Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 44 от 21.01.2022, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Търговско дело 1518/2021
Вид
Решение № 44
Подписан
21.01.2022
В сила
29.01.2022
Състав
Райна Стефанова

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 44 гр. София, 21.01.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-19, в публично при закрити врати заседание на двадесет и първи декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Райна Стефанова при участието на секретаря Маргарита Ив. Димитрова като разгледа докладваното от Райна Стефанова Търговско дело № 20211100901518 по описа за 2021 година

Производството е по чл. 625 и сл. от ТЗ

Производството е образувано по молба на „С.-**” ЕООД, ЕИК *******, с адрес: гр. Враца, ул. *******, представлявано от управителя К.И.Н., чрез адв. М.Й.- САК, с правно основание чл. 625 от ТЗ за постановяване на решение за откриване на производство по несъстоятелност по отношение на ответника „К.“ ООД, с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр.

София, р-н. К.П., бул. „*******, бл. *******, офис **, поради неплатежоспособност и при условията на евентуалност – свръхзадълженост.

Молителят твърди, че има вземания към ответника, установени с влязло в сила на 03.05.2019г. съдебно решение, постановено по гр.д. №22873/2016г. на СРС, 66 с-в, потвърдено от СГС, IV-А състав по възз. гр.дело №11363/2018г. Тези вземания произтичали от извършени по заявка на ответното дружество транспортни услуги - осъществен международен превоз на стоки с дестинации България- Германия и Германия-Гърция в периода м. ноември 2015г. – м. януари 2016 г., за което били издадени фактури с №№1000014439/13.11.2015г.,

1000014556/24.11.2015г.,

1000014778/07.12.2015г., 1000015106/12.01.2016г., на обща стойност 13 372,78 лева.

Посочва, че въз основа на влязлото в сила решение е издаден изпълнителен лист и е образувано изпълнително дело №20198380405598 при ЧСИ М.Б. с рег. № 383 в КЧСИ, но въпреки получаване на поканата за доброволно изпълнение и наложените запори от ЧСИ длъжникът не е погасил вземането, възлизащо на 24 905,53 лева към 17.02.2021г.

1

Излагат се твърдения, че ответникът е в трайна невъзможност да изплати дълга си. Сочи се, че дружеството има задължения към държавата и частни лица, както и че е ответник по много дела, образувани пред СГС и приключили в полза на ищцовата страна. Твърди, че от публикуваните в ТРРЮЛНЦ годишни финансови отчети на дружеството за 2018г. и 2019г. се установява, че пасивите надвишават активите, следователно имуществото е недостатъчно за покриване на паричните задължения. Освен това сочи, че собственият капитал на дружеството е по- малко от 1/200 част от общия размер на задълженията му, от което следва свръхзадълженост на дружеството.

Поддържа се, че от 01.08.2018г. дружеството е спряло плащанията напълно и може да се приеме, че от тогава е неплатежоспособно, съгласно презумпцията на чл. 608, ал. 3 ТЗ.

Направено е искане за присъждане на направените от молителя съдебно-деловодни разноски.

По делото са събрани писмени доказателства. Приета е ССчЕ.

Ответното дружеството не взема становище по молбата.

Съдът, след като взе предвид доводите на страните и събраните по делото доказателства и ги прецени отделно и в тяхната съвкупност, намери за установено от фактическа страна следното:

Н а 28.03.2017г. е постановено съдебно решение по гр.д. №22873/2016г., 66 с-в., СРС, с което „К.” ООД е осъдено да заплати на „С.-**” ООД сумата от 13 372,78 лева, представляваща общият размер на неплатени превозни възнаграждения, за които са издадени фактури с №№1000014439/13.11.2015г., 1000014556/24.11.2015г.,

1000014778/07.12.2015г.,1000015106/12.01.2016г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 25.04.2016г. до окончателното изплащане на сумите. Съдебното решение е обжалвано и потвърдено с окончателно решение на СГС от 03.05.2019г., постановено по въззивно гр. дело №11363/2018г., IV-а състав.

Молителят „С.-**” ООД се е снабдило с изпълнителен лист от 17.10.2019 година срещу ответника за присъдените с горепосочените съдебни решения суми и е образувало изпълнително дело № 20198380405598 за събирането им при ЧСИ М.Б., с рег.№ 838 в КЧСИ , с район на действие СГС. Видно от приложеното по настоящото дело Удостоверение с Изх. №13992/17.02.2021г., изпълнителното дело е висящо, като на 04.11.2019г. са наложени запори върху банковите сметки на „К.” ООД в „У.Б.” АД и в „Т.Б. Д” АД.

