Решение № 44 от 21.01.2022, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Търговско дело 1518/2021
- Вид
- Решение № 44
- Подписан
- 21.01.2022
- В сила
- 29.01.2022
- Състав
- Райна Стефанова
Други актове по делото
- Решение № 377 от 21.03.2023 · Райна Стефанова
Цитирани разпоредби
- чл.161 · Граждански процесуален кодекс
- чл.80 · Граждански процесуален кодекс
- чл.38, ал. 9, т.2 · Закон за счетоводството
- чл.14 · Закон за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел
- чл.608 · Търговски закон
- чл.608, ал.1 · Търговски закон
- чл. 608, ал. 3 · Търговски закон
- чл. 608, ал. 4 · Търговски закон
- чл. 625 и сл. · Търговски закон
- чл. 629б · Търговски закон
- чл.631 · Търговски закон
- чл.632 ал.1 · Търговски закон
- чл.632, ал.4 · Търговски закон
- чл.634в ал.1 · Търговски закон
РЕШЕНИЕ
№ 44 гр. София, 21.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-19, в публично при закрити врати заседание на двадесет и първи декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател: Райна Стефанова при участието на секретаря Маргарита Ив. Димитрова като разгледа докладваното от Райна Стефанова Търговско дело № 20211100901518 по описа за 2021 година
Производството е по чл. 625 и сл. от ТЗ
Производството е образувано по молба на „С.-**” ЕООД, ЕИК *******, с адрес: гр. Враца, ул. *******, представлявано от управителя К.И.Н., чрез адв. М.Й.- САК, с правно основание чл. 625 от ТЗ за постановяване на решение за откриване на производство по несъстоятелност по отношение на ответника „К.“ ООД, с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр.
София, р-н. К.П., бул. „*******, бл. *******, офис **, поради неплатежоспособност и при условията на евентуалност – свръхзадълженост.
Молителят твърди, че има вземания към ответника, установени с влязло в сила на 03.05.2019г. съдебно решение, постановено по гр.д. №22873/2016г. на СРС, 66 с-в, потвърдено от СГС, IV-А състав по възз. гр.дело №11363/2018г. Тези вземания произтичали от извършени по заявка на ответното дружество транспортни услуги - осъществен международен превоз на стоки с дестинации България- Германия и Германия-Гърция в периода м. ноември 2015г. – м. януари 2016 г., за което били издадени фактури с №№1000014439/13.11.2015г.,
1000014556/24.11.2015г.,
1000014778/07.12.2015г., 1000015106/12.01.2016г., на обща стойност 13 372,78 лева.
Посочва, че въз основа на влязлото в сила решение е издаден изпълнителен лист и е образувано изпълнително дело №20198380405598 при ЧСИ М.Б. с рег. № 383 в КЧСИ, но въпреки получаване на поканата за доброволно изпълнение и наложените запори от ЧСИ длъжникът не е погасил вземането, възлизащо на 24 905,53 лева към 17.02.2021г.
1
Излагат се твърдения, че ответникът е в трайна невъзможност да изплати дълга си. Сочи се, че дружеството има задължения към държавата и частни лица, както и че е ответник по много дела, образувани пред СГС и приключили в полза на ищцовата страна. Твърди, че от публикуваните в ТРРЮЛНЦ годишни финансови отчети на дружеството за 2018г. и 2019г. се установява, че пасивите надвишават активите, следователно имуществото е недостатъчно за покриване на паричните задължения. Освен това сочи, че собственият капитал на дружеството е по- малко от 1/200 част от общия размер на задълженията му, от което следва свръхзадълженост на дружеството.
Поддържа се, че от 01.08.2018г. дружеството е спряло плащанията напълно и може да се приеме, че от тогава е неплатежоспособно, съгласно презумпцията на чл. 608, ал. 3 ТЗ.
Направено е искане за присъждане на направените от молителя съдебно-деловодни разноски.
По делото са събрани писмени доказателства. Приета е ССчЕ.
Ответното дружеството не взема становище по молбата.
Съдът, след като взе предвид доводите на страните и събраните по делото доказателства и ги прецени отделно и в тяхната съвкупност, намери за установено от фактическа страна следното:
Н а 28.03.2017г. е постановено съдебно решение по гр.д. №22873/2016г., 66 с-в., СРС, с което „К.” ООД е осъдено да заплати на „С.-**” ООД сумата от 13 372,78 лева, представляваща общият размер на неплатени превозни възнаграждения, за които са издадени фактури с №№1000014439/13.11.2015г., 1000014556/24.11.2015г.,
1000014778/07.12.2015г.,1000015106/12.01.2016г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 25.04.2016г. до окончателното изплащане на сумите. Съдебното решение е обжалвано и потвърдено с окончателно решение на СГС от 03.05.2019г., постановено по въззивно гр. дело №11363/2018г., IV-а състав.
