Определение № 2367 от 24.07.2025, Върховен касационен съд

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2367 гр. София, 24.07.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

1-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на четвърти февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Емилия Василева

Членове:

Анна Баева

Зорница Хайдукова като разгледа докладваното от Анна Баева Касационно търговско дело № 20248002901695 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, представлявано от юрисконсулт М.

М., срещу решение № 23 от 06.02.2024г. по в.гр.д. № 404/2023г. на Апелативен съд Бургас, с което след частични отмяна и потвърждаване на решение № 888 от 28.07.2023г. по гр.д. № 1353/2022г. на Окръжен съд Бургас, касаторът е осъден да заплати на М. С. Г. сумата 45 000 лева, представляваща застрахователно обезщетение за неимуществени вреди от претърпени телесни повреди в резултат на ПТП, настъпило на 10.07.2020г., ведно със законната лихва от 20.05.2022г. до окончателното изплащане на сумата.

Касаторът поддържа, че въззивното решение в обжалваната част е неправилно, тъй като е незаконосъобразно, постановено в нарушение на съдопроизводствените правила и необосновано. Твърди, че въззивното решение е постановено при превратно тълкуване и липса на всестранна и обективна оценка на събраните по делото доказателства. Намира присъденото от въззивния съд обезщетение за претърпени неимуществени вреди за завишено и несъобразено с критериите по чл.52 ЗЗД, както и с установеното съпричиняване от страна на пострадалата ищца. В изложението си по чл.284, 1 ал.3, т.1 ГПК прави искане за допускане на касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК, като сочи следните материалноправни и процесуалноправен въпроси:

1. Как следва да се прилага принципът на справедливост, въведен в чл.52 ЗЗД, при определяне на дължимото обезщетение за неимуществени вреди в хипотезата на предявен пряк иск срещу застрахователя и следва ли при прилагането на критерия на справедливостта да се отчитат въведените принципи на „възстановителна справедливост“ и „разпределителна справедливост“?

2. Допустимо ли е при безспорно доказано по делото противоправно поведение на ищцата в качеството й на пътник в автобус на градския транспорт съдът да не отчете онези вреди, които са в причинна връзка с нейното поведение?

3. Какъв размер на съпричиняване на вредите от страна на пострадалото лице следва да бъде отчетен при определяне на справедливия размер на обезщетението от въззивната инстанция, когато такова възражение изрично е направено в отговора на исковата молба от страна на ответника, събрани са доказателства във връзка с това съпричиняване пред първата инстанция, в резултат на което е безспорно доказано -–при условията на пълно и главно доказване, грубо нарушаване на правилата за движение по пътищата от страна на увреденото лице в качеството му на пътник в автобус /МПС категория М2/, изразяващо се в нарушаване на нормите, уредени в разпоредбите на чл.137д ЗДвП, които нарушения пряко и непосредствено са довели до настъпване на телесните увреждания на пострадалото лице? Касаторът се позовава на решение № 18 от 17.09.2018г. по гр.д. № 60304/2016г. на ВКС, IV г.о., решение № 97 от 06.07.2009г. по т.д. № 745/2008г. на ВКС, ТК, решение № 43 от 15.04.2009г. по т.д. № 648/2008г. на ВКС, ТК, II т.о.

4. Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички събрани относими и релевирани доказателства по делото, доводите и възраженията на жалбоподателя, касаещи възражението му за съпричиняване на вредите от пострадалия и неизпълнението на това задължение води ли до нарушение на чл.236, ал.2 вр. чл.235, ал.2 и ал.3 ГПК?

Касаторът поддържа, че е налице и основанието по чл.280, ал.2, предл.3 ГПК – очевидна неправилност на въззивното решение поради несъобразяване 2 и необсъждане на направеното възражение за съпричиняване.

Ответникът по касация М. С. Г., представлявана от адв. М. Б., представя отговор, с който оспорва касационната жалба. Прави възражение за липса на основания за допускане на касационен контрол, като сочи, че поставените въпроси не покриват критерия по чл.280, ал.1 ГПК, тъй като касаят правилността на въззивното решение. Излага и подробни съображения за неоснователност на касационната жалба.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните от касатора доводи, приема следното:

Касационната жалба е редовна - подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.

