Решение № 1255 от 05.11.2021, Районен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 1255 гр. Велико Търново, 05.11.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, V СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети септември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: ГАЛЯ ИЛИЕВА при участието на секретаря ПАВЛИНА ХР. ПАВЛОВА като разгледа докладваното от ГАЛЯ ИЛИЕВА Гражданско дело №

20204110103104 по описа за 2020 година

Производството е образувано по предявен иск с правно основание чл.432 ал.1 от КЗ вр.чл.45 от ЗЗД и чл.86 ал.1 от ЗЗД.

В исковата молба се излагат твърдения, че на 27.02.2020г. около 12:30 ч. в******* малолетното дете ****, при пресичане на пътното платно на пешеходна пътека, бил блъснат от лек автомобил „******, след което се свлякъл на асфалтовото покритие и изпитал силна и остра болка в областта на десния крак. Водачът на МПС-то напуснал мястото на ПТП. Сочи, че на място дошли полицаи и екип на спешна помощ. Бил съставен констативен протокол за ПТП. Сочи се, че водач на лекия автомобил бил Т. М. ЯК., а собственик на автомобила-А Т Я., както и че към момента на ПТПто за лекия автомобил имало сключена застраховка "Гражданска отговорност" в ответното дружество. Излагат се твърдения, че вина за ПТП-то има водачът на автомобилът, който не пропуснал движещия се на пешеходната пътека, пресичащ от дясно наляво по посока на движение пешеходец, като го блъска с предната лява част на МПС-то, след което напуснал мястото на ПТП. Сочи се, че е съставен АУАН.

Ищцата заявява, че вследствие на ПТП-то синът й претърпял множество физически травмисчупване на пръст на стъпалото, което се отразило изключително тежко върху физическото състояние на детето й, като се наложило да носи гипсов ботуш за период повече от месец.

Изпитвал силни болки, не можел да стъпи на крака си. Наред с физическите травми, преживял и душевни такива. Ищцата заявява, че на 06.07.2020г. отправила извънсъдебно искане до ответника- застраховател за заплащане на обезщетение за претърпените вреди, но не получила отговор. С оглед гореизложеното отправя искане до съда да постанови 1 решение, с което да осъди ответното дружество да заплати на сумата 20 000лв. за обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания в резултат на ПТП от 27.02.2020г., ведно със законната лихва, считано от 07.10.2020г. до окончателното изплащане. Претендира разноски.

Ответникът, в срока по чл.131 от ГПК, е депозирал отговор на исковата молба, в който оспорва предявения иск по основание и размер, по съображения изложени в отговора на исковата молба. Оспорва се твърдяния в исковата молба механизъм и причинноследствена връзка между настъпилото ПТП и последиците от него. Сочи се, че детето излязло внезапно на пътното платно, без да се огледа и поставило водачът на лекия автомобил в положение, което да не му позволява да предотврати ПТП-то. Твърди се, че водачът на МПС-то не е нарушил правилата за движение. Оспорват се претендираните неимуществени вреди, техния вид и интензитет. Твърди се, че се касае за травма от „лек” тип и не е образувано ДП. На следващо място се твърди съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия. Оспорва се размера на претендираното обезщетение.

Оспорва се и началния момент, от който се претендира лихвата за забава. Отправя искане за отхвърляне на исковата претенция. Претендира разноски.

С определение от 21.05.2021г. съдът по искане на ответника е конституирал в настоящото производство Т. М. ЯК., с ЕГН ********** в качеството на трето лице- помагач на страната на ответника.

С протоколно определение от 16.09.2021г., съдът по искане на ищеца е допуснал изменение на размера на предявения иск за обезщетение за неимуществени вреди от 20 000лв. на 24 990лв.

От събраните по делото доказателства, съдът прие за установено следното от фактическа страна:

На 27.02.2020г., около 12.30 ч. в гр*******малолетният син на ищцата Ив. Г. Ив. бил блъснат докато пресичал на пешеходната пътека от лек автомобил „******, като вследствие на удара детето изпитало остра болка в областта на десния крак. Водачът на МПС-то напуснал мястото на ПТП.

