Решение № 237 от 17.06.2024, Районен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 237 гр. Пазарджик, 17.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XXI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на осми май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: КАПКА Ж. ВРАЖИЛОВА при участието на секретаря Ива Чавдарова като разгледа докладваното от КАПКА Ж. ВРАЖИЛОВА Административно наказателно дело № 20245220200014 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба от „Л.“ ЕООД- гр.Пловдив, ЕИК ****, против Наказателно постановление №13-2300511 от 30.11.2023г. издадено от Директор на Дирекция „Инспекция по труда”- Пазарджик, с което на основание чл.414 ал.3 от КТ, за нарушение на чл.62 ал.1 вр. чл.1 ал.2 от КТ, на дружеството жалбоподател е наложена имуществена санкция в размер на 1 700 лева.

В жалбата са изложени доводи за материална и процесуална незаконосъобразност на обжалваното НП, чиято отмяна се иска. Твърди, че в случая не е налице трудово правоотношение, а такова по договор по ЗЗД, поради което неправилно е била ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя за нарушение на чл.62 ал.1 вр. чл.1 ал.2 от КТ.

Настоява, че при издаване на АУАН се обсъдени всички факти и обстоятелства, свързани с процесното нарушение. Оспорва доказателствената стойност на Декларацията по чл.402 ал.1 т.3 от КТ. По тези съображения моли за отмяна на обжалваното НП.

В съдебно заседание дружеството жалбоподател, се представлява от процесуалните представители- адв.П. и адв.Г.- редовно упълномощени, които поддържат жалбата, ангажират доказателства и пледират за отмяна на атакуваното НП. В писмено становище по съществото на спора доразвиват съображенията, изложени в жалбата, като твърдят, че в обжалваното НП погрешно е посочен номерът на АУАН, въз основа на който е издадено същото. Такива възражения релевират и по отношение номера на НП, посочен в съобщението, с което последното е било връчено на нарушителя.

Претендират сторените по делото разноски.

1

Въззиваемата страна- АНО, редно призован, не се явява. Представлява се от процесуален представител- юриск.Н. С., редовно упълномощена, която оспорва жалбата, ангажира доказателства и пледира за потвърждаване на НП, излагайки пространни аргументи за неговата правилност и законосъобразност в депозираните писмени бележки по съществото на спора.

Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на разноските на другата страна.

Съдът, след анализ на събраните по делото доказателства и съобразявайки изложените в жалбата доводи, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Дружеството жалбоподател е санкционирано с НП за това, че в качеството си на работодател по смисъла на §1 т.1 от ДР на КТ, на 30.06.2023г. не е уредил като трудови отношенията при предоставяне на работна сила, като не е сключил трудов договор в писмена форма с лицето Х.

А. И. ЕГН **********. Съгласно отразеното в НП, последният бил заварен при проверка, извършена от инспекторите при Д“ИТ“- Пазарджик- св.Т. Д. и колегата й Л. Т., на посочената дата, около 11:30 часа, в обект на контроллозов масив, находящ се в землището на с.Лесичово, обл.Пазарджик, да престира труд, като опъва телове, облечен в работни, нефирмени дрехи.

Освен св.Х. И., на обекта били установени да работят още няколко лица, които извършвали различни дейности, свързани с подмяна и укрепване на конструкцията на лозовия масив. Проверяващите инспектори съставили списък на установените на място лица, които положили подписи в него срещу имената си. На същите били раздадени за попълване и Декларации по чл.402 от КТ /л.14/. В попълнената и подписана такава от св.И. той отразил собственоръчно, за верността на което после се подписал, че работи в с.Лесичово от 30.06.2023г., на длъжност „общ работник“, с работно време от 08:00ч. до 14:00 часа, с почивка от един час на ден, събота и неделя, като получава трудово възнаграждение от 60 лева на ден. В декларацията било отразено също и това, че св.И. не е получил копие на хартиен носител от заверено уведомление, регистрирано в ТД на НАП, и екземпляр от сключен трудов договор.

