Определение № 2048 от 29.08.2023, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2048 гр. Пловдив, 29.08.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и девети август през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Анна Ив. Иванова

Членове:

Иван Ал. Анастасов

Руска Ат. Андреева като разгледа докладваното от Иван Ал. Анастасов Въззивно частно гражданско дело № 20235300502274 по описа за 2023 година

Производството е по реда на 274, ал.1, т.2, вр. чл.413, ал.2 от ГПК.

Постъпила е частна жалба от „Профи кредит България“ЕООД против разпореждане, инкорпорирано в заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № 5214/01.08.2023г. по ч.гр.д.№ 11022/2023г. на ПдРС, ІV гр.с., с което е отхвърлено заявлението на жалбоподателя против К. Й. З. по отношение на сумите от 99,96 лева договорно възнаграждение, дължимо за периода от 15.12.2021 г. до 15.10.2022 г.; 150,00 лева – за услуга „Фаст“, дължимо до 15.10.2022 г.; 350,00 лева – за услуга „Флекси“, дължимо до 15.10.2022 г.; 30,00 лева – такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането, начислени към 30.12.2021 г.; 129,02 лева - лихва за забава от 16.12.2021 г. до 15.10.2022 г.;

95,27 лева - законна лихва от 15.10.2022 г. до 27.07.2023г., както и за разноските за разликата над уважения до претендирания размер.

В частната жалба се сочи, че неправилно първоинстанционният съд е приел за недействителен на основание чл.22 от ЗПК сключения между страните договор за потребителски кредит № 40006713080 от 22.11.2021г.. Погрешни били констатациите на районния съдия за несъответствие на съдържанието на договора с изискванията по чл.11, ал.1, т.10 и т.11, вр. чл.19, ал.1- 4 от ЗПК. При постановяване на обжалваното разпореждане не била отчетена разпоредбата на чл.145, ал.2 от ЗЗП, предвиждаща, че преценката относно наличието на неравноправна клауза в договора не включва определянето на основния му предмет, както и съответствието между цената и възнаграждението, от една страна, и стоката и услугата, която ще бъде доставена или извършена в замяна, от друга страна, при условие че тези клаузи на договора са ясни и разбираеми. Изложени са подробни мотиви за това, че годишният лихвен процент /размерът на договорното възнаграждение/ не противоречи на добрите нрави и е в пълно съответствие със закона..

1

Пловдивският окръжен съд, ХІV гр.с., като се запозна с материалите по делото констатира следното:

Производството по ч.гр.д.№ 11022/2023г. на ПдРС, ІV гр.с. е образувано по заявление по чл.410 от ГПК от „Профи кредит България“ЕООД, с което е поискано издаването на заповед за изпълнение на парично задължение за сумата от 500 лева главница по договор за потребителски кредит № 40006713080 от 22.11.2021г., ведно със законната лихва върху същата, считано от постъпване на заявлението в съда до окончателното й погасяване, както и за горепосочените суми, по отношние на които заявлението е отхвърлено.

Към заявлението е приложено заверено копие от горепосочения договор за потребителски кредит от 22.11.2021г., ведно с общите условия на дружествотокредитодател. Видно от завереното копие от договора, дължимата сума по кредита е посочена в размер от 599,96 лева, включващи размера на отпуснатия кредит- 500 лева, и възнаградителните лихви в размер от 99,96 лева. Допълнителните услуги „Фаст“ и „Флекси“ са описани в т.15 от общите условия към договора, като същите предвиждат възможност за приоритетно разглеждане на искането за отпускане на потребителски кредит в рамките на един час, както и за промяна от страна на кредитополучателя на погасителния план по договора, чрез отлагане или намаляване на погасителни вноски или промяна на падежа им.

В т.15.2 е записано, че закупилият допълнителна услуга „Флекси“ клиент може едностранно да променя погасителния си план. В т.15.2.3, вр. т.15.2.1, б.“а“ и б.“б“ и т.15.2.1.1 обаче е предвидено, че за желаната промяна клиентът следва да подаде заявление до кредитодателя, при което промяната може да бъде допусната по негова преценка и съобразно с приложени към заявлението доказателства относно причината за исканата промяна. Допълнителната услуга „Фаст“ по т.15.1 се изразява в „приоритетно разглеждане и становище на искането за отпускане на потребителски кредит преди кредитоискателите, без закупена допълнителна услуга „Фаст“ и в рамките на един час, считано от постъпване на искането за отпускане на потребителски кредит“. Като цяло практическата полза от горепосочените услуги е нищожна или поне твърде съмнителна, тъй като приоритетното разглеждане на искането за отпускане на потребителски кредит би имало смисъл само в случай, че не всички искания на кандидатстващи за кредити могат да бъдат разгледани в рамките на един час от подаването им, а промяната на погасителния план не може да бъде осъществена с едностранно изявление от кредитополучателя, а с одобрението на кредитодателя и след преценка от същия на наличието на определени условия и доказателства за тях.

Видно от погасителния план към договора за потребителски кредит, възнаграждението за допълнителните услуги е в общ размер от 500 лева, т.е. в размер равен на този на отпуснатия кредит. Това възнаграждение оскъпява кредита двойно и очевидно не е отчетено при определяне на ГПР, тъй като същият е изчислен единствено на база на посочения в договора годишен лихвен процент от 40,90%. Горните обстоятелства дават достатъчно основание да се счита, че посочените в договора размер на възнаградителна лихва, ГПР и общ размер на плащанията са некоректни и в противоречие с изискванията на 2 чл.11, ал.1, т.т.7, 9 и 10 от ЗПК. Съгласно чл.411, ал.2, т.2 от ГПК, заповедният съд може да откаже издаването на заповед за изпълнение, когато искането е в противоречие със закона или с добрите нрави. В случая е налице достатъчно основание да се счита, че договорът за потребителски кредит, въз основа на който се претендират процесните вземания, не отговаря на изискванията на закона и е недействителен на основание чл.22 от ЗПК, при което дължима се явява единствено чистата стойност на кредита. Ето защо, обжалваното разпореждане ще следва да бъде потвърдено.

Предвид гореизложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ подадената от „Профи кредит България“ЕООД частна жалба против разпореждане, инкорпорирано в заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № 5214/01.08.2023г. по ч.гр.д.№ 11022/2023г. на ПдРС, ІV гр.с., с което е отхвърлено заявлението на жалбоподателя против К. Й. З. по отношение на сумите от 99,96 лева - договорно възнаграждение, дължимо за периода от 15.12.2021 г. до 15.10.2022 г.; 150,00 лева – за услуга „Фаст“, дължимо до 15.10.2022 г.; 350,00 лева – за услуга „Флекси“, дължимо до 15.10.2022 г.; 30,00 лева – такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането, начислени към 30.12.2021 г.; 129,02 лева - лихва за забава от 16.12.2021 г. до 15.10.2022 г.; 95,27 лева - законна лихва от 15.10.2022 г. до 27.07.2023г., както и за разноските за разликата над уважения до претендирания размер.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3