Решение № 893 от 28.04.2023, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 893 гр. Бургас, 28.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XXXII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на трети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: СТОЯН П. МУТАФЧИЕВ при участието на секретаря МИЛЕНА ХР. МАНОЛОВА като разгледа докладваното от СТОЯН П. МУТАФЧИЕВ Гражданско дело № 20222120101663 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по повод искова молба на П. Г. П. против „ГЕРМАНГТ“ ЕООД, с която са предявени главни искове по чл.344, ал.1, т.1 и т.3 и чл. 226, ал. 2, вр. с ал. 3 от КТ и евентуален иск по чл. 344, ал. 1, т. 4 от КТ.

С разпореждане № 3379/21.03.2022 г. производството е оставено без движение, като е предоставен срок на ищеца за отстраняване на нередовностите на исковата молба. На 01.04.2022 г. по делото е постъпила уточняваща молба от ищеца, с която конкретизира периода, за който се претендира обезщетение за оставане без работа поради незаконно уволнение и посочва правния интерес от предявяване на иск по чл. 344, ал. 1, т. 4 от КТ.

В законоустановения срок по делото постъпва отговор на исковата молба, в който се твърди, че искът по чл.344, ал.1, т.1 от КТ е погасен по давност. В случай, че съдът не приеме тази теза, се твърди, че исковете са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.

С определение от съдебно заседание, проведено на 08.06.2022 г., съдът спря производството по взаимно съгласие на страните. По молба на ищеца с определение № 6822/01.12.2022 г. съдът възобнови производството по делото.

В съдебно заседание, проведено на 09.01.2023 г., съдът прекрати производството по предявения от П. Г. П. против „ГЕРМАН-ГТ“ ЕООД осъдителен иск с правно основание чл.226, ал.2, вр. ал.3 от КТ за осъждане на дружеството да заплати на ищеца обезщетение в размер на брутното му трудово възнаграждение от деня на прекратяване на трудовото правоотношение до предаването на трудовата книжка, предвид незаконното й задържане, поради оттеглянето му.

В съдебно заседание, проведено на 03.04.2023 г., на основание чл.214, ал.1 от КТ съдът прие изменение на предявения иск за присъждане на обезщетение за времето, през което ищецът е останал без работа, чрез неговото намаляване от първоначално претендираната сума в размер на 3900 лева на сума в размер на 1625 лева и от първоначално претендирания период от 15.10.2021 г. до 15.04.2022 г. на период от 15.10.2021 г. до 29.12.2021 г., като за разликата прекрати производството поради отказ от иска в тази му част.

1

В съдебно заседание процесуалният представител на ищеца поддържа исковете и моли съда да ги уважи, съобразно направените изменения и уточнения, като присъди на страната сторените от нея разноски.

В съдебно заседание процесуалният представител на ответника оспорва исковете и моли съда да ги отхвърли, като присъди на страната сторените по делото разноски.

Бургаският районен съд, след като взе предвид събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

На 12.01.2021 г. е сключен трудов договор № * (за краткост Договора), по силата на който П. Г. П. приема да изпълнява, считано от 13.01.2021 г. или в едноседмичен срок от връчването на екземпляр от Договора, длъжността „шофьор, товарен автомобил международни превози“ с основно месечно трудово възнаграждение в размер на 650 лева.

Договорът е сключен за неопределено време. На 13.01.2021 г. на ищеца е връчена длъжностна характеристика за длъжността, която заема.

На 13.01.2021 г. П. подписва декларация, с която декларира, че при започване на работа при ответника не предоставя трудова книжка, като в декларацията е посочено още, че по тази причина същата не се съхранява в архива на фирмата в периода на продължителност на Договора.

Със Заповед № ***/11.06.2021 г. работодателят командирова П. за периода от 11.06.2021 г., като крайна дата не е посочена, до Австрия, Германия, Франция, Белгия, Люксембург, Холандия, Швеция, България, със задача превоз на стока. Пътуването е следвало да се извърши с товарен автомобил рег. № *** и прикачване на различни ремаркета. В заповедта ищецът е дал съгласието си командировката в ЕО да бъде повече от 30 календарни дни. Той подписва и декларация, с която дава съгласието си по време на командировката зад граница по предоставена от него банкова сметка да му бъдат изплащани авансово командировка, служебен аванс и заплата.

Със Заповед № 3 са дадени обяснения от работодателя относно начина на отчитане на документи при извършване превоз на стока, като П. е получил екземпляр от тази заповед, за което се е подписал.

