Определение № 1896 от 20.05.2022, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1896 гр. Варна, 19.05.2022 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ, в закрито заседание на деветнадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Константин Д. Иванов

Членове:

Мая Недкова мл.с. Ивалена Орл. Димитрова като разгледа докладваното от мл.с. Ивалена Орл. Димитрова Въззивно гражданско дело № 20213100502615 по описа за 2021 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С Определение № 227/18.01.2021 г., същото е било спряно до произнасяне по частна жалба, съдържаща се във въззивната жалба, срещу прекратителната част на атакуваното решение.

С Определение № 1356/05.04.2022 г., постановено по ч.гр.д. № 128/2022 г., по описа на ОС-Варна, V състав, съдът се е произнесъл по горецитираната частна жалба, поради което производството по въззивно гражданско дело № 2615 по описа на ОС-Варна за 2022 година следва да бъде възобновено.

Производството пред настоящата инстанция е образувано е по подадена въззивна жалба вх. № 297840/10.09.2021 г. от Д. СТ. Р., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ул.

„Железни врата“ № 43, ет. 2, срещу Решение № 262381 от 27.07.2021 г., постановено по гр. д. № 20951/2019 г. по описа на ВРС, ХLIХ състав, с което:

- е отхвърлен искът, предявен от Д. СТ. Р., ЕГН **********, срещу Христина Янева Р., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, *** А, ет. 1, и Т. СТ. Р., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, *** А, ет. 1, за приемане за установено в отношенията между страните, по отношение на ответниците, че ищецът е собственик по силата на давностно владение, упражнявано в периода от 1989 г. до 20.12.2019 г., на следния недвижим имот: 5/6 идеални части от поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18-18 от 06.03.2015 год. на Изпълнителния директор на АГКК, находящ се в с. Близнаци, община Аврен, област Варна, с административен адрес: ***, с площ от 1285 кв. м, с трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване 1

(до 10 м), номер по предходен план: 14, кв. 7, парцел III, при съседи: ***, ***, ***, ***, ***, ***, на 5/6 идеални части от сграда с идентификатор ***, с предназначение жилищна сграда, еднофамилна, едноетажна, със застроена площ от 59 кв. м; на 5/6 ид. части от втора сграда с идентификатор ***, с предназначение хангар, депо, гараж, на един етаж, със застроена площ от 39 кв.м; на 5/6 ид. части от трета сграда с идентификатор ***, с предназначение селскостопанска сграда, на един етаж със застроена площ от 32 кв. м, като неоснователен и недоказан, на основание чл. 124, ал.1 ГПК;

- е отхвърлен искът, предявен в условията на евентуалност от Д. СТ. Р., ЕГН **********, срещу Христина Янева Р., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ул. „Железни врата“ № 43 А, ет. 1, и Т. СТ. Р., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ул. „Железни врата“ № 43 А, ет. 1, за приемане за установено в отношенията между страните, по отношение на ответниците, че ищецът е собственик по силата на давностно владение, упражнявано в периода от 2009 г. до 20.12.2019 г. на следния недвижим имот: 5/6 идеални части от поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18-18 от 06.03.2015 г. на Изпълнителния директор на АГКК, находящ се в с. Близнаци, община Аврен, област Варна, с административен адрес: ул.

„Невен“ № 3, с площ от 1285 кв. м, с трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10 м), номер по предходен план: 14, кв.7, парцел III, при съседи: ***, ***, ***, ***,

***, ***, като неоснователен и недоказан, на основание чл. 124, ал.1 ГПК;

- е отхвърлен искът, предявен предявен в условията на евентуалност от Д. СТ. Р., ЕГН **********, срещу Христина Янева Р., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ул. „Железни врата“ № 43 А, ет. 1, и Т. СТ. Р., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ул. „Железни врата“ № 43 А, ет. 1, за приемане за установено в отношенията между страните, по отношение на ответниците, че ищецът е собственик по силата на давностно владение, упражнявано в периода от 1989 г. до 20.12.2019 г. на следния недвижим имот: 5/6 ид.части от сграда с идентификатор: ***, с предназначение жилищна сграда, еднофамилна, едноетажна, със застроена площ от 59 кв. м; на 5/6 ид.части от втора сграда с идентификатор ***, с предназначение хангар, депо, гараж, на един етаж, със застроена площ от 39 кв. м; на 5/6 ид. части от трета сграда с идентификатор ***, с предназначение селскостопанска сграда, на един етаж, със застроена площ от 32 кв. м, находящи се в с.

