Решение № 1372 от 11.04.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 1372 гр. София, 11.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 96-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ВАНЯ Г. ТОТОЛАКОВА при участието на секретаря ИВЕЛИНА М. ТОЧЕВА като разгледа докладваното от ВАНЯ Г. ТОТОЛАКОВА Административно наказателно дело № 20241110214806 по описа за 2024 година

Производството е разгледано по реда на чл. 59 и следващите от Закона за административните нарушения и наказания.

1. ДОВОДИ И ИСКАНИЯ НА СТРАНИТЕ:

Производството е образувано жалбата на „А.“ ЕООД с ЕИК************** със седалище и адрес на управление гр.*******************, представлявано от управителя Н.

Р. К., срещу наказателно постановление №*************, издадено на 28. ХII. 2023 година от Заместник-директора на СОФИЙСКАТА ТЕРИТОРИАЛНА ДИРЕКЦИЯ на НАЦИОНАЛНАТА АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ с ЕИК по БУЛСТАТ****************1 със седалище и адрес на управление в гр. ********************, представлявана от директора Х. Б. М..

Жалбоподателят оспорва процесното постановление. Навежда доводи за неговата неправилност и незаконосъобразно издаване в нарушение на процесуалните правила и материалния закон. При изготвянето и връчването на акта за установяване на административно нарушение били допуснати съществени нарушения. Що се отнася до наказателното постановление, в него не били правилно посочени разпоредбите, за които се твърдяло, че жалбоподателят е нарушил. Твърдяното нарушение и обстоятелствата, при които е извършено, не били достатъчно ясно описани в акта и в постановлението.

Въпреки редовното призоваване, представител или пълномощник на жалбоподателя не се явява в открито съдебно заседание. Не са доведени и допуснатите по искане на жалбоподателя свидетели.

1

Процесуален представител на въззиваемата страна не се явява в открито съдебно заседание. На 20. XII. 2024 година редовно упълномощената процесуална представителка на административнонаказващия орган главен юрисконсулт М. К. Ерска представя становище.

Оспорва жалбата и иска присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение.

2. КАТО СЕ ПРЕЦЕНИ СЪБРАНИТЕ ПО ДЕЛОТО ДОКАЗАТЕЛСТВА ПООТДЕЛНО И

В ТЯХНАТА СЪВКУПНОСТ И ОБСЪДИ ДОВОДИТЕ НА СТРАНИТЕ СЪДЪТ ПРИЕ

СЛЕДНОТО ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

1. По извършването на административното нарушение, за което е издадено процесното наказателно постановление:

Жалбоподателят е лице, регистрирано по Закона за данъка върху добавената стойност.

На 07. IV. 2022 година „Е. дистирбюшън“ ООД с ЕИК************* издава представено по делото кредитно известие №*************** с данъчна основа – 1 729.05 и дължим от жалбоподателя данък върху добавената стойност в размер на 345.81 лева във връзка с върната на жалбоподателя стока.

На 27. IV. 2022 година „И.“ ООД с ЕИК*************** издава представено по делото кредитно известие №************** с данъчна основа – 2 788.29 и дължим от жалбоподателя данък върху добавената стойност в размер на 557.66 лева във връзка с върната на жалбоподателя стока.

На 05. IV. 2023 година „А.“ ООД с ЕИК*************** издава представено по делото кредитно известие №**************8 с данъчна основа – 2 060.43 и дължим от жалбоподателя данък върху добавената стойност в размер на 412.09 лева във връзка с върната на жалбоподателя стока.

На 20. IV. 2023 година „В.“ АД с ЕИК************ издава представено по делото кредитно известие №********** с данъчна основа – 1 776.45 и дължим от жалбоподателя данък върху добавената стойност в размер на 355.29 лева във връзка с върната на жалбоподателя стока.

Свидетелят И. П. В. с ЕГН********** изпълнява длъжността „инспектор по приходите“ в Пловдивската териториална дирекция на Националната агенция за приходите.

Във връзка с работата му е възложено извършване на проверка на дружествотожалбоподател. При извършване на проверката на 17. Х. 2023 година свидетелят установява несъответствия в счетоводната отчетност на дружеството. За изясняване на случая изисква от жалбоподателя да му бъдат предоставени документи, които са изпратени на няколко пъти от жалбоподателя.

