Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 74 от 27.01.2025, Окръжен съд - Варна

Съд
Окръжен съд - Варна
Дело
Въззивно гражданско дело 2087/2024
Вид
Решение № 74
Подписан
27.01.2025
В сила
27.01.2025
Състав
Светла Величкова Пенева, Деница Славова, Красимир Тодоров Василев

Цитирани разпоредби

  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 154, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 186 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.259 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл.263, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 274 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 346 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 355 изр. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78 ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78 ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 178 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 55, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 55, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 59 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.59 ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 74 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.12, ал.2 · Закон за наследството

РЕШЕНИЕ

№ 74 гр. Варна, 27.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ ГО, в публично заседание на тринадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Светла В. Пенева

Членове:

Красимир Т. Василев

Деница Славова при участието на секретаря Цветелина Н. Цветанова като разгледа докладваното от Деница Славова Въззивно гражданско дело № 20243100502087 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.259 и сл. от ГПК и чл. 274 и сл. от ГПК.

Производството е образувано по въззивна жалба вх. №

265263/28.12.2023г. от срещу Решение № 260084/30.11.2023 г., постановено по гр.дело № 10586 по описа за 2017 година на Районен съд – Варна, с което съдът:

ОТХВЪРЛЯ исковете на А. С. А., ЕГН ********** срещу К. С. И., ЕГН **********

- за заплащане на сумата 719,33 лева за погасяване на задължение в общ размер на 4316.00 лева по усвоен от наследодателя В. И.ов Т. заем по Договор за кредит от 03.12.2013 г., сключен с Банка ДСК ЕАД, която сума съответства на притежавания от съделителката наследствен дял в размер на 1/6 част – иск по чл.12, ал.2 ЗН;

- за заплащане на сумата 345.72 лева за погасяване на задължение в общ размер на 2074.32 лева по усвоен от наследодателя В. И.ов Т. Договор за кредит от 03.12.2013 г., сключен с Банка ДСК ЕАД,

1

- за заплащане на сумата 160.41 лева за погасяване на задължение на наследодателя В. И.ов Т. по Договор за кредитна карта в размер на 962.48 лева, издадена от Пощенска банка, с юридическо име „Юробанк България" АД - за заплащане на сумата 191, 66 лева като част от заплатената от А.А. сума в размер на 1150.00 лева за изработване на надгробен паметник на наследодателя В. И.ов Т., които суми съответстват на притежавания от съделителката наследствен дял в размер на 1/6 част и с които ответницата се е обогатила, а ищецът е обеднял – иск по чл. 59 ЗЗД.

ОТХВЪРЛЯ исковете на А. С. А., ЕГН ********** срещу П. С. И., ЕГН **********

- за заплащане на сумата 719,33 лева за погасяване на задължение в общ размер на 4316.00 лева по усвоен от наследодателя В. И.ов Т. заем по Договор за кредит от 03.12.2013 г., сключен с Банка ДСК ЕАД, която сума съответства на притежавания от съделителката наследствен дял в размер на 1/6 част – иск по чл.12, ал.2 ЗН;

- за заплащане на сумата 345.72 лева за погасяване на задължение в общ размер на 2074.32 лева по усвоен от наследодателя В. И.ов Т. Договор за кредит от 03.12.2013 г., сключен с Банка ДСК ЕАД,

- за заплащане на сумата 160.41 лева за погасяване на задължение на наследодателя В. И.ов Т. по Договор за кредитна карта в размер на 962.48 лева, издадена от Пощенска банка, с юридическо име „Юробанк България" АД - за заплащане на сумата 191, 66 лева като част от заплатената от А.А. сума в размер на 1150.00 лева за изработване на надгробен паметник на наследодателя В. И.ов Т., които суми съответстват на притежавания от съделителката наследствен дял в размер на 1/6 част и с които ответницата се е обогатила, а ищецът е обеднял – иск по чл. 59 ЗЗД.

ОТХВЪРЛЯ исковете на А. С. А., ЕГН ********** срещу Д. Т. А., ЕГН **********

- за заплащане на сумата 719,33 лева за погасяване на задължение в общ размер на 4316.00 лева по усвоен от наследодателя В. И.ов Т. заем по Договор за кредит от 03.12.2013 г., сключен с Банка ДСК ЕАД, която сума съответства на притежавания от съделителката наследствен дял в размер на 1/6 част – иск по чл.12, ал.2 ЗН;

2

- за заплащане на сумата 345.72 лева за погасяване на задължение в общ размер на 2074.32 лева по усвоен от наследодателя В. И.ов Т. Договор за кредит от 03.12.2013 г., сключен с Банка ДСК ЕАД,

- за заплащане на сумата 160.41 лева за погасяване на задължение на наследодателя В. И.ов Т. по Договор за кредитна карта в размер на 962.48 лева, издадена от Пощенска банка, с юридическо име „Юробанк България" АД - за заплащане на сумата 191, 66 лева като част от заплатената от А.А. сума в размер на 1150.00 лева за изработване на надгробен паметник на наследодателя В. И.ов Т., които суми съответстват на притежавания от съделителката наследствен дял в размер на 1/6 част и с които ответницата се е обогатила, а ищецът е обеднял – иск по чл. 59 ЗЗД.

