Решение № 180 от 24.02.2025, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 180 гр. София, 24.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 12-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на тридесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Светлин Михайлов

Членове:

Даниела Христова

Цветомира П. Кордоловска Дачева при участието на секретаря Мариела П. Миланова като разгледа докладваното от Светлин Михайлов Въззивно гражданско дело № 20241000500831 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.258 и следв. от ГПК.

Образувано е по повод постъпил въззивна жалба от И. С. М. и Н. Б. Г., с която обжалват решение № 3 995 от 19.07.23 г., постановено по гр. д. № 6 666/21 г. по описа на Софийски градски съд, Гражданско отделение, 21 състав в частта, в която съдът е отхвърлил предявения от И. С. М. и Н. Б. Г. срещу „Юробанк България“ АД иск с правно основание чл.

26, ал. 1 ЗЗД за признаване за установена нищожността на чл. 4, т. 1 от договор за кредит за рефинансиране на жилищен/ипотечен кредит № H L 57625 от 09.05.2012 г.; отхвърлил е предявеният отрицателен установителен иск за признаване за установено, че ищците И. С.

М. и Н. Б. Г. не дължат на ответника „Юробанк България“ АД сумата от 66 800.46 евро, представляваща курсова разлика, включена без правно основание в главницата по договор за кредит за рефинансиране на жилищен/ипотечен кредит № H L 57625 от 09.05.2012 г.; отхвърлил е предявения от И. С. М. и Н. Б. Г. срещу ответника „Юробанк България“ АД осъдителен иск е правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за заплащане на сумите от общо 7 149.43 лева, по 3 574.72 лева на всеки ищец, получени от ответника по договор за кредит за покупка на недвижим имот № H L 35152 от 21.04.2008 г. курсови разлики в периода от 08.06.2008 г. до 08.05.2012 г., формирани от заплатените месечни погасителни вноски и такси за управление, ведно със законната лихва върху тях, считано от подаване на исковата молба до окончателното й заплащане; отхвърлил е предявения от И. С. М. и Н. Б. Г. срещу ответника „Юробанк България“ АД осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за заплащане на сумите от общо 2 984.27 CHF, по 1 492.14 CHF на всеки ищец, 1 получена от ответника на 08.05.2008 г. по договор № H L 35152 от 21.04.2008 г. такса за усвояване на кредит по чл. 4.1 от договора, ведно със законната лихва, считано от подаване на исковата молба до окончателното й заплащане; отхвърлил е предявения от И. С. М. и Н.

Б. Г. срещу ответника „Юробанк България“ АД осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за заплащане на сумите от общо 2 275.92 CHF, по 1 137.96 шв. франка на всеки ищец, получена от ответника в периода от 08.05.2009 г. до 25.06.2012 г. по договор № HL 35152 от 21.04.2008 г. такса по чл. 4.2 от договора за управление на кредита, ведно със законната лихва, считано от подаване на исковата молба до окончателното й заплащане; отхвърлил е предявения от И. С. М. и Н. Б. Г. срещу ответника „Юробанк България“ АД осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. I ЗЗД за заплащане на сумите от общо 4 436.34 евро, по 2 218.17 евро на всеки ищец, получена от ответника в периода от 10.06.2012 г. до 10.05.2021 г. по договор за кредит за рефинансиране на жилищен/ипотечен кредит № Н L 57625 от 09.05.2012 г. такса (комисионна) по чл. 4.1 от договора за управление на кредита, ведно със законната лихва, считано от подаване на исковата молба до окончателното й заплащане; отхвърлил е предявения от И. С. М. и Н. Б. Г. срещу ответника „Юробанк България“ АД осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за заплащане на сумите от общо 16 888.84 евро по 8 444.42 евро на всеки ищец, получена от ответника в периода от 10.06.2012 г. до 10.05.2021 г. по договор за кредит за рефинансиране на жилищен/ипотечен кредит № Н L 57625 от 09.05.2012 г. възнаградителна лихва, изчислена върху сумата от 66 800.49 евро включени в главницата по кредита курсови разлики, ведно със законната лихва, считано от подаване на исковата молба до окончателното й заплащане и е осъдил И. С. М. и Н. Б. Г. да заплатят на„Юробанк България“ АД разноски в общ размер 616.28 лв. и юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв.

