Определение № 889 от 27.04.2023, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 889 гр. София, 27.04.2023 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 2-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Маргарита Соколова

Членове:

Светлана Калинова

Гълъбина Генчева като разгледа докладваното от Маргарита Соколова Частно касационно гражданско дело № 20238003101563 по описа за 2023 година Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК, образувано по частна жалба, подадена от В. Д. М., срещу определение № 50045/07.02.2023 г. по гр. д. № 1362/2022 г. на ВКС на РБ, I-во г. о., с което не е допуснато касационно обжалване на въззивното решение № 90/29.11.2021 г. по в. гр. д. № 481/2021 г. на Пловдивския апелативен съд. Изложени са оплаквания за недопустимост и неправилност на обжалвания съдебен акт, който се иска да бъде отменен, а въззивното решение да бъде допуснато до касационен контрол.

От ответника И. С. К. е постъпил отговор със становище, че частната жалба е недопустима.

Върховният касационен съд, състав на I-во г. о., като обсъди данните по делото, намира следното:

С действащия Граждански процесуален кодекс касационното обжалване е уредено като факултативно, а не като задължително - обусловено е от наличието на установени от закона предпоставки. Извършваната в производството по чл. 288 вр. чл. 280 ГПК преценка на основанията по чл.

280, ал. 1 и 2 ГПК представлява специфична правораздавателна дейност, 1 характерна само за касационната инстанция, която не дава разрешение на правния спор, а проверява наличието на общото и специалните основания за допустимост на касационния контрол на въззивните решения. С оглед на тази специфика не може да се приеме, че определението, с което се допуска, съответно не се допуска касационно обжалване, е преграждащо понататъшното развитие на делото по смисъла на чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК. То не попада и сред определенията по чл. 274, ал. 1, т. 2 ГПК , за които в чл. 274, ал.

2 ГПК е предвидена възможност за обжалване пред друг състав на ВКС. Ето защо определението, с което касационната инстанция се произнася по наличието на предпоставки за допускане на касационно обжалване, е окончателно. В този смисъл е трайната практика на ВКС /определение № 143/02.02.2010 г. по ч. т. д. № 54/2010 г. на I-во т. о., определение № 641/14.11.2014 г. по ч. гр. д. № 6590/2014 г. на I-во г. о., определение № 112/14.06.2018 г. по ч. гр. д. № 1916/2018 г. на II-ро г. о., определение № 223/30.12.2020 г. по ч. гр. д. № 3893/2020 г. на I-во г. о., определение № 107/08.06.2022 г. по ч. гр. д. № 1715/2022 г. на II-ро г. о., определение № 768/19.04.2023 г. по ч. гр. д. № 1332/2023 г. на II-ро г. о., и др./.

Като недопустима, частната жалба ще бъде оставена без разглеждане.

С оглед изхода на спора на ответника по частната жалба следва да се присъдят разноски в размер на 1 194 лева по договор за правна защита и съдействие от 06.04.2023 г.

По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частна жалба вх. № 500995/15.02.2023 г., подадена от В. Д. М. срещу определение № 50045/07.02.2023 г. по гр. д. № 1362/2022 г. на ВКС на РБ, I-во г. о.

ОСЪЖДА В. Д. М. да заплати на И. С. К. разноски в размер на 1 194 2 лева.

Определението подлежи на обжалване в едноседмичен срок от съобщаването му пред друг състав на ВКС на РБ

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3