Отбелязано е, че в хода на производството не са постъпвали и не са разпределяни суми.

От постъпилата от Агенцията по вписванията справка, се установява, ч е „К.” ООД н е е вписано като носител на вещни права по отношение на 2 недвижими имоти на територията на Р България.

От писмо на МВР, СДВР, отдел „Пътна полиция“, се установява, че в Централната база на АИС-КАТ към 14.09.2021г. няма данни „К.” ООД да е регистрирано като собственик на пътни превозни средства.

Съгласно постъпилото по делото писмо от НАП ответното дружество е подало годишни данъчни декларации за 2017г. и 2018г. като няма данни за подадени такива за финансовите 2019г и 2020г. Приложена е справка за общите задължения на „К.” ООД към 21.09.2021г., от която се установява, че дружеството има задължения в размер на 200 лева, които подлежат на разпределение от публичен изпълнител. Посочено е, че на ответника са били издадени два броя ревизионни актове, съответно от 2016г и от 2018г., които са били отменени с решения на Директора на дирекция Обжалване и данъчноосигурителна практика”, гр. София. Срещу „К.” ООД няма започнато принудително изпълнение и не са наложени обезпечителни мерки.

По делото е назначена и приета ССчЕ, във връзка с установяване действителното финансово състояние на длъжника и изследването на показателите на ликвидност и финансова задлъжнялост.

Вещото лице е възприело, че последният обявен в ТР по партидата на дружеството годишен финансов отчет е за 2017г.

Предвид подадените от дружеството ГДД и ГФО за финансовите 2014г., 2015г., 2016г. и 2017г. вещото лице е изчислило следните стойности за показателите за ликвидност: обща ликвидност (референтни стойности 1-3), бърза ликвидност ( референтни стойности 0.5 - 1.5), незабавна ликвидност (референтни стойности 0.7 - 0.9), абсолютна ликвидност (референтни стойности 0.2- 0.5):

31.12.2014г.

31.12.2015г.

31.12.2016г.

31.12.2017г.

К. на обща ликвидност

0.9270

0.9776

1.0117

1.0175

К. на бърза ликвидност

0.9271

0,9776

1.0117

1.0175

К. на незабавна ликвидност

0.0215

0.0135

0.1053

0.1111

К на абсолютна ликвидност

0.0215

0.0135

0.1053

0.1111

Изчисленият от вещото лице коефициент на финансова автономност трайно намалява като към 31.12.2017г. е приблизително равен на нула (0,0174) и отразява пълно превишение на задълженията спрямо собствения капитал. Дружеството не е в състояние да осигурява нормално разплащане с кредиторите. Стойностите на коефициентите на задлъжнялост през 2016г. и 2017г. отразяват изцяло зависимостта на дружеството от външни източници на средства.

Вещото лице е установило, че видно от Отчета за приходи и разходи към ГФО за 2017г. и ГДД за 2017г., нетните приходи от продажби на 3 ответното дружество е нулева величина. Видно от ГДД за 2018г. нетните приходи от продажби са в размер на 300 лева. С оглед тези констатации вещото лице е направило заключение, че през 2017г. и 2018г. дружеството не е упражнявало търговската си дейност.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

Спирането на плащанията е един от белезите на неплатежоспособността.

Съгласно презумпцията на чл. 608, ал. 4 ТЗ неплатежоспособността се предполага и ако по изпълнителното производство, образувано за изпълнение на влязъл в сила акт на кредитора, подал молба по чл. 625 ТЗ, вземането е останало изцяло или частично неудовлетворено в рамките на 6 месеца след получаване на поканата или на съобщението за доброволно изпълнение.

Приема се, че след като длъжникът не изпълнява едно вече безспорно по своя характер вземане в достатъчен срок, въпреки образувано от кредитора производство по индивидуално принудително изпълнение, причината за това е обективна, а не субективна.

С оглед гореизложеното и при съвкупна преценка на всички доказателства по делото, съдът приема, че е налице вземане по търговска сделка срещу „К.“ ООД, установено с влязло в сила съдебно решение, което обуславя материално-правната легитимация на кредитора да предяви молбата по чл.625 от ТЗ. До датата на изготвяне на заключението не се установи да са извършвани погашения на задълженията.