По делото е представен като доказателство заверен препис от КП за ПТП от 27.02.2020г., в който са описани обстоятелствата при възникване на ПТП, посочени по-горе.

Видно от представената по делото в заверен препис преписка, за възникналото ПТП е съставен акт за установяване на административно нарушение №*****. срещу лицето Т. М.

ЯК., като въз основа на него е съставено наказателно постановление от 13.03.2020г., в което е посочено, че нарушението, което водачът Т. М. ЯК. е извършил е, че „не пропуска движещият се по пешеходна пътека обозначена с хоризонтална маркировка тип М8 и ПЗ Д17 и пресичащ от дясно на ляво по посоката му на движение пешеходец Ив. Г. Ив. с ЕГН **********, като след преминаване пред МПС Я. потегля и блъска пешеходеца с предна лява част на МПС, с което реализира ПТП. Водачът не спира, за да установи какви са последиците от ПТП, а продължава движението си по у*****”, което представлява 2 нарушение на разпоредбите на чл.119 ал.1 от ЗДвП” и чл.123 ал.1 т.1 от ЗДвП.

Видно от представен по делото резултат от извършено рентгеново изследване на детето Ив. Г. Ив., е установена фрактура на пета метатарзална кост, проксимална трета, дясно ходило. Представени са амбулаторни листи от медицински прегледи на детето Иван, видно от които десният долен крайник е бил имобилизиран с ортеза/гипс/ за 30 дни.

Не е спорно, че за лек автомобил ******, е бил сключен в ответното дружество договор за застраховка "Гражданска отговорност", обективирана в застрахователна полица ******, валидна за период 18.12.2019г.-17.12.2020г.

По делото е представен заверен препис от претенция от ищцата, в качеството й на майка и законен представител на детето И.И. до застрахователя, отправена на 06.07.2020г.

Видно от представеното по делото удостоверение за раждане, детето Ив. Г. Ив. е роден на *****г. от майка А.В. Г и баща-Георги И. Г.

С влязло в сила решение по гр.дело №****. по описа на ВТРС е прекратен с развод по взаимно съгласие бракът на родителите на детето, като упражняването на родителските права е предоставено на майката А.В..

По делото е допусната съдебна авто-техническа експертиза, от заключението на която се установява, че процесното ПТП е реализирано на 27.02.2020г. в 12:30ч на пешеходна пътека, на кръстовището на ул.”******, като малко преди това е започнало да вали. Посоката на движение на пешеходеца Ив. Г. Ив. е от дясно на ляво по пешеходната пътека тип „Зебра”, като траекторията на движение е изцяло по пешеходната пътека.

Посоката на движение и траекторията на лекия автомобил „****” е от ул. „*****а” наляво, навлизайки по ул. „Б***”, в посока към пазара на гр.*****. Вещото лице е посочило, че водачът на лекия автомобил, възприемайки пресичащия пешеходец по пешеходната пътека, спира преди нея. Контактът между лекия автомобил и пешеходецът се осъществява след прибързано потегляне от страна на водача и недостатъчно изчакване да премине пешеходеца пред лекия автомобил, като не осигурява безопасна странична дистанция.

Вещото лице е направило извод, че основната причина за реализираното ПТП е, че водачът на лекия автомобил „***” е извършил прибързана и неправилна от техническа гледна точка маневра „потегляне”.

