Решение № 6017 от 30.03.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 6017 гр. София, 30.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 85 СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА

ТОШЕВА при участието на секретаря ИВАНА ЛЮДМ. СТОЕВА като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА ТОШЕВА

Гражданско дело № 20251110143248 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба /уточнена с молба с вх. № 294019/05.09.2025 г./ на „************ ЕАД срещу М. В. В., с която са предявени по реда на чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК установителни искове за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца следните суми, представляващи задължения за топлоснабден имот, находящ се в гр. *********, инсталация № 4000008464, с чийто размер ответникът се е обогатил без основание за сметка на ищеца и за които е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 16005/2025 г. по описа на СРС, 85 състав, а именно: 242.16 евро /евровата равностойност на 473.63 лв./ – стойност на доставена топлинна енергия за стопански нужди през периода от м. 11.2022 г. до м. 03.2024 г., ведно със законната лихва за периода от 19.03.2025 г. до окончателното плащане; 51.37 евро /евровата равностойност на 100.48 лв./ – мораторна лихва за периода от 31.12.2022 г. до 14.03.2025 г.;

16.24 евро /евровата равностойност на 31.76 лв./ – стойност на услуга дялово разпределение за периода от м. 05.2022 г. до м. 04.2024 г., ведно със законната лихва за периода от 19.03.2025 г. до окончателното плащане; 3.36 евро /евровата равностойност на 6.57 лв./ – мораторна лихва за периода от 01.07.2022 г. до 14.03.2025 г. Претендират се разноски и юрисконсултско възнаграждение.

Ищецът твърди, че ответникът е ползвал доставяната в процесния имот през исковия период топлинна енергия за стопански нужди, но не е сключил с него договор за продажба на топлинна енергия за стопански нужди. Сочи, че като е ползвал и не е заплащал доставяната топлинна енергия, той се е обогатявал за сметка на дружеството, поради което за него е възникнало задължение да заплати на ищеца стойността на ползваната топлинна енергия за процесния период. Излага, че ответникът е била длъжен да я заплаща в 20-дневен 1 срок след изтичане на периода, за който е доставена енергията, но е изпаднал в забава, както и че му е изпратена покана за доброволно плащане, но такова не е извършено. Посочва, че дяловото разпределение на топлинна енергия в сградата, в която се намира топлоснабденият имот, е извършвано от „********“ АД, като са издавани изравнителни сметки въз основа на действителния разход на уредите за дялово разпределение.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът М. В. В. е подал отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове. Признава, че е придобил право на собственост върху процесния имот на 07.02.2019 г., но счита за недоказано, че е продължил да бъде негов собственик и през исковия период. Сочи за недоказано той да е ползвал имота през исковия период и доставяната в него топлинна енергия. Счита за недоказано как е формирана претенцията за стойността на топлинната енергия, тъй като не са представени изравнителните сметки. Възразява, че сумата е неправилно начислена. Оспорва да е изпаднал в забава в плащането на стойността на топлинната енергия при твърдения, че не е получавал фактури. Акцентира, че договорът между етажната собственост и „********“ ЕАД е изтекъл към исковия период. Оспорва да е изпаднал в забава и по отношение на стойността на услугата дялово разпределение, като изтъква, че не са представени доказателства за уговорен срок за заплащането й, нито за отправена покана за плащане на задължението за исковия период. Релевира възражение за изтекла 3-годишна погасителна давност. Моли за отхвърляне на исковете.

Третото лице – помагач на ищеца „********“ АД твърди, че през исковия период в сградата е извършван ежемесечен отчет, като в процесния имот не е имало присъединени към разклоненията на общата отоплителна инсталация радиатори, а щранговете за топла вода са били затапени, поради което е консумирана само топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, чието количество е определено по емпиричен път съгласно действащите законови нормативи.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира от фактическа и правна страна следното:

Предявени са по реда на чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК обективно кумулативно съединени искове за установяване дължимост на суми, за които е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 16005/2025 г. по описа на СРС, 85 състав. Исковете са допустими като предявени в законоустановения срок, при наличие на предпоставката по чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК и в предметните и субективни предели на заявлението и издадената заповед.

Ищецът обосновава вземането си за стойността на доставяната топлинна енергия при твърдения за неоснователно обогатяване на ответника с тази стойност, доколкото той е имал качеството на потребител на топлинна енергия за стопански нужди, но въпреки отправената от ищеца покана не е подписал писмен договор, като същевременно е ползвал доставената в имота му топлинна енергия, без да я заплаща, поради което е налице негово обогатяване и обедняване на ищеца, а имущественото разместване е осъществено при липса на валидно 2 основание за това. Следователно искът за стойността на доставената топлинна енергия е с правна квалификация чл. 59, ал. 1 ЗЗД.

Фактическият състав на неоснователното обогатяване по чл. 59, ал. 1 ЗЗД включва обогатяване на ответника и обедняване на ищеца, които произтичат от един общ факт или обща група факти. В случая ищецът трябва да установи следните факти: че през исковия период ответникът е бил собственик на процесния имот и го е ползвал; че в него реално е доставяна от ищеца топлинна енергия на претендираната стойност. При доказване на тези факти ответникът следва да установи наличието на валидно основание за имущественото разместване.

Съгласно чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ продажбата на топлинна енергия се извършва на основата на писмени договори при общи условия, сключени между топлопреносно предприятие и клиенти на топлинна енергия за небитови нужди.