С покана с изх. № 49/07.10.21 г. адресирана до П. Г. П. на основание чл.193, ал.1 от КТ са поискани от него писмени обяснения в рамките на 3 работни дни за причините, поради които не се явява на работа и не предоставя документ, оправдаващ отсъствието му след напускане на поверения му камион Рено Т с № *** в Австрия на 03.10.2021 г.

По делото е приета като доказателство разпечатка от интернет страницата на куриерска фирма „Спиди“ АД, което дружество притежава индивидуална лицензия за извършване на услуги, включени в обхвата на универсалната пощенска услуга № 206/28.05.2014 г., съдържаща информация за пратка с номер ***. От нея се установява, че пратката е приета от куриерската фирма на 07.10.2021 г. в гр. Карнобат и пристига в офис на куриера в гр. Бургас на 08.10.2021 г., като на същия ден е предадена на куриер за доставка.

Доставката е отбелязана като неуспешна, тъй като получателят отсъства/не вдига. Не е посочен телефон, на който П. е потърсен. На същата дата, 08.10.2021 г., пратката е насочена към офис поради липса на връзка с адресата и е подготвена за предаване на клиент в офис 705 – Бургас – Братя Миладинови, бл. 135. Пратката е в офис на куриерската служба от 08.10.2021 г. до 12.10.2021 г., като на 13.10.2021 г. е подготвена за връщане към подателя, ответник по делото, и на 15.10.2021 г. му е предадена обратно.

На 15.10.2021 г. управителят на „ГЕРМАН-ГТ“ ЕООД издава заповед № ***, с която на трудовото правоотношение с ищеца е прекратено на основание чл. 190, ал. 1, т. 2 и т. 7 от КТ, като за причини са посочени изоставяне на повереното му МПС в Австрия на 03.10.2021 г., неявяване на работа в продължение на два работни дни, задържане на оригинални товарителници /ЧМР/ от международно значение с цел изнудване.

По делото е приета като доказателство разпечатка от интернет страницата на куриерска фирма „Спиди“ АД, съдържаща информация за пратка с номер ***. От нея става ясно, че пратката е приета от куриерската фирма на 15.10.2021 г. в гр. Карнобат и пристига в 2 офис на куриера в гр. Бургас на 16.10.2021 г., като на същия ден е предадена на куриер за доставка. Доставката е отбелязана като неуспешна поради липса на връзка с адресата.

Отново не е посочен телефон, на който П. е потърсен. Същия ден пратката е върната в офис и е подготвена за предаване на клиент в офис 287 – Бургас – Възраждане (жк) Цар Самуил.

Пратката е в офис на куриерската служба от 16.10.2021 г. до 20.10.2021 г., като на 21.10.2021 г. е подготвена за връщане към подателя и на 25.10.2021 г. му е предадена обратно.

На 29.12.2021 г. П. сключва нов трудов договор № *** с работодател „***“ ЕООД, ЕИК **********, с основно месечно трудово възнаграждение в размер на 660 лв. и с допълнително възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит 0,6 % за всяка година трудов стаж. Изпратено е уведомление до НАП съгласно чл. 62, ал. 5 от КТ.

Към дата 07.01.2022 г. липсва отбелязване в системата на НАП, че трудовият договор на ищеца с ответното дружество е прекратен и от коя дата е това прекратяване.

На 23.09.2021 г. П. получава преводно нареждане от ответника в размер на 600 лв. с основание „ФРЗ 08.2021 г. 504,39 лв.“, а в поле още пояснения е добавено и „командировка 95,61 лв.“ На 12.10.2021 г. П. получава преводно нареждане от ответника в размер на 504,39 лв. с основание „ФРЗ 09.2021 504,39“. На 30.09.2021 г. П. получава преводно нареждане от ответника в размер на 500 лв. с основание „командировка“, а в поле още пояснения е добавено и „сл аванс“.

На 20.12.2021 г. в Районна прокуратура – Бургас е входирана жалба подадена от П.

П. П. против Г.Т.Т. за извършено престъпление от общ характер по чл. 144, ал. 3, вр. ал. 1 НК. С жалбата се иска да бъде образувано наказателно производство срещу Г.Т.Т., ЕГН **********, за извършено престъпление от общ характер, за това, че на 29.12.2021 г. между 9ч и 10ч, при проведен разговор от телефон с неустановена СИМ карта, на телефон със СИМ карта с абонатен номер ***, ползвана от П. Г. П., се заканил с убийство на последния, като употребил изразите „Аз тебе ако не те убия, майка ти дейба“ и „Ще те убия като куче!“.