От заключението на допусната по делото съдебно-медицинска експертиза се установява, че в резултат на претърпяното ПТП на 27.02.2020г. пострадалият И.И., като пешеходец, ударен от лек автомобил при пресичане на пешеходна пътека, получил следните травматични увреждания: фрактура на пета метатарзална кост на дясното стъпало с хематом на околните тъкани и изразена палпаторна болка. Вещото лице е достигнало до извод, че посочените травматични увреждания може да са получени по време, място и начин, съобщени от пострадалия, а именно при претърпяно ПТП, при удар от лек автомобил и падане върху твърда повърхност, каквато е асфалтовата повърхност. Вещото лице е посочило, че на пострадалото дете са причинени болки и страдания, както и затруднение в движението на десен долен крайник за срок между 30 и 45 дни, като срокът на пълното 3 възстановяване е между 45-60 дни, като субективно пострадалият може да изпитва болки още няколко месеца. Вещото лице е посочило, че проведеното лечение е включвало налагане на имобилизация за срок от 25-30 дни и последвали рехабилитационни процедури в къщи.

Вещото лице е констатирало, че към момента на извършения от него преглед на пострадалото дете, той е възстановен напълно и не се установява дефицит в движенията на стъпалото и пръстите.

По делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетеля Д Е П, която разпитана каза, че е приятелка на майката на детето И. Миналата година месец март й се обадила по телефона силно притеснена и казала, че детето й е блъснато на пешеходна пътека. В „Спешна помощ” му направили рентгенова снимка и се установило, че кракът му е счупен в долната част. Назначили му да стои в „гипсов ботуш” около месец, като след това вкъщи му правели рехабилитация. Детето било много уплашено, трудно стъпвал,изпитвало болка, кракът му бил отекъл. Получил и психическа травма, изпитвал страх при пресичане на пешеходна пътека.

От приетото за установено от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

Предмет на настоящото производство е пряк иск срещу застраховател, с правно основание чл.432 ал.1 от КЗ с претенция за обезщетение за неимуществени вреди от непозволено увреждане, причинени от водач на застраховано при ответника МПС. Съгласно цитираната разпоредба увреденото лице може да предяви пряк иск срещу застрахователя на причинителя на вредата, като с договора за застраховка «гражданска отговорност» застрахователят се задължава да покрие отговорността на застрахования за причинени от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди. За да се ангажира отговорността на застрахователя е необходимо към момента на увреждането да съществува валидно застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка «гражданска отговорност», между прекия причинител на вредата и застрахования. Наред с това следва да са налице и предпоставките от фактическия състав на чл.45 от ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на прекия причинител спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди. Отговорността на застрахователя е обусловена от отговорността на застрахования деликвент, като застрахователят дължи обезщетение за вредите, доколкото застрахованият е отговорен спрямо увреденото лице за обезщетяване на причинените вреди.

Предявеният иск е допустим. Съгласно разпоредбата на чл.380 ал.1 от КЗ вр. чл.412 от КЗ, лицето, което желае да получи застрахователно обезщетение е длъжно да отправи към застрахователя писмена застрахователна претенция. Отправянето на извънсъдебна застрахователна претенция по чл.380 ал.1 от КЗ е специална предпоставка за допустимост на иска срещу застрахователя. В конкретния случай, видно от писмените доказателства ищцата е отправила до ответното застрахователно дружество извънсъдебна претенция за обезщетяване на неимуществени вреди претърпени от малолетното й дете вследствие на соченото ПТП. След като е спазено изискването на горецитираната разпоредба от КЗ, исковата претенция, предявена по съдебен ред за обезщетение за неимуществени вреди се 4 явява допустима.

Разгледан по същество, за искът за обезщетение на вреди, съдът намира следното:

Безспорно, от събраните по делото доказателства се установи, че на 27.02.2020г. е настъпило ПТП, в резултат на което малолетното дете Ив. Г. Ив., който към посочената дата е бил на 11 години е получил травма- фрактура на пета метатарзална кост на дясното стъпало с хематом на околните тъкани. Механизмът на ПТП-то, вредите и причинната връзка между тях се установяват от приетите по делото писмени доказателства и от заключенията на приетите по делото съдебна автотехническа и съдебно-медицинска експертизи. Съдът намира, че от събраните по делото доказателства се установиха всички предпоставки на деликтната отговорност на деликвента Т. М. ЯК., а именно противоправно поведение, вреди, причинна връзка между противоправното поведение и вредите, вина.