Определение № 637 от 28.02.2022, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 637 гр. София, 28.02.2022 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 22 -РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и осми февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: В. АНГ. Г. като разгледа докладваното от В. АНГ. Г. Частно наказателно дело № 20221110201262 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 243, ал. 5 и ал. 6 от НПК, образувано по жалба на К. С. Х. срещу постановление за прекратяване на наказателното производство от 12.01.2022г. по досъдебно производство № ЗМ 1785/ 2018г. по описа на 03 РУ-СДВР, пр. пр. № 25022/ 2018г. на СРП на основание чл.245, ал.4 от НПК.

В жалбата се твърди, че обжалваното постановление на СРП е незаконосъобразно и необосновано, като правните изводи на СРП не са подкрепени от събраните по досъдебното производство писмени и гласни доказателства. Настоява се, че са налице категорични данни относно извършен грабеж или кражба. Излагат се искания, свързани с твърдяно бездействие от страна на надлежните органи. По същество се отправя молба към съда, да отмени атакуваното постановление и да върне делото на СРП за допълнително разследване.

Съдът, като взе предвид доводите и възраженията на страните, доказателствените материали по делото, и като извърши цялостна служебна проверка на атакуваното постановление, намери за установено от фактическа и правни страна следното:

Прокурорското постановление е обжалвано от правно легитимирана страна – от пострадалия, в преклузивния 7-дневен срок по чл.243, ал.4 от НПК. С оглед на това, жалбата е процесуално допустима.

1

Разгледана по същество, жалбата се явява неоснователна.

На основание чл.243, ал.5 от НПК, съдът се произнася по законосъобразността и обосноваността на постановлението за прекратяване на наказателното производство. Съдът, като прецени, поотделно и в тяхната съвкупност, събраните по делото доказателства, прие за установено следното:

Досъдебното производство е водено за това, че за времето от неустановена дата до 02.06.2018. в гр. София, от апартамент №18 в ж.к.“Красна поляна“, ул.“Ат.Кирчев“ №1, бл.340А, ет.5, е отнета чужда движима вещ –урна с праха от тленните останки на Красимира димитрова Х.а, от владението на К. С. Х., без негово съгласие, с намерение противозаконно да бъде присвоена – престъпление по чл.194, ал.1 от НК.

Установена е следната фактическа обстановка:

След смъртта на Красимира Димитрова Х.а на 01.12.2016г. отношенията между К. С. Х. и дъщеря им св.Красимира К.ова Х.а се влошили. Тленните останки на починалото лице били кремирани и положени в урна, закупена от К.Х.. На 06.06.2017г. св.Красимира К.Х.а, придружена от св.Пламен Георгиев, посетила адрес в гр. София, ж.к.“Красна поляна“, ул.“Ат.Кирчев“ №1, бл.340А, ет.5, ап.18, и от дома на починалата си майка, вече съсобственост на нея и баща й К.Х., с цел да вземе свои лични вещи от там; взерла и урната с праха на починалата, която впоследствие оставила в манастир, след като разпръснала праха на майка си. Жалбоподателят, установявайки липсата на урната /както и на други вещи/ от жилището, сигнализирал за това органите на реда. По случая е образувано досъдебно производство № ЗМ 1785/ 2018г. по описа на 03 РУ-СДВР, пр. пр. № 25022/ 2018г. на СРП.

По делото са извършени редица процесуално-следствени действия и оперативно-издирвателни мероприятия, с оглед разкриване на фактическата обстановка и установяване на обективната истина. Разпитани са множество свидетели, събрани са относими писмени доказателства.

Наказателното производство е спряно, с оглед разпоредбата на чл.25, ал.1, т.6 от НПК, с оглед данни по чл.218В от НК /потвърдено с протоколно определение на СРС, НО от 03.06.2021г./, за което е уведомен К.Х., подал на 29.04.2021г. жалба чрез СРП до СРС. След това на 21.10.2021г. жалбоподателят е депозирал писмена тъжба в СРС, НО. Изготвено е 2 постановление за прекратяване на наказателното производство от 12.01.2022г. по досъдебно производство № ЗМ 1785/ 2018г. по описа на 03 РУ-СДВР, пр. пр. № 25022/ 2018г. на СРП, на основание чл.245, ал.4 от НПК.

По тъжба на пострадалия е образувано НЧХД № 14707/ 2021г. по описа на СРС, НО, за престъпление по чл.194, ал.1 от НК. С разпореждане на съдиядокладчик от 10.12.2021г. са указани допуснати нередовности от частния тъжител и на 14.01.2022 г. е постъпило уточнение на тъжба от страна на същия, в изпълнение на дадените указания от съда. Въпреки това на 20.01.2022 г. Софийски районен съд е сезиран отново с жалба на К. С. Х. срещу постановление за прекратяване на наказателното производство от 12.01.2022г. по досъдебно производство № ЗМ 1785/ 2018г. по описа на 03 РУ-СДВР, пр. пр. № 25022/ 2018г. на СРП.