Във въззивната жалба е изложено становище за неправилност на обжалваното първоинстанционно решение поради необоснованост. Сочи се, че в преклузивния срок по чл. 131 от ГПК ответната страна не е оспорила основателността на претенциите и не е навела никакви правопогасяващи или правопрекратяващи възражения, не е оспорила и представените от въззивника доказателства. Въпреки това ВРС е приел, че исковете са неоснователни.

Съдът е изследвал произхода на средства, въпреки че това не е бил спорен въпрос, нито е указвана доказателствена тежест. По третата претенция съдът изобщо не е изложил мотиви, а по четвъртата неоснователен е изводът на съда за изпълнение на нравствен дълг, тъй като следва да е налице съзнание за дълга при изпълнението на същия.

Въззивникът моли съда да бъде отменено решението и да бъде постановено друго, с което да бъдат уважени претенциите му.

В срок за отговор по чл.263, ал.2 от ГПК въззиваемите К. С. И. и П. С.

И. са депозирали отговор чрез процесуалния си представител, в който се сочи, че жалбата е неоснователна, а решението на съда правилно и законосъобразно. Сочи, че от доказателствата по делото се установява, че те са покрили кредитите на наследодателя, поради което не дължат суми на въззивника. За правилен считат и извода на съда за наличие на нравствен дълг.

Въззиваемата Д. Т. А. не е подала в срок отговор на въззивната жалба.

В о.с.з. от 13.01.2025г. въззивникът не се явява и не се представлява, както и въззиваемата Д. Т. А., а процесуалният представител на въззиваемите 3

К. С. И. и П. С. И. поддържа депозирания отговор.

Подадената въззивна жалба е депозирана от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване акт, в срока за обжалване на решението и при спазване на останалите изисквания за редовност, поради което настоящото въззивно производството се явява редовно и допустимо.

Първоинстанционният съд е бил сезиран с искове с правно основание чл.

34 от ЗС.

С влязло в сила Решение № 262517/21.09.2021г. по гр.дело № 10586 по описа за 2017 година на Районен съд – Варна се допуска делба на недвижим имот между съделителите при следните квоти: по 1/6 ид. част за въззиваемите Д. Т. А., К. С. И. и П. С. И. и 3/6 ид. части за въззивника А. С. А..

Постановено е и Решение № 260019/27.02.2023г. по гр.дело № 10586 по описа за 2017 година на Районен съд – Варна за извършване на делбата чрез изнасяне на имота на публична продан. Съгласно инкорпорираното в решението определение е прекратено производството по настоящите искови претенции. След отмяна на прекратителното определение на ВРС с Определение № 2028/26.05.2023г. по в.г.д. № 878/2023г. по описа на ВОС, е постановено обжалваното Решение № 260084/30.11.2023 г., по гр.дело № 10586 по описа за 2017 година на Районен съд – Варна.

С протоколно определение от о.с.з. от 08.02.2022г., явяващо се първо съдебно заседание от втората фаза на делбата, са приети за съвместно разглеждане претенции по сметки по чл. 346 от ГПК, предявени от А. С. А. срещу всяка една от съделителките Д. Т. А., К. С. И. и П. С. И., както следва:

- за заплащане на сумата от 719,33 лева за погасяване на задължение в общ размер на 4316.00 лева по усвоен от наследодателя В. И.ов Т. заем по Договор за кредит от 03.12.2013 г., сключен с Банка ДСК ЕАД, която сума съответства на притежавания от съделителката наследствен дял в размер на 1/6 ид. част /до смъртта на наследодателя В. И.ов Т./ - за заплащане на сумата от 345.72 лева за погасяване на задължение в общ размер на 2074.32 лева по усвоен от наследодателя В. И.ов Т. Договор за кредит от 03.12.2013 г., сключен с Банка ДСК ЕАД /след смъртта на наследодателя В. И.ов Т./

- за заплащане на сумата от 160.41 лева за погасяване на задължение на 4 наследодателя В. И.ов Т. по Договор за кредитна карта в размер на 962.48 лева, издадена от Пощенска банка, с юридическо име „Юробанк България" АД /след смъртта на наследодателя В. И.ов Т./

- за заплащане на сумата от 191, 66 лева като част от заплатената от А.А. сума в размер на 1150.00 лева за изработване на надгробен паметник на наследодателя В. И.ов Т., които суми съответстват на притежавания от съделителката наследствен дял в размер на 1/6 ид. част и с които ответницата се е обогатила, а ищецът е обеднял.

