Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 46 от 04.03.2025, Районен съд - Ловеч

Съд
Районен съд - Ловеч
Дело
Административно наказателно дело 9/2025
Вид
Решение № 46
Подписан
04.03.2025
В сила
29.03.2025
Състав
МАРИЯ ДИМОВА ШОЛЕКОВА

Цитирани разпоредби

  • чл.9а · Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 1999 година относно заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за използване на определени инфраструктури
  • чл. 12 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.34 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 39, ал. 4 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.63, ал.2, т.1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.83, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.102, ал.2 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 167а, ал. 2, т. 8 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 167а, ал. 3 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 167а, ал. 4 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 179, ал. 3 · Закон за движението по пътищата
  • чл.185 · Закон за движението по пътищата
  • чл.187а, ал.2, т.3 · Закон за движението по пътищата
  • чл.189, ал.4 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 189ж, ал. 1, изр. първо · Закон за движението по пътищата
  • чл. 189ж, ал.2 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 189ж, ал.3, т.1 · Закон за движението по пътищата
  • чл.10 ал.1 · Закон за пътищата
  • чл.10, ал.1, т.2 · Закон за пътищата
  • чл. 10б, ал. 5 · Закон за пътищата
  • чл.80, ал.1, т.5 · Наказателен кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 46 гр. Ловеч, 04.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЛОВЕЧ, I СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МАРИЯ Д. ШОЛЕКОВА при участието на секретаря КОСТАДИНКА П. КОСТАДИНОВА като разгледа докладваното от МАРИЯ Д. ШОЛЕКОВА Административно наказателно дело № 20254310200009 по описа за 2025 година С Електронен фиш № 8505321751 на Агенция «Пътна инфраструктура» на «Т.Г.» ЕООД, представлявано от В.С.С. е наложена на основание чл.187а, ал.2, т.3, във връзка с чл.179, ал.3б от ЗДвП имуществена санкция в размер на 2500.00 лева за извършено нарушение на чл.102, ал.2 от ЗДвП, за това, че на 28.04.2022 г. в

04:58 часа е установено нарушение

№

DE791408850С36F1E053041F160A0402, с ППС влекач ДАФ ХФ 480 ФТ , с регистрационен номер ** **** **, с технически допустима максимална маса 19500, брой оси 2, екологична категория Евро 6D, в състав с ремарке с общ брой оси 5, с обща технически допустима максимална маса на състава 50000, в община Угърчин, за движение по път I-4 км 40+670, с посока Намаляващ километър, включен в обхвата на платената пътна мрежа, като за посоченото ППС изцяло не е заплатена дължимата пътна такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата, тъй като за посоченото ППС няма валидна маршрутна карта или валидна тол декларация за преминаването.

Нарушението е установено с устройство № 40252, представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни такси по чл.10, ал. 1 от Закона за пътищата, намиращо се на път I-4 км 40+670. С цитирания ЕФ е постановено «Т.Г.» ЕООД да заплати и съответната такса по чл.10б, ал.5 от ЗП, съобразно категорията на ползваното ППС в размер на 119 лева.

1

Недоволен от Електронния фиш останал жалбоподателят «Т.Г.» ЕООД, представлявано от В.С.С., който го обжалва чрез адв.П.Н. в срок и излага, че е незаконосъобразен, тъй като неправилно в случая е издаден ЕФ, а е следвало да бъде съставен АУАН и НП, не е спазен срока по чл.34 от ЗАНН при издаването му, както и че санкционната разпоредба не съответства на чл.9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и Съвета от 17.06.1999 г. относно заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за използване на определени инфраструктури и не е спазен принципа на пропорционалност, както и решението на СЕС по дело С-61/23, постановено на 21.11.2024 г., като излага подробни съображения за това. Поради изложеното моли съда да отмени обжалвания ЕФ.

В съдебно жалбоподателят, редовно призован не изпраща представител.

Постъпило е писмено становище от адв.Н., в което излага становище по същество.

