Решение № 4215 от 01.07.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4215 гр. София, 01.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-В СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Пепа Маринова-Тонева

Членове:

Василена Дранчовска

Цветомир М. Минчев при участието на секретаря Юлиана Ив. Шулева като разгледа докладваното от Пепа Маринова-Тонева Въззивно гражданско дело № 20241100511399 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.

С решение № 15168 от 05.08.2024 г. по гр.д. № 53148/2023 г. Софийски районен съд, 85 състав признал за установено по реда на чл. 422, ал. 1 вр. чл.

415, ал. 1, т. 2 ГПК, че Е. П. Т., ЕГН **********, дължи на „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД, ЕИК 831609046, на основание чл. 79, ал.

1 ЗЗД вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД следните суми, представляващи 1/4 от задълженията за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ж.к.

„********* с абонатен № *********, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 64542/2021 г. по описа на СРС, 85 състав, а именно: 1 045.37 лв. – стойност на доставена топлинна енергия през периода от м. 07.2018 г. до м. 04.2020 г., ведно със законната лихва от 11.11.2021 г. до окончателното плащане; 167.63 лв. – мораторна лихва за периода от 15.09.2019 г. до 25.10.2021 г.; 5.79 лв. – стойност на извършена услуга дялово разпределение през периода от м.

10.2018 г. до м. 04.2020 г., ведно със законната лихва от 11.11.2021 г. до окончателното плащане, като отхвърлил, както следва: частично иска с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ за стойността на доставената 1 топлинна енергия – за разликата над 1 045.37 лв. до пълния предявен размер от 1 155.62 лв. и за периода от м. 05.2018 г. до м. 06.2018 г.; частично иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за мораторна лихва върху стойността на доставената топлинна енергия – за разликата над 167.63 лв. до пълния предявен размер от 183.28 лв.; изцяло иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 1.17 лв. – мораторна лихва за периода от 01.12.2018 г. до 25.10.2021 г. върху стойността на услугата дялово разпределение. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответницата е осъдена да заплати на ищеца сумата 35.87 лв. – разноски за заповедното производство, и сумата 783.98 лв. – разноски за исковото производство. Решението е постановено при участието на „Техем сървисис“ ЕООД, като трето лице помагач на страната на ищеца.

Срещу решението е подадена въззивна жалба от ответницата Е. П. Т., чрез назначения й по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК особен представител адв. П.М. от САК, която го обжалва в частите, с които исковете са уважени, с оплаквания за неправилност – неправилно приложение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост.

Районният съд неправилно приел исковете за доказани, след като ищецът не изпълнил възложената му доказателствена тежест. Ответницата била осъдена като собственик на 1/4 идеална част от процесното жилище, без да е доказано това нейно качество. Освен името на купувача в представения договор за покупко-продажба на жилище от 1990 г., което съответствало на името на наследодателката на ответницата – Е.М.А., нямало никакви други индивидуализиращи данни като ЕГН, дата на раждане, за да се приеме, че става въпрос за едно и също лице. В справката от АВ нямало данни лице с имената Е.М.А. да се е разпореждало с процесния имот, но ако се приемело, че това лице е наследодателката на ответницата, то не била направена справка за след смъртта на Е.А. дали не е имало разпоредителна сделка с имота от страна на нейните наследници. Това било в тежест на доказване на ищеца.

Излагат се и доводи, че общият топломер в абонатната станция подлежал да метрологична проверка на всеки две години, а в случая последната проверка била направена едва през 2021 г., т.е. данните от общия топломер не можело да се приемат за достоверни. Освен това част от претендираните вземания били погасени по давност, като предвид чл. 33 от ОУ в случая погасени по давност били вземанията, станали изискуеми преди 11.11.2018 г. Районният съд неправилно приел, че погасени по давност са само вземанията, чиято 2 изискуемост е настъпила преди 03.09.2018 г., т.е. само за периода м. май и м. юни 2018 г. На следващо място, лихва за забава не се дължала, тъй като нямало данни фактурите да са били предявявани на потребителя на основание чл. 84, ал. 2 ЗЗД. Искът за мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение също неправилно не бил отхвърлен, тъй като и това задължение било обусловено от покана на дружеството, каквато не била налице. Поради това моли съда да отмени първоинстанционното решение в обжалваните части и вместо това постанови друго, с което да отхвърли изцяло предявените искове. В открито съдебно заседание на 21.05.2025 г. особеният представител заявява, че оспорвал решението изцяло с оглед обстоятелството, че изначално се оспорвало наличието на облигационно правоотношение между страните. Съображения излага в писмени бележки от 29.05.2025 г.

Въззиваемата страна „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД с отговор по реда на чл. 263, ал. 1 ГПК оспорва жалбата и моли съда да потвърди решението в атакуваните части като правилно. Претендира разноски и юрисконсултско възнаграждение за въззивната инстанция.

Третото лице помагач на ищеца – „ТЕХЕМ СЪРВИСИС“ ЕООД, не взема становище по жалбата.

Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което съдът следва да се произнесе по основателността й.

Заявеното от особения представител на въззивницата на 21.05.2025 г.

