 г. покана за доброволно изпълнение с изх. № 829/09.02.2023 г. е връчена на длъжника.

На 16.02.2023 г. е постъпило възражение от длъжника срещу разноските за адв. възнаграждение в изпълнителното производство, като се твърди тяхната недължимост, евентуално се сочи наличие на прекомерност.

С обжалваното постановление, връчено на длъжника на 22.02.2023 г., молбата е оставена без уважение.

При така установената фактическа обстановка съдът намери от правна страна следното:

Жалбата е подадена в срок, срещу подлежащ на обжалване акт по см. на чл.435, ал.2, т.7 от ГПК и следователно е допустима.

Разгледан по същество е основателна по следните съображения:

Съгласно т.1 от ТЪЛКУВАТЕЛНО РЕШЕНИЕ 6/2012 г., съдебни разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила възнаграждението. В договора следва да е вписан начина на плащане – ако е по банков път, задължително се представят доказателства за това, а ако е в брой, то тогава вписването за направеното плащане в договора за правна помощ е достатъчно и има характера на разписка.

Видно от документите намиращи се в изпълнително дело № 20239230400052, липсват доказателства относно договорено и изплатено на процесуалния представител на взискателя възнаграждение за образуване на изпълнителното дело и за процесуално представителство, защита и съдействие на страната.

В кориците на изпълнителното дело се намира единствено пълномощно, съдържащо упълномощителна сделка, но в него липсва договорка относно размера на възнаграждението му, както и относно извършено плащане.

Не се установява по делото да се намира сочения от ищеца договор за правна помощ, като видно от другите документи, листите са били копирани двустранно.

2

Жалбоподателят изрично се е позовал, а ЧСИ в мотивите не е взел становище относно довода за липса на документ установяващ плащането. Последният е изготвил преписката и я е изпратил на съда във вида, в която тя е била приобщена по делото.

Тъй като взискателят не е доказал да е извършил разноски за адвокатско възнаграждение, то такива не му се следват, налагащо отмяна на атакуваното постановление на ЧСИ в тази част.

Горното налага извода за основателност на жалбата .

По отношение на искането за разноски в настоящото производство съдът намери, че такива не се дължат. Страните не могат да претендират на общо основание присъждане на разноски за адвокатска защита в производството по чл. 248 ал.1 ГПК, предвид предмета му.

Интересът в това производство е свързан с разноските по делото, който е материален, но не и самостоятелен като предмет на адвокатска защита и не следва да се допуска комулиране на нови задължения за разноски на страните за адвокат в „процеса относно разноските” за който процес нормата на чл. 81 ГПК не се отнася . Противното ще противоречи на целта за закона , както и на уредбата на института по чл. 78 ГПК(опред №683/21.12.2015 г. по т.д.

№5089/2015 г. на III ГО на ВКС).

Тъй като предмета на настоящото производство е пряко свързан с производството по чл.248 ГПК, следва да се приложи даденото от ВКС разрешение.

С възражението е било направено искане за изменение на определената по т.26 от ТЗЧСИ пропоционална такса, по което искане липсва произнасяне. Следователно в тази част жалбата е преждевременна, тъй като липсва предмет на обжалване.

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Постановление с изх. № 1192/22 по изпълнително дело № 20239230400052 за отказ за изменение на постановление за разноски за адвокатско възнаграждение, инкорпорирано в ПДИ изх.№ 09.02.2023 г. в размер на 500 лв., като вместо това постановява:

ОТМЕНЯ постановление за разноски за адвокатско възнаграждение, инкорпорирано в ПДИ изх.№ 09.02.2023 г., в размер на 500 лв.

Оставя без разглеждане жалбата срещу Постановление с изх. № 1192/22 по изпълнително дело № 20239230400052 в частта относно пропорционалната такса по т.26 от ТЗЧСИ Решението подлежи на обжалване само по отношение на прекратителната част, имаща характер на определение, в 1 седм. срок пред САС.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

3

2. _______________________

4