В жалбата се твърди, че атакуваното решение е незаконосъобразно. Оспорват се изводите на по отношение на прехвърлянето на риска върху кредитополучателите.

Твърдят, че съдът не се е съобразил със задължителните тълкувателни постановки на решение по дело С-186/16г. и на определение по дело С - 119/17г. . на СЕС по отношение на валутния риск съгласно които именно поради диспропорцията в информираносттта и професионалната подготвеност на кредитора и потребителя, Директива 93/13 въвежда изискването доставчикът на заемен ресурс да разпише в договора точният механизъм, за който се отнася съответната клауза, както и евентуално отношението между този механизъм и механизма, предвиден в други клаузи, така че потребителят да може да предвиди въз основа на ясни и разбираеми критерии произтичащите за него икономически последици.

Търговецът дължи да уведоми потребителя за всички обстоятелства, които са могли да дадат отражение върху обхвата на неговото задължение, като му позволят включително и да изчисли общата цена на своя заем. С оглед на това твърди, че в нарушение на чл. 633 от ГПК и на §. 4 от ДЕС, първоинстанционният съд не приложи тълкувателните постановки на горепосочените актове на СЕС, поради което стигна до неправилния правен извод, че посилната страна в правоотношението не е прехвърлила върху ищците кредитополучатели риска от поскъпването на обменната стойност на чуждата валута спрямо българския лев, валутата в която ищците получават доходите си. Твърди, че от структурата и съдържанието 2 на процесния договор от 2008 г. се установява, че същият не съдържа механизма на промяна на курсовата стойност на швейцарския франк, по начин даващ възможност потребителите да разберат, че тази валута е високорискова и че в случай на икономически сътресения и кризи, тя ще увеличи значително стойността си. По- конкретно клаузата на чл. 22 от договора не отговаря на изискването за информираност, тъй като не разяснява в пълнота икономическите последици от поемането на задължение в чуждата стабилна спрямо българския лев валута. Освен че от структурата и условията на договора не произтича по ясен и разбираем за потребителя начин какъв ще бъде общия размер на задължението в случай на увеличаване на цената, на която швейцарския франк ще бъде търгувана на банковия и борсовия пазар, по делото не се ангажираха доказателства, че банката е разяснила в преддоговорния процес всички относими данни за поемания от потребителите валутен риск. Оспорва и възприетото от съда по отношение на заключенията на назначената съдебно-счетоводна експертиза, мъзприети безкритично, като твърди, че на основание чл.

202 от ГПК, решаващият състав следваше да не даде вяра на заключението в тази му част.

Излага конкретни мотиви в подкрепа на това твърдение.

Твърди, че в практиката си СЕС се е произнесъл по въпроса каква информация следва да предостави на потребителите доставчикът на кредитен ресурс в хипотезите, в които лихвите се образуват въз основа на променлив лихвен процент, чиито бъдещи конкретни стойности не могат да бъдат известни на кредитора. Отговаряйки на поставените му преюдициални запитвания, СЕС е отчел, че когато става въпрос националният съд трябва да направи необходимите проверки за неравноправност с оглед на всички релевантни фактически елементи, сред които са рекламните материали и относимата и съществена информация, предоставена от кредитодателя при договарянето. Според СЕС, за да бъде потребителят действително информиран за дължимата от него цена на кредита е необходимо кредитодателят да предостави информация за колебанията в миналото на индекса, въз основа на който се изчислява приложимия лихвен процент, поради което банката е следвало да представи на кредитоискателите данните за движението в миналото на курса на швейцарският франк спрямо българския лев, както и да разясни на ищците, че швейцарският франк е повишавал драстично стойността си спрямо лева, да им демонстрира тези повишения и техните стойности, за да може те да вземат информирано решение дали да изразят волята си да усвоят чуждата валута, каквато недобросъвестно не е предоставена. От казаното прави извод, че първоинстанционния съд неправилно е приел, че не е налице неравноправност на клаузата на чл. 22 от Договора от 2008 г.

