Решение № 648 от 25.03.2022, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 648 гр. София, 25.03.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-В СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Елена И.

Членове:

Златка Чолева

Розалина Г. Ботева при участието на секретаря Цветослава В. Гулийкова като разгледа докладваното от Розалина Г. Ботева Въззивно гражданско дело № 20211100512368 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 258- чл. 273 ГПК.

С решение № 20160060/ 20.07.2021г., постановено по гр. дело № 56414/2020г. по описа на Софийския районен съд, 160 състав, е признато за установено по отношение на ИВ. Т. Т. съществуването на вземането на “Т.С.” ЕАД за сумата 6,56 лева, представляваща цена на услугата дялово разпределение, доставена в обект, намиращ се в гр. София, ж.к. “**** за периода 01.05.2014г.- 30.04.2015г., ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение- 03.09.2018г., до окончателното плащане на сумата, за което е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от по ч.гр.д. № 37548/ 2018г. по описа на СРС, 160 състав.

С решението са отхвърлени предявените от “Т.С.” ЕАД срещу ИВ. Т. Т. искове за установяване на вземането на “Т.С.” ЕАД за сумата 731,06 лева, представляваща цена на топлинна енергия, доставена в обект, намиращ се гр. София, ж.к. “**** за периода 01.05.2014г.- 30.04.2015г., ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение03.09.2018г., до окончателното плащане на сумата, сумата 200,49 лева, представляваща обезщетение за забава за периода 16.09.2015г.- 28.05.2018г., за цена на услугата дялово разпределение, доставена в обект, намиращ се в гр. София, ж.к. “**** за периода 01.05.2014г.- 30.04.2015г. над сумата 6,56 лева до сумата 13,13 лева, за сумата 3,55 1 лева, представляваща обезщетение за забава за периода 16.09.2015г.- 28.05.2018г., за което е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от по ч.гр.д. № 37548/ 2018г. по описа на СРС, 160 състав.

Със същото решение е признато за установено по отношение на Ц.Т.И. съществуването на вземането на”Т.С.” ЕАД за сумата 6,56 лева, представляваща цена на услугата дялово разпределение, доставена в обект, намиращ се в гр. София, ж.к.

“**** за периода 01.05.2014г.- 30.04.2015г., ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение03.09.2018г., до окончателното плащане на сумата, за което е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от по ч.гр.д. № 37548/ 2018г. по описа на СРС, 160 състав.

С решението са отхвърлени предявените от “Т.С.” ЕАД срещу Ц.Т.И. искове за установяване на вземането на “Т.С.” ЕАД за сумата 731,06 лева, представляваща цена на топлинна енергия, доставена в обект, намиращ се гр. София, ж.к. “**** за периода 01.05.2014г.- 30.04.2015г., ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение03.09.2018г., до окончателното плащане на сумата, сумата 200,49 лева, представляваща обезщетение за забава за периода 16.09.2015г.- 28.05.2018г., за цена на услугата дялово разпределение, доставена в обект, намиращ се в гр. София, ж.к. “**** за периода 01.05.2014г.- 30.04.2015г.над сумата 6,56 лева до сумата 13,13 лева, за сумата 3,55 лева, представляваща обезщетение за забава за периода 16.09.2015г.- 28.05.2018г., за което е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от по ч.гр.д. № 37548/ 2018г. по описа на СРС, 160 състав.

Срещу решението, в частта, в която са отхвърлени предявените установителни искове е подадена въззивна жалба от “Т.С.” ЕАД. Въззивникът навежда искане за отмяна на решението в атакуваната част, като се позовават на отменителните основания- нарушение на материалния закон, довело и до неправилност на съдебния акт.

В срока и реда по чл. 263 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от ИВ. Т. Т., в който се изразява становище за неоснователност на жалбата и оставянето без уважение.

Срещу решението, в частта, в която е установено съществуването на вземането на “Т.С.” ЕАД срещу ИВ. Т. Т. е подадена въззивна жалба от И.Т., в която се навеждат доводи за нарушение на процесуалния и материалния закон, и неправилност на решението.

В срока и реда по чл. 263 ГПК не е постъпил писмен отговор от въззиваемата страна "Т.С." ЕАД.

Софийски градски съд, като взе предвид становищата и доводите на страните и обсъди доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност, 2 приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Въззивната жалба е подадена в срок, от легитимирано лице и срещу подлежащ на въззивен инстанционен контрол съдебен акт, поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.

При извършената проверка по реда на чл. 269, пр. 1 ГПК, настоящият съдебен състав установи, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Ето защо, съдът дължи произнасяне по съществото на правния спор в рамките на доводите, заявени с въззивната жалба, от които е ограничен, съгласно нормата на чл. 269, пр. 2 ГПК.