Близнаци, община Аврен, област Варна, с административен адрес: ***, като неоснователен и недоказан, на основание чл. 124, ал.1 ГПК.

Жалбоподателят счита постановеното решение за незаконосъобразно, неправилно и необосновано, като настоява за неговата отмяна и уважаване на предявените искове.

Заявява, че първоначално постановеното по делото решение е обезсилено поради произнасяне по непредявен иск и делото е върнато за ново разглеждане по предявените 2 искове, като изтъква, че неправилно въззивният състав е постановил разглеждането да бъде от същия първоинстанционен съдебен състав, а не от друг такъв. Отделно застъпва, че жалбоподателят има правен интерес да установи, че е придобил целия имот само въз основа на упражнявано от него давностно владение, а не по наследствено правоотношение, каквото преди 2009 г. не е съществувало. Заявява, че предявените искове за собственост са три, в условията на евентуалност. Първия иск е за установяване на придобиването по давност на целия имот и сградите в него, а не 5/6 ид.ч. от имота. Застъпва, че първоинстанционния съд неправилно е приел, че главният иск съдържа искане да се установи наследствената част на въззивника върху имота от наследството на баща му. Заявява, че такова искане няма и претенцията касае период, в който все още бащата на въззивника-ищец все още е бил жив.

Едва след разглеждането и отвхърлянето на този иск първоинстанционния съд е можел да пристъпи към разглеждането на следващия иск.

Оспорва извода на първоинстанционния съд за недоказаност на явно и спокойно владение от 1989 г. до настоящия момент. Изтъква като неправилен извода, че владението на жалбоподателя е било прекъсвано и че последният го е губил. В тази връзка заявява, че жалбоподателят е единственият владелец на имота, не е допускал ответниците в имота и няма да ги допусне. Сочи, че от анализа на събрания доказателствен материал се установява, че ответниците не са посещавали имота от 1989 г. В тази връзка счита, че показанията на св.

Радева и св. Попов не кореспондират с останалите писмени и гласни доказателства по делото и същите не следва да бъдат кредитирани. Поддържа, че окончателно жалбоподателят завладял процесния имот след 1989 г., след като е взел решение да подари на брат си половината от свой личен имот. Счита, че жалбоподателят е придобил процесния имот по давност още през 1999 г. В условията на евентуалност настоява да бъде прието, че жалбоподателят след смъртта на баща си е владял и обработвал имота, не е допускал друг в имота, не се заявявани претенции относно същия, съответно е придобил по давност идеалните части извън наследството от баща си. Счита, че Констативният нотариален акт от 2016 г. не е прекъснал давността, същият не е издаден по инициатива на роднините му и не представлява действие, с което те са отнели фактическата му власт върху имота, нито действие, с което жалбоподателят е признал правата им. Преди и след този акт последният е провел процедура по признаване на неговите собствени права върху целия имот. Излага още, че жалбоподателят е отблъснал владението на ответниците явно – имотът е бил заключен, обитаван само от него още преди смъртта на баща му. Заявява, че същият постоянно е обитавал и подобрявал имота в период от поне 30 години и твърденията на ответниците, че не са знаели, не са разбирали и не са били съгласни, се явяват необосновани.

Настоява за отмяна на първоинстанционното решение, като главният иск за установяване на собствеността на жалбоподателя върху целия имот по давностно владение, упражнявано в периода 1989-2019 г. бъде уважен, евентуално – упражнявано в периода след смъртта на баща му до днес върху 5/6 ид.ч. от имота, евентуално – само върху постройките.