Молителят „С.-**” ООД се е снабдило с изпълнителен лист от 17.10.2019 година срещу ответника за присъдените с горепосочените съдебни решения суми и е образувало изпълнително дело № 20198380405598 за събирането им при ЧСИ М.Б., с рег.№ 838 в КЧСИ , с район на действие СГС. Видно от приложеното по настоящото дело Удостоверение с Изх. №13992/17.02.2021г., изпълнителното дело е висящо, като на 04.11.2019г. са наложени запори върху банковите сметки на „К.” ООД в „У.Б.” АД и в „Т.Б. Д” АД.
Отбелязано е, че в хода на производството не са постъпвали и не са разпределяни суми.
От постъпилата от Агенцията по вписванията справка, се установява, ч е „К.” ООД н е е вписано като носител на вещни права по отношение на 2 недвижими имоти на територията на Р България.
От писмо на МВР, СДВР, отдел „Пътна полиция“, се установява, че в Централната база на АИС-КАТ към 14.09.2021г. няма данни „К.” ООД да е регистрирано като собственик на пътни превозни средства.
Съгласно постъпилото по делото писмо от НАП ответното дружество е подало годишни данъчни декларации за 2017г. и 2018г. като няма данни за подадени такива за финансовите 2019г и 2020г. Приложена е справка за общите задължения на „К.” ООД към 21.09.2021г., от която се установява, че дружеството има задължения в размер на 200 лева, които подлежат на разпределение от публичен изпълнител. Посочено е, че на ответника са били издадени два броя ревизионни актове, съответно от 2016г и от 2018г., които са били отменени с решения на Директора на дирекция Обжалване и данъчноосигурителна практика”, гр. София. Срещу „К.” ООД няма започнато принудително изпълнение и не са наложени обезпечителни мерки.
По делото е назначена и приета ССчЕ, във връзка с установяване действителното финансово състояние на длъжника и изследването на показателите на ликвидност и финансова задлъжнялост.
Вещото лице е възприело, че последният обявен в ТР по партидата на дружеството годишен финансов отчет е за 2017г.
Предвид подадените от дружеството ГДД и ГФО за финансовите 2014г., 2015г., 2016г. и 2017г. вещото лице е изчислило следните стойности за показателите за ликвидност: обща ликвидност (референтни стойности 1-3), бърза ликвидност ( референтни стойности 0.5 - 1.5), незабавна ликвидност (референтни стойности 0.7 - 0.9), абсолютна ликвидност (референтни стойности 0.2- 0.5):
31.12.2014г.
31.12.2015г.
31.12.2016г.
31.12.2017г.
К. на обща ликвидност
0.9270
0.9776
1.0117
1.0175
К. на бърза ликвидност
0.9271
0,9776
1.0117
1.0175
К. на незабавна ликвидност
0.0215
0.0135
0.1053
0.1111
К на абсолютна ликвидност
0.0215
0.0135
0.1053
0.1111
Изчисленият от вещото лице коефициент на финансова автономност трайно намалява като към 31.12.2017г. е приблизително равен на нула (0,0174) и отразява пълно превишение на задълженията спрямо собствения капитал. Дружеството не е в състояние да осигурява нормално разплащане с кредиторите. Стойностите на коефициентите на задлъжнялост през 2016г. и 2017г. отразяват изцяло зависимостта на дружеството от външни източници на средства.
Вещото лице е установило, че видно от Отчета за приходи и разходи към ГФО за 2017г. и ГДД за 2017г., нетните приходи от продажби на 3 ответното дружество е нулева величина. Видно от ГДД за 2018г. нетните приходи от продажби са в размер на 300 лева. С оглед тези констатации вещото лице е направило заключение, че през 2017г. и 2018г. дружеството не е упражнявало търговската си дейност.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:
Спирането на плащанията е един от белезите на неплатежоспособността.
Съгласно презумпцията на чл. 608, ал. 4 ТЗ неплатежоспособността се предполага и ако по изпълнителното производство, образувано за изпълнение на влязъл в сила акт на кредитора, подал молба по чл. 625 ТЗ, вземането е останало изцяло или частично неудовлетворено в рамките на 6 месеца след получаване на поканата или на съобщението за доброволно изпълнение.
Приема се, че след като длъжникът не изпълнява едно вече безспорно по своя характер вземане в достатъчен срок, въпреки образувано от кредитора производство по индивидуално принудително изпълнение, причината за това е обективна, а не субективна.
С оглед гореизложеното и при съвкупна преценка на всички доказателства по делото, съдът приема, че е налице вземане по търговска сделка срещу „К.“ ООД, установено с влязло в сила съдебно решение, което обуславя материално-правната легитимация на кредитора да предяви молбата по чл.625 от ТЗ. До датата на изготвяне на заключението не се установи да са извършвани погашения на задълженията.
Разпечатката съдържа 60 от 109 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/6e5fb5b0-46bf-414e-94d6-8e4566e8c6ac