Като се запознава със събраните документи, свидетелят стига до извод, че:

Жалбоподателят не е отразил кредитното известие на „Еос-ЛД дистирбюшън“ ООД с ЕИК203365038 в дневника за покупки в законоустановения срок – от 01. V. 2022 година до 14. V. 2022 година включително за данъчен период месец април 2022 година.

Горното довежда до определяне на декларирания от жалбоподателя резултат „Данък 2 върху добавената стойност за внасяне“ в размер, по-нисък с 345.81 лева.

Жалбоподателят ползва право на данъчен кредит по смисъла на чл. 72, ал. 2 от Закона за данъка върху добавената стойност за фактурите, във връзка с които е издадено кредитното известие.

Жалбоподателят не е отразил кредитното известие на „Инкофудс“ ООД с ЕИК130337526 в дневника за покупки в законоустановения срок – от 01. V. 2022 година до 14. V. 2022 година включително за данъчен период месец април 2022 година.

Горното довежда до определяне на декларирания от жалбоподателя резултат „Данък върху добавената стойност за внасяне“ в размер, по-нисък с 557.66 лева.

Жалбоподателят ползва право на данъчен кредит по смисъла на чл. 72, ал. 2 от Закона за данъка върху добавената стойност за фактурите, във връзка с които е издадено кредитното известие.

Жалбоподателят не е отразил кредитното известие на „Агроброкер“ ООД с ЕИК102676971 в дневника за покупки в законоустановения срок – от 01. V. 2023 година до 14. V. 2023 година включително за данъчен период месец април 2023 година.

Горното довежда до определяне на декларирания от жалбоподателя резултат „Данък върху добавената стойност за внасяне“ в размер, по-нисък с 412.09 лева.

Жалбоподателят ползва право на данъчен кредит по смисъла на чл. 72, ал. 2 от Закона за данъка върху добавената стойност за фактурите, във връзка с които е издадено кредитното известие.

Жалбоподателят не е отразил кредитното известие на „Виста АВТ“ АД с ЕИК200129029 в дневника за покупки в законоустановения срок – от 01. V. 2023 година до 14. V. 2023 година включително за данъчен период месец април 2023 година.

Горното довежда до определяне на декларирания от жалбоподателя резултат „Данък върху добавената стойност за внасяне“ в размер, по-нисък с 355.29 лева.

Жалбоподателят ползва право на данъчен кредит по смисъла на чл. 72, ал. 2 от Закона за данъка върху добавената стойност за фактурите, във връзка с които е издадено кредитното известие.

Изложената по-горе фактическа обстановка се установява от събраните по делото: писмени доказателства: декларации; обяснения; фактури; кредитни известия; придружителни писма; хронология с кореспонденции; заповед №ЗЦУ-1149, издадена от Изпълнителната директорка на Националната агенция за приходите на 25. VIII. 2020 година; заповед №ЗЦУ-384, издадена от Изпълнителния директор на Националната агенция за приходите на 27. II. 2024 година, както и

3 свидетелските показания.

Приобщените по делото доказателства са последователни, еднопосочни и безпротиворечиви, като тълкувани в своята пълнота и взаимовръзка, сочат на възприетата от съда фактическа обстановка. Извършването на административното нарушение не се оспорва и от жалбоподателя.

2. По издаването на процесното наказателно постановление:

Административнонаказателното производство против жалбоподателя започва със съставяне на акта за установяване на административно нарушение на 03. ХI. 2023 година от компетентно длъжностно лице – И. П. В. с ЕГН**********, заемащ длъжността „инспектор по приходите“ в Пловдивската териториална дирекция на Националната агенция за приходите, в присъствието на свидетелката М. А. А.-Ж. с ЕГН**********.

Актът е надлежно предявен и връчен на тогавашната управителка на дружествотожалбоподател А. С. Г. с ЕГН********** в деня на съставянето. Жалбоподателят не се възползва от правото си по чл. 44, ал. 1 от Закона за административните нарушения и наказания - да представи писмени възражения пред административно-наказващия орган в законоустановения срок.

