Определение № 724 от 30.11.2023, Окръжен съд - Шумен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 724 гр. Шумен, 30.11.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ I, в закрито заседание на тридесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Мирослав Г. Маринов

Членове:

Р. Ив. ХаджиИ.

Петранка Б. Петрова като разгледа докладваното от Р. Ив. ХаджиИ. Въззивно частно гражданско дело № 20233600500462 по описа за 2023 година

Производството е по чл.274 и следващите от ГПК.

Образувано е по две въззивни жалби /имащи характер на частни жалби/: въззивна жалба вх.№3351/26.09.2023 г. /по ел.поща на 25.09.2023 г./ от адв. С. М. при ШАК, процесуален представител на Е. И. Г., против решение № 134/11.08.2023г. по гр.д.№ 460/2021г. на ВПРС /имащо характер на определение/, с което е допълнено решение №105/30.06.2023г. /поправено с решение № 133/10.08.2023г./ по гр.д. №460/2021г. на ВПРС, в частта за разноските, като е осъдено „Р. Експорт“ ЕООД да заплати на Е. И. Г. сумата 347.60лв. разноски на основание чл.78, ал.1 от ГПК. Излага, че неправилно районния съд присъдил адвокатското възнаграждение за защита по първоначалния иск по чл.221, ал.2 КТ за оказана безплатна правна помощ на основание чл.38, ал.2 във вр. чл.38, ал.1, т.2 ЗА и чл.78, ал.3 ГПК в размер на 347,60лв., в полза на страната, вместо в полза на адвоката.

Втората въззивна жалба вх.№335/26.09.2023 г. /по ел.поща на 25.09.2023 г./ от адв.Ст.М. при ШАК, процесуален представителна Е. И. Г. е против определение № 355/11.08.2023 г. по гр.д.№ 460/2021г. на ВПРС, с което е оставена без уважение молба вх.

№2492/17.07.2023 г. на Е. И. Г., чрез пълномощника й адв.С. М. от ШАК по чл.248 от ГПК за изменение на решение №105/30.06.2023г., по гр.д.№460/2021 г. на ВПРС, в частта му за разноските, като неоснователна. Жалбоподателят твърди, че атакуваното определение не съдържало посочените в чл.254 ГПК реквизити, поради което същото следва да бъде обезсилено и делото върнато на първоинстанционния съд за произнасяне по всички предявени искания с правно основание чл.248 ГПК. Съдът не обсъдил в чия полза следва да бъдат присъдени разноските по чл.38, ал.2 вр. чл.38, ал.1, т.2 ЗА във вр. с чл.78, ал.1 ГПК в размер на 710 лв. В случая, че съдът прецени искането за обезсилване на определението за неоснователно, моли да измени произнасянето на районния съд, като присъди направените разноски в размер на 710 лв. по иска с правно основание чл.344, ал.1, т.1 КТ, във вр. чл.38, ал.2 вр. ал.1, т.2 ЗА в полза на адвоката, вместо на страната.

1

На следващо място счита, че определението, с което е отхвърлено искането за изменение на решението в частта за разноските на основание чл.78, ал.3 ГПК направени от „Р. Експорт“ ЕООД в размер на 300 лв., за защита срещу насрещния иск по чл.344, ал.1, т. 4 КТ противоречи на закона. Съдът вместо да присъди част от адвокатското възнаграждение, за защита само по отхвърления иск по чл.344, ал.1, т.4 КТ, присъдил всички разноски за възнаграждение за един адвокат /300лв./ направени от „Р. Икспорт“ ЕООД, включително тези по уважения срещу нея насрещен иск и отхвърления предявен от нея иск - по чл.344, ал.1, т.1 КТ и по чл.221, ал.2 КТ. На второ място, уговореният в договора за правна защита и съдействие № 31/24.04.2023 г. размер на адвокатското възнаграждение противоречал на закона – чл.36, ал.2 изр.2 ЗА вр. с чл.7, ал.1, т.2 чл.7 ал.1, т.1 и т.4 от НМРАВ. Поради това уговорката била нищожна на основание чл.26, ал.1 пр.1 ЗЗД във вр. с чл.36, ал.2 ЗА. Тази нищожност на основание чл.26, ал.4 пр.1 ЗЗД не влечала нищожност на договора за правна защита и съдействие, поради заместването й по право от чл.36, ал.3 ЗА – предвиждащ в случаите на липа на договор определяне на възнаграждението от Адвокатския съвет по искане на адвоката или клиента, което в случая отсъствало. Предвид изложеното моли съдът да отмени в тази част определението като неправилно и да отхвърли искането на „Р.

Експорт“ ЕООД за присъждане на разноски съразмерно с отхвърлената част от насрещния иск по чл.344, ал.1 т.4 КТ.

Възиваемата страна „Р. Експорт“ ЕООД не е депозирала отговор на жалбите и не е взела становище по тяхната основателност.