Правна квалификация при приемането на претенциите по сметки в о.с.з. от 08.02.2022г. е дадена само на първия иск по чл. 12 ал. 2 от ЗН, а в обжалваното съдебно решение квалификация е дадена и на последния иск – чл. 59 от ЗЗД. Макар да не е дадена правна квалификация на два от исковете, доказателствената тежест за доказване на релевантните по делото факти е разпределена надлежно, видно от протокола от същото с.з. /ищецът е длъжен да докаже, „че е извършил плащания по двата кредита за погасяване на задълженията към двете банки по отпуснатите заеми“/. Събрани са по делото представените от страните доказателства и са обсъдени в мотивите на решението релевантните за исковете факти, за които е разпределена доказателствената тежест.

Поради това съдът приема при проверката си по реда на чл.269 от ГПК, че обжалваното решение е валидно и допустимо, същото не подлежи на обезсилване и връщане за ново разглеждане.

Въззивната жалба разгледана по същество се явява частично основателна, при прието за установено следното от фактическа и правна страна:

Видно от удостоверението за наследници на В. И.ов Т., същият е починал на 07.11.2015г., като е оставил следните наследници: А. С. А. – син на преживялата съпруга на наследодателя С. А. С., починала на 08.04.2016г. и Д.

Т. А. /съпруга/, К. С. И. /дъщеря/ и П. С. И. /дъщеря/, наследници на С. И.ов А.

– брат на наследодателя, починал на 11.08.2009г.

Съгласно влязлото в сила съдебно Решение № 262517/21.09.2021г. по гр.дело № 10586 по описа за 2017 година на Районен съд – Варна, ползващо се със сила на пресъдено нещо, квотите на съделителите в съсобствеността са определени както следва: по 1/6 ид. част за Д. Т. А., К. С. И. и П. С. И. и 3/6 5 ид. части за А. С. А..

От представеното по делото удостоверение /л. 242 от делото/, издадено от Банка ДСК, както и представените по делото извлечения от сметката на В.

И.ов Т., се установява, че А. С. А. е внесъл по сметка на наследодателя суми, както следва: сумата от 4316лв. до смъртта му на 07.11.2015г. и сумата от 1348лв. след смъртта му на 07.11.2015г. Сумата от 726.32лв. е заплатена от трето за делото лице – П. Ж. А..

По делото са представени само месечни извлечения от кредитна карта Euroline American Express, издадена от Пощенска банка, с юридическо име „Юробанк България" АД за дължими суми по сметка на В. И.ов Т. към 11.09.2017г. и към 12.09.2017г., но не са представени доказателства за погасяване на посочените задължения.

Видно от служебно изисканите по реда на чл. 186 от ГПК доказателства, а именно постъпилото на 14.03.2022г. по делото /л.281/ писмо от Пощенска банка, с юридическо име „Юробанк България" АД, В. И.ов Т. фигурира като картодържател по две кредитни карти – Euroline/Euro Line Amex, издадена на 26.03.2005г. и Euroline/Visa Classic, издадена на 16.09.2013г., но и по двете няма движение и няма извършени погасявания за периода от 01.09.2017г. до 31.10.2017г.

Представен по делото е и документ за изработка на паметник от мрамор на В. И.ов Т., с клиент А. А. и изпълнител ***, в който е вписано капаро – 500лв. и цена 1150лв. /л.258 от делото/. Към поръчката липсва документ за плащане на суми по договора.

Първата предявена по реда на чл. 346 от ГПК претенция намира правното си основание в разпоредбата на чл. 12 ал. 2 от ЗН.

Съгласно чл. 12 ал. 2 от ЗН, сънаследници, които приживе на наследодателя са спомогнали да се увеличи наследството, могат, ако те не са били възнаградени по друг начин, да искат при делбата да се пресметне това увеличение в тяхна полза; увеличението може да се даде в имот или в пари.

Разпоредбата на чл. 12 ал. 2 от ЗН е израз на общия принцип на обективното гражданско право за недопустимост на неоснователното обогатяване и цели премахване на последиците му. Правно-техническият способ за постигане на тази цел е създадената от законодателя привилегия на 6 наследника, чиито патримониум е намалял в следствие на това, че е спомогнал приживе на наследодателя си за увеличаване на имуществото на последния, да се пресметне това увеличение в негова полза, в случай че за това той не е бил възнаграден по друг начин.