Първоинстанционният съд е сезиран с обективно кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД вр. с чл. 153 ЗЕ и чл. 422 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Ищецът „Т.С.” ЕАД е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу

ИВ. Т. Т. за сумата 731,06 лева, представляваща цена на топлинна енергия, доставена в обект, намиращ се гр. София, ж.к. “**** за периода 01.05.2014г.30.04.2015г., ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение- 03.09.2018г., до окончателното плащане на сумата, сумата 200,49 лева, представляваща обезщетение за забава за периода 16.09.2015г.- 28.05.2018г., за цена на услугата дялово разпределение, доставена в обект, намиращ се в гр. София, ж.к. “**** за периода 01.05.2014г.30.04.2015г., за сумата 13,13 лева, представляваща цена на услугата дялово разпределение за имот, намиращ се в гр. София, ж.к. “**** за периода 01.05.2014г.30.04.2015г., за сумата 3,55 лева, представляваща обезщетение за забава за периода 16.09.2015г.- 28.05.2018г., за което е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от по ч.гр.д. № 37548/ 2018г. по описа на СРС, 160 състав. ответника Ц.Т.И. за сумата 731,06 лева, представляваща цена на топлинна енергия, доставена в обект, намиращ се гр. София, ж.к. “**** за периода 01.05.2014г.30.04.2015г., ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение- 03.09.2018г., до окончателното плащане на сумата, сумата 200,49 лева, представляваща обезщетение за забава за периода 16.09.2015г.- 28.05.2018г., за цена на услугата дялово разпределение, доставена в обект, намиращ се в гр. София, ж.к. “**** за периода 01.05.2014г.30.04.2015г., за сумата 13,13 лева, представляваща цена на услугата дялово разпределение за имот, намиращ се в гр. София, ж.к. “**** за периода 01.05.2014г.30.04.2015г., за сумата 3,55 лева, представляваща обезщетение за забава за периода 16.09.2015г.- 28.05.2018г., за което е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от по ч.гр.д. № 37548/ 2018г. по описа на СРС, 160 състав.

3

Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответниците, въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ обвързват потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на ответниците топлинна енергия, като купувачът не е заплатил дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение. Поддържа, че ответниците не са заплатили и дължимата такса за дялово разпределение. Твърди, че същите са изпаднали в забава. Моли съда да установи вземанията така, както са предявени в заповедното производство. Претендира разноски.

По жалбата на “Т.С.” ЕАД гр. София:

Настоящият съдебен състав споделя мотивите на първоинстанционния съд в частта, в която са отхвърлени предявените искове за установяване вземането на “Т.С.” ЕАД за цена на топлинна енергия и обезщетение за забава, като на основание чл.

272 ГПК, препраща към мотивите на първоинстанционния съд в тази част.

Във връзка с доводите в жалбата, следва да се посочи следното: В жалбата е наведено възражение e, че по делото е установено наличието на договорно правоотношение между страните. Развити са съображения, че ответниците са придобили правото на собственост по силата на наследствено правоприемство, като са изложени доводи, че същите не са се отказали от правото на собственост, нито са се разпоредили с него.

Съгласно разпоредбите на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция след 17.07.2012 г.) потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия през процесния период е физическо лице- ползвател или собственик на имот, който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си. Конкретиката на случая сочи, че Т.И.Т. и Н.М. Т.а притежават правото на собственост върху процесния недвижим имот. Установява се, че със саморъчно завещание от 12.06.2007г., обявено на 28.12.2015г., Н. Т.а се е разпоредила за след смъртта си с правото на собственост върху 1/2 ид.ч. от имота в полза А.С.К.. От представените удостоверения за наследници се установява, че Т.И.Т. и Н.М. Т.а са починали, съответно на 24.12.1998г. и 05.07.2015г., и са оставили наследници по закон ИВ. Т. Т. и Ц.Т.И.. При това положение, ответниците са придобили по силата на наследствено правоприемство правото на собственост общо върху 1/2 ид.ч. от имота.

Следователно, ответниците се явяват клиенти на топлинна енергия за битови нужди в имота през процесния период, доколкото по делото е установено, че същите са придобили правото на собственост върху имота.

Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от 4 топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от КЕВР (писмена форма на договора не е предвидена). Тези общи условия се публикуват най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите (чл. 150, ал. 2 от закона). В случая несъмнено е, че общите условия на ищцовото дружество са влезли в сила, доколкото са били публикувани. Съответно според нормата на чл. 150, ал. 3 ЗЕ в срок от 30 дни след влизането в сила на общите условия потребителите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални условия. По делото не са релевирани подобни твърдения, нито има данни, че ответниците са упражнила правото си на възражение срещу Общите условия. Поради изложеното, съдът приема, че между страните е възникнало облигационно правоотношение, въз основа на договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди с включените в него права и задължения на страните, съгласно ЗЕ и Общите условия.

Неоснователни са доводите на въззивника- ищец, че ответниците са носители на правото на собственост върху целия имот. Принципно вярни са изложените в жалбата доводи, свързани с придобиването на правото на собственост чрез наследствено правоприемство. Същите обаче не са съобразени със събраните писмени доказателства, от които се установява, че Н.М. Т.а се е разпоредила за след смъртта си с правото на собственост върху ½ ид.ч. от недвижимия имот. По силата на това разпореждане лицето бенефициер става собственик на ½ ид.ч. от недвижимия имот след смъртта на завещателя. Завещанието не е оспорено от наследниците по закон и предвид субсидиарния характер на наследяването по закон по отношение на наследяването по завещание, наследникът по завещание измества наследниците по закон. Така правоприемник на правото на собственост върху завещаните ½ ид. ч. е А.С.К.. С оглед изложеното пасивно легитимиран да отговаря за задълженията по отношение на ½ ид.ч. от имота е А.К..