Определение № 4741 от 27.02.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 4741 гр. София, 27.02.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-Ж, в закрито заседание на двадесет и седми февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Свилен Станчев

Членове:

Елена Андреева

Даниела Г. Шанова като разгледа докладваното от Даниела Г. Шанова Въззивно частно гражданско дело № 20251100502657 по описа за 2025 година

Производството е по чл. 274 - чл. 278 ГПК.

Образувано е по подадена от С. С. С. частна въззивна жалба срещу определение № 2550 от 17.01.2025 г., постановено по гр.д. № 30435/2024г. по описа на СРС, ГО, 159 състав, с което е оставено без уважение искане по чл. 248 от ГПК за изменение на постановеното по делото съдебно решение в частта му за разноските.

В частната въззивна жалба са изложени оплаквания за неправилност на атакувания съдебен акт.

Твърди се, че при определяне на разноските не са взети предвид вложения труд от страна на адвоката, фактическата и правна сложност на делото и обема на извършените процесуални действия. Жалбоподателят моли определението на СРС да бъде отменено и да бъде намалено присъденото на ищеца адвокатско възнаграждение.

Ответната страна „Профи Кредит България“ ЕООД в законоустановения срок по чл.

276, ал. 1 ГПК оспорва жалбата.

Съдът, след като обсъди доводите, изложени в частната жалба, и се запозна с доказателствата по делото, намира за установено следното:

Частната жалба е подадена в срок, като същата е допустима. Разгледана по същество същата е неоснователна.

Производството пред СРС, 159 състав, е образувано по искова молба от С. С. С. срещу „Профи Кредит България“ ЕООД, с която са предявени обективно съединени искове с правно основание чл. 26, ал. 1 пр.1 ЗЗД вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК вр. чл. 19 и чл. 22 ЗПК - за прогласяване нищожността на договор за потребителски кредит „Профи кредит Стандарт“ № 40014325737/21.12.2022 г. и чл. 55, ал. 1 пр.1 ЗЗД вр. чл. 23 ЗПК - за сумата от 1766,10 лв., представляваща недължимо платени на ответника суми по договора за кредит.

Ответникът в срока за отговор по чл. 131 ГПК оспорва предявените искове.

С решение № 22613 от 13.12.2024 г., постановено по горепосоченото дело, Софийски районен съд е уважил предявения от С. С. С. срещу „Профи Кредит България“ ЕООД иск с правно основание чл. 26, ал. 1 пр.1 ЗЗД вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, а искът с правно основание чл. 55, ал. 1 пр.1 ЗЗД - до размера на сумата от 75 лв., и го е отхвърлил за разликата до пълния предявен размер от 1766,10 лв. Със същото решение на адв. А. З. Д. е присъдено адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2 вр. ал. 1, т. 2 от ЗАдв в 1 размер на 208,49 лв., съразмерно на уважените искове.

С молба от 16.12.2024 г. ищцата е поискала съда да измени решението в частта за разноските.

С обжалваното определение СРС е отхвърлил молбата, като е изложил подробни мотиви и обосновано и аргументирано е приел, че с оглед изхода на делото присъдените на ответника разноски са дължими, а присъденото адвокатско възнаграждение по чл. 38 от ЗАдв. отговоря на фактическата и правна сложност на делото.

Настоящата въззивна инстанция споделя изцяло изложените в мотивите на определението на СРС решаващи изводи за неоснователност на молбата на ищцата по реда на чл. 248 ГПК, като на основание чл. 272 ГПК препраща към тях. Във връзка с доводите в жалбата, следва да се добави следното:

Присъждането на разноски е обусловено от изхода на делото. По силата на чл. 248, ал.

1 ГПК съдът, по искане на страните, може да измени постановеното решение в частта му за разноските, ако са налице основания за това. Изменението в частта за разноските може да се наложи поради погрешно изчисляване на размера им или частта, която се понася от съответната страна, както и поради грешки във фактическите констатации и правните изводи на съда, въз основа на които той се е произнесъл по разпределението на разноските.

Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 1 ГПК, ищецът има право на разноски за възнаграждение за един адвокат, като по възражение на насрещната страна съдът може да намали разноските за адвокатско възнаграждение - чл. 78, ал. 5 ГПК.

Според решение на СЕС от 25.01.2024 г. по дело С-483/22, правилото на чл. 78, ал. 5 ГПК, че при намаляване на адвокатското възнаграждение поради прекомерност съдът не може да пада под минимума в Наредба № 1/09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа, не се прилага. Тези размери са само ориентир, като конкретният размер на адвокатското възнаграждение се определя при отчитане на действителната фактическа и правна сложност на делото и вида и обема на извършената работа от адвоката. В пар.2 Наредба № 1/09.07.2004 г. са определени критериите за преценката за „фактическа и правна сложност“ при определяне размера на възнаграждението.

След като предвиденото възнаграждение в Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения не обвързва съда, преценката следва да се извърши като се вземе предвид вида на спора, интереса, вида и количеството на извършената работа и преди всичко фактическата и правна сложност на делото. В този смисъл е и актуалната практика, застъпена в определение по т.д. № 1908/2022 г. на ВКС, I Т. О. и определение по т.д. № 1990/2023 г. на ВКС, II Т. О. В разглеждания случай при определяне на възнаграждението са отчетени от районния съд както фактическата и правна сложност на делото, така и извършените от адвоката процесуални действия. Взето е в предвид обстоятелството, че делото е приключило в едно съдебно заседание без участие на процесуалния представител на ищеца. Отчетено е, че независимо, че са предявени два отделни иска, то не следва да се определя отделно възнаграждение за всеки един от тях, тъй като се касае за взаимосвързани искове по едно облигационно правоотношение. Изложените мотиви са в съответствие с установената съдебна практика, поради което изложените доводи от жалбоподателя са неоснователни.

Поради изложеното, правилно първоинстанционният съд е приел, че не са налице предпоставките за изменение на постановения акт в частта за разноските и е оставил без уважение молбата на ответника по чл. 248 ГПК.

При съвпадение на крайните изводи на въззивния съд с тези на първоинстанционния съд, обжалваното определение е правилно, поради което следва да бъде потвърдено.

Воден от гореизложеното, съдът

2

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 2550 от 17.01.2025 г., постановено по гр.д. № 30435/2024г. по описа на СРС, ГО, 159 състав, с което е оставено без уважение искане по чл.

248 от ГПК на С. С. С. за изменение на постановеното по делото съдебно решение в частта му за разноските.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3