Жалбите са подадени в срок, от надлежна страна, против подлежащи на обжалване актове на първоинстанционния съд, при наличието на правен интерес, поради което са процесуално допустими.

Съдът, като обсъди доводите изложени в жалбата и прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

Производството пред ВПРС е образувано по предявен първоначален иск от „Р.

Експорт“ ЕООД срещу Е. И. Г., с пр. осн. чл.221, ал.2 КТ, с цена на иска 1680лв. С първоначалния иск са съединени за общо разглеждане и два насрещни иска от Е. И. Г. против „Р. Експорт“ ЕООД, с пр. осн. чл.344, ал.1, т.1 и чл.344, ал.1 т.4 от КТ.

С решение № 105/30.06.2023 г. по гр.д. № 460/2021 г. на ВПРС, първоначалният иск по чл.221, ал.2 КТ е отхвърлен, а от насрещните искове – първият по чл.344, ал.1, т.1 КТ е уважен, а вторият по чл.344, ал.1, т.4 КТ е отхвърлен. Със същия съдебен акт съдът се е произнесъл по разноските, както следва: осъдил е „Р. Експорт“ ЕООД да заплати на Е. И. Г. сумата 710 лв. на осн. чл.78, ал.1 ГПК /по уважения насрещен иск по чл.344, ал.1, т.1 КТ/; Е.

И. Г. да заплати на „Р. Експорт“ ЕООД, сумата 300 лв. на основание чл. 78, ал. 3 ГПК /по отхвърления насрещен иск по чл.344, ал.1 т.4 КТ/.

Постъпила е молба вх.№ 2492/17.07.2023 г. от Е. Г., чрез пълномощника си адв. М., с искане за допълване на решението на основание чл.250 ГПК, а именно: да бъде осъдено “Р.

Експорт“ ЕООД да заплати на адв. М. на осн. чл.38, ал.2 ЗА сумата от 347,60лв. разноски по иска по чл.221, ал.2 КТ /т.ІІ от молбата/. Със същата молба е заявено искане на основание 2 чл.248 ГПК да бъде изменено решението, в частта за разноските, като бъде осъдено „Р.

Експорт“ ЕООД да заплати на адв. М., сумата от 710 лв. на основание чл.38, ал.2 ЗА по иска по чл.344, ал.1, т.1 КТ, вместо постановеното от съда, сумата да бъде платена в полза на страната Е. Г. /т.ІІІ от молбата/. На второ място е заявено искане за изменение на решението в частта, с която в полза на „Р. Експорт“ ЕООД са присъдени разноски в размер на 300 лв. за адвокатско възнаграждение, като в тази част решението бъде отменено.

С решение № 134/10.08.2023 г. по гр.д. № 460/2021 г. на ВПРС по чл.250 ГПК, съдът е допълнил решението си в частта за разноските, като осъдил „Р. Експорт“ ЕООД да заплати на Е. И. Г. сумата 347,60лв. разноски по делото на основание. чл.78, ал.1 ГПК /по отхвърления първоначален иск по чл.221, ал.2 КТ/.

По останалата част от молбата съдът се е произнесъл с определение № 355/11.08.2023 г. по гр.д.№ 460/2021г., с което оставил без уважение молбата вх.№2492/17.07.2023г. на Е. И.

Г., действаща чрез пълномощника си адв.Ст.М. от ШАК, за изменение на решение №105/30.06.2023г. по гр.д.№460/2021 г. на ВПРС на основание чл.248 ГПК. Съдът е приел, че няма основание за промяна на изводите си.

Видно от приложеното по делото адвокатско пълномощно и договор за правна защита и съдействие на Е. И. Г. от адв. С. М., по исковете по чл.221, ал.2 КТ и по чл.344, ал.1, т.1 и чл.344, ал.1, т.4 от КТ, е отразено, че адвоката оказва правна помощ безплатно на основание чл.38, ал.1, т.2 КТ.

Видно от приложените два броя пълномощни и договори за правна защита и съдействие „Р. Експорт“ ЕООД е представлявана в производството пред първа инстанция от двама адвокати. В първия договор от 23.07.2021 г. е отразено платено адвокатско възнаграждение в размер на 700 лв. на адв. В. Б. за процесуално представителство, защита и съдействие по иска с правно основание чл.221,ал.2 от КТ, а във вторият договор от 24.04.2023г. е отразено платено в брой адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв. за защита по гр.д.№ 460/2021г. на ВПРС на адв. Д. И.. С представения списък на разноските по чл.80 ГПК ищцата е претендирала заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 700 лв..

С оглед така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни излови:

По първата жалба, против решение № 134/11.08.2023 г. по гр.д.№ 460/2021г. на ВПРС, съдът намира същата за основателна, поради което следва да бъде уважена.

