Решение № 5321 от 25.03.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 5321 гр. София, 25.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 29 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Виктория М. Станиславова при участието на секретаря ВАЛЕНТИНА ВЛ. МИЛОВАНОВА като разгледа докладваното от Виктория М. Станиславова Гражданско дело № 20231110113576 по описа за 2023 година

Производството е по реда на ГПК, част ІІ "Общ исков процес", дял І "Производство пред първата инстанция".

Образувано е по първоначална искова молба с вх. № 71634/15.03.2023 г. на Е. Д.

Д., ЕГН **********, срещу ............“ ООД, ЕИК ............., с която са предявени при условията на обективно, евентуално съединяване установителни искове с правно основание чл. 26, ал.

4 ЗЗД, вр. ал. 1 ЗЗД за прогласяване нищожността на клаузата на чл. 6 от Договор за потребителски кредит № ..........., предвиждаща заплащането на неустойка в размер на 420,00 лева при неизпълнение на задължението на кредитополучателя по договора за предоставяне на обезпечение съобразно предвиденото в чл. 4, ал. 3 от него.

В срока по чл. 211, ал. 1 ГПК ............“ ООД, ЕИК ............., е предявил при условията на обективно, кумулативно съединяване насрещни осъдителни искове с правно основание чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК, вр. чл. 6 ЗПФУР, срещу ищеца по първоначалния иск за заплащане на сумата в размер на 249,36 лева – падежирала главница по Договор за потребителски кредит № ..........., ведно със законната лихва от депозирането на исковата молба до плащането, както и за сумата в размер на 8,64 лева – договорна възнаградителна лихва за периода от 12.11.2022 г. до 12.12.2022 г.

В първоначалната искова молба се излагат фактически твърдения, че между ............“ ООД – в качеството на кредитор, и Е. Д. Д. – в качеството на кредитополучател, е бил сключен Договор за потребителски кредит № ........... г., съгласно който Е. Д. Д. е получила заемна сума в размер на 500,00 лева със задължение да я върне на 6 равни месечни вноски, при ГЛП 38,75 % и ГПР 46,42 %. Сочи се, че в чл. 4, ал. 3 от съглашението кредиторът бил уговорил, че в срок до края на следващия ден от сключване на договора кредитополучателят следва да му предостави гаранция по кредита, подробно посочена в ОУ към договора, като при неизпълнение на това задължения за кредитополучателя възниквало неустоечно задължение по чл. 6 от него за заплащане на сумата в размер на 420,00 лева. Счита се, че клаузата на чл. 6 е в протИ.речие с императивни правни норми. Навеждат се аргументи, че същата протИ.речи на добрите нрави, по същество се начислява печалба за кредитора, надбавка към главницата, поради което е следвало да бъде включена в ГПР и ГЛП, което влече недействителност на целия договор, респ. на клаузата от него, предвиждаща заплащането на неустойка за неизпълнение на договорно задължение за предоставяне на обезпечение. Моли се съда да прогласи нищожността на процесната договорна клауза.

Претендират се разноски по делото.

1

В законоустановения срок по чл. 131 ГПК ответното дружество е депозирало писмен отговор, с който оспорва установителните искове като неоснователни. Счита, че добрите нрави не са накърнени, налице е еквивалентност на престацията. Оспорва приложеният ГПР да е различен от посочения в съглашението, като поддържа, че същият е в рамките на нормативно уреденото и е изчислен в съответствие със законовата формула към чл. 19, ал. 2 ЗПК. Оспорва твърдението за заобикаляне на закона, както и твърдението за нарушения на ЗЗП. Моли за отхвърляне на исковете. Претендира разноски.

В насрещната искова молба, обективирана в писмения отговор по чл. 131 ГПК, ищецът по насрещните искове излага фактически твърдения, че действително между ............“ ООД – в качеството на кредитор, и Е. Д. Д. – в качеството на кредитополучател, е бил сключен Договор за потребителски кредит № ........... г., по силата на който в полза на Е.

