Определение № 629 от 18.02.2021, Окръжен съд - Варна
- Съд
- Окръжен съд - Варна
- Дело
- Въззивно гражданско дело 393/2021
- Вид
- Определение № 629
- Подписан
- 18.02.2021
- В сила
- 18.02.2021
- Състав
- Светла Величкова Пенева, Невин Реджебова Шакирова, Красимир Тодоров Василев
Цитирани разпоредби
- чл. 124, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 140, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 202 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 259, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 260 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 261 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 267, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 9 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 11, ал. 2 · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
Личните данни в текста са заличени.
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 629 гр. Варна , 17.02.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ в закрито заседание на седемнадесети февруари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:
Членове:
Светла В. Пенева
Красимир Т. Василев
Невин Р. Шакирова като разгледа докладваното от Невин Р. Шакирова Въззивно гражданско дело № 20213100500393 по описа за 2021 година
Производството е по реда на глава ХХ от ГПК.
Образувано е по повод въззивна жалба на П. Т. Т. и К. Ю. Т. срещу Решение № 261228 от 16.11.2020г. по гр.д. № 4259/2018г. по описа на ВРС, 42-ри състав, с което на основание чл. 124, ал. 1 от ГПК е прието за установено по отношение на въззивниците, че И. Р. К. с ЕГН **********, А. Р. К. с ЕГН **********, А. П. С. с ЕГН **********, В. Г. Б. с ЕГН **********, С. Г. С. с ЕГН **********, Н. П. Б. с ЕГН **********, А. Н. Г. с ЕГН **********, М. Г. Б. с ЕГН **********, В. Г. Е. с ЕГН **********, Н. Г. Н. с ЕГН **********, А. К. Н. с ЕГН ********** и К. К. К. с ЕГН ********** са собственици на недвижим имот, находящ се в землището на гр. Варна, м. „Маница“, представляващ Поземлен имот с идентификатор *** по КККР на гр. Варна, одобрени със Заповед № РД-18-92/14.10.2008г. на ИД на АГКК, с площ от 7398 кв.м. и при граници: поземлени имоти с ид. ***, ***, ***, ***,
***, *** и ***, като всеки притежава идеални части от правото на собственост върху описания имот,както следва: И. Р. К. – 1/20 ид.ч.; А. Р. К. – 1/20 ид.ч.; А. П. С. – 1/30 ид.ч.; В. Г. Б. – 1/30 ид.ч.; С. Г. С. – 1/30 ид.ч.; Н. П. Б. – 2/10 ид.ч.;
А. Н. Г. – 1/10 ид.ч.; М. Г. Б. – 1/30 ид.ч.; В. Г. Е. – 1/30 ид.ч.; Н. Г. Н. – 1/30 ид.ч.; А. К. Н. – 1/10 ид.ч. и К. К. К. – 1/10 ид.ч.
Решението е постановено при участието на К. А. Н. с ЕГН **********, в качеството й на трето лице помагач на страната на ответниците. на
Въззивната жалба е основана на оплаквания за неправилност и незаконосъобразност решението, като постановено в нарушение на материалния закон и на 1 съдопроизводствените правила. Съдържа доводи, че по делото не е установена по категоричен начин идентичността на възстановения на наследниците на Г. П.
Г. имот с Решение № 1609/06.10.2008г. на ОСЗ – Варна и закупения от въззивниците с договора по НА № 141/2014г. и процесен недвижим имот. От установеното от експертното заключение, че процесният имот попада в м. „Маница“, в землището на кв. „Виница“, каквато местност съществува и в землището на гр. Варна, както и в землището на с.
Куманово, Община Аксаково, както и че наследодателят Г. П. Г. е бивш жител на с. Еникьой/с. Куманово, общ. Аксаково, като придобития от него имот по договора за доброволна делба от 1919г. е описан като намиращ се в землището на с. Еникьой, с посочена граница „кестрички ниви“ /нивите на с- Виница/, следва да се приеме, че не е налице идентичност между имота, придобит от наследодателя на ищците и процесния имот, придобит от ответниците. При цялостно кредитиране заключението на вещото лице по СТЕ, съдът не е съобразил, че с решението по чл. 11, ал. 2 от ЗСПЗЗ на наследниците на Г.
Г. е признато правото да възстановят собствеността върху земеделски земи, находящи се в землището на гр. Варна, а в решението на ОСЗ е постановено възстановяване на имот в землището на с. Виница. Това са две самостоятелни землища и във всяка има м.
