Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 17411 от 14.08.2026, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно частно гражданско дело 8185/2026
Вид
Определение № 17411
Подписан
14.08.2026
В сила
14.08.2026
Състав
Станимира Иванова, Ивайло Свиленов Илиев, Райна Мартинова

Цитирани разпоредби

  • чл. 247 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 247, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 274 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 276, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 80, ал. 10 · Правилник за администрацията в съдилищата

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 17411 гр. София, 14.08.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-IV-Б, в закрито заседание на тринадесети август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Станимира Иванова

Членове:

Райна Мартинова

Ивайло Св. Илиев като разгледа докладваното от Ивайло Св. Илиев Въззивно частно гражданско дело № 20261100508185 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл. 274 и сл. ГПК.

Образувано е по частна жалба с вх. № 204811/25.06.2026 г. по регистъра на СРС на Ф. Б. Р., чрез адв. С.С.С. – САК, срещу Определение № 22236/16.06.2026 г. постановено по гр. д. № 44079/2025 г. по описа на СРС, ГО, 176 състав, с което е оставена без уважение молба с вх. № 103690/01.04.2026 г. за изменение на решението в частта за разноските.

В частната жалба се поддържа, че постановеното определение е неправилно. Счита че първоинстанционният съд неправилно е приел в определението си, че са предявени няколко иска в условията на евентуалност.

На следващо място поддържа, че неправилно и в противоречие с материалния и процесуален закон, съдът е присъдил в негова тежест сумата от 102,26 евро, представляваща сторени от ответника разноски, съобразно отхвърлителната част на иска. В този смисъл посочва практика на ВКС и СЕС относно правото на ефективен съдебен контрол и защита на потребителя.

Моли за отмяна на обжалваното определение и постановяване на друго, с което да бъде изменено първоинстанционното решение в частта за разноските, като се заличи диспозитивът, с който ищецът е осъден да заплати на ответника сумата от 102,26 евро, представляваща сторени по делото разноски, съобразно отхвърлената част на иска, както и да се допълни, като съдът да осъди ответника да заплати в полза на адв. С.С.С. допълнително сумата от 69,26 евро, представляваща адвокатски хонорар за процесуално представителство в исковото производство.

В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК е депозиран отговор на частната жалба от „ЮтеКредит България“ ЕООД, чрез юрк. В.Ц., с който оспорва жалбата като неоснователна, а първоинстанционното определение като правилно и законосъобразно. Излага съображения, че първоинстанционният съд правилно 1 е приел, че евентуалният иск подлежи на разглеждане само при сбъдване на процесуалното условие, а именно отхвърляне на главния иск или прекратяване на производството спрямо него. Сочи, че главният иск е изцяло отхвърлен и с оглед изхода на делото в тази част се дължат разноски на ответника.

На следващо място сочи, че цитираната от жалбоподателя практика на ВКС и СЕС е неотносима и касае частично уважаване на иск, при която потребителят не дължи разноски за неуважената част. В този смисъл моли частната жалба да бъде оставена без уважение.

Софийски градски съд, след преценка на материалите по делото и съобразно доводите на страните, намира следното:

Видно от доказателствата по делото се установява, че ищецът Ф. Б. Р., чрез своя процесуален представител е депозирал молба с вх. № 130690/01.04.2026 г., с която се иска изменение на решението в частта за разноските. В същото време в Определение № 22236/16.06.2026 г. по гр. д. № 44079/2025 г. по описа на СРС, ГО, 176 състав – предмет на настоящото производство, първоинстанционният съд е посочил като нейн адресат ответника „ЮтеКредит България“ ЕООД, като това обстоятелство е посочено както в мотивната част, така и в диспозитива на определението.

Съгласно чл. 247, ал. 1 ГПК съдът може по свой почин или по молба на страна да поправи допуснати в решението очевидни фактически грешки.

Макар разпоредбата да визира изрично решението, същият ред е приложим и при допуснати очевидни фактически грешки в определенията, доколкото законът не предвижда друго.

Ето защо, преди въззивният съд да извърши проверка на правилността на обжалваното определение, делото следва да бъде върнато на първоинстанционния съд за извършване на преценка дали са налице условията за реализиране на процедурата по чл. 247 ГПК.

С оглед гореизложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

BРЪЩА гр. д. № 44079/2025 г. по описа на СРС, ГО, 176 състав, за извършване на преценка относно необходимостта от провеждане на производство по реда на чл. 247 ГПК.

След извършване на преценка по реда на чл. 247 ГПК, делото ДА СЕ ИЗПРАТИ на СГС за произнасяне по жалбата, като бъде разпределено на същия съдия докладчик съобразно правилото на чл. 80, ал. 10 ПАС.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

2

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3