Решение № 253 от 03.03.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 253 гр. Пловдив, 03.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Георги Р. Гетов при участието на секретаря Христина Ал. Борисова като разгледа докладваното от Георги Р. Гетов Административно наказателно дело № 20245330206219 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба от Ф. С. М., ЕГН: **********, с адрес: ***, чрез адв. В. М. срещу Наказателно постановление № 24-1030-007918/07.10.2024 г., издадено от *** – Началник група в ОДМВР - Пловдив, сектор „Пътна полиция“ Пловдив, с което:

1) на основание чл. 175а, ал. 1, пр. 3 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) на жалбоподателя са наложени административно наказание „глоба“ в размер на 3 000 (три хиляди) лева и административно наказание „лишаване от право“ да управлява МПС за срок от 12 (дванадесет) месеца за нарушение по чл. 104б, т. 2 от ЗДвП и

2) на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 1 от ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 10 (десет) лева за нарушение по чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП.

В жалбата се навеждат доводи за издаване на атакуваното наказателно постановление (НП) при неправилно приложение на материалния закон.

Жалбоподателят признава управляваният от него автомобил да е поднесъл по време на движение, но твърди, че не е имал за цел неговото умишлено извеждане извън контрол. Поддържа, че случилото се е инцидент, дължащ се на физическите свойства на пътната настилка. Взема становище, че от субективна страна нарушението по чл. 104б, т. 2 от ЗДвП да може да бъде извършено само при пряк умисъл поради предвиждането на специална цел в състава на нарушението. В тази връзка твърди процесното деяние да е 1 несъставомерно от субективна страна. Досежно нарушението по чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП поддържа то да не се отличава с висока степен на обществена опасност и за него да са приложими правилата за маловажност на случая по чл. 28 от ЗАНН. Моли наказателното постановление да бъде отменено.

Претендира разноски за адвокатско възнаграждение. В съдебно заседание, редовно призован, жалбоподателят не се явява и не се представлява.

Въззиваемата страна в съпроводително писмо с вх. № 120364/22.11.2024 г. взема становище при издаване на наказателното постановление да не са допуснати съществени процесуални нарушения, фактическата обстановка намира за правилно установена, а извършването на нарушенията от страна на жалбоподателя и вината му счита за категорично доказани. Поддържа деянието по т. 1 от НП да е възприето непосредствено от полицейските служители, на осветено кръстовище и при условията на добра видимост, неограничена от странични фактори. Възраженията за маловажност намира за неприложими в настоящото производство.

Моли наказателното постановление да бъде потвърдено. В съдебно заседание, редовно призована, въззиваемата страна не се явява и не се представлява.

СЪДЪТ, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Жалбата е подадена от Ф. С. М., спрямо когото са наложени административните наказания, следователно от лице с надлежна процесуална легитимация. Екземпляр от наказателното постановление е връчен на жалбоподателя на 01.11.2024 г., установено от разписка за връчване на препис от НП, а жалбата е подадена чрез административнонаказващия орган (АНО) на 04.11.2024 г., поради което 14-дневният срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН е спазен, а жалбата е допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна, поради което атакуваното наказателно постановление следва да бъде потвърдено по следните съображения:

От фактическа страна съдът приема за установено следното:

Жалбоподателят Ф. С. М. бил правоспособен водач на МПС, като притежавал издадено свидетелство за управление на моторно превозно средство (СУМПС) № ***, валидно до *** и с налични 29 контролни точки.

На 06.09.2024 г. в 03:38 часа в гр. Пловдив жалбоподателят М. управлявал лек автомобил „БМВ 320И“ с рег. № ***, като се придвижвал по бул. „Шести септември“ и достигнал кръстовището с кръгово движение с бул. „Източен“.

Жалбоподателят навлязъл с управлявания от него автомобил в кръговото движение и започнал да прави обиколки, при които чрез подаване на газ, форсиране на двигателя и резки маневри по завиване съзнателно довел задните гуми на превозното средство до загуба на сцепление с пътната настилка, при което те започнали да се приплъзват, а задната част на автомобила да поднася и криволичи, преминавайки от една пътна лента в друга. Жалбоподателят успял да изпълни няколко пълни обиколки в кръговото 2 движение, при които автомобилът му няколкократно поднесъл и излязъл извън контрол по описания начин.

През това време свид. Г. Д. К. – *** в ***, изпълнявал служебните си задължения по контрол за спазването на правилата за движение, като бил на смяна заедно с актосъставителя Б. Л. Д., който също бил на длъжност *** в ***. Двамата се намирали в района на бензиностанция „Шел“ на бул. „Шести септември“, както и на заведенията за бързо хранене „Макдоналдс“ и „Кей Еф Си“. На това място те били в близост и имали пряка видимост към кръстовището с кръгово движение, където се движил автомобилът „БМВ 320И“ с рег. № ***, управляван от жалбоподателя М.. Наблизо се намирала и свид. М. К. К., която също видяла начина, по който се движил автомобилът на жалбоподателя. Полицейските служители се насочили пеша към кръстовището с кръговото движение, осветявайки пътя пред себе си със служебните си фенери. Жалбоподателят М. видял приближаващите полицейски служители, които били облечени с униформено облекло. В опит да осуети спирането му за проверка той навлязъл и започнал да се движи в платното за насрещно движение. Тогава полицейските служители се качили в служебния автомобил на МВР и така успели да настигнат жалбоподателя.