Ответникът – Агенция «Пътна инфраструктура, редовно призован се представлява от юриск.И., която моли жалбата да бъде оставена без уважение и да се потвърди издадения ЕФ, като правилен и законосъобразен. Счита за неоснователно твърдението, че за посоченото нарушение не може да бъде издаден ЕФ, тъй като в ЗДвП се съдържат разпоредби за връчване на ЕФ за нарушения по чл.179, ал.3-3в, следователно може да бъде издаден ЕФ за тези нарушения, както и възраженията за неспазване на чл.34 от ЗАНН, тъй като ЕФ се приравнява на АУАН и НП единствено по правни последици, но не и по форма, съдържание, реквизити и процедура по издаване. Излага, че ППС попада в категорията ППС, за които се дължи заплащане на тол такса към момента на нарушението, което се е движило в обхвата на платената пътна мрежа, без да е заплатена дължимата тол такса. ППС е било оборудвано с бордово устройство, но за конкретния пътен участък няма подадена валидна тол декларация, поради което не е заплатена дължимата тол такса, което се установява от приложените по делото доклад от електронната система, статични изображения и становище на отдел «Управление на информационната система и инфраструктура». Дружеството не е изпълнило задълженията си във връзка с установяване на изминатото разстояние и заплащане на дължимата тол такса, за което му е наложена предвидената в закона имуществена санкция. Неоснователно е възражението на жалбоподателя, че не му е предоставена възможност за предеклариране и 2 заплащане впоследствие на дължимата такса, тъй като към датата на нарушението не е била предвидена такава процедура и не е имало възможност за предеклариране. Относно размера на санкцията, моли съда да има предвид, че санкцията освен пропорционална, трябва да бъде ефективна и възпираща.

Поради изложеното моли съда да потвърди издадения ЕФ, като правилен и законосъобразен, като претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева. Моли, в случай, че съдът уважи жалбата претендираното адвокатско възнаграждение да бъде намалено с оглед фактическата и правна сложност на делото.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че жалбата е процесуално допустима и е подадена в срок, като към материалите по преписката се съдържат доказателства за връчване на ЕФ на жалбоподателя на 02.01.2025 г./л.37/, а жалбата е подадена на 06.01.2025 г. чрез ССЕВ до РСЛовеч, като по същество е основателна.

Съдът намира, че съдържанието на електронния фиш е по утвърден образец, като в същия е отразено, че на 28.04.2022 г., в 04:58 ч. е установено нарушение с ППС Влекач ДАФ ХФ 480 ФТ, с рег.№ ** **** ** в община Угърчин, по път I-4, км. 40+670, с посока намаляващ километър, включен в обхвата на платената пътна мрежа, като за посоченото ППС изцяло не е заплатена дължимата пътна такса по чл.10, ал.1, т.2 от Закона за пътищата, тъй като за посоченото ППС няма валидна маршрутна карта или валидна тол декларация за преминаването.

Нарушението е установено с устройство № 40252, представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни такси по чл.10 ал.1 от Закона за пътищата, намиращо се на път I-4, км. 40+670, за което е представен протокол за установяване годността за приемане на дооборудването на съществуваща стационарна контролна точка. Направено е ясно описание на нарушението по време и място на извършване. Съдът обаче счита, че при описание на нарушението липсва яснота и категоричност относно приетото от наказващия орган, а именно в какво се изразява нарушението – в липсата на валидна маршрутна карта или в липсата на валидна тол декларация за преминаването, което води до ограничаване правото на защита на санкционираното лице, да разбере в извършването на какво нарушение е обвинено, съответно за какво нарушение следва да понесе отговорност, за да организира в пълен обем защитата си.

Съобразно разпоредбата на чл. 102, ал. 2 от ЗДвП, собственикът е длъжен да не допуска движението на пътно превозно средство по път, 3 включен в обхвата на платената пътна мрежа, ако за пътното превозно средство не са изпълнени задълженията във връзка с установяване на размера и заплащане на съответната такса по чл. 10, ал. 1 от ЗП според категорията на пътното превозно средство. Санкционната норма на чл. 187а, ал. 2, т. 3 вр. чл.

179, ал. 3б от ЗДвП предвижда на собственик на пътно превозно средство от категорията по чл. 10б, ал. 3 от ЗП, за което изцяло или частично не е заплатена дължимата такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗП налагане на имуществена санкция в размер на 2 500 лв., каквато санкция е наложена и в настоящия случай. Съгласно чл. 39, ал. 4 от ЗАНН, за случаи на административни нарушения, установени и заснети с техническо средство или система, в отсъствие на контролен орган и нарушител, когато това е предвидено в закон, овластените контролни органи могат да налагат глоби в размер над необжалваемия минимум по ал. 2, за което се издава електронен фиш. Видно от цитираната норма, за да бъде издаден електронен фиш за процесното нарушение на нормата на чл. 179, ал. 3б от ЗДвП, това трябва да е предвидено в закон.