Според § 1, т. 33а ДР ЗЕ /ред. ДВ, бр. 54/2012 г., в сила от 17.07.2012 г./, респ. чл. 33в ДР ЗЕ /ред., изм. и доп. – ДВ, бр. 96/2023 г., в сила от 17.11.2023 г./ „небитов клиент“ е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода за отопление, климатизация, горещо водоснабдяване и технологични нужди или природен газ за небитови нужди /а според изменението и допълнението – включително производителите, промишлените клиенти и предприятия, малките и средните предприятия и клиентите на едро/.

В случая не е спорно между страните, а и се установява от Нотариален акт за дарение на недвижими имоти № 33, том І, рег. № 547, дело № 17/2019 г. на нотариус ****** /л. 53 – 55/, че ответникът на 07.02.2019 г. е придобил собствеността върху техническо помещение № 1, техническо помещение № 2 и техническо помещение № 3, предназначението на които съгласно КККР е било като гаражи. Ответникът не излага твърдения за извършено разпореждане с правото на собственост върху тях, нито пък провежда доказване в тази насока, поради което съдът приема, че и през исковия период те са били негова собственост.

Видно е при съвкупната оценка на писмените доказателства на л. 56 – 66 и на л. 30 – 34, че е било извършено преустройство на техническите помещения, като е променено предназначението им в кафе-бар, и за него е открит при ищеца общ абон. № 405833.

Очевидно е, че става въпрос за обект, предназначен за задоволяване на небитови нужди.

Страните не спорят, че през исковия период не е бил сключен договор за продажба на топлинна енергия за стопански нужди за кафе-бара. Поради това, ако топлопреносното предприятие е доставило топлинна енергия в него през този период, но липсва възможност да търси стойността й на договорно основание, в качеството си на обеднял то разполага с правата по чл. 59, ал. 1 ЗЗД, с която норма се осуетява всяко неоснователно преминаване на блага от едно имущество в друго въпреки липсата на конкретно уредена възможност в други текстове на закона. За да е налице имуществено разместване при неоснователното обогатяване, е достатъчно ответникът обективно да се е възползвал от доставената от ищеца топлинна енергия, без да е необходимо да е направил това съзнателно и целенасочено.

3

Субективното отношение на ответника към обогатяването е извън фактическия състав на чл.

59, ал. 1 ЗЗД.

Съдът приема, че щом ответникът е бил собственик на имота през процесния период и не се твърди, нито се доказва друго лице да го е ползвало, то през периода имотът фактически е бил ползван именно от него. Следователно ответникът е материалноправно легитимиран да отговаря за цялата стойност на евентуално доставената и потребена в имота топлинна енергия през исковия период.

От заключението на съдебно-техническата експертиза е видно, че сградата – етажна собственост, в която се намира имотът на ответника, през процесния период е била присъединена към топлопреносната мрежа; че топломерът в абонатната станция е бил изправен, тъй като е преминал проверки, която макар понякога да са извършени след изтичане на законовия срок, са приключили със заключение за съответствие, което означава, че той е бил годен и през исковия период; че за периода редовно са отчислявани за сметка на ищеца технологичните разходи на абонатната станция, които са правилно изчислени, и по този начин е формирана топлинната енергия за разпределение в сградата – етажна собственост; че остойностяването на потребената топлинна енергия е извършвано чрез ежемесечен отчет и разпределение на топлинна енергия, като при този начин на отчитане и разпределение няма прогнозни суми и изравнителни сметки, а съобщенията към фактури се изготвят чрез комуникация между фирмата за дялово разпределение и доставчика на топлинна енергия и след обмяна на голям обем данни между тях, поради което отразяват реалното месечно потребление на топлинна енергия от абонатите. Според вещото лице в имота на ответника през периода радиаторите са били демонтирани, поради което няма монтиран апартаментен топломер, защото не е ползвана топлинна енергия за отопление на имот, а също така отклонението за битово горещо водоснабдяване е било затапено, респ. не е ползвана топлинна енергия за битово горещо водоснабдяване, поради което няма водомер за топла вода. Вещото лице сочи, че за имота е начислявана по нормативно установена формула топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, която е разпределяна между всички абонати пропорционално на пълните отопляеми обеми на имотите им по проект, като изчислението е правилно извършено. Вещото лице дава заключение, че сумите за топлинна енергия са начислени съгласно изискванията на действащата през периода нормативна уредба.

Съдът кредитира изцяло заключението на съдебно-техническата експертиза, тъй като е изготвено въз основа на всички относими и достъпни за вещото лице документи /включително след запознаване с такива, с които вещото лице се е снабдило в изпълнение на указанията на съда да провери цялата относима документация, съхранявана при ищеца и при третото лице – помагач/, които то е интерпретирало с прилагане на специалните му знания от областта на топлотехниката, за да отговори на поставените му задачи. Неговите изводи намират опора и в представените от ищеца документи относно отопляемия обем на процесния имот /л. 30 – 34/, както и в представените от третото лице – помагач писмени доказателства /л. 121 – 132/. Заключението е пълно, обективно, обосновано и вътрешно 4 непротиворечиво. Последното не се опровергава от обстоятелството, че по т. 5 вещото лице е посочило, че са изготвени изравнителни сметки от фирмата за дялово разпределение, доколкото е очевидно, че се касае за техническа грешка, щом в останалата част на заключението то подробно разяснява, че в случая изравнителни сметки не са изготвени.

Разпечатката съдържа 28 от 70 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/6e596105-238c-49b0-841d-03b5248cb878