По време на проверката на място пристигнал служител на „Л.“ ЕООДП. Н.- агроном, който уведомил инспекторите, че извършващата се на място дейност от заварените лица се осъществявала именно за дружеството жалбоподател. На Н. била връчена призовка/л.18/ до законния представител на дружеството за представяне на документи относно условията, при които се полага труд на въпросния обект.

В указания ден в сградата на Д“ИТ“-Пазарджик се явил управителят на дружеството и производствения му директор- св.А. Т., които представили договор за изработка между дружеството като изпълнител и „К.“ ЕООД като възложител и собственик на имота, по силата на който е възложена подмяната на подпорната конструкция на лозовия масив, както и граждански договори за една част от заварените да полагат труд лица. За св.Х. И. не бил представен граждански договор.

За извършената проверка бил съставен

Протокол

№ПР

2324617/28.07.2023г. /л.10-12/, в който били отразени констатациите, 2 направени от инспекторите при Д“ИТ“- Пазарджик и дадените предписания.

Протоколът бил връчен на управителя на дружеството на 31.07.2023г.

Въз основа на събраните доказателства в хода на проверката, представените документи и изготвените справки относно действащи трудови договори в ЕИС на ИАГИТ- Регистър трудови договори /л.15,16/, св.Т. Д. приела, че между „Л.“ ЕООД и завареното да работи лице- Х. И. било налице трудово правоотношение, за което нямало сключен трудов договор към момента на проверката на място в обекта. Посоченото било квалифицирано като нарушение на чл.62 ал.1 вр. чл.1 ал.2 от КТ, съгласно които отношенията по предоставяне работна сила се уреждат като трудови правоотношения и е необходимо сключването на писмен трудов договор. В тази връзка срещу дружеството бил съставен АУАН №13-2300511/08.08.2023г. в присъствието на управителя на дружеството, на която същият бил предявен и връчен срещу подпис. Срещу дружеството жалбоподател били съставени още няколко АУАН за същото нарушение по отношение на останалите, установени да престират труд лица.

Против така съставения АУАН №13-2300511/08.08.2023г. в законоустановения срок постъпило писмено възражение от страна на дружеството жалбоподател, което не било уважено от АНО, поради което на 30.11.2023г. било издадено атакуваното НП. То било връчено на управителя на дружеството на 06.12.2023г., видно от известие за доставяне /л.9/, а жалбата против НП била подадена от законния представител на наказаното дружество чрез АНО до съда на 20.12.2023г., т.е. в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН, от лице активнолегитимирано да инициира съдебен контрол за законосъобразност на НП пред компетентния съд, поради което същата се явява процесуално допустима.

Гореописаната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на събраните по делото писмени доказателства и от показанията на свидетелите Т. Д., А. Т. и Х. И..

Разгледана по същество жалбата е основателна, но не по изложените в нея възражения, а по следните съображения:

Като инстанция по съществото на спора, в производството по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН, районният съд осъществява цялостна проверка досежно правилното приложение на материалния и процесуалния закон, независимо от основанията, посочени в жалбата. В този смисъл съдът намира за необходимо да посочи, че АНП е започнало със съставянето на АУАН.

Последният е съставен на основание чл.40 ал.1 от ЗАНН в присъствието на управителя и законен представител на дружеството нарушител, на когото е бил предявен и връчен срещу подпис. АУАН и НП отговарят по форма и съдържание на изискванията по чл.42, респ. чл.57 от ЗАНН, издадени са от надлежни органи, при спазване на установения за това ред и в преклузивните срокове, предвидени в разпоредбата на чл.34 ал.2 и ал.3 от ЗАНН, надлежно връчени са на нарушителя, с оглед гарантиране на неговите права. В АУАН и в НП е дадено пълно и ясно описание на нарушението, като са посочени всички обстоятелства- елементи от фактическия му състав. Дадената правна квалификация съответства на вмененото нарушение.