След като последният спрял, полицейските служители установили самоличността на водача, а именно жалбоподателя Ф. С. М.. В хода на проверката поискали от него да представи свидетелството си за управление на МПС, но жалбоподателят М., въпреки че имал издаден и наличен такъв документ, не го носил със себе си и не го представил на контролните органи до края на проверката.

За така установените нарушения на място актосъставителят Б. Л. Д. съставил Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) с № 1214396 срещу жалбоподателя М., в негово присъствие и в присъствието на свидетелите Г. Д. К. и М. К. К.. Препис от акта бил връчен на жалбоподателя срещу разписка.

Въз основа на така съставения АУАН и на останалите материали по административнонаказателната преписка било издадено обжалваното в настоящото производство наказателно постановление.

По доказателствата:

Описаната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните гласни доказателствени средства, както и на писмените доказателства по делото.

Съдът дава вяра на показанията на свидетелите Г. Д. К. и М. К. К.. И за двамата се установява да са очевидци на процесното деяние. На показанията на свид. К. се признава завишена доказателствена стойност, тъй като същата се явява трето за спора лице, незаинтересовано от изхода на делото, което случайно се е намирало на местопроизшествието и е възприело обстоятелства, интересуващи делото. Същевременно от показанията й се установява, че тя има добре съхранен спомен от случилото се, а съответствието на разказа й с 3 твърденията на другия разпитан свидетел доказва, че двамата правилно и по еднакъв начин са възприели фактическата обстановка. Все в тази връзка следва да се отбележи, че по делото не се доказва свид. К. да е била застрашена по какъвто и да е начин от деянието на нарушителя, както необосновано е прието в НП, поради което липсват основания да се приеме, че тя е негативно настроена към жалбоподателя, а с показанията си да се стреми към определен резултат. Вместо това за свид. К. се доказва да е наблюдавала отстрани деянието, поради което съдът я приема за непредубеден, случаен свидетел. От показанията й на първо място се установява точната дата, на която са се случили описаните от нея събития – 06.09.2024 г. Макар да заявява, че не знае имената на улиците на това място, свидетелката дава описание чрез намиращи се наблизо обекти, като включително посочва, че жалбоподателят е направил няколко обиколки в кръстовище с кръгово движение. Тази информация позволява да бъде съпоставена с показанията на свид. К., който описва и точното кръстовище на бул. „Шести септември“ с бул. „Източен“ в гр. Пловдив, откъдето се прави несъмнен извод, че двамата свидетели разказват за един и същи случай. Показанията на свид. К. са изключително подробни, описвайки посоката, от която е дошъл автомобилът, маневрите, които е извършил в кръговото движение, както и начинът, по който го е напуснал, навлизайки в лентата за насрещно движение. Тази обстоятелственост и детайлност в разказа на свид. К. придава завишена стойност и на неговите показания. Разпитът и на двамата свидетели допринася на следващо място за разкриване на начина, по който се е движил процесният автомобил, докато е бил в кръговото движението. И двамата очевидци са категорични, че автомобилът е поднасял, като задната му част е криволичила, както и че това не е станало еднократно, а е повторено няколко пъти. В показанията си свид. К. изяснява: „Това поднасяне не беше еднократно, на няколко пъти колата поднасяше, докато беше в кръговото.“, в този смисъл са и показанията на свид. К.: „Докато правеше кръгове, автомобилът му занасяше, задницата поднасяше, автомобилът се движеше с въртене на гуми, пушеци, водачът форсираше двигателя. Автомобилът поне два пъти извъртя цялото колело, като се движеше по този начин.“.

Показанията на последния свидетел допринасят още за установяване на обстоятелствата по извършената проверка, включително за начина, по който жалбоподателят е излязъл от кръстовището – навлизайки в лентата за насрещно движение. Изяснява се от показанията на свид. К. и че в хода на проверката при поискване от страна на полицейските служители жалбоподателят не е представил свидетелството си за управление на МПС.

Показанията на двамата разпитани свидетели се приемат за подробни, взаимно кореспондиращи си и вътрешно непротиворечиви, поради което се ползват с доверие от съда.

От справка за нарушител/водач за жалбоподателя Ф. С. М. се изяснява, че същият е правоспособен водач на МПС, има издадено на 17.03.2016 г. СУМПС с № ***, валидно до *** и с налични 29 контролни точки.

4

От Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи се установява, че АУАН и НП са издадени от надлежно оправомощени лица, които са действали в рамките на своята материална и териториална компетентност.

При така установените факти съдът приема следното от правна страна:

При съставянето на АУАН и издаването на наказателното постановление не са допуснати съществени процесуални нарушения, ограничаващи правото на защита и представляващи основание за отмяна на НП. При съставянето на АУАН са изпълнени изискванията по чл. 42, ал. 1 от ЗАНН относно задължителното му съдържание. Актът е съставен от оправомощено лице, предявен е за запознаване със съдържанието му на нарушителя и му е връчен препис срещу разписка. В 6-месечния срок по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН е издадено и обжалваното наказателно постановление от материално и териториално компетентен орган. Налице е съответствие между установените факти и правни изводи в АУАН и в НП. Спазени са давностните срокове по чл. 34 от ЗАНН за ангажиране на административнонаказателната отговорност на нарушителя.

По т. 1 от наказателното постановление на жалбоподателя М. са наложени административни наказания за нарушение по чл. 104б, т. 2 от ЗДвП. Съдът намира, че от събраните и проверени по делото доказателства се установява по категоричен начин, че жалбоподателят е извършил това административно нарушение. От обективна страна на 06.09.2024 г. в 03:38 часа в гр. Пловдив, в кръговото движение на кръстовището на бул. „Шести септември“ с бул.