Съобразявайки горното, съдът намира от правна страна следното:

Задължение на разследващите органи е да се проведе пълно и всестранно разследване, за да се установи обективната истина. Крайният извод на СРП да прекрати наказателното производство не е направен в нарушение на застъпения в чл. 13 от НПК принцип за разкриване на обективната истина, който регламентира задължението на съда, прокурора и разследващите органи да предприемат всички мерки, за да бъде разкрита обективната истина. Това е така, тъй като са извършени всички възможни и необходими действия за максимално изясняване на обективната истина. Съдът обсъди събраните по делото доказателства и процесуално следствени действия, които прецени за извършени в обем и от естество, годни да послужат за предназначението си за изясняване на фактическата обстановка по делото и разкриване на обективната истина. В своята дейност съдът отчита изключителната конституционна компетентност на прокурора да ръководи разследването и да упражнява надзор за законосъобразното му провеждане, да извършва разследване, както и да привлича към отговорност лицата, които са извършили престъпления, да поддържа обвинението по наказателни дела от общ характер. В производството по чл. 243 НПК съдът има правомощието да потвърди, измени и отмени наказателното постановление на прокурора, със задължителни указания за прилагането на закона, което не е нарушение на основния принцип на наказателния процес, описан в разпоредбата на чл.

14, ал. 1 НПК, а именно: прокурорът да вземе решенията от неговата 3 компетентност по вътрешно убеждение.

Изхождайки от горното съдът намира, че за да може да отговори на подадената от ощетеното лице жалба, както и да изпълни законовите си правомощия по осъществяване на съдебен контрол в досъдебното производство, на първо място следва да обсъди обосноваността на оспорваното постановление и неговото съдържание, и по-конкретно, да извърши проверка, дали изводите на прокурора почиват на логически правилно конституиран и пълен анализ на събраните доказателства, без допускане на превратно тълкуване или изопачаване. Съдът установи, че атакуваното постановление е правилно, тъй като не са игнорирани доказателства по делото и прокурорът е изпълнил законовото си задължение да вземе всички мерки за осигуряване разкриването на обективната истина, провеждайки обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото. Не се констатира непълнота на доказателствения материал. Съдът намира, че в хода на досъдебното производство са положени всички процесуални усилия, за да бъдат изяснени докрай и изцяло наличните обстоятелства по делото, имащи значение за разкриване на обективната истина. Не отговарят на установената фактическа обстановка по делото и твърденията на жалбоподателя в посока бездействие на надлежните органи.

По данни по делото по негова тъжба е образувано НЧХД № 14707/ 2021г. по описа на СРС, НО, за престъплението по чл.194, ал.1 от НК; с разпореждане на съдия-докладчик от 10.12.2021г. тъжителят е задължен да приведе тъжбата си в съответствие с изискванията на чл.81, ал.1,3 от НПК, чл.247, ал.3 от НПК, като на 14.01.2022 г. в изпълнение на указанията на съда тъжителят е уточннил тъжбата си. Констатира се, че наказателното от частен характер дело, сочено по-горе, е на производство пред СРС, НО, с оглед данни за извършено престъпление от частен характер. Отмяната на постановлението за прекратяване на наказателното производство е допустима, само когато е възможно да бъдат извършени каквито и да е процесуални действия, което да доведат до вероятен друг резултат, какъвто не е настоящият случай.

В заключение, на основание изложените съображения съдът намира, че прекратяването на наказателното производство е законосъобразно и обосновано. След извършване на необходимите процесуално-следствени действия за обективно, всестранно и пълно изследване на релевантните въпроси е установена фактологията по-горе. СРП е извършила всички 4 възможни действия по разследването, с които непротиворечиво е достигнала до извода за прекратяване на наказателното производстводоколкото в шестмесечния срок от получаване на съобщението за спиране на основание чл. 25, ал. 1, т. 6 от НПК пострадалият от престъплението е подал тъжба по реда на чл. 81 от НПК.

Мотивиран от изложеното съдът намира, че постановлението на СРП е правилно и законосъобразно, и като такова то следва да бъде потвърдено.

Ето защо и на основание чл. 243, ал.6, т.1 от НПК, СЪДЪТ ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА постановление за прекратяване на наказателното производство от 12.01.2022г. по досъдебно производство № ЗМ 1785/ 2018г. по описа на 03 РУ-СДВР, пр. пр. № 25022/ 2018г. на СРП.

Определението подлежи на обжалване и протестиране пред СГС в 7–дневен срок от съобщаването му.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 5