Съдът намира за неоснователно възражението на въззивника и неговите 3 пълномощници, че е налице допуснато СПН в хода на АНП при издаването на НП, тъй като в същото неправилно бил посочен номера на АУАН, въз основа на който то е издадено. Съдът счита, че е допусната техническа неточност при изписването на номера на АУАН в НП, като е налице несъответствие в една от цифрите му. Съставеният АУАН е с №132300511/08.08.2023г., а посоченият в НП е АУАН с №13-2200511/08.08.2023г.

Видно от съдържанието на АУАН и на НП е, че се касае за едно и също нарушение, описано по ясен и недвусмислен начин, който дава възможност на санкционираното лице да разбере какво нарушение му се вменява, какви са съставомерните факти и обстоятелства /описани пълно и точно/, като по този начин в пълна степен е гарантирано правото му на защита, а така също и възможността съдът да извърши своя контрол. Предвид посоченото, въпреки допуснатата техническа неточност, напълно ясно е, че АНО при своето произнасяне се е запознал със съдържанието именно на процесния АУАН, въз основа на който е издал атакуваното НП. С връчването по надлежния ред на преписи от двата акта- констативен и санкционен, в които е налице пълно съответствие в словесното описание на нарушението, неговата правна квалификация, обосноваващите го доказателства и данните за нарушителя, по никакъв начин не е нарушено правото на наказаното лице да разбере какво административно обвинение му е повдигнато и да организира правилно своята защита. По същите съображения, без значение в случая е и сочената „нередност“ при връчването, изразяваща се в това, че в писмото, с което НП е изпратено за връчване /л.8/, отново била допусната техническа грешка при посочване номера на НП. Факт е, че НП е било връчено на санкционираното дружество, а видно от съдържанието на жалбата и изтъкнатите от пълномощниците на въззивника възражения по същество, несъмнено същото е било наясно със съдържанието и на НП, и на АУАН.

В същото време, съдът намира, че в случая нарушението не е извършено обективна страна. Безспорно е установено, че между св.Х. И. и дружеството жалбоподател към инкриминираната дата не е имало сключен трудов договор, което се установява от направената в ЕИС на ИАГИТ справка и от показанията на св.Д.. Същевременно, от показанията на св.Х. И., разпитан в хода на проведеното съдебно следствие, стана ясно, че същият е отишъл на лозовия масив в деня на проверката, за да търси работа. От свои познати той разбрал, че там се търсят общи работници, които да полагат труд при условията, посочени в собственоръчно попълнената от него Декларация по чл.402 от КТ, а именно: с работно време от 08:00ч. до 14:00 часа, с почивка от един час на ден, събота и неделя, при трудово възнаграждение от 60 лева на ден. По този начин, на 30.06.2023г., докато чакал да дойде „Н.“, с когото да се уговори за започването на работата, той бил включен от проверяващия екип на Д“ИТ“- Пазарджик към работниците, на които били раздадени Декларации по чл.402 от КТ. В последната той отразил именно условията на работа, които му били известни от проведени преди това разговори с негови познати, както и от работещите на място в лозовия масив лица.

Съдът кредитира изцяло показанията на св.Х. И., доколкото по делото не се установиха основания за това същият да се счита предубеден и заинтересован от изхода на спора, както и да има някаква служебна или лична обвързаност с жалбоподателя по делото. На св.И. е разяснена отговорността 4 по чл.290 от НК преди провеждане на разпита, поради което същият е бил наясно с правните последствия при лъжесвидетелстване. В същото време изложеното от св.И. пред съда се характеризира с нужните логичност, последователност и вътрешна непротиворечивост, за да бъде възприето за достоверно. Най-сетне св.И., като по-уязвимата страна в една хипотетична трудовоправна обвързаност с жалбоподателя, няма логично обясним мотив да свидетелства в полза на един некоректен работодател. В конкретния случай св.И., воден от желанието си да започне работа, на практика се е оказал сред работниците на обекта, включени в проверката, извършена от органите на Д“ИТ“- Пазарджик.