Месечното брутно трудово възнаграждение, служещо за база за опреД.е на обезщетението по чл.344, ал.1, т.3 от КТ, възлиза на 650 лева.

Така изложената фактическа обстановка съдът прие за доказана въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства (показанията на свидетелите И. Х. и В.

Г.), както и от заключението на вещото лице по назначената съдебно-икономическа експертиза.

При така установените факти съдът намира от правна страна следното:

След прекратяване на производството по осъдителния иск с правно основание чл.226, ал.2, вр. ал.3 от КТ, предявен от ищеца, на разглеждане подлежат в условията на обективно кумулативно съединяване искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1 и т.3 от КТ и евентуален иск по чл. 344, ал. 1, т. 4 от КТ.

Сроковете по чл.358 от КТ са давностни, а не преклузивни, поради което съдът следва да се произнесе по възражението на ответника за погасяване на иска за признаване на уволнението за незаконно с решението. Това възражение е неоснователно, като мотивите за това са следните:

Според разпоредбата на чл.358, ал.1, т.2 от КТ исковете, свързани с прекратяване на трудовото правоотношение, се прекратяват в двумесечен срок, който започва да тече от датата на прекратяване на правоотношението – чл.358, ал.2, т.1 от КТ.

В настоящия случай, работодателят се възползва от възможността за връчване на заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение чрез куриер. При избор на връчване чрез куриер или по пощата, връчването е редовно съгласно разпоредбата на чл. 36 от Закона за пощенските услуги (ЗПУ).

С оглед разпоредбата на чл. 5, ал. 3 от приложимите съгласно разпоредбата на чл. 36 от ЗПУ Общи правила за условията за доставяне на пощенските пратки и пощенските колети, приети от Комисията за регулиране на съобщенията (за краткост Правилата), когато 3 при посещението на адреса поради отсъствие на получателя препоръчаната пощенска пратка не може да бъде доставена, в пощенската кутия се оставя писмено служебно известие с покана получателят да се яви за получаване на пратката в пощенската служба в срок, определен от пощенския оператор, не по-кратък от 20 дни, но ненадхвърлящ 30 дни от датата на получаване в пощенската служба за доставяне, като броят на служебните известия е не по-малък от две.

Пощенският оператор удостоверява, че пратката не е доставена на адреса и същата е върната на подателя съгласно изричното указание в чл. 14 от Правилата. В настоящия случай куриерът посещава само веднъж адреса в гр. ***, за да връчи на ищеца заповедта за дисциплинарно уволнение, но след като не го открива, липсва посочване дали оставя служебно известие с покана получателят да се яви за получаване на пратката в офис на куриера и в какъв срок. Такова служебно известие е задължително и е предвидено в т.32 от Общите правила за универсални пощенски услуги на „Спиди“ АД, налични на официалната му интернет страница. Следва да се посочи, че адресатът не е открит на 16.10.2021 г., като само 5 дни по-късно, на 21.10.2021 г., пратката е подготвена за връщане към подателя. От еднократното ненамиране на адресата на адреса, не може да се презюмира недобросъвестност от негова страна да получи пратката. От друга страна, срокът, в който пратката може да се получи от офис на куриера, е изключително кратък и няма доказателства ищецът да е уведомен за този срок.

Ето защо не може да се приеме, че връчването от служителя на „Спиди“ АД е извършено в съответствие с разпоредбите на Правилата и заповедта за прекратяване на трудовия договор е получена надлежно от ищеца на 16.10.2021 г., когато не е открит на адреса от куриера, нито на 21.10.2021 г., когато куриерът приема, че е изтекъл срок за получаването й и следва да се върне на подателя. Допълнителен аргумент за този извод и е обстоятелството, че към дата 07.01.2022 г., когато е изготвена справка за регистрирани трудови договори на ищеца от съдия при БРС (л.45 от делото), трудовият договор на П. с ответника не е отчетен в системата на НАП като прекратен, макар дружеството да има задължение да заяви това прекратяване в седмодневен срок от настъпването на факта – чл.62, ал.3 от КТ. В този смисъл, ответникът не може да узнае, че договорът му с ответника е прекратен, дори и ако положи усилия да установи този факт чрез справка в НАП.