В нормата на чл. 189ж, ал. 1, изр. първо от ЗДвП, действащ към датата на нарушението /ДВ, бр. 105 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г./, е предвидено, че при нарушение по чл. 179, ал. 3 ЗДвП, установено и заснето от електронната система по чл. 167а, ал. 3 ЗДвП, може да се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба или имуществена санкция в размер, определен за съответното нарушение. В тази норма не е предвидена възможност за издаване на електронен фиш за процесното нарушение, като липсва и друга законова норма, която изрично да предвижда тази възможност, поради което в случая е следвало да бъде съставен АУАН, а в последствие да бъде издадено НП, а не да се съставя електронен фиш. Действително, към настоящият момент вече е налице законодателна промяна, в сила от 13.02.2024 г., но тази промяна действа занапред и към момента на съставяне на електронния фиш не е била налице.

Този извод на съда не се променя и от нормата на чл. 189ж, ал. 7 от ЗДвП, съгласно която по отношение на електронния фиш за нарушение по чл.

179, ал. 3 – 3б се прилагат разпоредбите на чл. 189, ал. 10, тъй като това би означавало по тълкувателен път да се изведе възможност за съставяне на електронен фиш, което е недопустимо при ангажиране на административнонаказателната отговорност на едно лице. Така изложеното се 4 отнася и до нормата на чл. 167а, ал. 4 от ЗДвП, в която също не е изрично предвидена възможността да се издаде електронен фиш за нарушение по чл.

179, ал. 3б от ЗДвП, а се урежда изграждането и поддържането от АПИ на информационна система, в която се издават и съхраняват докладите по ал. 3 и електронните фишове за нарушения по чл. 179, ал. 3 – 3в ЗДвП, като в информационната система могат да се съхраняват и съставени, но невръчени покани за съставяне на актове за установяване на административни нарушения, актове за установяване на административни нарушения и наказателни постановления за нарушения по чл. 179, ал. 3 – 3в ЗДвП, ако същите отговарят на изискванията за електронен документ и са подписани с квалифициран електронен подпис.

На следващо място, тази възможност не се извежда и от нормата на чл.

187а, ал. 4 от ЗДвП, съгласно която вписаният собственик, съответно ползвател, се освобождава от административнонаказателна отговорност по ал.

1 и 2 във връзка с административни нарушения по чл. 179, ал. 3 – 3б, ако в срок от 7 дни от връчването на акта за установяване на административно нарушение или електронния фиш представи декларация, в която посочи данни за лицето, което е извършило нарушението, и копие от свидетелството му за управление на моторно превозно средство. Тази норма, освен че не предвижда изрично издаването на електронен фиш за нарушение по чл. 179, ал. 3б от ЗДвП, разглежда възможността за освобождаване от административнонаказателна отговорност за нарушения по чл. 179, ал. 3 – 3б, за които са издадени електронни фишове или са съставени АУАН, без да се конкретизира електронния фиш и АУАН за кое от нарушенията се отнасят. Ето защо, тази норма би могла да е приложима както в случаите на издаване на електронен фиш за нарушение по чл. 179, ал. 3 от ЗДвП, така и при съставен АУАН за нарушение по чл. 179, ал. 3б от ЗДвП.

Така изложеното се отнася и до нормите на чл. 167а, ал. 2, т. 8 от ЗДвП и чл. 167а, ал. 4 от ЗДвП. В първата норма е предвидено, че при изпълнение на функциите си по този закон определените от председателя на управителния съвет на АПИ длъжностни лица съставят и връчват АУАН и връчват електронни фишове за нарушения по чл. 179, ал. 3 – 3в. Съответно във втората норма е предвидено, че АПИ създава и поддържа информационна система, в която се издават и съхраняват докладите по ал. 3 и електронните фишове за нарушения по чл. 179, ал. 3 – 3в, като в информационната система могат да се 5 съхраняват и съставени, но невръчени покани за съставяне на актове за установяване на административни нарушения, актове за установяване на административни нарушения и наказателни постановления за нарушения по чл. 179, ал. 3 – 3в, ако същите отговарят на изискванията за електронен документ и са подписани с квалифициран електронен подпис. В тези две норми отново не е изрично предвидено издаването на електронен фиш за нарушение по чл. 179, ал. 3б от ЗДвП и не се конкретизира електронния фиш и АУАН за кое от нарушенията се отнасят.

Поради изложеното, настоящата инстанция приема, че в случая липсва изрична законова разпоредба предвиждаща възможността да бъде съставен електронен фиш за нарушение по чл. 179, ал. 3б от ЗДвП, като е недопустимо по тълкувателен път и чрез разширително тълкуване на нормата на чл. 189ж, ал. 1 от ЗДвП, да се приеме че тя се отнася и до нарушенията по чл. 179, ал. 3б от ЗДвП./ Решение №921/10.05.2024 г. по к.а.н.д. № 172/2024 г. на Административен съд-Ловеч/.