Въззивният съд е приел за безспорно установено от фактическа страна, че на 10.07.2020г. в гр.Бургас при управление на лек автомобил „Ауди А4“, с рег. № А6683НМ С.Х навлязъл насрещно в еднопосочна улица, като при възникналата опасност от челен удар водачът на насрещно движещия се автобус „Соларис Урбино 12“, с рег. № А3455МВ Митко Димитров спрял рязко автобуса, при което пострадалата ищца М. Г., на 84 години, от изправено положение паднала на пода и получила фрактура на ляво бедро в проксималната му част. Приел е за безспорно установено и наличието на валидна застраховка „Гражданска отговорност“ на виновния водач на лекия автомобил „Ауди А4“ в ответното дружеството, действаща в периода 27.11.2019 – 26.11.2020г.

Въззивният съд е приел за установено, че в резултат на процесното ПТП ищцата е претърпяла телесна повреда, изразяващи се според изслушаната по делото съдебномедицинска експертиза във фрактура на бедрена кост в проксимална част на ляв долен крайник, което увреждане отговаря да е получено при падане от собствен ръст. Извършено е оперативно лечение с репозиция на фрактурата и фиксация с интрамедуларен пирон, което е „златен стандарт“ при този вид травми. До операцията пострадалата е била поставена на директна екстензия на крайника, функционално обездвижване и обезболяване. Възстановителният период обичайно е в рамките на от 3 до 6 месеца в зависимост от индивидуалността на пациента. Травмата е свързана с 3 настъпила остра болка, което налага регулярно обезболяване. Посочил е, че пациентката е била в невъзможност да се придвижва самостоятелно, налагало се е ползване на помощни средства, като според документацията е ползвала такова и преди травмата. Въззивният съд е посочил, че при лечението се е наложило заплащане на сумата от 1800 лв. за инртамедуларен пирон, който не се заплаща от НЗОК, а след престой по клинични пътеки в отделение по травматология и отделение по физикална и рехабилитационна медицина ищцата е престояла в отделение за продължително лечение, неработещо с НЗОК, срещу сумата от 2400 лв. Взел е предвид, че според обясненията на вещото лице в съдебно заседание с оглед напредналата възраст на ищцата повероятно е да има отражения и след възстановителния период.

Въззивният съд е обсъдил и показанията на разпитания по делото свидетел Д. Г. – син на ищцата, който свидетелства, че е видял майка си след операцията и тя била унесена, говорела несвързано; престояла една седмица в травматологията на УМБАЛ Бургас, като не можела да става и била обслужвана от персонала, а след това прекарала една седмица в отделението по рехабилитация, където ставала от леглото само когато идвал специалист за провеждане на процедури; впоследствие била настанена в хоспис към болницата, където също била в легнало състояние и обгрижвана с провеждани процедури в продължение на повече от месец. Според показанията на свидетеля в началото на м. септември ищцата се прибрала в къщи, но била мълчалива, несигурна и уплашена, а преди инцидента била много комуникативен и отговорен човек, справяла се с всичко сама; в домашна обстановка ангажирали жена, която да я обгрижва през деня; ищцата имала болки при движение, при спане, при почивка, не излизала, като била в това състояние четири-пет месеца, а след това с поддържане и с бастун започнала леко да се придвижва; до месец май продължили грижите на ангажираната жена, която се занимавала с всичко в дома – обслужване, пазаруване, почистване, къпане и др., след което ищцата заживяла при свидетеля – неин син, в София, където продължила да се раздвижва и започнала да излиза и навън; продължили лечението с медикаменти за мазане на раната от операцията под наблюдение на личен лекар, като идвал и специалист за раздвижване. Според свидетеля ищцата вече не се качвала на автобус или влак и след инцидента се капсулирала, не искала да контактува, не искала хората да разберат в какво състояние е и не й се говорело; вече се 4 движела вкъщи без бастун, като ползвала такъв за навън и от преди произшествието; движенията й са били по-забавени, сама не излизала навън.