Д. Д. е бил предоставен паричен заем в размер на сумата от 500,00 лева със срок за връщането й от 6 месеца, при ГЛП в размер на 38,75 %, ГПР в размер на 46,42 % и месечна погасителна вноска в размер на по 93,00 лева всяка. Излага, че на датата на сключване на договора – 11.06.2022 г., ............“ ООД е предоставил заемната сума, която Е. Д. Д. е получила на каса на „......“ АД с разписка № .......... Признава, че по сключения между страните договор кредитополучателят е заплатил три вноски за погашение на задължението си на следните дати: на 20.09.2022 г. – 100,00 лева, на 28.10.2022 г. – 100,00 лева, на 14.11.2022 г. – 100,00 лева. Посочва, че останалите непогасени от ответника по насрещните искове вземания са, както следва: сумата от 249,36 лева – падежирала главница по Договор за потребителски кредит № ........... г., дължима за периода 12.10.2022 г. – 12.12.2022 г., сумата от 8,64 лева – договорна възнаградителна лихва за периода от 12.11.2022 г. до 12.12.2022 г., чието заплащане дружеството претендира в настоящия процес. При тези фактически твърдения ищецът по насрещните искове моли за уважаването им и за присъждане на сумите на соченото договорно основание. Претендира разноски.

В депозирания в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК писмен отговор на насрещната искова молба ответникът Е. Д. Д. оспорва същата с довод, че процесният договор за потребителски кредит е недействителен, на основание чл. 22 ЗПК, и поддържа възражение за прихващане със заплатените по претендираните за недействителни клаузи суми от дължимата главница.

Моли за отхвърляне на исковете.

Софийски районен съд, I Гражданско отделение, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно изискванията на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа страна следното:

По делото не се спори, а се установява от приетия като писмено доказателство Договор за потребителски кредит № ........... г., че между ............“ ООД – като кредитор, и Е. Д. Д. – като кредитополучател, е бил сключен договор за паричен заем, по силата на който заемодателят е поел задължение да предостави на заемателя паричен заем в размер на сумата 500,00 лева, срещу насрещно задължение на заемателя да я върне чрез заплащане на 6 броя равни месечни погасителни вноски, дължими на 12-то число на месеца с размер и падеж, посочени в погасителния план, представляващ Приложение № 1 към договора – първата платима на 12.07.2022 г., а последната – на 12.12.2022 г., заедно с възнаградителна лихва при фиксиран годишен лихвен процент в размер на 38,75 % /чл. 11, ал. 1 от договора/ и годишен процент на разходите от 46,42 % /чл. 11, ал. 4 от договора/, като общата сума, дължима за връщане от заемателя възлиза на 558,00 лева /чл. 11, ал 5 от договора/.

Съгласно чл. 4, ал. 3 от договора страните се споразумяват, че в срок до края на следващия ден от сключването му, кредитополучателят е длъжен да предостави на кредитора гаранция по кредита съгласно реда и условията, предвидени в ОУ по договора.

Банковата гаранция или гаранцията, издадена от небанкова финансова институция, трябва да бъде за сума в размер на 558,00 лева със срок на валидност до 13.12.2022 г.

Съгласно предвиденото в т. 3.2.1 от ОУ, в срок до края на следващия ден от сключването на договора за потребителски кредит, кредитополучателят е длъжен да представи на дружеството гаранция по кредита, която може да бъде банкова гаранция, издадена от банка, оперираща на територията на Република България; гаранция, издадена от небанкова финансова институция, оперираща на територията на Република България, или двама поръчители. С т. 3.2.2 от ОУ са уредени изискванията към банковата гаранция и гаранцията, издадена от небанкова финансова институция, а именно да отговаря на изискванията на закона за нейното издаване и да съдържа неотменяемо и безусловно изявление, че ако кредитополучателят не заплати което и да е свое парично задължение по 2 договора, гарантът ще заплати всички дължими суми в първия работен ден след получаване на първо писмено искане от страна на дружеството. С т. 3.2.3 от ОУ е определено, че поръчители могат да бъдат дееспособни физически лица, които трябва да са наети на безсрочен трудов договор и да получават минимум 1 500 лева брутно месечно възнаграждение, както и да нямат кредити с повече от 30 дни просрочие. Уредено е, че в рамките на срока по т. 3.2.1 /деня след сключване на договора/, поръчителите следва да се явят лично в офис на дружеството и да предоставят информация за своята кредитоспособност. Според т. 3.2.5 дружеството не е длъжно да приеме предложените от кредитополучателя поръчители, а преценява тяхната надеждност и платежоспособност.