Въз основа на установеното в акта на 28. ХII. 2023 година Заместник-директорът на Софийската териториална дирекция Националната агенция за приходите, компетентно длъжностно лице по силата на заповед №*************, издадена от Изпълнителната директорка на Националната агенция за приходите на 25. VIII. 2020 година, издава процесното наказателно постановление, в което възпроизвежда изцяло описаната в акта фактическа обстановка и налага на жалбоподателя административно наказание на основание чл. 182, ал. 1 от Закона за данъка върху добавената стойност, както следва: имуществена санкция в размер на 1 000.00 лева по кредитно известие №0000202909 от 07. IV. 2022 година; имуществена санкция в размер на 1 000.00 лева по кредитно известие №9000223506 от 27. IV. 2022 година; имуществена санкция в размер на 1 000.00 лева по кредитно известие №0000204868 от 05. IV. 2023 година; имуществена санкция в размер на 1 000.00 лева по кредитно известие №********** от 20. IV. 2023 година за нарушения на чл. 182, ал. 1 от Закона за данъка върху добавената стойност във връзка с чл. 124, ал. 5 от същия закон.

3. ОТ ПРАВНА СТРАНА СЪДЪТ ПРИЕ, ЧЕ:

1. По допустимостта на жалбата:

Жалбата е подадена от лице, притежаващо активна процесуална легитимация да обжалва наказателното постановление и в срока по чл. 59, ал. 2 от Закона за административните нарушения и наказания: наказателното постановление е връчено на жалбоподателя най-рано на 05. I. 2024 година, а жалбата постъпва в регистратурата на 4 наказващия орган на 15. I. 2024 година.

Ето защо, подадената жалба се явява процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.

2. По основателността на жалбата:

Актът за установяване на административно нарушение и наказателното постановление са издадени от териториални и материално компетентни органи, съгласно представената заповед на Изпълнителната директорка на Националната агенция за приходите на 25. VIII. 2020 година, и в изпълнение на делегираните им правомощия по закон, в кръга на техните функции и по предвидения в закона ред и форма.

Нарушенията, вменени на жалбоподателя, се твърди да са установени на 17. Х. 2023 година при извършване на проверка от свидетеля И. П. В. с ЕГН**********, а актът за установяване на административно нарушение е съставен на 03. ХI. 2024 година – преди изтичането на срока по чл. 34, ал. 1 от Закона за административните нарушения и наказания.

От обжалваното наказателно постановление е издадено на 28. XII. 2023 година – преди изтичането на преклузивния шестмесечен срок по чл. 34, ал. 3 от Закона за административните нарушения и наказания, макар и след изтичането на инструктивния 1месечен срок по чл. 52, ал. 1 от същия закон.

Съдът намира още, че в хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени по тежест нарушения на процесуалните правила при съставяне на акта за установяване на административно нарушение и издаване на наказателното постановление, довели до ограничаване правото на защита на санкционираното лице до степен да не може да разбере кога, къде и какво нарушение е извършило. Спазени са изискванията на чл. 42 и чл. 57 от Закона за административните нарушения и наказания, относно задължителните реквизити на акта и постановлението, доколкото се съдържат данни за: датата на извършване на нарушението – датата след изтичане на срока, в който жалбоподателят е следвало да отрази кредитните известия в дневника си за покупки:

15. V. 2022 година, съответно 15. V. 2023 година, мястото на извършване на нарушението, описание на нарушението и на обстоятелствата, при които е извършено, и законовите разпоредби, които са нарушени.

Съгласно разпоредбата на чл. 124, ал. 5 от Закона за данъка върху добавената стойност регистрираното лице е длъжно да отрази получените от него кредитни известия в дневника за покупки за данъчния период, през който са издадени, включително издадени от лица, на които е прекратена регистрацията по този закон, независимо от ал. 4 на същата разпоредба. За да възникне посоченото задължение не е достатъчно наличието на издадено кредитно известие, а е необходимо същото да е и получено от регистрирано по Закона за данъка върху добавената стойност лице, доколкото разпоредбата визира задължение за отразяване не на всички кредитни известия, а само на получените от него.