Въззивният съд, съобразявайки установените фактически обстоятелства за обема, вида и характера на уврежданията, е намерил, че размерът на обезщетението за пълна обезвреда на неимуществените вреди, изразяващи се в понесени от пострадалата физически и психически болки и страдания, възлиза на 45 000 лева. Посочил е, че ищцата е претърпяла средна телесна повреда – счупване на бедрената кост в проксималната част, при което е изпитвала остри болки, като допълнителна тежест на фрактурата е ниската костна плътност при напредналата й възраст. Съобразил е проведеното лечение и продължителния болничен престой, както и необходимостта от постоянното й обгрижване и продължителния период на раздвижване и рехабилитация, нейната възраст и трайното влошаване на живота й - както физически, така и психологически, и отражението им върху нейния социален живот. Изтъкнал е, че установените по степен, интензитет и продължителност болки и страдания съответстват на определения размер на обезщетението, което се явява съобразено с изискването за справедливост по чл.52 ЗЗД, както и с икономическата обстановка в страната към момента на деликта, което изключва неоснователно обогатяване.

Приел е, че от изслушаната пред първата инстанция съдебна автотехническа експертиза досежно механизма и причините за процесното ПТП не се установява наличието на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалата. Посочил е, че в момента на аварийното спиране на автобуса при вида на насрещно движещия се лек автомобил ищцата тъкмо се е изправила от вътрешната страна на първата двойна седалката след втората врата, за да се подготви за слизане на следващата автобусна спирка, при което, държейки се с лявата ръка за пилона до вратата /в дясната ръка е държала бастун и торбичка/ и с гръб към посоката на движение, при неочакваната маневра – рязко спиране, при която всички пътници са политнали напред, тя не е успяла да запази равновесие, завъртяла се е и е паднала до вратата.

Намерил е, че при описаните действия на ищцата се налага изводът за липса на извършено от нея нарушение на нормативни правила, което изключва нейно противоправно поведение в причинно-следствена връзка с настъпилия вредоносен резултат. Изтъкнал е, че няма забрана за пътниците да са изправени в автобуса и да са обърнати с гръб към посоката на движение.

5

Поради това е достигнал до извод за липса на предпоставките на чл.51, ал.2 ЗЗД и размерът на дължимото обезщетение не следва да бъде намален.

Настоящият състав намира, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.

Формулираният от касатора въпрос относно приложението на установения с чл.52 ЗЗД принцип за справедливост и критериите за определяне размера на дължимото обезщетение за претърпени неимуществени вреди при предявен пряк иск от увредените лица срещу застрахователя на делинквента е обсъждан от въззивния съд и е обусловил решаващите му изводи. По този въпрос е формирана постоянна съдебна практика Постановление № 4/68 г. на Пленума на ВС и създадената по реда на чл.290 ГПК задължителна съдебна практика – решение № 151 от 12.11.2013г. по т.д.

№ 486/2012г., ТК, ІІ т.о., решение № 88 от 17.06.2014г. по т.д. № 2979/2013г., ТК, ІІ т.о., решение № 130 от 09.07.2013г. по т.д. № 669/2012г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение № 83 от 06.07.2009г. по т.д. № 795/2008г. на ВКС, ТК, ІІ т.о. и др., съгласно която за определяне на справедливо обезщетение за претърпени неимуществени вреди - морални болки и страдания от причинени телесни увреждания на увреденото от деликт лице, следва да бъдат взети предвид както характера и тежестта на самото телесно увреждане, интензитета и продължителността на търпените физически и емоционални болки и страдания, прогнозите за отзвучаването им, така и икономическото състояние в страната към момента на увреждането, израз на което са и установените лимити на отговорност на застрахователя към този момент. Въззивният съд не се е отклонил от тази практика, като при определяне на размера на справедливото обезщетение е съобразил възприетите от съдебната практика критерии след задълбочено обсъждане на събраните доказателства и конкретните факти по делото, както и е взел предвид момента на настъпване на ПТП и социално-икономическото състояние в страната към този релевантен момент. Преценката на отделните факти по делото, относими към определяне на конкретния размер на обезщетението при спазване на принципа за справедливост, е въпрос на обоснованост на съдебното решение и касае правилността на постановения съдебен акт. В тази връзка оплакванията на касатора за необоснованост и незаконосъобразност представляват отменителни основания по чл. 281, т. 3 ГПК, но не и основания за допускане 6 на касационно обжалване с оглед критериите, предвидени в чл. 280, ал. 1 ГПК.