Оспорва и твърди, че са неправилни и изводите на съда по отношение на действителността на уговорките за такса усвояване и такса управление. В тази връзка цитира практика на СЕС, която приема, че макар че самото непосочване в договора за кредит на конкретните услуги, възмездявани от таксите по усвояване и по управление да не е достатъчно основание да се приеме, че е неравноправна договорна клауза, регламентираща тези такси, то неравноправността може да бъде установена от националния съд, ако такава клауза е съставена по неясен и неразбираем за потребителя начин, т.е. ако от условията на 3 договора и от публичността и предоставената на потребителя в преддоговорния процес информация, естеството на предоставените услуги да не може да бъде разумно разбрано или изведено. Твърди, че СЕС приема, че липсата на прозрачност по смисъла на §. 5 от Директива 93/13/ЕИО относно неравноправните клаузи на клаузата за такса за усвояване или за управление не е достатъчна ipso facto да обоснове извод за неравноправност на тази клауза. Твърди, че в настоящия случай, от съдържанието на процесиите договори за кредит и споразуменията към тях не може да се установи естеството на предоставените услуги (ако такива изобщо са били предоставени на потребителите-ищци, за което обстоятелство те не са били уведомявани), а банката не установи пълно и главно дали е предоставяла услуги и респ. какви, какви разходи е извършвала, за които да се дължи уговорените вземания за такси, още повече такива които да са пряко обвързани в процентно съотношение с размера на разрешената, респ. непогасената главница. Развива доводи в тази насока изведени от твърденията на ответната банка и същността на понятията „услуга“ и „договор за услуга“.

Оспорва като неправилни и изводите по отношение на такса и комисионна - 0,3% годишно, или 0,025% месечно. Твърди, че какви действително предоставени услуги обезпечава таксата по управление на кредита не е предоставено на кредитополучателите като информация към момента на сключване на договора от 2008г., респ. от 2012г. и не е произтичало от публично оповестена информация, поради което потребителите не са били запознати с основанието на възнаграждението, породено от тази клауза. В тази връзка твърди, че поддържаме и доводът, изложен в исковата молба, а именно: Заплащането на многократни такси за извършването на едно и също действие води до неоснователно обогатяване на кредитора и противоречи на общия принцип, забраняващ получаването на престация без правно основание. Твърди, че в настоящия случай, с оглед естеството, общата структура и разпоредбите на договорите за кредит, съответните клаузи за такса усвояване и такси управление обосновават извод дължимото въз основа на тях задължение да е съществен елемент от престацията на длъжника за погасяване на отпуснатата му от кредитора сума и имат характера на възнаградителна лихва, а не на такси за администриране на кредита.

Оспорва и твърди, че неправилни са правните изводи на първата инстанция за неоснователност на иска за признаване за установено, че ищците не дължат на ответника 66 800.46 евро (увеличение на иска от 48 386.17 евро) курсова разлика, включена в главницата по договор за кредит за рефинансиране на жилищен ипотечен кредит Ns HL57625 от 09.05.2012 г. Твърди, че неравноправността на уговорката от Договора от 2008г. за цялостно прехвърляне на валутния риск от увеличаване на курсовата стойност на швейцарския франк не е породило валидно правно действие, съгласно чл. 146, ал. 1 от ЗЗП, който порок се е пренесъл в договор за кредит за рефинансиране на жилищен ипотечен кредит № HL57625 от 09.05.2012 г., с който са рефинансирани курсови разлики в размер на 66 800,46 евро. Уговорката за рефинансиране на недължими курсови разлики осъществява основанието по чл. 366 от ЗЗД, тъй като с Договора от 2012 г. страните са изчислили размера на дълга въз основа на неравноправната валутна клауза от Договора от 2008 г. Подобно договаряне е и неравноправно, съобразно разрешението, изведено с решение от 9 юли 2020 по дело С-452/18 на СЕС. В т. 25, 31, 32 и диспозитива от решението, СЕС излага 4 тълкувателното си постановление, че новиране на задължение, основано на неравноправна клауза може да породи валидни правни последици само в хипотезата, в която потребителят, знаейки за неравноправния характер на тази клауза, при свободно и информирано съгласие и при спазване на предвидените в член 3 от Директива 93/13 изисквания се е отказал от гарантираната му от нея защита. Твърди, че в настоящият случай, при сключването на новационният договор през 2012г. с оглед състоянието на правото и на съдебната практика, не са имали сигурна и категорична информация, че уговорката за цялостно прехвърляне на валутният риск е неравноправна. Клаузите на договора за рефинансиране от 2012г. са типови и предварително изготвени от кредитната институция и въззивниците не са оказали влияние върху редакцията и съдържанието на уговорките по него съобразно икономическите си интереси.