Претендира разноски.

Във въззивната жалба е посочено, са направени следните искания, обосновани с 3 безпредметността на събирането им пред първоинстанционния съд, доколкото са били налице основания за отвод на съдията:

- Да бъдат допуснати следните въпроси по реда на чл. 176 от ГПК към двамата ответници:

1) Вярно ли е, че в полза на Т.Р. е направено дарение от брат му Д.Р. при условие, че Д.Р. получи като обезщетение права върху процесния имот?

2) Вярно ли е, че от 1989 г. до 2019 г. ответниците не са посещавали процесния имот и всички строителни работи в периода след 1989 г. са извършени и заплатени от Д.Р.?

- Да бъде допуснат до разпит един свидетел, който да установи, че понастоящем Д.Р. държи процесния имот, държи ключа за него, ползва го и го свои, с оглед на приетото от първоинстанционния съд, че владението на Д.Р. е изгубено за повече от шест месеца.

В срока по чл. 263 ГПК въззиваемите Х.Р. и Тихимир Р., чрез адв. Е.Е., депозират писмен отговор, с който изразяват становище за неоснователност на въззивната жалба и настояват за потвърждаване на атакувания съдебен акт. Изтъкват, че по делото са събрани достатъчно доказателства, обосноваващи извод за неоснователност на предявените претенции. Претендират разноски.

За да се произнесе, съдът съобрази следното:

Видно от мотивите на обжалваното решение първоинстанционният съд е приел за разглеждане установителен иск с правно основание чл.124 от ГПК,като главен такъв, за признаване за установено по отношение на ответниците, че ищецът е собственик по силата на давностно владение, упражнявано в периода от 1989 г. и понастоящем на следния недвижим имот: поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18-18 от 06.03.2015 год. на Изпълнителния директор на АГКК, находящ се в с. Близнаци, община Аврен, област Варна, с административен адрес: ***, с площ от 1285 кв. м, с трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10 м), номер по предходен план: 14, кв. 7, парцел III, при съседи: ***, ***, ***, ***, ***, ***, ведно със сграда с идентификатор ***, с предназначение жилищна сграда, еднофамилна, едноетажна, със застроена площ от 59 кв. м; ведно с втора сграда с идентификатор ***, с предназначение хангар, депо, гараж, на един етаж, със застроена площ от 39 кв.м; ведно с трета сграда с идентификатор ***, с предназначение селскостопанска сграда, на един етаж със застроена площ от 32 кв. м.

В диспозитива на решението си първоинстанционният съд е отхвърлил искът, предявен от Д. СТ. Р., ЕГН **********, срещу Христина Янева Р., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, *** А, ет. 1, и Т. СТ. Р., ЕГН **********, с адрес: гр.

Варна, *** А, ет. 1, за приемане за установено в отношенията между страните, по отношение на ответниците, че ищецът е собственик по силата на давностно 4 владение, упражнявано в периода от 1989 г. до 20.12.2019 г., на следния недвижим имот: 5/6 идеални части от поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18-18 от 06.03.2015 год. на Изпълнителния директор на АГКК, находящ се в с. Близнаци, община Аврен, област Варна, с административен адрес: ***, с площ от 1285 кв. м, с трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10 м), номер по предходен план: 14, кв. 7, парцел III, при съседи: ***, ***, ***, ***, ***, ***, на 5/6 идеални части от сграда с идентификатор ***, с предназначение жилищна сграда, еднофамилна, едноетажна, със застроена площ от 59 кв. м; на 5/6 ид. части от втора сграда с идентификатор ***, с предназначение хангар, депо, гараж, на един етаж, със застроена площ от 39 кв.м; на 5/6 ид. части от трета сграда с идентификатор ***, с предназначение селскостопанска сграда, на един етаж със застроена площ от 32 кв. м, като неоснователен и недоказан, на основание чл. 124, ал.1 ГПК;