С решението по чл.250 ГПК /имащо характер на определение по чл.248 ГПК/ съдът е присъдил разноски в полза на ответницата по първоначалния иск по чл.221, ал.2 КТ Е. И. Г. в размер на 347,60лв. –представляващи адвокатско възнаграждение, с оглед изхода на делото по този иск /отхвърлен/. Неправилно адвокатското възнаграждение е присъдено в полза на представляваната страна, а не в полза на адвоката, доколкото адв. С. М. е оказвал безплатна адвокатска защита и съдействие, на основание чл.38, ал.1, т.2 ЗА. Според чл.38, ал.2 ЗА при оказана безплатна адвокатска помощ и съдействие на материално затруднено 3 лице /какъвто е случая/, ако насрещната страна бъде осъдена за разноски, адвокатът има право на адвокатско възнаграждение в размер не по-нисък от предвидения в наредбата, като съдът осъжда другата страна да го заплати. Следователно възнаграждението се дължи на адвоката, оказал безплатната правна помощ, а не на представляваната страна. Още повече, че това възнаграждение не е заплатено от страната и не представлява разход за нея.

Предвид изложеното и на основание чл.38, ал.2 вр. с ал.1, т.2 ЗА ще следва решението да бъде отменено, като бъде постановено друго, с което в полза на адв. М. да бъде присъдено адвокатско възнаграждение за защита по първоначалния иск по чл.221, ал.2 КТ в размер на 347,60 лв., определено съгласно чл.7, ал.2, т.2 от НМРАВ в редакцията й от ДВ бр.№68/2020 г.

По отношение на втората жалба – с вх.№3352/26.09.2023 г., срещу определение № 355/11.08.2023 г. по гр.д.№ 460/2021г. на ВПРС, съдът намира следното:

Настоящата инстанция намира за неоснователно възражението на жалбоподателя за недопустимост на атакуваното определение, поради отсъствие на предписаното в закона съдържание по чл.254 ГПК. В случая няма липсващи реквизити от предписаното в закона съдържание, а според чл.254, ал.1 ГПК исканията на страните и обстоятелствата по делото във връзка с тях се посочват в мотивите, доколкото това е необходимо. Ето защо искането определението да бъде обезсилено и делото върнато на първоинстанционния съд за повторно произнасяне следва да бъде оставено без уважение.

Съдът намира за основателно искането в жалбата, „Р. Експорт“ ЕООД да бъде осъдено да заплати на адв. М., вместо на Е. Г., разноски за адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна защита и съдействие на осн. чл.38, ал.2 във вр. с ал.1, т.2 ЗА и чл.78, ал.1 ГПК по уважения насрещен иск по чл.344, ал.1 т.1 КТ, а именно сумата 710 лв. По изложените по първата жалба съображения, адвокатското възнаграждение се следва на адвоката, а не в полза на представляваната от него страна, когато същият е оказвал безплатна правна защита и съдействие на основание чл.38, ал.2 във вр. с чл.38, ал.1, т.2 ЗА.

Ето защо определението на районния съд следва да бъде отменено в тази му част и вместо него бъде постановено друго, с което да бъде осъдено „Р. Експорт“ ЕООД да заплати на адв.

М. сумата 710 лв., представляваща адвокатско възнаграждение на осн. чл.38, ал.2 във вр. с ал.1, т.2 ЗА и чл.78, ал.1 ГПК по уважения насрещен иск по чл.344, ал.1 т.1 КТ.

По отношение на искането за отмяна на съдебния акт, в частта, с която молбата за изменение на решението в частта за разноските присъдени в полза на „Р. Експорт“ ЕООД в размер на 300 лв., представляващи адвокатско възнаграждение, на основание чл. 78, ал.3 ГПК по иска по чл.344, ал.1, т.4 КТ, е оставено без уважение, съдът намира следното:

Видно от доказателствата по делото ищцовата страна „Р. Експорт“ ЕООД е представлявана по делото от двамата адвокати. Първият договор за правна защита и съдействие е за процесуално представителство защита и съдействие по първоначалния иск по чл.221, ал.2 КТ и по него е платено адвокатско възнаграждение в размер на 700 лв. С оглед отхвърлянето на иска разноски по този договор не се следват. По отношение вторият договор за правна защита и съдействие, в същия е отразено, че е за процесуално 4 представителство и защита по гр.д.№ 460/2021 г. на ВПРС, при заплатено от страната адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв. Следователно, с оглед изхода на делото /отхвърляне на първоначалния иск и на втория насрещен иск, и уважаване на първия насрещен иск/, в полза на „Р. Експорт“ ЕООД следва да бъде присъдено 1/3 от уговореното и заплатено адвокатско възнаграждение от 300 лв., а именно в размер на 100 лв., на основание чл.78, ал.3 ГПК. Ето защо определението, в частта, с която е отказано изменение на решението в частта за разноските, присъдени в полза на „Р. Експорт“ ЕООД, за разликата над 100 лв. до присъдените 300лв., следва да бъде отменено, а в останалата обжалвана част, с която е оставена без уважение молбата на Г., за изменение на решение №105/30.06.2023г. касателно присъдените в полза на „Р. Експорт“ ЕООД разноски в размер на 100 лв., определението следва да бъде потвърдено.