„Маница“, но и в двете няма м. „Ташлъ тепе“, каквато местност обаче има в землището на с.
Куманово, общ. Аксаково. В този смисъл заключението на вещото лице не е обосновано и противоречи на констатациите на експерта. На основание чл. 202 от ГПК поради това заключението следва да се обсъди заедно с другите доказателства по делото. От НА № 188/1919г. се установява, че към този момент са съществували като две отделни местности м. „Маница“ и м. „Тащлъ тепе“, които са различни местности и не се припокриват.
Решението по чл. 11, ал. 2 от ЗСПЗЗ е непротивопоставимо на въззивниците, а основният спор по делото е доколко възстановеният на наследниците имот е идентичен с придобития от наследодателя по силата на договора за доброволна делба от 1919г. и дали последния е идентичен с процесния имот. Възстановеният на ищците имот в м. „Маница“ вместо имота в м. „Ташлъ тепе“ /Ташлъка“ в землището на с. Куманово, общ. Аксаково не е идентичен с придобития от наследодателя им имот на соченото придобивно основание – липсва съвпадение по землища, местности, по конфигурация и по граници. От друга страна, от момента на придобиване на имота от Петя Терзийска, тя го владее и стопанисва; трасирала го е; провела е процедура за проучване за външно ел.захранване; сключила е предварителен договор за присъединяване на обект към ЕРМ. Както тези възражения, така и събраните по делото гласни доказателства не са обсъдени от ВРС във връзка с наведеното възражение за придобиване по давност. Отправили искане поради всичко изложено за постановяване на решение, с което обжалваното такова да се отмени и предявените искове с извод за неоснователност да се отхвърлят.
В отговор на жалбата въззиваемите страни оспорват доводите в нея. Изложили съображения, че землищните граници на населените места преди сто години не са били 2 точно установени, като границите на отделните землища и местности частично се застъпват и припокриват. Процесният имот на север граничи със сегашната землищна граница на землището на с. Куманово, общ. Аксаково, като за съда по иска по чл. 11, ал. 2 от ЗСПЗЗ, както и за административния орган, постановил позитивно решение в тяхна полза не е имало съмнение, че възстановения имот е този по делбата от 1919г. при съвпадение на една граница. От заключението на СТЕ е установено от друга страна, че праводателят на ответниците не е имал имот, сходен на процесния, а произволно е настанен в чужд имот. Не е установено и владение, осъществено от ответниците и праводателите им с изискуемите от закона характеристики спрямо собствениците на имот, поради което не е налице и придобиване на оригинерно основание. Отправили искане за постановяване на решение, с което обжалваното такова се потвърди като правилно.
В отговор на жалбата третото лице помагач изложило съображения за основателност на жалбата. Заявило, че от закупуването на имота от нея на 19.07.2013г. до завеждане на исковата молба срещу правоприемниците й на 23.08.2018г. е изтекъл период, достатъчен за придобиване на имота на основание кратка давност. Както тя, така и ответниците по делото са добросъвестни владелци, упражнили фактическа власт с намерение за придобиване. А нейния праводател Шидер Йорданов Шидеров е владял имота повече от 10 години необезпокояван. С тези доводи отправила искане за отмяна на обжалваното решение и отхвърляне на исковете.
На основание чл. 267, ал. 1 от ГПК при служебна проверка съдът констатира, че въззивната жалба е допустима. Депозирана е от активно легитимирани страни по делото, имащи правен интерес от обжалването, в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК и отговаря на съществените изисквания за редовност по чл. 260 и чл. 261 от ГПК. Делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание.
Мотивиран от така изложените съображения, Варненски окръжен съд ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА производството по делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 22.03.2021г. от 09:30 часа, за която дата и час да се призоват страните по делото и третото лице помагач.
НАПЪТВА на основание чл. 273 вр. чл. 140, ал. 3 от ГПК страните към медиация или към спогодба, като указва на същите, че постигането на спогодба посредством взаимни отстъпки от страна на всяка от тях ще доведе до бързото и ефективно уреждане на спора по между им и ще благоприятства процесуалните и бъдещите извънпроцесуални взаимоотношения по между им. При приключване на делото със спогодба половината от 3 внесената държавна такса се връща на ищеца, на основание чл. 78, ал. 9 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
4