„уточнение“ на жалбата, съгласно което обжалвал първоинстанционното решение в цялост, вкл. в отхвърлителните му части, на първо място е заявено след срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и само поради това не следва да се взема предвид от въззивния съд. Независимо от това, за ответницата не би бил налице правен интерес да обжалва решението в отхвърлителните му части, дори това да беше направено в законовия срок, поради което и въззивната жалба в тази част би била процесуално недопустима. Ето защо предмет на въззивна проверка е първоинстанционното решение само в частите, с които исковете са уважени.

Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд проверява правилността на първоинстанционното решение само в рамките на релевираните оплаквания, а служебно следва да ограничи проверката си само за валидност, допустимост 3 на решението в обжалваната част и спазване на императивните норми на материалния закон (т. 1 на Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. по тълк.д.

№ 1/2013 г., ОСГТК на ВКС).

Атакуваното решение е валидно, и допустимо – в обжалваните части.

Въззивният съд намира, че при постановяване на атакуваното решение не е допуснато нарушение на императивни материалноправни норми, а с оглед доводите в жалбата е правилно в обжалваните части по следните съображения:

Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ в относимата му за спора редакция, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3 .

Според задължителните разяснения, дадени с Тълкувателно решение № 2/17.05.2018 г. по тълк.д. № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС, правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди е регламентирано от законодателя в специалния ЗЕ като договорно правоотношение, произтичащо от писмен договор, сключен при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) (чл. 150, ал. 1 ЗЕ). Писмената форма на договора не е форма за действителност, а форма за доказване. Съгласно чл.

149 и чл. 150 ЗЕ страна (купувач) по договора за продажба на топлинна енергия за битови нужди е клиентът на топлинна енергия за битови нужди, какъвто е и „битовият клиент”, който според легалното определение в т. 2а от § 1 ДР ЗЕ (ДВ, бр. 54 от 17.07.2012 г.) е клиент, който купува енергия за собствени битови нужди. Присъединяването на топлофицирани жилищни сгради с изградени инсталации към топлопреносната мрежа, както на заварените от ЗЕ, така и на новоизградените сгради, се извършва въз основа на писмен договор (чл. 138, ал. 1 ЗЕ) със собствениците или титулярите на вещното право на ползване върху топлоснабдените имоти в сградите, които поради това са посочените от законодателя в чл. 153, ал. 1 ЗЕ клиенти на топлинна енергия за битови нужди, дължащи цената на доставената топлинна 4 енергия по сключения с топлопреносното предприятие договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни общи условия.

Предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия. Клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл.

153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на собственика, респективно носителя на вещното право на ползване, за собствени битови нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично известните общи условия директно с топлопреносното предприятие.

В случая от приетия и неоспорен договор с рег. № 64, том 3/1990 г. за покупко-продажба на жилище, сключен по реда на чл. 117 ЗТСУ се установява, че на 25.07.1990 г. Е.М.А. е придобила апартамент № 3, находящ се в гр. София, ж.к. „*********. От удостоверение за наследници № 001213/25.05.2009 г. на СО – район „Люлин“ е видно, че Е.М.А., ЕГН **********, е починала на 27.04.2001 г. и е оставила за наследници по закон:

Л.Г.Й., син, и Й.Г.С., дъщеря. Последната е починала на 18.11.2001 г. и оставила за наследници по закон своите деца (внуци на А.) Т. П. С. и ответницата Е. П. Т.. Видно от удостоверението за наследници е също, че към момента на смъртта си Е.М.А. е имала постоянния си адрес на адреса на процесния топлоснабден имот. Поради това неоснователно в жалбата се поддържа по делото да не било установено, че купувачката по договора от 25.07.1990 г. е същото лице, удостоверение за наследниците на което е представено по делото.

Съгласно изисканата от районния съд информация от Агенция по вписванията, за периода от 01.11.1990 г. до 31.05.2024 г. няма вписвания, отбелязвания и заличавания по партидата на Е.М.А., ЕГН **********. Видно от приетата справка от Агенция по вписванията за ответницата, за периода от 01.01.1998 г. до 31.05.2024 г. не се съдържат данни за вписвания на 5 разпореждания, касаещи процесния имот.

Ето защо правилно районният съд е приел, че при липса на доказателства за извършено от Е.М.А. разпореждане със собствеността върху процесния имот преди смъртта й на 27.04.2001 г., към момента на откриване на наследството имотът е бил част от наследствената маса, като наследниците на А. – децата й Л.Г.Й. и Й.Г.С., са станали собственици на по 1/2 идеална част от имота; След смъртта на Й.Г.С. на 18.11.2001 г. наследниците й Т. П. С. и Е.

П. Т. са станали собственици по наследствено правоприемство на по 1/4 идеална част от имота. Противно на поддържаното в жалбата, не е било в тежест на ищеца да доказва дали ответницата е прехвърлила собствената си 1/4 идеална част от имота. В тежест на ответницата е било да докаже това свое възражение, което не е направено. При липса на доказателства за разпореждане от ответницата със собствената й идеална част съдът следва да приложи неблагоприятните последици на правилата за разпределение на доказателствената тежест, като приеме недоказания факт за неосъществил се.

Разпечатката съдържа 36 от 67 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/6e5d858d-d761-4328-a37f-d7d972c0a8f8