Съгласно чл. 6, ал. 1 от договора, в случай че кредитополучателят не представи на кредитора гаранция по кредита по чл. 4, ал. 3 от този договор в установения срок и съгласно условията, предвидени в ОУ на договора, той дължи на дружеството неустойка в размер на 420,00 лева, като неустойката се начислява на месец, считано от изтичането на срока.

Според чл. 6, ал. 5 от договора, начислената неустойка се заплаща заедно със следващата погасителна вноска по кредита съобразно уговорения погасителен план.

По делото не се спори, че преди сключване на договора на кредитоискателя е бил предоставен стандартен европейски формуляр /СЕФ/, съдържащ информация за потребителските кредити и конкретно: данни за кредитора, описание на основните характеристики на кредита – вид (потребителски кредит за текущо потребление); общ размер на кредита – 500,00 лева; условия за усвояване; срок на договора – 6 месеца; размер, брой, падеж и периодичност на вноските; разходите по кредита – лихвен процент от 38,75 %; ГПР – 46,42 %.

По делото не се спори, че ищцата по първоначалния иск е получила в брой сумата от 500,00 лева, наредена от ............“ ЕООД, чрез системата на „......“ АД.

Между страните не е спорно обстоятелството, потвърдено и от констатациите на вещото лице по ССчЕ, че в изпълнение на сключения договор за потребителски кредит от 11.06.2022 г. кредитополучателят е извършил 3 плащания на следните дати: на 20.09.2022 г.

– 100,00 лева, на 28.10.2022 г. – 100,00 лева, на 14.11.2022 г. – 100,00 лева.

С проекта на доклад, обективиран в Определение № 26089/25.07.2023 г., и обявен за окончателен в проведеното на 04.10.2023 г. открито съдебно заседание /с корекции и допълнения, посочени по-долу/, Софийски районен съд е отделил като безспорни между страните и ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства: че между страните е бил сключен Договор за потребителски кредит № ..........., по силата на който ............“ ООД е предоставил на Е. Д. Д. сумата в размер на 500,00 лева; че в изпълнение на сключения договор за потребителски кредит, ищцата е извършила три броя плащания на обща стойност от 300,00 лева, както следва: на 20.09.2022 г. – 100,00 лева, 28.10.2022 г. – 100,00 лева, 14.11.2022 г. – 100,00 лева.

От изслушаното и прието без възражения на страните в срока по чл. 200, ал. 3, изр. 2 ГПК експертно заключение на вещото лице И. Д. по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза, което преценено по реда на 202 ГПК СРС кредитира като обективно и компетентно изготвено от специалист в съответната област, се установява, че отпуснатият заем по договор за потребителски кредит № ........... е бил усвоен от кредитополучателя на 11.06.2022 г., като последният е извършил по договора 3 плащания – на 20.09.2022 г. – 100,00 лева, на 28.10.2022 г. – 100,00 лева, на 14.11.2022 г. – 100,00 лева. Така постъпилите суми кредиторът е отнесъл за погасяване, както следва: 49,36 лева – лихви, и 250,64 лева – главница, като в счетоводството на ответника по първоначалния иск като непогасени са отразени следните суми: 249,36 лева – главница, и 8,64 лева – лихва. След изчислителна процедура вещото лице е посочило, че стойността на ГПР при включване в него на стойността на неустойката за непредоставяне на обезпечение възлиза на 1 096,69 %.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

Първоинстанционният съд е първоначално сезиран с установителни искове с правно основание чл. 26, ал. 4, вр. ал. 1 ЗЗД, и с насрещно предявени осъдителни искове с правно основание чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК, вр. чл. 6 ЗПФУР.

Разпечатката съдържа 33 от 90 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/6e5bf90b-0cc5-4a88-89e7-8f03579241a1